Номер 25829.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000600817 по описа за 2020 година
Атакувана е присъда № 373 от 27.1.2020 г. по НОХД № 433/2019 г. по описа на БлОС,
НО, 1 първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимата Г. Д. К. e призната за
виновна в това, че на 17.9.2018 г., около 20:55 часа в гр. *** е използвала платежен
инструмент – дебитна карта с № **********8368, издадена от „Банка Пиреос България“ АД
на С. А. Д. от гр. *** и данни от платежен инструмент – ПИН код за същата дебитна карта,
без съгласието на титуляра е изтеглила сума в размер на 300 лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 НК и чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати разноските по делото, както следва: 577
лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Благоевград, както и 5 лева за служебно
издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на БлОС № 373 от 27.1.2020 г. следва да
обсъди доводите на подсъдимата К. залегнали във въззивната жалба и допълнението към
нея. В жалбата се развиват доводи за това, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
иска се нейната отмяна и постановяване на оправдаването на подсъдимата. В допълнението
към жалбата се излагат съображения за това, че: от събраните по делото доказателства не се
установявало, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 249, ал.1 НК; присъдата не е мотивирана според изискванията на
процесуалния закон, не е даден отговор на възраженията на защитата, не са изложени
фактическите и правни изводи на съда, не са обсъдени противоречивите доказателства; не се
доказва авторството на престъплението, а съдът е интерпретирал неправилно заключението
на видеотехническата експертиза и показанията на свидетелката Д.; наказанието е явно
несправедливо; не са изложени мотиви по възражението на защитата за приложение на чл. 9,
ал. 2 НК; деянието и дееца не се отличават с висока степен на обществена опасност – К. е
неосъждана, с добри данни за личността, грижи се за болното си дете; от деянието няма
1
настъпили вредни последици – изтеглената сума пари е възстановена, както и на
свидетелката Д. са дадени от съпруга на подсъдимата допълнително средства за издаването
на нова лична карта. Отправя се искане за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и за оправдаването
на подсъдимата.
Подсъдимата К. е заявила с писмена молба до САС, че е уведомена за датата на
съдебното заседание, но не желае да участва лично във въззивното производство, поради
което и на основание чл. 329, ал. 2 вр с чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК съдът разгледа делото в
нейно отсъствие. Упълномощеният защитник на подсъдимата адвокат М. поддържа
депозираната срещу присъдата жалба и настоява, че присъдата е неправилна, тъй като в
съдебното и досъдебното производство не са събрани доказателства за виновността на
подсъдимата. Подържа, че в случая е налице несъставомерност на деянието. Защитникът
акцентира върху заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна
експертиза и приложените към него фотоснимки, от които се установявало, че в
инкриминираното време и място пред устройството, от което са изтеглени парите, са се
намирали две лица. От това, според защитника, следвало, че не е доказано авторството на
деянието, защото това изключвало подсъдимата да е лицето, което фактически е изтеглило
парите. Същевременно в защитната пледоария се поддържа, че съдът е игнорирал
обясненията на подсъдимата, които сочели на друг вероятен извършител на деянието.
Защитникът възразява срещу отказа на първата инстанция да разгледа направеното
алтернативно искане приложение на чл. 9, ал. 2 НК, като отправя петитум тази разпоредба да
се приложи от въззивния съд, който да оправдае подсъдимата на това основание.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище за
неоснователност на жалбата, поради което иска оставянето й без уважение и потвърждаване
на присъдата на първоинстанционния съд. Прокурорът счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, а наказанието е определено справедливо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимата К. е неоснователна.
1. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства –
факта на извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено деянието – фактическата
обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и
пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което въззивната
инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на ОС
Благоевград в тази насока са направени след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства:
- обясненията на подсъдимата от съдебното производство – л. 39 гръб от съдебното
дело по НОХД № 433/2019 г. на ОС Благоевград;
- показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр.
с чл. 372, ал. 3 НПК: свидетелката С. Д. – л. 9 – 11 от т. 2 на досъдебното производство,
свидетелят А. С. – л. 17 от том 2 на досъдебното производство, свидетелят В. К. – л. 23 от т.
2
2 на досъдебното производство;
- писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на
чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3 НПК – банково извлечение (т. 1, л. 20 – 21 от
досъдебното производство); декларация по чл. 62, ал. 5 от ЗКИ (т. 2, л. 12 от досъдебното
производство); писмо от банка „Пиреос България АД” (т. 2, л. 47 от досъдебното
производство); справка за съдимост (т. 2, л. 60 от досъдебното производство);
- заключението, приобщено по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3
НПК, на назначената и изготвена по делото видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза № 77 от 9.4.2019 г. (т. 2, л. 28 – 40 от досъдебното
производство).
2. По фактите:
Въз основа на така изброените доказателствени материали ОС Благоевград е приел за
установено по несъмнен начин, че Г. К. живеела в гр. ***. Съпругът на подсъдимата В. К.
бил първи братовчед на С. Д., като двете семейства живеели в близост едно до друго.
Свидетелката Д. притежавала издадена от банка „Пиреос България АД” дебитна карта с №
**********8368, на чиято лицева страна било изписано името на картодържателя – С. Д..
Свидетелката държала банковата си картата в портфейл, заедно с лист, на който бил записан
ПИН код.
На 17.9.2018 г., привечер, Д. отишла заедно със своето внуче до кварталния магазин,
а след това се срещнали с подсъдимата в обособена пред дома им градинка. Около 19.30 –
20.00 часа свидетелката се прибрала в дома си. След това К. намерила в близост до дома си
портфейла, в който била дебитната карта на Д., заедно с ПИН кода. Около 20.55 часа същия
ден подсъдимата отишла до АТМ устройство, намиращо се в гр. ***, пл. „***” № 2,
собственост на „Юробанк България АД”. Като използвала банковата карта, издадена на С.
Д. от банка „Пиреос България АД”, без нейно съгласие, К. изтеглила сумата от 300 лева.
На 18.9.2018 г. сутринта свидетелката установила липсата на портфейла си, заедно с
намиращите се в него дебитна карта, лична карта и сумата от 15 лева. Тя сигнализирала за
липсващата карта банка „Пиреос България АД”, като се обадила в офиса им в гр. ***. От
служител в банката разбрала, че на 17.9.2018 г. , около 20.55 часа била изтеглена сумата от
300 лева. Като разбрала за това Д. подала на 18.9.2018 г. жалба в РУ ***.
Няколко дни след като разбрала за изтеглянето на парите от банковата си картата Д.
споделила с К. за това, както и че е сигнализирала за неправомерното теглене в РУ ***.
Първоначално подсъдимата не казала, че тя е изтеглила парите, но след около седмица
свидетелят В. К. извикал Д. в дома им. На тази среща свидетелят в присъствието на
плачещата К. споделил, че съпругата му е намерила портмонето на улицата в близост до
дома им и отишла да изтегли парите от сметката на Д. чрез намерената в портфейла дебитна
карта и ПИН код. По време на срещата със свидетелката подсъдимата изразила съжаление и
помолила за прошка, върнала 300 лева на Д., като й дала още 40 лева, необходими за
издаване на нова лична карта. К. помолила Д. да оттегли подадената от нея жалба в
полицията.
3. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция
съкратено съдебно следствие:
Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от
3
приобщените към съдебното и досъдебното производство доказателствени материали.
В разглеждания случай въззивният съд приема, че при разглеждане на делото пред
окръжния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
съществено опорочаване на законосъобразността на първоинстанционното производство. В
мотивите към проверяваната присъда съдът е изложил приетата за установена фактическа
обстановка, както и е посочил доказателствата, които са послужили за извеждане на
релевантната фактология. Доказателствата са коментирани макар и лаконично, но при ясно
изводима воля на решаващия съд относно оценката на отделните доказателствени материали
– изследвани са показанията на свидетелите по делото и писмените доказателства, като
съдебният състав недвусмислено е изразил позицията си, че не открива съществени
противоречия в доказателствената съвкупност, както и че обясненията на подсъдимата,
дадени пред съда, са израз на правото й на защита и не следва да се възприемат.
При преценка на характера на доказателствения анализ, изложен в мотивите на
присъдата, следва да се има предвид, че първоинстанционното производство е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК. По искане на защитника (лист
38 от съдебното дело по НОХД № 433/19 г. на ОС Благоевград) и при изразено положително
становище от подсъдимата, съдът е одобрил изявеното от страните съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и вещото лице, като е приобщил към доказателствения
материал по делото съответните протоколи за разпит на свидетелите, писмените
доказателства и заключението на вещото лице (поименно посочени в съдебния протокол от
27.1.2020 г. – лист 39 от съдебното дело по НОХД № 433/2019 г. на ОС Благоевград) по реда
на чл. 283, вр. с чл. 373, ал. 1 НПК. Законосъобразна е констатацията на
първоинстанционния съд, отразена в мотивите на определението по чл. 372, ал. 3 НПК, че
действията по разследването, представляващи разпити на посочените свидетели и вещо
лице, са извършени при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон – разпитите
на свидетелите са осъществени от компетентен разследващ орган, водени са задълбочено и
изчерпателно, засегнати са всички, имащи значение за делото, обстоятелства, не са налице
пороци при назначаване и приемане на експертизата и при приобщаването на писмените
доказателства.
При законосъобразно проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК,
съдът е следвало да извърши такъв доказателствен анализ, какъвто се изисква по общия ред,
доколкото отклонението от него е допустимо само в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Решаващият съдебен състав е дал конкретна оценка на съществените доказателствени
материали. В този смисъл САС приема, че окръжният съд е изложил мотиви към присъдата,
които отговарят на минималния стандарт на чл. 305, ал. 3 НПК
4. Относно възражението на защитата за недоказаност на авторството на
деянието:
Първото основно възражение на защитата се отнася до обстойно поддържаното и
пред първата инстанция твърдение, че авторството на деянието не е установено по несъмнен
начин от надлежно приобщените към делото доказателствени материали. Настоящият състав
на апелативния съд, подобно на състава на окръжния съд, счита, че комплексната оценка на
доказателствата установява въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК по начина, изискуем от чл.
303, ал. 2 НПК.
Изводи за авторството на деянието могат да се правят при съвместния анализ на
показанията на свидетелите С. Д., В. К., А. С., писмените доказателства от банката – издател
на инкриминирания платежен инструмент, заключението на видеотехническата експертиза и
частично от обясненията на подсъдимата, дадени пред първоинстанционния съд.
4
От първостепенно значение за установяване на съставомерните факти са показанията
на свидетелката С. Д., дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени по реда
на чл. 283, вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3 НПК.
Показанията на Д. (л. 9-11 от том 2 на досъдебното производство) са подробни и
детайлни относно съществените за обвинението факти – за това: че на 17.9.2018 г. са се
видели с подсъдимата, като по време на срещата тя е оставила чантата си на масичка в
близост до мястото, където са били седнали; че в чантата си е имала портмоне, в което била
дебитната й карта, издаден от банка „Пиреос България АД“, заедно с изписан на плик ПИН
код на картата, лична карта и сумата от 15 лева; че на следващия ден сутринта установила
липсата на портмонето си, а след уведомяване на банката за блокиране на картата разбрала,
че още на 17.9.2018 г. в 20.55 часа от нея били изтеглени 300 лева от банкомат на
„Пощенска банка“ в центъра на гр. ***, което се удостоверявало от издаденото й от банката-
картодържател извлечение от сметката й; че подала жалба в полицията за липсата
портмонето и намиращите се в него пари и документи; че след няколко дни казала на
подсъдимата за загубеното си портмоне и че е подала жалба за това в полицията, а тя
проявила съчувствие; че след седмица съпругът на подсъдимата В. К. я поканил в дома им,
като в присъствието на плачещата си съпруга обяснил на Д., че К. намерила портмонето на
улицата, в което била само дебитната й карта с ПИН кода, като тя изтеглила парите от
сметката посредством картата; че в разговора Д. попитала подсъдимата дали това е вярно и
тя потвърдила, че намерила картата веднага след срещата им на 17 септември 2018 г.; че К. й
върнала сумата от 300 лева, както и 40 лева за разходите за издаване на нова лична карта; че
подсъдимата казала, че много съжалява и помолила за прошка и за оттегляне на жалбата в
полицията; че уведомила за тази среща служителите на полицията.
С основание показанията на свидетелката Д. са възприети от първата инстанция като
надежден и достоверен източник на доказателствена информация, защото казаното от нея е
логично и последователно, не съдържа вътрешни противоречия. Освен това съобщените от
свидетелките факти намират потвърждение в други достоверни доказателствени източници
по делото. Обстоятелството, че на 17.9.2018 г., 20.55 часа от сметката на Д. са изтеглени 300
лева чрез банковата й карта, се установява и от издаденото от банка „Пиреос България АД“
извлечение от банковата сметка на свидетелката – л. 47 от том 2 на досъдебното
производство, л. 20-21 от т. 1 на досъдебното производство. За това, че свидетелката Д. е
подала жалба в полицията на следващия ден след изчезването на портмонето й, казаното от
нея се потвърждава от приложената жалба на л. 5 от том 1 на досъдебното производство.
По своето естество показанията на свидетеля А. С. съдържат производни
доказателства, доколкото той в качеството си на полицейски служител е провел разговор с
подсъдимата и свидетелката Д.. Принципно за свидетеля С. не съществува забраната за
свидетелстване по чл. 118, ал. 1 НПК, тъй като не е извършвал действия по разследването, а
предварителна дейност преди образуването на наказателното производство, началото на
което е сложено с постановление на прокурор от ОП Благоевград от 4.2.2019 – л. 1 от том 2
на досъдебното производство. В частта, в която С. възпроизвежда казаното му от
свидетелката Д., показанията му са годно доказателствено средство в подкрепа на заявеното
от самата Д. в разпита й пред разследващ орган. Същевременно в частта, в която
полицейският служител възпроизвежда извънпроцесните обяснения на подсъдимата,
показанията му следва да се приемат за негоден доказателствен източник, доколкото не се
касае за спонтанни изявления на К., а за снети от него обяснения след като към нея е било
отправено подозрение за извършено престъпление и без да й са били осигурени гаранциите,
произтичащи от правото й на защита – да бъде уведомена за правата си и да й бъде
предоставена възможност да се консултира със защитник.
Показанията на свидетеля В. К. – съпруг на подсъдимата, установяват единствено
обстоятелството, че е бил уведомен от съпругата си за това, че от дебитната карта на
братовчедка му - С. Д., на 17.9.2018 г. са били изтеглени 300 лева без нейно съгласие. За
5
останалите релевантни обстоятелства свидетелят е отказал да дава сведения, упражнявайки
правото си по чл. 119 НПК.
Доказателствено значение имат обясненията на подсъдимата, дадени от нея в хода на
първоинстанционното съдебно следствие – л. 39 гръб от съдебното дело по НОХД № 433/19
г. на ОС Благоевград. Подсъдимата признава, че е намерила дебитната карта – в тази част
казаното от нея потвърждава заявеното от свидетелката Д. за съдържанието на разговора й с
подсъдимата и нейния съпруг. В другата част от обясненията си подсъдимата отрича тя да е
използвала намерената от нея дебитна карта, а неясно посочва, че друг човек от нейното
домакинство е направил това. За тези обстоятелство САС намира, че обясненията на К. са
недостоверни, доколкото са нелогични, противоречиви и се опровергават от други
достоверни доказателства по делото и в този смисъл са средство за упражняване на защитата
й. От една страна подсъдимата е признала в непринудена и емоционална изповед пред
свидетелката Д. за това, че е намерила банковата й карта, както и че е изтеглила сумата от
300 лева, изразила е съжаление и е възстановила парите. В добросъвестността на
свидетелката Д., както се посочи и по-горе, САС няма причини да се съмнява, поради което
в тази част обясненията на К. с основание не са възприети от решаващата инстанция. От
друга страна обстоятелство, че използването на банковата карта и изтеглянето на парите е
станало в 20.55 часа, т.е. в близко време след срещата на свидетелката и подсъдимата,
минимизира възможността друго лице без знанието на К. да е извършило неправомерното
ползване на платежния инструмент.
Заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза не
изключва подсъдимата като автор на деянието, както възразява защитата. В цитираното
заключение се приема, че поради лошото качество на видеофайловете не може да се проведе
лицево-идентификационно изследване, както и че след извършен сравнителен видеоанализ и
съпоставяне на времето по отчетения времеви интервал, вграден в снимковите кадри, е
установено, че се вижда движение на лица в кадър, едно от които от видимо мъжки пол,
заедно с друго лице от видимо женски пол да извършват теглене на пари от банкомата – л.
36 от том 2 на досъдебното производство. Доколкото лица от мъжки и женски пол са
заснети на място и по времето на използване на инкриминирания платежен инструмент,
това не опровергава факта на участието на подсъдимата в извършване на деянието.
Обстоятелство дали е имала, или не, съучастник не е установено, а и такова обвинение не е в
предмета на делото. Независимо от това САС счита, че заключението на експертизата по
никакъв начин не рефлектира върху доказаността на авторството на престъплението в
лицето на подсъдимата К..
В резултат на цялостния анализ на доказателствата, надлежно приобщени в
първоинстанционното производство, въззивният съдебен състав, подобно на първата
инстанция счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, поради което
възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
5. За обективната и субективна съставомерност на деянието:
При така установените факти ОС Благоевград е достигнал до правилния правен
извод, че деянието на подсъдимата осъществява съставомерните от обективна и субективна
страна признаци на престъплението по чл. 249, ал. 1, предл. 1. НК.
За обективната съставомерност на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК е достатъчно
да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател на съответния платежен инструмент,
че го е използвал, както и че това е станало без съгласието на титуляра. От включените в
диспозицията на правната норма обективни елементи следва, че престъплението следва да
бъде определено като формално. За осъществяването му не се изисква настъпването на
6
имуществени вредни последици. Причиняване на вреди от деянието има значение на
плоскостта на индивидуализацията на наказателната отговорност.[1] САС споделя изцяло
изводите на контролираната инстанция относно това, че дебитната карта представлява
„платежен инструмент“ съгласно дефиницията на чл. 93, т. 24 НК.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като в интелектуалния аспект
на умисъла на подсъдимата е било включено знанието за всички елементи от състава на
престъплението. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието и неговата
запретеност, като е била наясно, че ползва чужд платежен инструмент без съгласие от
страна на титуляра. От волева страна е искала настъпването именно на тези
противообществени последици, които, с оглед формалния характер на престъплението, се
изчерпват с факта на ползването на инструмента. Отделен е въпросът, че в случая са
настъпили и имуществени вреди, които са възстановени по-късно.
6. По възражението за малозначителност на деянието:
Алтернативно защитата поддържа, че макар формално да са изпълнени признаците на
престъпния състав, извършеното от подсъдимата не е престъпно, защото разкривало явно
незначителна степен на обществена опасност. Този въпрос е бил поставен и на вниманието
на първата инстанция, която имплицитно отказала да сподели подобна теза, макар и да не е
изложила изрични мотиви.
САС счита и това възражение на защитата за неоснователно.
От значение за определяне на случая като малозначителен са данните както за
степента на обществената опасност на конкретното деяние, така и на дееца. В тази насока -
Решение № 49 от 2.3.2017 г. по н. д. № 1301/2016 г., ІІ н.о. на ВКС; Решение № 870 от
17.10.2005 г. по н. д. № 242/2005 г., II Н. О. на ВКС; Решение № 194 от 23.4.2013 г. по н. д.
№ 512/2013 г., ІІ н.о. на ВКС; Решение № 324 от 13.6.2013 г. по н. д. № 910/2013 г., І н.о. на
ВКС; Решение № 72 от 27.07.2020 г. по н. д. № 245/2020 г., ІІ н.о. на ВКС и много други, в
които еднозначно е възприета позицията, че данните за личността на дееца също са от
значение, доколкото и те рефлектират върху преценката за обществената опасност на
деянието.
Все пак, с приоритет е преценката за това дали с конкретното деяние обществените
отношения са засегнати в типичната (за съответния вид престъпление) степен или разкриват
незначителното им накърняване или липсата на такова въобще. Като отчете своеобразието
на поведението на подсъдимата, за което е привлечена към наказателна отговорност,
настоящият съдебен състав прие, че то разкрива типичната степен на обществена опасност за
престъплението по чл. 249, ал. 1 НК. Както бе посочено, престъплението е на простото
извършване и настъпването на вреди не е съставомерна последица. В случая обаче са били
причинени и вреди, което независимо от последващото им възстановяване, е обстоятелство,
завишаващо конкретната обществена опасност на деянието. Освен това, подсъдимата е
възстановила парите след като е разбрала, че С. Д. е сигнализирала за случая в полицията,
като изрично е помолила свидетелката да оттегли жалбата си. По убеждение на съдебния
състав фактът, че подсъдимата е използвала дебитната карта на близък човек, както и този,
че преди да разбере за подадената жалба в полицията, е премълчала в разговор със
свидетелката обстоятелствата за намерената дебитна карта, също завишават степента на
обществената опасност на деянието. След като родствените отношения не са се явили
възпиращ за подсъдимата фактор, то това разкрива нейната твърда решимост да въздейства
негативно върху защитените обществени отношения, независимо от обстоятелствата.
Фактът, че подсъдимата полага грижи за болно дете не са от естество да обосноват
малозначителност на деянието. Въпреки че медицинската документация, представена пред
7
първата инстанция, не може да се свърже времево с инкриминираното събитие (доколкото
медицинските удостоверения касаят извършени прегледи и лечение през 2019 г.), съдът не
поставя под съмнение твърдението на подсъдимата, че е ангажирана, в това число и
финансово, с грижи за болния си син. Това обстоятелство обаче следва да се съобрази при
индивидуализацията на санкцията. То също не може да обуслови извод за малозначителност
на случая.
В обобщение САС счита, че комплексът от така обсъдените обстоятелства изключва
дефинирането на случая като малозначителен. Обществена опасност има и тя не е явно
незначителна, а е типичната за това престъпно деяние.
7. По възражението за несправедливост на наказанието:
Първата инстанция е процедирала законосъобразно и при индивидуализацията на
санкцията, наложена при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. Тъй като е определена
във възможния минимум (тоест наказанието не може да бъде смекчено допълнително) и
понеже няма протест (тоест увеличаването също е изключено), корекция на присъдата в тази
част е недопустима.
САС счита, че са били отчетени всички релевантни обстоятелства, а значението им е
оценено съответно, включително и за отлагане изпълнението на определеното наказание от
три месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1
НК. Съдът от първата инстанция е съобразил липсата на предишни осъждания на
подсъдимата, възстановяването на изтеглената сума пари, социалния и семеен статус на К.
(в това число и полаганите от нея грижи за болния й син), като е дал вярна оценка, че така
изброените обстоятелства са многобройни и налагат извода, че и най-ниското предвидено
наказание от 2 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. В този смисъл
законосъобразно е определил наказанието под предвидения законов минимум от 2 години
лишаване от свобода и не е наложил кумулативното наказание глоба. При наличие на
законовите предпоставки и несъмнен извод, че ефективното изтърпяване на наказанието не е
необходимо, окръжният съд законосъобразно е приложил института на условното осъждане
и е определил на основание чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок от 3 години.
При тези съображения, въззивният съд счита, че наказанието на подсъдимата К. е
определено законосъобразно, същото е справедливо и съобразено с целите по чл. 36 НК.
В частта за разноските, присъдени от първата инстанция, съдебният акт следва да
бъде потвърден.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира атакуваната присъда на ОС
Благоевград за правилна, а изложените в жалбата възражения за неоснователни.
Мотивиран от посочените съображения настоящият съдебен състав прие, че на
основание чл. 338 НПК следва да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за корекции на първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НК, ІI състав
8
[1] В този смисъл - решение № 280 от 20.6.2014 г. по н. д. № 761/2014 г., ІІ н.о. на ВКС;
решение № 362 от 12.11.2012 г. по н. д. № 1373/2012 г., ІІІ н.о. на ВКС; решение № 463 от
12.2.2014 г. по н. д. № 1597/2013 г., ІІ н.о. на ВКС; решение № 25 от 25.4.2014 г. по н. д. №
2193/2013 г., ІІ н.о. на ВКС и др.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 373 от 27.1.2020 г. по НОХД № 433/2019 г. по описа
на БлОС, НО, 1 първоинстанционен наказателен състав.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимата К. и нейният защитник адв. М. – за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9