№ 1643
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100107678 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Ищецът – М. М. Р., твърди, че на 18.04.2024г. между него и ответника – Д. Д.,
бил сключен в писмена форма предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата на който последната се задължила да продаде собствения си имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се на втори подпокривен етаж, кота + 19.60 метра,
2
с площ от 48,57 м, състоящ се от дневна - трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна,
антре и тераса, при граници: двор, калкан със сграда в съседен УПИ, апартамент № 11 и
стълбищна клетка, заедно с 3,62 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда с един вход,
находяща се в гр. София, ул. „*******, състояща се от: подземен етаж с избени помещения,
надземен етаж с офиси и гаражи, пет жилищни етажа и два подпокривни етажа с жилища и
22
ателие, със застроена площ от 175 м и РЗП 1617 м, изградена в УПИ IV-398, квартал 6а, по
плана на гр. София, местността Лозенец - жилищна група „Южен парк“ и толкова ид.ч. от
правото на строеж от УПИ IV-398.
Съгласно т. 2.1. от подписания договор купувачът се задължил да заплати за
прехвърлянето в негова полза правото на собственост върху имота продажна цена в размер
на 140 000 лева платима по следния начин: капаро (задатък) в общ размер на 10 000 лева,
платим до деня на изповядване на нотариалната сделка, а останалата сума в размер на 130
000 лева - в деня на подписване на нотариален акт за покупко-продажба на имота по
банковата сметка на ЧСИ С.П. за погасяване на задълженията на продавача по изпълнително
дело № 20239210402014/2023г.
В изпълнение на задълженията си по т. 2.1.1., купувачът заплатил на продавача в
брой сумата от 1 000 лева, в удостоверение на което последният му издал разписка на
1
19.04.2024г. Разликата до пълния размер на капарото в размер на 9 000 лева била заплатена
по банковата сметка на продавача на 23.05.2024г.
В т. 2.3. от предварителния договор, страните уговорили срок до 31.05.2024г. за
сключване на окончателен договор.
С оглед изложеното, ищецът моли да на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да се обяви за
окончателен предварителния договор от 18.04.2024г.
Ответникът - Д. Г. Д., оспорва иска - договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал.
2 от ЗЗД, евентуално ал. 1, тъй като цената била много занижена; отново евентуално била
налице хипотеза на чл. 31 от ЗЗД; евентуално, ако се приеме, че договорът е действителен,
то той бил прекратен с изпратена Нотариална покана на 10.06.2024г.; евентуално се прави
отказ от договора на основание чл. 93 от ЗЗД; евентуално имало неизпълнение от страна на
ищеца на задължението му по т. 3.5.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че е сключен договорът, описан в исковата молба и отговора.
Ответницата е закупила жилището на 05.09.2007г. (НА от същата дата – л. 4).
На 18.04.2024г. г-жа Д. и ищецът са сключили предварителен договор относно
жилището, като цената е 140 000 лева (чл. 2.1 и чл. 3.4). Договорено е капаро, платимо по
следния начин:
- 1 000 лева, платими при подписване на предварителния договор;
- 4 000 лева, платими до 26.04.2024г.; и
- 5 000 лева, платими до 03.05.2024г. (чл. 2.1.1).
Датата на изповядване на сделката е 31.05.2024г. (чл. 2.3), а остатъкът от сумата
следва да се преведе по изп.д. № 20239210402014/2023г. по описа на ЧСИ С.П. ( чл. 2.1.2).
При отказ за продажба, платеното капаро се дължи в двоен размер.
Задължението за подготвяне на документацията, свързана с продажбата е за сметка на
ищеца (чл. 3.5, да се съобрази и посоченото в „от правна страна“). Задължението за
почистване на жилището е за купувача (арг. от чл. 3.4) и явно не изпълнено (фотоматериали
– л. 55-8).
В титулната част на сделката са посочени само адреси на страните, но не и телефони
или e-mail-и.
Сумата от 1 000 лева е заплатена на 19.04.2024г. (л. 8), а 9 000 лева на 23.05.2024г. (л.
9).
На 31.05.2024г. само купувачът се е явил пред избрания нотариус (констативен
протокол – л. 10).
2
До ищеца е изпратена нотариална покана, с която договорът е развален. Тя е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 05.08.2024г. на следния адрес: гр. София, ж.к. „******* I“,
чл. *******. Това е адресът, посочен в предварителния договор.
В показаната се сочи, че сумата от 9 000 лева не била изплатена.
На 25.10.2024г. е изпратено и второ съобщение на същия адрес, този път чрез
български пощи (л. 60-1, както и л. 80-2). В обратната разписка, върната на страната, е
попълнено – непотърсено (л. 80).
Удостоверение за изменение на кадастралната карта е изготвено по инициатива на
ответницата (изводът е предвид заверката на нейния процесуален представител – л. 78), едва
на 07.11.2024г. Схемата е от 02.12.2024г. (л. 79). В тази връзка и документацията,
представена от ищеца – л. 109-17.
Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 11.03.2025г., се
установява че:
Към датата 18.04.2024г. за Д. Г. Д. при подписването от нея на Предварителен договор
за продажба на недвижим имот няма данни за някакво изключително качествено нарушение
на психичните й качества, което да е нарушавало годностите ù да разбира и да ръководи
действията си.
Твърдените наивитет и непомнене от психиатрична позиция не може да се обсъжда
като болестно състояние, което да е нарушило тези ù годности, още повече на фона на
постигнатите образование и професионални изяви.
Няма данни за някакви временни психотични смущения към момента на сключване
на предварителния договор.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 17.12.2024г., се
установява, че към 18.04.2024г. стойността на апартамента е 303 775 лева. Натрупаните
боклуци не са съобразени в стойността на жилището, но експертът е бил запознат с
фотоматериалите. При огледа е било почистено.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. П. (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като има общо дете с ищеца) и Г. (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е дъщеря на ответницата). От тях (тези им части, които
не представляват споделена от съответната страна по предварителния договор информация
/това по правната си природа представлява недопустим косвен разпит/) се установява, че:
-св. П.: предложила на партньора си (ищеца, с който към онзи момент все още не
били разделени) да закупят за инвестиция жилище. Става въпрос за процесното жилище на
ул. „*******“. Присъствала на подписването на предварителния договор, тъй като това се
случило в нейния офис. Ищецът трябвало да поеме всичко, свързано с оправяне на
3
документите, но имало проблем със скицата, тъй като не отговаряла на кадастъра.
-св. Г.: свидетелят живеел в Испания и не бил наясно със ситуацията с жилището, до
завръщането си (15.10.2024г.). Заварила жилището пълно с боклуци (същото се отнасяло и
до другото, в което майка ù впоследствие живеела). Тя го изчистила, а това било задължение
на ищеца. Вместо последния, именно тя извадила скица на жилището. Тя уредила и
заснемането на апартамента. Телефонът на майка ù не бил изключван. На ищеца изпратили
писмо, тъй като не знаели как да свържат с него.
В допустимата си част, съдът кредитира показанията на свидетелите.
от правна страна:
Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Предварителният договор
трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от страните по
предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът
се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила (чл. 19 от ЗЗД).
Предварителния договор по арг. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД, има за предмет прехвърляне
право на собственост или ограничено вещно право. Той представлява двустранен договор,
по силата на който едно лице наричано обещател (продавач) поема задължението да
прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено
вещно право срещу насрещното задължение на друго лице - купувач, да заплати
договорената цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или
отчасти в/до определен срок. Целта на предварителния договор е да подготви сключването
на окончателния договор между страните в съответната форма - а именно под формата на
нотариален акт - чл. 18 от ЗЗД.
Причините, поради които се сключват предварителните договори, са различни, но
най-често те са породени от липсата на готовност у страните в момента да сключат
окончателен договор. В случая необходимата относно жилището документация.
1. Процесният договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 (липса на съгласие) от
ЗЗД или унищожаем – чл. 31 от ЗЗД, предвид заключението на в.л. по СПЕ.
Всевъзможните доводи, изложени за обратното в отговора, са неоснователни.
2. Поредицата от сделки, описани в отговора и предхождащи сключването на
предварителния договор, е ирелевантна, доколкото не се установява осъществена
гражданска измама (чл. 29 от ЗЗД), ако въобще подобно обстоятелство може да се извлече от
изложените твърдения.
Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е
направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са
предизвикали умишлено у страната по сделката. Не са ангажирани каквито и да са
доказателства, че ищецът е имал някаква връзка с лицата, съконтрахенти на ответницата по
предходните сделки.
Изискванията, на които трябва да отговаря измамата, за да се признае за основание за
4
унищожаемост, са следните. Извършено е волеизявление от страна по двустранна сделка
или участник в многостранна. Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от
друг участник в сделката или от трето лице. Въвеждането в заблуждение представлява
внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на
известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката.
Измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД ще има само ако въвеждането в заблуждение е изиграло
решаваща роля за сключване на сделката. Ако лицето би сключило сделката и ако би било
наясно с действителното положение, сделката не следва да се счита за опорочена.
Всъщност има ангажирани доказателства за обратното. Каквато и да е било
мотивацията на продавача, дъщеря ù се е постарала да премахне пречките за сключване на
сделката, като е почистила жилището и се е заела със събирането на документацията, нужна,
за да може да се изповяда окончателният договор.
Личната мисловната уговорка е без каквото и да е правно значение (страната
подписва договора, но мисловно приема, че правнорелевантното действие не я обвързва).
Няма ангажирани доказателства и за постигнато общо съгласие, че сделката е симулативна
или „фиктивна“. Няма, а не се и твърди да има изготвено обратно писмо или начало на
писмено доказателства (и по тази причина гласните доказателства са недопустими /чл.
164, ал. 1, т. 5-6 от ГПК/, макар и в писмените бележки на страната да се сочи
обратното). Важи посоченото по-горе, относно опита на дъщерята да се снабди с
необходимата документация.
Арг. в тази насока са и опитите на ответницата да развали двустранната сделка, като
същевременно е продължила дейността си по ангажиране на администрацията, за да се
снабди с необходимата документация (тя желае сделката, но приема, че има неизпълнение).
3. Цената, договорена между страните, е малко под половината от пазарната,
определена от вещото лице. Ответницата е имала нужда от средства, за да погаси друг дълг,
по отношение на който е имало образувано изпълнително производство.
Тя не е била принудена по никакъв начин да сключи договора. Подобно съотношение
в стойностите трудно може да се приеме като хипотеза на накърняване на добрите нрави,
още повече не става въпрос за договаряне на пълномощник със себе си или във реда на
упълномощителя. Практиката се ориентира на към много по-съществени разлики, така
например: Р. № 24 от 09.02.2016г. на ВКС, ГК, III г.о., по гр.д. № 2419/2015г. например се
сочи, че …. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева
(споменава се 12 пъти по-ниска цена от пазарната); Решение № 361 от 16.11.2011г. на ВКС
по гр.д. № 1077/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, се разглежда хипотеза
на 16 пъти по-ниска цена; Определение № 1255 от 8.11.2012г. на ВКС по гр.д. № 419/2012г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска - в този случай разминаването е било 7 пъти,
но не е прието, че добрите нрави са накърнени; до подобен извод е достигнато и в Решение
№ 63 от 28.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 822/2015г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Любка
5
Андонова.
Изложеното по-горе не би могло да се квалифицира и като крайна нужда –
последната предполага, че ответницата (а тя не го твърди, не се и установява по делото),
към момента на сключване на сделката, е била в състояние на липса или недостатъчност на
материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на
парични средства за издръжка на семейството, за лечение (за нея или на неин близък), за
плащане на изискуеми задължения, за набавяне на алкохол или наркотици за пристрастени
към тях лица и др.
Напротив – ответницата, предвид показанията на дъщеря си, има и второ жилище.
Изпълнителното производство действително я притеснява, но тя се опитва да го погаси с
конкретно определено от нея имущество.
4.1 почти в срок, с един ден закъснение, е заплатена първата част от капарото.
Останалите 9 000 лева са заплатени със съществено закъснение. Ищецът явно е бил наясно
със сметката на ответницата, а сумата, за която не се спори, че е получена, не е върната,
което предполага, че е приета.
Задатъкът, наречен още капаро (arrha), може да има различни функции, които зависят
от намерението на страните.
Даденото може да служи за потвърждение на сключеното главно съглашение. В този
случай задатъкът има потвърдителна и доказателствена функция (arrha confirmatoria) - чл.
93, ал. 1 от ЗЗД.
Задатъкът може да има обезщетителна функция - той може да служи като
предварително и общо определяне на обезщетението, върху което кредиторът ще има право
в случай на неизпълнение - чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
Страните могат да се споразумеят, че длъжникът ще има право да се откаже от
договора, като жертва задатъка, както и в случая. Задатък с подобно значение се нарича
„отметнина“ или „пишманлък“ (arrha poenitentialis).
Каква ще бъде функцията на задатъка, решават страните при сключването на главния
договор. При липса на специална уговорка се прилагат диспозитивните правила на чл. 93 от
ЗЗД, съгласно които задатъкът има потвърдителна и обезщетителна функция. Затова
задатъкът е форма на договорна отговорност, близка до неустойката.
Страната, получила задатъка, става негов собственик. Така ако като задатък са
предадени пари или други заместими вещи и главният договор не може да бъде изпълнен
поради случайно събитие, дължи се връщане на вещи от същия вид, количество и качество -
арг. от чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
При изпълнение задатъкът трябва или да се прихване към престацията на страната,
която го е дала, ако задатъкът и престацията са еднородни, или, ако задатъкът и престацията
са разнородни - да се върне. Прихващането се извършва от страната, дала задатъка, която
при окончателното престиране може да задържи част от изпълнението, равна по стойност на
6
задатъка.
Ако е налице пълна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря,
изправната страна разполага с две алтернативни възможности. Тя трябва да упражни избора
си - било като го съобщи по някакъв доказуем начин на неизправната страна, било като
предяви иск и на неизправната страна бъде връчен препис от исковата молба. Упражненият
избор е неотменим. Уговорката за задатък, за разлика от отметнината, е в интерес на
кредитора, поради което длъжникът не може да осуети възможността за избор, като
предложи прихващане, задържане на задатъка или заплащане на двойния му размер.
Кредиторът може да се откаже от договора (да го развали) и да задържи задатъка. В
случай че задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна има право да се откаже от договора (да го развали) и да иска задатъка в двоен размер
- чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Отказването може да се извърши изрично или мълчаливо. Достатъчно е
задържането на задатъка, съответно искането за връщането му в двоен размер.
4.2 Клаузата „купувачът се задължава за негова сметка, да се подготвят всички необходими
документи за продажбата“ може да се тълкува по два начина:
- купувачът поема разходите относно изготвянето на документацията, но последното
се извършва от продавача; уговорката, обаче не е че купувачът поема разходите, а и че се
задължава – т.е. тя е недобре формулирана. Купувачът обикновено сам следва да се снабди с
документацията, тъй като той е собственик на жилището; или
- купувачът поема задължението да се снабди с цялата документация, като и заплати
разходите по тази дейност. В този случай е необходимо пълномощно, издадено от страна на
продавача.
Показанията и на двамата свидетели са по-скоро в ущърб на страните, с които са
близки. Ищецът е приемал, че той следва да изготви документацията, но имало проблем с
кадастъра, а причината била състоянието на жилището.
Същевременно дъщерята на ответницата, привела жилището в адекватно състояние,
за да може да се снабди с документацията.
Доколкото не се и твърди, да е издадено пълномощно, по-логичната хипотеза е
първата (арг. от чл. 20 от ЗЗД). Евентуалната фактическа забава, ако е последица на
поведението (бездействието) на администрацията, би следвало да се приеме, че е
уважителна и не представлява виновно поведение на съответната страна по договора.
4.3 първото съобщение за разваляне на договора, макар и залепването да е на
правилния адрес, не е връчено, съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. При второто
ситуацията е по-различна. Приложимият закон не е ГПК, а специалният – ЗПУ: Определение
№ 153 от 4.05.2006г. на ВКС по гр. д. № 114/2006г., ГК, IV-А: Щом законът не изключва
възможността призоваването да стане по пощата - чл. 52, вр. чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.), то, приложими са
нормативните актове, които уреждат извършването на пощенските съобщения. Това са Законът за пощенските
услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000г., с последващи изменения и допълнения) и Наредба № 4 за пощенските
съобщения (обн., ДВ, бр. 97 от 7.12.1979г., попр., бр. 98 от 11.12.1979г., изм. и доп., бр. 48 от 18.06.1991г.);
7
Определение № 142 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 724/2009г., I т.о. на ВКС: ... „пощата" трябва да се
тълкува съобразно Закона за пощенските услуги; Р. № 897 от 09.10.2008г. на ВКС, III г.о., по гр.д. №
гр.д. № 4142 от 2007г.: Това означава, че на касатора е била връчена покана за получаване на тези пощенски
записи, но той не се е явил в пощенската станция, за да получи паричната сума по тях. Неотговарящо на истината
е твърдението му , че поканата за получаване на пощенски запис била непрепоръчана пратка и като такава
можела да се пусне в пощенската кутия на адресата, поради което изпращането на такава покана не доказвало, че
той я е получил; също: Решение № 229 от 03.04.2014г. по т.д. № 956/2012г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:
Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страна практика на ВКС,
материализирана в решение № 283/06.04.2010 г., по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о., за да е надлежно връчването по
пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила на чл. 37-49 ГПК, или съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за
пощенските услуги.
В същия смисъл е и служебно известното на настоящия съдебен състав решение на ВКС № 35 от
07.05.2012 г., по в.гр. д. № 1877/2010 г. на V г.о., също постановено по новия съдопроизводствен ред.
Т.е. налице е фикция за връчване. Това е изложено само за пълнота. Волеизявлението
за разваляне е достигнало със сигурност до ищеца с предоставянето му на документацията,
приложена към отговора (Решение № 186 от 15.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 6836/2013г., III
г.о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев - страната, … може да иска връщане на даденото
по договора / в случая отговора; също: Определение № 116 от 17.02.2022г. на ВКС по гр.д. №
3320/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).
4.4 Няма и никакво значение коя от двете страни по предварителния договора е
виновна за несключването на окончателния. Предварителният договор е развален от страна
на ответника (продавач), който може да го стори, без значение дали е изправна страна или
не.
Дали се дължи връщане на вече заплатеното капаро или не, не е предмет на това
производство.
Искът е неоснователен.
по разноските:
На ответника се дължат разноски – 8 500 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******* 1А“, бл.
*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, e-mail: *******, тел. **********, чрез адв. М. Б.
Х. от САК (ЕПЕП – л. 24), срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, гр. София. ул. „*******,
съд.адр.: гр. София. ул. "*******, тел. **********, чрез адв. К. В. К., ЕГН **********
(ЕПЕП – л. 101), иск с пр.осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, да се обяви за окончателен
предварителния договор 18.04.2024г., сключен между страните, относно апартамент № 12
(дванадесет), находящ се на втори подпокривен етаж, кота + 19.60 метра, с площ от 48,57
8
2
(четиридесет и осем цяло и петдесет и седем стотни) м, състоящ се от дневна - трапезария,
кухненски бокс, баня с тоалетна, антре и тераса, при граници: двор, калкан със сграда в
съседен УПИ, апартамент № 11 и стълбищна клетка, заедно с 3,62 % (три цяло и шестдесет и
две стотни върху сто) ид.ч. от общите части на жилищната сграда с един вход, находяща се в
гр. София, ул. „*******, състояща се от: подземен етаж с избени помещения, надземен етаж
с офиси и гаражи, пет жилищни етажа и два подпокривни етажа с жилища и ателие, със
2
застроена площ от 175 (сто седемдесет и пет) м и РЗП 1617 (хиляда шестстотин и
2
седемнадесет) м, изградена в УПИ IV-398, квартал 6а, по плана на гр. София, местността
Лозенец - жилищна група „Южен парк“ и толкова ид.ч. от правото на строеж от УПИ IV-398,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. М. Р., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. „******* 1А“, бл. *******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, e-mail: *******, тел.
**********, чрез адв. М. Б. Х. от САК (ЕПЕП – л. 24), да заплати на Д. Г. Д., ЕГН
**********, гр. София. ул. „*******, съд.адр.: гр. София. ул. "*******, тел. **********, чрез
адв. К. В. К., ЕГН ********** (ЕПЕП – л. 101), сумата от 8 500 (осем хиляди и петстотин)
лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9