№ 16
гр. Плевен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900190 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано исковата молба на Г. К. Г., с ЕГН
**********, с посочен адрес: гр. П., ж.к. „***“ бл. ***, вх.Д, ег.2, ап. 9,
подадена чрез пълномощника му адв. П. К. от САК, против ЗД „***“ АД гр.
С., с която са предявени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди от ПТП с лек
автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В исковата молба са наведени следните фактически твърдения: На
08.06.2021 г., около 21:10 ч., в гр.П., по ул. „***“ до № 19 се движил лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от М. И. К.. Водачът на лекия
автомобил нарушил плавилата за движение по пътищата, като движейки се с
несъобразена скорост спрямо пътните и метеорологичните условия, загубил
контрол над автомобила и след завъртане на платното за движение се ударил
в стълб на уличното осветление. Вследствие на инцидента пострадал ищецът,
който бил пътник в автомобила, возещ се на задната седалка. Той получил
следните травматични увреждания при катастрофата: Contusio capitis et colli,
Commotio cerebri, Spondylolisthesis C3-4postraumatica, Fractura costae sin,
Contusio pulmonis. Непосредствено след инцидента ищецът бил настанен в
клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. П., където му
били направени необходимите изследвания и установени болково
1
ограничение в движението на шията и ръцете, двустранна хипестензия и
болка в шията, дискоординационен синдром,свободна подвижна течност по
контура на далака и малкия таз, левостранен плеврален излив, фрактури на
ребра. В клиниката е лекуван консервативно, с назначена медикаментозна
терапия, а при изписването му са били дадени препоръки да спазва лечебно-
охранителния режим, както и да носи имобилизираща шийна яка за два
месеца. В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, ищецът
търпял силни болки и много страдания. Не се чувствал добре физически и
емоционално. Наложило се да спазва продължително време постелен режим и
да не се натоварва физически. Не бил в състояние да се грижи за себе си, а
трябвало да разчита на своите близки. Проведеното раздвижване след
имобилизацията също било съпроводено с много болки и страдание.
Продължително време бил лишен от обичайния си начин на живот. И до
настоящия момент не се е възстановил напълно от получените травми и
усложнения. Болката и дискомфортът в травмираните области продължават.
Наред с това ищецът е изживял силен стрес по време на инцидента, който се е
отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му
състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание. Претърпял е също
така и имуществени вреди, представляващи направен от него разход за
закупуване на ортошоп яка. Причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на лекия автомобил, който е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, нарушения на правилата за движение по
пътищата. Във връзка с причиняване на ПТП е било образувано досъдебно
производство по описа на РП-Плевен, което впоследствие е било прекратено.
Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя на
делинквента, при когото е била заведена щета, но по същата не му е
изплатено обезщетение.
С исковата молба са заявени претенции за присъждане на обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените
телесни увреждания, в размер на сумата от 26 000 лв., частичен иск от цялата
претенция за 60 000 лв., както и за сумата от 105 лв. за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от
претендираните суми, считано от 30.06.2021 г., до окончателното им
2
изплащане.
В проведеното на 09.11.2022 г. съдебно заседание по делото по искане
на ищеца съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК увеличение на
предявения осъдителен иск за неимуществени вреди, който вместо за сумата
от 26 000 лв. – частичен иск от 60 000 лв., да се счита предявен за сумата от
60 000 лв.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от
процесуалните представители на ищеца. Представена е писмена защита от
адв. П. К..
Ответникът оспорва заявените искови претенции по основание и
размер. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба относно
механизма на ПТП, за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата
за движение по пътищата, както и да е налице осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи от водача на
лекия автомобил, като навежда твърдения, че събитието е случайно, тъй като
за водача не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял
посочените в исковата молба телесни повреди – по вид и степен, както и че
същите са резултат от процесното ПТП. Оспорва също така и твърденията в
исковата молба за търпени продължителни болки и страдания и
продължителен оздравителен процес, като навежда твърдения за неспазване
на лекарските предписания от страна на ищеца, както и за наличие на
предходни заболявания, несвързани с ПТП. Ищецът счита размерът на
предявения иск за неимуществени вреди за силно завишен и несъобразен с
трайно установената съдебна практика. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на императивните
изисквания на ЗДвП, като счита, че степента на приноса на пострадалия в
случая е поне 90%.
Съдът, след като извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Установява се от приложените по делото писмени доказателства и
приетото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, че на 08.06.2021 г., около 21:10 ч. гр. П., ул. „***“ до № 19 е
настъпило ПТП с лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от
собственика на лекия автомобил М. И. К., при следния механизъм:
Автомобилът се движел със скорост 71,8 км/ч, при максимално допустима
скорост на движение в населено място от 50 км/ч, на мокра пътна настилка.
При излизане от десет завой спрямо посоката си на движение, автомобилът
загубил напречна устойчивост , насочвайки се към десен край на платното
спрямо посоката си на движение. В определен момент достигнал десен
тротоар и навлязъл косо върху него. След като изминал около 3,20 м върху
тротоара, автомобилът се ударил със страничната си лява част на купето /в
областта на предна лява врата, таван и под/ в крайпътния стълб. При удара се
получила ротация на купето, след което автомобилът се установил в
състояние на покой върху четирите си колела. При така възникналото ПТП
пострадал ищецът, като пътник в лекия автомобил.
Според заключението на вещото лице водачът на лекия автомобил не е
имал техническа възможност да спре до мястото на удара, към момента на
изменение на посоката на движение на автомобила и загубата на странична
устойчивост след излизане от завоя, при реалната скорост, но при управление
с максимално допустимата скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност
да спре. Като се е движел със скорост по-висока от допустимата за населени
места и близка до критичната на занасяне и не е съобразил геометрията на
платното за движение с направлението на МПС и атмосферните условия,
водачът на лекия автомобил сам се е поставил в невъзможност за
предотвратяване на удара.
За изясняване механизма на процесното ПТП е разпитан като свидетел
водачът на лекия автомобил М. К., чиито показания не са в противоречие с
изложеното в констативния протокол за ПТП и констатациите на вещото
лице. Същият е заявил, че ищецът е пътувал на задната дясна седалка с
поставен обезопасителен колан.
По делото е приложено постановление за прекратяване на наказателно
производство от 10.12.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура –
Плевен. От същото се установява, че образуваното във връзка с процесното
4
ПТП досъдебно производство ЗМ № 115/2021 г. по описа на ОД на МВР –
Плевен, преписка № 3279/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен,
за престъпление по чл. 343, аб. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е
прекратено по искане на пострадалия Г. К. Г..
От приложените по делото писмени доказателства /медицински
документи/ за здравословното състояние на ищеца и от приетото заключение
на вещото лице доц.д-р Д. Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
лекостепенно мозъчно сътресение; травма на шията, изразяваща се в контузия
на меките тъкани на шията и разместване на ставните повърхности между
трети и четвърти шийни прешлени; гръдна травма, изразяваща се в счупване
на шесто, седмо и осмо ребра вляво, без разместване на фрагментите по задна
мишнична линия, контузия на паренхима на левия бял дроб в основата,
счупване на девето, десето и единадесето ребра вляво в областта на гърба по
вертикалната линия, преминаваща през долния ъгъл на лопатката, с
лекостепенно разместване на фрагментите, без увреждане на плевралните
листове и без излив на кръв в гръдната кухина; неголяма разкъсно-контузна
рана в седалищната област, близо до ануса. Ищецът е бил приет в клиниката
по неврохирургия за 4 дни. Там му били проведени множество образни
изследвания на цялото тяло, лабораторни изследвания и консултации със
специалисти, както и имобилизация на шията посредством поставяне на
специална ортопедична яка, с препоръка да я носи 2 месеца. За продължаване
на лечението му в домашни условия му били изписани противовъзпалителни
и обезболяващи медикаменти. Били му издадени общо 4 болнични листове за
временна неработоспособност общо за 90 дни. Според заключението на
вещото лице ищецът е търпял болки и страдания в продължение на три до три
и половина месеца, като през първите няколко седмици тези болки са били
по-силни, след което постепенно интензивността им намалявала. Вещото
лице счита, че лечението на ищеца е приключило с пълно възстановяване и
към настоящия момент той е в добро общо състояние. Съобщава за болки в
шията само при промяна на времето, а движенията на гръдния му кош и
шията са в пълен обем, без ограничения.
По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства за
установяване на претърпените от него неимуществени вреди, чрез разпит на
5
свидетелите М. В. и Е. В. – майка на ищеца.
Първата свидетЕ. е дала показания, че видяла ищеца в болницата след
инцидента и той не изглеждал психически добре. След изписването му от
болницата ищецът бил на легло един месец заради болките в ребрата и му
била необходима чужда помощ да се изправи, за тоалетна и за къпане, но се
хранел сам. Ходенето до тоалетна за него било кошмар, имал болки от
разкъсването на ануса. СвидетЕ.та е заявила, че ищецът все още се оплаква от
болки във врата и главата, а при по-голямо натоварване има болки в ребрата,
но не толкова често. Травмите от инцидента се отразяват на работата му, тъй
като той е машинен работник, движенията му са на машина и при позата му
на работа – леко прегърбен усеща натоварване. Според показанията на тази
свидетЕ. ищецът е станал доста изнервен след инцидента, когато той шофира
е спокоен, но изпитва страх, когато друг го вози.
От своя страна свидетЕ.та В. е заявила, че след изписването му от
болницата ищецът имал нужда от чужда помощ заради болките в ребрата за
хранене, за тоалет, за ставане от леглото. Носил яката два месеца. Има болки
и до сега. Тръгнал на работа, но се наложило да отиде пак на преглед, защото
се оплаквал от болки във врата. Оплаква се и до днес, особено при смяна на
времето. Станал избухлив и нервен, преди инцидента не бил такъв.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като взаимно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
6
застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от
ищеца извънсъдебна претенция пред застрахователя – ответник, получена на
30.06.2021 г., по която е заведена щета № **********. Не е спорно между
страните, че по същата не е било определено и изплатено обезщетение на
ищеца от застрахователя.
По делото е прието за безспорно установено наличието на
застрахователна полица по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с № BG/02/***, със срок на валидност от
07.05.2021 г. до 06.05.2022 г., сключена с ответното дружество за лек
автомобил „***“ с рег.№ ***.
При предявена претенция да бъде ангажирана отговорността на
застраховател за заплащане на обезщетение за вреди по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се има предвид, че тази
отговорност произтича от сключения застрахователен договор, но е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят дължи на
увредения това, което би му дължал делинквентът /застрахованият/ по
правилата на деликтната отговорност. При застраховката „Гражданска
отговорност“ застрахователно събитие е самото непозволено увреждане,
поради което, ако не са напълно осъществени елементите от фактическия
състав на същото – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина, то няма непозволено увреждане и
застрахователното събитие не е настъпило.
Съдът приема, че в случая от събраните по делото доказателства
може да се направи категоричен извод, че е налице виновно противоправно
поведение на застрахования водач на процесното МПС, от което в пряка
причинна връзка са настъпили вреди за пострадалия ищец, т.е. осъществен е
напълно фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД. Установено е по делото, че водачът на лекия автомобил „***“ – М.
К. е управлявал същия в населено място със скорост, превишаваща
максимално допустимата, несъобразявайки пътните условия /мокър път/, при
което не е могъл да овладее превозното средство и е самокатастрофирал. С
7
поведението си водачът е нарушил императивните изискванията на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от същия закон. В резултат на възникналото ПТП са
причинени телесни увреждания на ищеца Г. Г. – пътник в лекия автомобил.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получените травматични увреждания, както и в преживения
стрес от инцидента, са пряка и непосредствена последица от деянието на
делинквента и подлежат на репариране.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тези вреди следва да
се определи от съда по справедливост. Следва да бъдат съобразени също така
и възприетите с Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии.
Съдът приема, че при определяне на дължимото обезщетение в
случая следва да се вземат предвид установените по делото обстоятелства, че
към момента на инцидента ищецът е бил в млада възраст и работоспособен.
От настъпилото ПТП той е получил травматични увреждания, довели до
хоспитализация и имобилизация на шията. Търпял е силни болки от
физическите травми непосредствено след инцидента, които са били
интензивни и в продължение на около месец след изписването му от
болницата. През този период той не е могъл да става сам от леглото, поради
болките от счупените ребра и е разчитал изцяло на чужда помощ за това,
както и за посещение на тоалетна и къпане. Възстановителният му период е
продължил около три месеца, през което време е имал болки с постепенно
затихващ интензитет. Шията му е била имобилизирана за два месеца, което е
създавало допълнителни неудобства в бита му. Изживял е силен стрес по
време на инцидента. Понастоящем изпитва болки при промяна на времето,
които, според вещото лице, нямат сериозно влияние върху неговата битова и
трудова дейност. Също така, от заключението на вещото лице може да се
направи извод, че получените от ищеца травматични увреждания при
инцидента, в т.ч. и черепно-мозъчната травма, не са засегнали жизнено важни
органи по начин, създаващ реална опасност за живота му.
С оглед на тези съображения съдът приема, че обезщетение в размер
на 30 000 лв. се явява адекватно на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и съответства на законовото изискване за справедливост, визирано в чл.
52 от ЗЗД.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на
8
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен колан, което възражение не се подкрепя от
доказателствения материал по делото, с оглед на което съдът приема същото
за неоснователно. В тази връзка следва да бъде посочено, че при
изслушването му в съдебно заседание вещото лице доц.д-р Д. Д. по
назначената СМЕ е заявил, че такъв въпрос не е включен в поставената му
задача, но с оглед медицинските данни не може да твърди с категоричност, че
ищецът е бил без поставен обезопасителен колан по време на инцидента.
Вещото лице по назначената САТЕ – инж. А. П. също така е заявил при
изслушването му в съдебно заседание, че не може да твърди с категоричност
дали ищецът е бил със или без поставен обезопасителен колан. Свидетелят М.
К. – водач на лекия автомобил е дал обаче категорични показания, че ищецът
е бил с поставен колан, който самият свидетел е откопчал и махнал след
инцидента, защото Г. бил в безсъзнание.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск
за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен в
размер на сумата от 30 000 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 60 000 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата от 105 лв.
също се явява основателен и следва да бъде уважен. Претендираната сума
представлява стойността на платена ортошоп яка, съгласно приложените
фактура и фискален бон, за която вещото лице доц.д-р Д. Д. е посочил в
заключението си, че покупката е била необходима за лечението на шийната
травма.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главниците на присъдените обезщетения, считано от 30.06.2021 г. – датата на
уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие
от ищеца с предявената от него извънсъдебна претенция.
По заявените от страните претенции за присъждане на разноски, съдът
намира следното:
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че се
претендират направени разноски в общ размер на 1870,20 лв., от които
1044,20 лв. – платена държавна такса, а разликата – внесени суми за
възнаграждения на вещите лица. Полагащата му се част от тези разноски,
9
съразмерно с уважената част на исковите претенции, е в размер на 937 лв.
Ответникът е представил молба /л. 63/ с характер на списък по чл. 80
от ГПК, с която се претендират направените съдебни разноски, включително
за адвокатско възнаграждение с ДДС. Към молбата са приложени договори за
правна защита и съдействие, удостоверяващи договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в общ размер на 3240 лв. с ДДС, както и
удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв. М. Г.. От данните по делото се
установява, че ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещо
лице в общ размер на 426 лв., при което общият размер на сторените и
претендирани от ответника деловодни разноски възлиза на 3666 лв.
Полагащата му се част от тези разноски, съразмерно с отхвърлената част на
исковите претенции, е в размер на 1830 лв.
Процесуалният представител на ищеца – адв. П. К. претендира да й
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
съобразно представения договор за правна помощ и съдействие, в който е
отразено, че правната помощ се осъществява безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Представено е и удостоверение за регистрация по ЗДДС. Съдът
намира, че в полза на адв. П.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 4140 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част на исковете.
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „***“
АД гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на Г. К. Г. , с ЕГН **********, с
посочен адрес: гр. П., ж.к. „***“ бл. ***, вх.Д,ет.2, ап.9, сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.06.2021 г., причинено
виновно от М. И. К., като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със
10
законната лихва върху обезщетението, считано от 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „***“
АД гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на Г. К. Г. , с ЕГН **********, с
посочен адрес: гр. П., ж.к. „***“ бл. ***, вх.Д,ет.2, ап.9, сумата от 105 лв.
/сто и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 08.06.2021 г., причинено виновно от М. И. К.,
като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД „***“ АД гр. С., ЕИК
***, да заплати в полза на Г. К. Г. , с ЕГН **********, сумата от 937 лв.
/деветстотин тридесет и седем лева/, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. К. Г. , с ЕГН
**********, да заплати в полза на ЗД „***“ АД гр. С., ЕИК ***, сумата от
1830лв.,
/хиляда осемстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ЗД „***“ АД гр. С., ЕИК
***, да заплати на адвокат П. Д. К. от САК, с ЕГН **********, сумата от
4140 лв. /четири хиляди сто и четиридесет лева/ за адвокатско
възнаграждение по делото с ДДС, съобразно уважения размер на исковите
претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11