Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 6233 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Х.С.Р. и К.И.И.
против З. „Б.В.И.Г.“***, в условията на евентуалност против ЗК „Л.И.“ АД гр.
София, осъдителни искове за сумата по 200 000лв. за всеки ищец на основание
чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата по 5166лв.
на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
01.04.2020г.-02.07.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба до изплащането, както и иск на втория ищец за сумата
1650лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 22.03.2020г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие между л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******,
управляван от И. К.И., и т.а. Даф с ДК № ******, управляван от Я.И.К., като
последица от което била причинена смъртта на М.Н.И.- пътник в лекия автомобил.
Ищците са съответно майка и син на починалата, които твърдят да са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради загубата на
своята близка. Вторият ищец твърди да е направил разходи за погребение,
съставляващи имуществени вреди, чието репариране претендира. Твърди се
отговорността на двамата водачи да е застрахована по сключена и действаща към
деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ на първия в З. „Б.В.И.Г.“,
а на втория в ЗК „Л.И.“. Поддържат, че виновен за произшествието е водачът на
лекия автомобил, поради което претендират заплащане на обезщетенията от първия
ответник, но в случай, че се установи вината да е на водача на товарния
автомобил предявяват исковете спрямо втория ответник в условията на
евентуалност.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ оспорва застрахования при
него водач да е осъществи фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и навежда
доводи за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата, която пътувала без
поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П и намесата й в
управленеито върху автомобила чрез въздействие върху волана на водача.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД изразява становище, че
застрахованият при него водач на товарния автомобил не е осъществи действия
представляващи непозволено увреждане и в този смисъл липса на основание за
ангажиране отговорността му като застраховател. Също прави възражение за
съпричиняване поради допуснато от пострадалата нарушение на чл.137а ЗДв.П -
липса на поставен обезопасителен колан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на исковете предпоставя доказване
фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования-противоправно деяние,
настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащ на
доказване от ищците. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител
се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в
доказателствена тежест на ответника.
Не се спори сключена и действаща към деня на събитието
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
Фолксваген
Голф с ДК № ******, страна по която е З. „Б.В.И.Г.“ и такава застраховка за
т.а. Даф с ДК № ******, страна по която е ЗК „Л.И.“ АД
Не е спорен и факта на настъпилото на 22.03.2020г. на
ул.Околовръстен път в гр.София пътно-транспортно произшествие между тези превозни
средства, управлявани съответно от И. К.И. и Я.И.К.. В резултат на
произшествието починала пътуващата в лекия автомобил на предна дясна седалка М.Н.И.По
случая е било образувано ДП № 11103/2020г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, прекратено
с постановление от 18.05.2021г. на прокурор при СГП поради смъртта на И. К.И..
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се установяват от събраните по делото писмени доказателства
/протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие/, заключението на
вещо лице по САТЕ и показанията на св.Я.К.. На посочената дата около 14.20ч. л.а.Фолксваген
Голф се движил по ул. Околовръстен път в посока от разклона за с.Локорско към
разклона за с.Войнеговци със скорост от около 73 км./ч. По същото време в насрещната лента се движил т.а.ДАФ със скорост около
85км./ч. На около 1км. преди разклона за с.Войнеговци по неясни причини лекият
автомобил навлязъл в пътната лента за насрещно движение, при което настъпил
удар на страничната лява зона на автомобила в предната лява врата и предната
лява зона на т.а. ДАФ. От удара лекият автомобил се завъртял
в посока обратна на часовниковата стрелка и извършил постъпателно въртеливо
движение назад, оставяйки следи от задиране по асфалта, след което се отклонил на
ляво в посоката на товарния автомобил и достигайки до банкета се преобърнал по
таван. Товарният автомобил продължил движението си в същата посока,
отклонявайки се надясно се качил на десния банкет и след спускане по ската от
дясно на пътя се установил на място.
Според показанията на св.К. по това време на мястото
нямало интензивно движение и двете превозни средства били единствени на пътя.
Лекият автомобил се движили в своята пътна лента, но при приближаването рязко
се отклонил и навлязъл в лентата на управлявания от него товарен автомобил, при
което не е имал техническа възможност да спре или да избегне удара. Според
заключението на вещото лице по САТЕ причина за произшествието са субективните
действия на водача на лекия автомобил с органите за управление, довели до навлизането му в пътната лента за
насрещно движение.
При горното съдът намира застрахованият при ответника З.
„Б.В.И.Г.“ водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД. С поведението
си е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П, според която на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. По делото
не се твърди, а и доказателства за причината, поради която водачът на л.а.
Фолксваген Голф е навлязъл в лентата за движение на т.а. ДАФ не са събрани, в
частност за изпреварване, заобикаляне, препятствие или внезапно възникнала
друга опасност наложила отклонението, поради което поведението му се явява
противоправно, а с оглед презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД и виновно. Това
обуславя пораждане договорната отговорност на предпочитания ответник по
сключената застраховка „Гражданска отговорност” за причинените вреди, а
исковете срещу евентуалния ответник ЗК „Л.И.“ АД не следва да бъдат разглеждани
по същество.
Възражението за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД поради допуснато нарушение на чл.137а ЗДв.П е неоснователно. Пострадалата М.И.е пътувала на предна
дясна седалка в лекия автомобил. Съгласно заключението на САТЕ правилно
поставен предпазен колан е ефективен при челен удар, но в случая основният удар
е настъпил върху предната странична лява част на автомобила, който след удара е
извършил въртеливо движение и се обърнал по таван. При този механизъм
предпазният колан е неефективен, защото би задържал тялото вътре в купето, но
не би го запазило от нараняване от интериорните части на автомобилния салон,
както е в настоящия случай. Според заключението на СМЕ причина за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма с масивен кръвоизлив,
както и тежки травматични увреждания на гръдния кош, белите дробове и
гръбначния стълб, получени от първоначалния удар и последващото преобръщане на
лекия автомобил. Пострадалата е била с поставен предпазен колан, причинил
характерни лентовидни кръвонасядания в дясната област на горната половина на
гръдния кош и над дясната ключица, както и в областта на слабините.
По делото не са събрани доказателства пострадалата да
е въздействала върху волана на автомобила и по този начин с поведението си да е
допринесла за настъпване на произшествието, поради което възражението за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗДД и в тази част е неоснователно.
По исковете за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението при
съобразяване критериите посочени в ППВС № 4/1968г.
Ищците са съответно майка и син на починалата М.Н.И.и
съобразно ППВС № 4/1961г. попадат в кръга от лицата, легитимирани с право на
обезщетение за неимуществени вреди.
От разпита на свидетелката Г.Г.се установява, че
ищците и починалата били сплотено семейство. Била грижовна майка и дъщеря.
Живеела със сина си К.И. в гр.София, а майка й Х.Р. в гр.Дупница, но често я
посещавала и ежедневно се чували по телефона. Новината за смъртта ѝ се
отразила негативно на ищците, изпаднали в шок и били сринати от внезапната
смърт. Синът бил единственото дете на починалата, бил неутешим и често плачел. Х.Р.
не била добре в емоционално и здравословно отношение и тъгувала за починалата
си дъщеря.
Вън от съмнение са претърпени от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на своята близка
родственица. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта
на починалата към деня на произшествието /51г./, обстоятелствата, при които е
настъпило и близките лични отношения с ищците. Безспорно интензитетът на
болките и страданията, като последица от загубата на родител и дъщеря са
завишени. Съпоставката между установените по делото обстоятелства,
социално-икономическите условия към ПТП /2020г./ и предвидените към този период
лимити на отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“ в КЗ съдът
приема за справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за
неимуществени вреди по 150 000лв. за всеки ищец.
При непозволено увреждане в
съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня
на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на
законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди,
включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, според която норма застрахователното обезщетение обхваща и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2,
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД
момент, от който я дължи - по ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за
обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованите
са уведомили застрахователя З. „Б.В.И.Г.“ за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 01.04.2020г., когато е получена претенцията на ищците за заплащане на
обезщетения. Размерът на лихвата за времето до подаване на исковата молба
възлиза на сумата 3875.31лв. и до този размер исковете по чл.86 ЗЗД /заявени
като самостоятелно вземане/ следва да се уважат. Следва да се присъди и
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба на 02.07.2020 г.
до изплащането.
По иска за имуществени вреди.
Като доказателство по делото е
приета фактура от 28.03.2020г. /стр. 16/, видно от която ищецът К.И. е извършил
разходи за погребение на своята майка М.Н.И.в размер от 1650лв. Тези разходи
съставляват имуществена вреда, поради което подлежат на възстановяване от
ответника.
Следва да се
присъди и законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба на
02.07.2020г. до изплащането.
По разноските:
С определение по делото на основание
чл.83, ал.2 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса за
предявените искове.
Направили са разноски от 300лв. за
депозити за вещи лица, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати 225.30лв. с оглед уважената част от исковете или на всеки един ищец
разноски от 112.65лв.
Представлявани са от адвокат при
условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.И.Й.-САК адвокатско възнаграждение общо от 11
339.42лв. с ДДС /5832.92лв. за първия ищец и 5506.42лв. за втория/, определено
в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът е направил разноски от 350 лв. депозити за
вещи лица и свидетел и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение
съдът определя на 150лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ
или общо разноски от 500лв. Предвид отхвърлената част от исковете ищците следва
да заплатят на ответника разноски от 124.50лв. или всеки един по 62.25лв. на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от
12 376.02лв.
В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК ищците са посочили
следните банкови сметки, по които да бъдат платени обезщетенията: за Х.С.Р.: IBAN ***-„Банка ДСК“
АД, за К.И.И.: IBAN ***-„УниКредит Булбанк“ АД.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. ******, да заплати на Х.С.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 150 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М.Н.И.вследствие ПТП настъпило
на 22.03.2020г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******, и сумата 3875.31лв. на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 01.04.2020г.-02.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2020 г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 200 000лв. и иска за лихва за забава за разликата до пълния
предявен размер от 5166 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. ******, да заплати на К.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка М.Н.И.вследствие
ПТП настъпило на 22.03.2020г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № ******, сумата
3875.31лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
главницата за неимуществени вреди за периода 01.04.2020г.- 02.07.2020г., и
сумата 1650лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение, ведно със законната
лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди от 02.07.2020г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер 200 000лв. и иска за лихва за забава
върху тази главница за разликата до пълния предявен размер от 5166 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати на Х.С.Р.,
ЕГН **********, гр.Дупница, и К.И.И., ЕГН **********, гр. София, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки един по 112.65лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати на адв.
И.Й. - САК с адрес ***, офис 4, адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА от 11 339.42лв.
ОСЪЖДА Х.С.Р., ЕГН **********, гр. Дупница,
и К.И.И., ЕГН **********, гр. София, да заплатят на З. „Б.В.И.Г.“***, разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един по 62.25лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове на основание
чл.78, ал.6 ГПК от 12 376.02лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: