РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание
на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2845 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от С.Д.Х. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 445з-111/18.09.2018 г. на Началника на Районно управление А. при Областна дирекция на МВР – гр. В., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, недопустима и незаконосъобразна. По-конкретно жалбоподателят счита, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в заповедта липсват мотиви, което препятства неговата възможност да упражни правото си на защита. По материалната законосъобразност излага доводи за липса на извършено нарушение, тъй като актосъставителите имат оперативна самостоятелност включително да прилагат чл. 28 от ЗАНН, а в случая административнонаказателната отговорност на лицето, на което е съставен фиш, е реализирана. Счита, че е нарушена и целта на закона, тъй като извършеното нарушение не съответства по тежест на визираните в чл. 200 от ЗМВР. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Началникът на РУ А. при ОД на МВР – гр. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от представените доказателства безспорно се установява извършването на дисциплинарното нарушение и спазването на процедурата за налагане на дисциплинарното наказание. Моли заповедта да бъде оставена в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР, от адресата на заповедта, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед № 445з-111/18.09.2018 г. на Началника на Районно управление А. при Областна дирекция на МВР – гр. В., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Х. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
Производството, в което е издадена заповедта, е образувано със Заповед № 445з-86/22.08.2018 г., за извършване на проверка за изясняване на постъпили данни в докладна записка рег. № 819р-18693/13.08.2018 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.. Съгласно данните, в периода 21.01.2017 – 03.08.2018 г. служители на РУ А., сред които Х., са извършили незаконосъобразни действия в нарушение на чл. 186, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата, като са наложили глоба с фиш за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки. Проверката е възложена на инспектор П.К.П.. От самата заповед се установява, че препис от нея е връчен на Х. на 29.08.2018 г.
На 05.09.2018 г. на Х. е връчена покана за даване на писмени обяснения във връзка с наложените от него глоби с фишове серия М № 350969/05.03.2017 г. и № 502815/17.11.2017 г. за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки.
Съгласно дадените от Х. на същата дата обяснения, във фиш № 350969 е допусната техническа грешка, тъй като за нарушението е трябвало да се състави акт. За фиш № 502815 обяснява, че вместо „нарушава знак В27“ погрешно е изписал „Б2“, и затова фишът е въведен погрешно в системата.
В преписката е представен фиш за глоба № М502815 от 17.11.2017 г., издаден от Х. срещу Е.Г.Я. ***, за това, че на същата дата в гр. А., като водач на л.а. с ДК № В 1003 КВ е нарушила знак „Б2“, нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия закон й е наложена глоба в размер на 20 лева.
В хода на проверката е събрано писмено обяснение от лицето, срещу което е съставен фиш № 502815, Е.Г.Я., която посочва, че е спряла в зоната на действие на знак „Забранено спирането“ в гр. А., като се върнала при автомобила там са били служителите на МВР, съставили са й фиш, който не е оспорвала и е заплатила същия ден наложената глоба.
На 12.09.2018 г. е издадена справка за резултатите от извършената проверка, според които Х. е наложил две глоби с фиш по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ – фиш № 350969/05.03.2017 г. и № 502815/17.11.2017 г. Посочено е, че тези фишове са издадени неправомерно в нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, пр. първо от ЗДвП, тъй като за нарушенията се отнемат контролни точки и следва да бъде издаден акт за установяване на административно нарушение. За първия от тези фишове е преценено, че попада в хипотезата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, и дисциплинарна отговорност не следва да се търси поради изтичане на давността. За втория от фишовете е посочено, че от нарушението не са настъпили вредоносни последици и отклонението от изискванията е незначително, поради което нарушението е маловажно и е направено предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
Срещу доклада на 14.09.2018 г. е постъпило възражение от Х., в което той твърди, че фишът е въведен неправилно в системата АНД, и съответно не е извършено нарушение, а ако има такова, е извършено при въвеждане на фиша. По възражението е направено писмено становище от служителя, на когото е възложена проверката, според което служителката, въвела фишовете, е в продължителен болничен и не може да даде обяснения. Посочено е още, че текстовата част на фиша „нарушава знак Б2“ не кореспондира с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на резултатите от проверката и след обсъждане на направеното възражение, на 18.09.2018 г. е издадена обжалваната заповед.
За установяване на твърдяните от жалбоподателя обстоятелства, в съдебното производство са разпитани свидетели.
Свидетелката Е.Г.Я., санкционирана с посочения фиш № 502815, посочва, че фишът й е бил издаден за неправилно паркиране до сградата на Община А., в зоната на действие на знак „Забранено спирането“, и е отишла до банката. Като се е върнала до паркирания автомобил, там е бил автопатрулът, в момента й е бил написан фиш за неправилно паркиране и е заплатила глобата веднага в банката.
Свидетелят К.М.М., служител на МВР в автопатрула на жалбоподателя, посочва, че помни обстоятелствата, тъй като познава санкционираното лице, автомобилът й е бил паркиран до знак „Забранено паркирането и престоя“. Фишът е написан в момента, тъй като водачът се е появил. Автомобилът не е бил възприет в движение, когато патрулът го е видял, вътре е нямало водач.
Свидетелят П.К.П., служител на МВР, провел проверката във връзка с дисциплинарното производство, пояснява, че проверката му е била възложена от началник сектор „Пътна полиция“ за констатирани случаи на санкциониране с фиш на нарушения по ЗДвП, за които е предвидено отнемане на контролни точки. Установени са два издадени от Х. такива фишове, за първия давността за дисциплинарно преследване е била изтекла. Във втория е било установено разминаване между текстовата част и разпоредбите, което е било прието за маловажно нарушение, за което е наложено мъмрене в минималния размер.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и следва да
отговаря на предвидените в кодекса изисквания за законосъобразност – да е
издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 4
от ЗМВР орган – началник на районно управление, заемащ ръководна длъжност по т.
ІХ.1.1—3 по Приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г.
относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
Несъстоятелни са твърденията за липса на посочени правни
основния за издаване на заповедта, тъй като от текста й непосредствено се
установяват както нарушената норма, така и нормата, въвеждаща дисциплинарна
отговорност. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и
съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно
подробен вид, позволяващ съдебен контрол. Спазен е срокът по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР.
Приложимите към дисциплинарното производство спрямо
служители на МВР процесуални норми са тези на чл. 205 – 206, 208 и 210 от ЗМВР.
При служебната проверка не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила. Привлеченото към дисциплинарна отговорност
лице е било надлежно уведомено и е взело участие в дисциплинарното
производство, като правото му на защита е било своевременно упражнено.
Дисциплинарната проверка е приключила в определения в заповедта срок, поради
което твърденията за обратното в жалбата са несъстоятелни.
Във връзка с материалната законосъобразност, съдът намира
следното:
От съдържанието на фиша, във връзка с който с обжалваната заповед е наложено дисциплинарното наказание, се установява, че глобата е наложена на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената за нарушена разпоредба предвижда задължение на водачите за спазване на сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, светлинните сигнали, пътните знаци или пътната маркировка, а санкционната разпоредба въвежда наказание за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
От събраните в дисциплинарното и в съдебното производство обяснения се установява безспорно, че нарушението на санкционирания водач е на предписанието на знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“, а не на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В този смисъл, действително се установява несъответствие на вписаното наименование на нарушения пътен знак – Б2 – с фактическите обстоятелства.
Съдът счита обаче, че това несъответствие не осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. При издаване на фиша, жалбоподателят е действал като контролен орган по Закона за движението по пътищата. За установеното от него нарушение е ангажирал отговорността на виновния водач, като е наложил административно наказание, изцяло съответстващо по вид и размер на предвиденото в закона за съответното нарушение. Несъответствието между наименованието на нарушения знак и фактическата обстановка не е довело до нарушаване на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, нито до налагане на по-лека санкция или в по-малък размер от предвидения за извършеното нарушение. При определяне на правната квалификация не е нарушен и чл. 186, ал. 1 от ЗДвП относно хипотезите, при които на нарушителите може да се наложи глоба с фиш. Не се установява грешката при изписване на обозначението на нарушения пътен знак да е довела до отмяна на наложеното административно наказание на водача, тоест фишът е изпълнил целта си съгласно чл. 2 от ЗМВР. В този смисъл, не се установява неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, каквото е определението на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Действително допускането на грешки при съставяне на документи, особено такива, чрез които се осъществява контролната и санкционната дейност на министерството, е укоримо, но не е непременно виновно нарушение на служебната дисциплина, ако не е доказано конкретното психическо отношение на дееца към деянието, противоправния му характер и противоправните му последици, каквото в случая липсва. Допускането на грешки не може да бъде изключено, доколкото се касае за човешка дейност, нито да бъде избегнато напълно, дори и посредством дисциплинарна репресия.
Съдът намира също така, че наложеното в случая наказание не съответства на целта на закона. Дисциплинарно-наказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието.
Целите на дисциплинарната отговорност са определени в чл. 6 от Инструкция № 8121з-470/2015 г. на министъра на вътрешните работи и са възпитателно-предупредителна и превантивна. При определяне на дисциплинарната санкция следва да бъдат взети предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, като тя бъде съобразена с тежестта на нарушението, формата на вината, вредните последици, цялостното поведение на служителя и други относими данни. В конкретния случай налагането и на най-лекото дисциплинарно наказание за допусната фактическа грешка е несъразмерно на деянието, предвид правилната правна квалификация на нарушението и правилно посочената санкционна норма, липсата на всякакви вредни последици, успешно реализираната административнонаказателна отговорност и формата на вината. Като не е съобразил това, дисциплинарнонаказващият орган е издал заповедта при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, което налага нейната отмяна.
При този изход от производството, ОД на МВР – гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените в производството съдебно разноски в размер на 410 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 445з-111/18.09.2018 г. на Началника на Районно управление А. при Областна дирекция на МВР – гр. В., с която на С.Д.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. В. да заплати на С.Д.Х. ***, ЕГН **********, сумата 410 (Четиристотин и десет цяло) лева.
На основание чл. 211, изречение последно от Закона за Министерството на вътрешните работи решението не подлежи на обжалване.
Съдия: