Р Е
Ш Е Н
И Е № 732
гр.
Сливен, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви граждански
състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар А.
В., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 3300 по описа
на СлРС за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
В
молбата се излагат твърдения, че на 30.06.2015 г. между „Ай ти еф груп” АД, в
качеството си на кредитодател и К.Т.К., в качеството си на кредитополучател е
сключен Договор за кредит № 85216. Договарянето между страните се осъществило
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и
телефон), сключен във формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за
електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор
за кредит Общи условия на „Ай ти еф груп”
АД.
Сочи се, че сключването
на договора за кредит между страните е извършено по инициатива на
Кредитополучателя - К.Т.К., като същия е попълнил Заявка за кандидатстване,
намираща се на Уеб-сайта на „Ай ти еф груп” АД www.smilecredit.bg, като в заявката К.Т.К. е
предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като:
трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота,
Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин
за получаване на сумата по кредита. Посочил е също, че желае да получи заема
чрез системата „ePay.bg“, която представлява електронна система за
разплащания и е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на
„Ай ти еф груп” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи
условия е необходимо условие за изпращане на заявката.
Твърди се, че след
подаване на Заявката за кандидатстване от страна на К.К., същият е получил ПИН
код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него в
заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща,
като с краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се
удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е
подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни, а след
получаване на линка К.Т.К. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит,
като е активирал въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „Ай
ти еф груп” АД - smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е
потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията
съгласно заявката.
Твърди се също така, че
след успешното потвърждаване на заявката „Ай ти еф груп” АД е разгледал
предоставената от К.К. информация и въз основа на тази информация и след
проверка в Централния кредитен регистър е одобрил искания от него кредит, като
на електронната му поща е изпратен договор за кредит № 85216, заедно с Общите
условия, а в мейла са прикачени два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи
договора”. Като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и
Общите условия К.Т.К. е активирал линка „Приеми договора”.
Сочи се, че съгласно
сключения между страните Договор за кредит № 85216 К.Т.К. е получил от „Ай ти
еф груп” АД паричен заем в размер на 1434,39 лева, като част от тази сума в
размер на 700 лв. е преведена на 30.06.2015 г. по микросметка в системата на „ePay.bg“ на кредитополучател, а
останалата част от сумата по кредита в размер на 734,39 лв. ответника е
заплатил от името и за сметка на ответника на трето лице – Рейтингова агенция „Келмар“,
като сумата представлява финансиране на предоставена от Рейтинговата агенция
услуга, а именно издаване на Сертификатът за рейтинг, съдържащ оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Ответникът е дал своето неотменимо и
изрично съгласие и е наредил на Кредитодателя да заплати сумата от 734,39 лв.
от негово име и за негова сметка. Ответникът е заплатил 4 погасителни вноски,
като е погасил 414,92 лв. от главницата по договора за кредит № 85216 и е
останал да дължи 1019,47 лв.
Твърди се, че съгласно
сключения договор ответника се е задължил да върне дължимата сума заедно с
уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 341,61 лева в срок от 12
месеца от 30.06.2015 г. до 24.06.2016 г. и при условията договорени между
страните. Ответникът е погасил сумата от 177,08 лв. лихва за ползване на
кредита, като е останал задължен със сумата в размер на 164,53 лв. за периода
от 28.10.2015 г. до 24.06.2016 г.
В исковата молба е
посочено, че съгласно Общите условия Кредитополучателят дължи такса за
извънсъдебно събиране на просрочения кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече погасителни вноски в
размер на 20 лева за всяка просрочена погасителна вноска и тъй като са
неиздължени 8 погасителни вноски, то общо дължимата такса за извънсъдебно
събиране на просрочения кредит е в размер на 160 лв.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите,
както следва: Главница
по кредита в размер на 1019,47 лв.; лихва за ползване на кредита в размер на
164,53 лв. за периода от 28.10.2015 г. до 24.06.2016 г.; такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит в размер на 160 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за присъждане на направените по
делото разноски както в заповедното производство, както и в настоящото
производство.
При условията на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения особения представител на
ответната страна - адв. Б., съгласно Определение № 233 от 21.01.2019 г. Счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва съдържанието на договора,
като твърди, че същият е недействителен, поради противоречие с императивните
разпоредби на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК - не е на разбираем език, не е посочен ясно
и разбираемо годишният лихвен процент на заема и методиката за изчисляването
му, както и годишния процент на разходите, предвид ограничението за неговия
размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК.
Липсват доказателства за изявена воля от ответника да се задължи по този
договор. Сочи, че съгласно чл. 5 от ЗЕДЕП адресат на електронното изявление
може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни
изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се
смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.
Оспорва, че ответникът се е съгласил да
получи изявлението в електронна форма, както и че е направил такова като страна
по представения договор. Електронни документи в случая следва да са
електронните изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи
волята си за сключване на договора, който е представен на хартиен носител.
Твърди се също, че ответникът никога
не е получавал електронни или хартиени съобщения от ищеца, представляващи
предложение за сключване на договора за потребителски кредит и не е изпращал
такива, които да представляват намерение или приемане за сключване на договор
за кредит. Сочи се, че не е ясно дали предложението включва общи условия, тъй
като съгласно чл. 16 от ЗЗД „когато предложението включва общи условия,
приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия”.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 14 от ЗЗД, договорът се
смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Ето защо,
дори да се приеме, че ответникът е бил възприел предложението, направено в уеб
адрес на ищеца, то няма никакви доказателства за това, че го е приел. Съгласно
чл. 3.12. от Общите условия, „за да сключи договор клиентът трябва да потвърди,
че е запознат, приема и е съгласен с Договора за кредит, заедно с Общите
условия”, което ответникът не е направил.
Твърди се, че е било необходимо, същия да
разпише електронно или лично на място в офис на дружеството, както общите
условия, така и самия договор. Такова подписване никога не било правено от
ответника.
Оспорва представените като доказателство по
делото Договор за Потребителски кредит № 85216, Общи условия на „Ай ти еф груп”, приложими към Договори за кредит „Бърз
кредит”, поради което моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищеца да представи същите в оригинал.
Сочи, че по процесния договор за
потребителски кредит, на ответника е отпуснат такъв на стойност 1434.39 лева
при уговорен ГЛП в размер на 41.40 % и ГПР в размер на 50.25 %. Отпусната е възнаградителна
лихва за ползване на дадената парична сума, незнайно как е изчислена. Клаузите
на процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явно несъответствие между двете
престации. Сочи, че дори и да се приеме, че в случая е било налице информирано
съгласие на ответника по отношение на размера и параметрите на
възнаградителната лихва, то размерът на тази лихва противоречи на добрите
нрави, поради което същата се явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение
трето от ЗЗД.
Твърди още, че от представената разписка за
извършено плащане от 30.06.2015 г. става ясно единствено, че сумата от 700 лв.
е преведена по сметка на каса на „ИзиПей", но няма доказателства, които да
установяват същата реално да е изплатена на ответника. Липсва подпис на
последния върху тази справка или върху друг документ, който да удостовери този
неизгоден за него факт.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или
пълномощник, с писмено становище моли да уважи предявените искови претенции.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в с.з. се представлява от
назначения особен представител, който моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен.
Горната
фактическа обстановка се установи от следните приети доказателства:
Не е спорно, че на 30.06.2015 г. между „Ай ти еф груп” АД, в
качеството си на кредитодател и К.Т.К., в качеството си на кредитополучател е
сключен Договор за кредит № 85216, като договарянето се осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние.
Съгласно сключеният
договор сумата в размер на 700 лв. била
преведена на 30.06.2015 г. по микросметка в системата на „ePay.bg“ на кредитополучател.
Останалата част от сумата по кредита в размер на 734,39 лв. е заплатена от
името и за сметка на трето лице - Рейтингова агенция "Келмар" АД,
която сума представлява финансиране на предоставена от Рейтинговата агенция
услуга. Кредитополучателят е дал своето изрично съгласие и е наредил на
Кредитодателя да заплати сумата от 734.39 лв. от негово име и за негова сметка.
Ответникът е заплатил 4 погасителни вноски, като е погасил сумата от 414.92 лв.
от главницата по кредита. Остатъка от дължимата главница е в размер на 1019.47
лв.
Тъй като не е извършено
плащане от страна на кредитополучателят, ищцовото дружество е подало заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
По делото е приложено
ч.гр.д. № 274/2018 г. по описа на СлРС, по което е издадена Заповед за
изпълнение №146/19.01.2018 г. за дължимост на сумата от 1019.47 лв.,
представляваща главница по договор за заем № 85216, сключен на 30.06.2015 г.,
сумата от 164.53 лв., представляваща лихва за ползване на кредита за периода от
28.10.2015 г. до 24.06.2015 г., сумата 160 лв., представляваща такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит и сумата от 427 лв. представляваща
разноски по делото.
В
едномесечния срок заявителят е предявил настоящият положително установителен
иск на 09.07.2018 г.
От приложения Договор за кредит № 85216 е видно, че същият не е подписан
и от двете страни.
По делото е изготвено съдебно-техническо заключение, като вещото лице
категорично потвърждава, че ответникът има регистриран профил на уеб-сайта на
ищцовото дружество на 30.06.2015 г. с електронна поща и е сключил Договор за
потребителски кредит № 85216, с описаните в него клаузи. Със съобщения чрез СМС
и електронна поща е потвърдил кореспонденцията, активирал е линка
"Потвърждавам", което е равнозначно на "Приема договора",
след което е получил уникален код.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните
по делото писмени доказателства, изготвеното съдебно-техническо заключение, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да
иска установяване със сила на присъдено нещо относно съществуването и
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника, въз
основа на чл.414 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска по чл.422 от ГПК за основателен и доказан по отношение на главницата.
За успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдяните клаузи за
дължимост на лихва за ползване на кредита в размер на 164.53 лв., и такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит в размер на 160 лв., предмет на исковете в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесната сума, или направените правоизключващи възражения.
От съвкупния анализ на описаните по-горе
доказателства се установява възникването на валидна облигационна връзка между
страните по договор за кредит № 85216, неразделна част от който са Общите условия, приложими към
договори за потребителски кредит на „Ай ти еф груп“ АД. От същите
безпротиворечиво се установява, че ответникът е
предоставил данни относно своята самоличност в онлайн формата на ищеца, като е
посочил, че желае да получи сумата от 1434.39 лв. Част от сумата по кредита в
размер на 700 лв. е преведена по банковата сметка на кредитополучателя чрез
система „ePay.bg”, и същият е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с
Общите условия на ищеца, че е получил ПИН код под формата на SMS на
собствения си мобилен номер, както и линк на посочена от него електронна
поща, след което чрез него е потвърдил заявката. Установява се и че заетата
сума е получена лично от ответника на каса на „Изипей“ АД, с което фактическият
състав на договора за кредит е завършен.
Съдът намира исковете за допустими, тъй като „Ай ти еф груп“ АД–гр.
София представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава,
че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, т.е. дружество е материалноправно
легитимирано да претендира вземания по договора за паричен заем. По отношение
на самият договор липсват нарушения на формата, съгласно специалния Закон за
потребителския кредит, така и частност на чл.11, ал.1
от закона, който е приложим в отношенията между страните.
Съдът следва да уважи иска за главница в
размер на 1019.47 лв. представляваща главница по договор за заем № 85216,
сключен на 30.06.2015 г., сумата от 164.53 лв., представляваща лихва за
ползване на кредита за периода от 28.10.2015 г. до 24.06.2015 г., сумата 160
лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 18.01.2018 г., както и направените по ч.гр. д. № 274/2018 г по
описа на СлРС разноски в общ размер на 427 лв.
С оглед
изхода на процеса, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество направените съдебно деловодни разноски по настоящото производство в
общ размер на 1175.80 лв., от които държавна такса в размер на 123 лв., 300 лв.
за особен представител, възнаграждение за съдебно-техническа експертиза в
размер на 352.80 лв. и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София 1303, район "Възраждане",
бул. "Александър Стамболийски" № 84-86, представлявано от Ф. Д. и С.
А., чрез адв. С. У. от САК, че К.Т.К., с ЕГН ********** ***, чрез
назначения особен представител адв. Б. ***,
дължи сумата от 1019.47 /хиляда
и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща главница по договор за заем № 85216, сключен на
30.06.2015 г., сумата от 164.53 лв. /сто
шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща лихва за ползване на кредита за периода от
28.10.2015 г. до 24.06.2015 г., сумата от 160 /сто и шестдесет/ лв.,
представляваща такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 18.01.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 274/2018
г. по описа на СлРС в размер на 427
/четиристотин двадесет и седем/ лв.
ОСЪЖДА К.Т.К., с
ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. Б. *** да заплати на „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София 1303, район "Възраждане", бул. "Александър
Стамболийски" № 84-86, представлявано от Ф. Д. и С. А., чрез адв. С. У. от
САК направените съдебно деловодни разноски в общ размер
на 1175.80 лв. /хиляда сто
седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок, считано от съобщаване на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: