РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1689
гр. Пловдив, 06 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на петнадесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1981 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството по делото
е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба
на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С.С., против Решение № 237/13.07.2020 г., издадено от
Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. №
С200016-023-0002030/25.06.2020 г., издадено от Г.Т.– публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта :
4. Процесното
постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция част. Така постановеният от
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. С процесното ПНПОМ изх. № С200016-023-0002030/25.06.2020 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК във
връзка с възложена ревизия със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001620001400-020-002/15.06.2020 г. и отчитайки, че ще се затрудни събирането
на публично вземане в размер на 2047867,28 лв. (в т.ч. главница 1978430,50
лв. и 69436,78 лв. – лихви), на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА
2004“ АД е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми
по банкова сметка ***, находяща
се в ТБ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, BIC *** за сумата в размер на 84017,86 лв.
6. Този резултат е
обжалван от дружеството пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с решението си е ПОТВЪРДИЛ
процесното ПНПОМ, като е приел следното от фактическа и правна страна:
ПНПОМ изх. №
С200016-023-0002030/25.06.2020 г. е издадено във връзка с Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №
Р-16001620001400-039-001/27.04.2020 г. от Ф.Г.К.- главен инспектор по приходите
в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, в качеството му на ръководител
ревизия. В искането е посочено, че със ЗВР №
Р-16001620001400-020-001/11.03.2020 г. е възложено извършването на ревизия на
„ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД с ЕИК *********. Очакваният размер на публичните
задълженията за данък върху добавената стойност, които ще бъдат установени с
ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, е както следва: главница в размер на
1 978 430,50 лв. и лихва 69 436,78 лв., изчислена към 27.04.2020 г. Към
искането са приложени справки от № 1 до № 3, с които ревизираното лице
декларира пред органите по приходите имущественото си състояние. Като мотив за
налагането на ПОМ ревизиращите органи по приходите са посочили обстоятелството,
че в хода на ревизията са установени данни за приспаднат данъчен кредит по реда
на ЗДДС, без да е извършена реална доставка или данни за отклонение от данъчно
облагане.
ПНПОМ изх. №
С200016-023-0002030/25.06.2020 г. е издадено след извършен от страна на публичния
изпълнител анализ на релевантните за производството факти и обстоятелства. От
фактическа страна е установено, че за обезпечаване на очаквани публични
задължения във връзка с ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001620001400-020-001/11.03.2020 г. (ответният административен
орган е пояснил, че в оспореното постановление погрешно е изписано ЗВР №
Р-16001620001400-020-002/15.06.2020 г.), изменена със
ЗВР № Р-16001620001400-020-002/15.06.2020 г., с ПНПОМ изх. №
С200016-023-0001532/14.05.2020 г. е наложена обезпечителна мярка - възбрана
върху подробно описаните в същото недвижими имоти, собственост на дружеството.
Публичният изпълнител е отбелязал, че при извършена служебна справка се
констатира, че в Централния регистър на особените залози е вписан особен залог на
търговското предприятие, в т.ч. и върху имуществото, върху което с ПНПОМ изх. №
С200016-023-0001532/14.05.2020 г. е наложена възбрана. При тази констатация
публичният изпълнител е достигнал до извода, че възниква необходимост от дообезпечаване на очакваното публично вземане. Публичният
изпълнител се е позовал на чл. 198, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно който
преценката за налагане и избора на вида на обезпечителната мярка е предоставена
на публичния изпълнител, който в рамките на своите компетенции следва да
определи кое имущество на длъжника във всеки конкретен случай би гарантирало по
най-добрия начин удовлетворяването на публичния взискател. Публичният
изпълнител е заключил, че поради по-голямата ликвидност на паричните средства
налагането на запор върху банковите сметки на задълженото лице винаги е за
предпочитане пред обезпечение, насочено към вещи (движими или недвижими), тъй
като много по-лесно и бързо паричните средства могат да бъдат използвани за
удовлетворяване на взискателя. В постановлението се акцентира
на обстоятелството, че в настоящия случай при анализа на имущественото
състояние на длъжника безспорно е установено, че неговото имущество е
обременено с тежести и при евентуално принудително изпълнение биха възникнали
затруднения за събиране на дължимите суми. С оглед изложеното и с цел
максимално да защити интереса на държавата при спазване правата на задълженото
лице публичният изпълнител е счел, че следва да бъде наложен запор върху
банковата сметка на дружеството в ТБ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Публичният
изпълнител е отбелязал, че наложеният запор не препятства работата на лицето,
тъй като дружеството притежава и други банкови сметки, чрез които може да
продължи да осъществява стопанска дейност.
При тези данни
жалбата на дружеството срещу спорното ПНПОМ е приета за неоснователна. В тази връзка е посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК подлежат на предварително обезпечаване
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са в процес на
установяване - в хода на ревизията или при издаването на ревизионния акт. Касае
се за т.нар. предварителни обезпечителни мерки, при които съществува само индиция за наличието на публично задължение. Законът не
обвързва налагането на предварителни обезпечителни мерки с наличието на установени
с ревизионен акт публични задължения. Поради това изтъкнатото от жалбоподателя
обстоятелство, че ревизионното производство не е приключило и публичните
задължения не са установени по окончателен начин, е прието, че не оказва
влияние върху законосъобразността на оспореното постановление.
Все в тази насока
е посочено, че в чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК процесуалният закон определя
реда и предпоставките, при наличието на които се налагат предварителни
обезпечителни мерки. Съгласно посочените разпоредби налагането на предварителни
обезпечителни мерки се извършва по мотивирано искане на органа по приходите,
извършващ ревизията, с постановление на публичния изпълнител по реда на чл. 195
от ДОПК и цели предотвратяването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Функцията на предварителните обезпечителни мерки е
да се гарантира събираемостта на публичните задължения, които ще бъдат
установени по окончателен начин с ревизионен акт.
Според решаващият
орган, от приложените към административната преписка писмени доказателства е
видно, че в процесния случай фактическият състав, визиран от чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е осъществен. Със ЗВР № Р-16001620001400-020-001/11.03.2020 г., изменена
със ЗВР № Р-16001620001400-020-002/15.06.2020 г., за определяне данъчните
задължения на жалбоподателя е образувано ревизионно производство. Оспореното
ПНПОМ е издадено въз основа на Искане за предварително обезпечаване на задължения
и мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
Р-16001620001400-039-001/27.04.2020 г. на ревизиращ орган по приходите, както
това се изисква от закона. Безспорно за държавата е налице обезпечителна нужда
и интерес от налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел бъдещо
удовлетворяване на публичното вземане.
Подробно е
обсъдено възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт, като е
прието че ПНПОМ изх. № С200016-023-0002030/25.06.2020 г. не страда от пороци,
водещи до нищожност. Актът е постановен от компетентен орган в изискуемата се
писмена форма при спазване изискванията на материалния и процесуалния закон,
както и в съответствие с целта на закона.
Според Директора
на ТД на НАП – Пловдив, обстоятелството, че с ПНПОМ изх. №
С200016-023-0001532/14.05.2020 г. е наложена възбрана върху недвижимо имущество
собственост на жалбоподателя, не води до извод за незаконосъобразност на същото.
За особено важно е прието, че в Централния регистър на особените залози в полза
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е вписан особен залог на търговското предприятие на
„ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, включваща недвижими имоти, МПС, краткотрайни и дълготрайни
материални активи, нематериални дълготрайни активи, настоящи и бъдещи вземания,
както и всяко бъдещо имущество, което ще бъде придобито и включено в състава на
търговското предприятие. Констатирано е, че особеният залог е вписан в
Централния регистър на особените залози по партида на дружеството на 07.08.2019
г., следователно преди налагането на възбрана върху недвижимите имоти с ПНПОМ
изх. № С200016-023-0001532/14.05.2020 г. При тази констатация е посочено, че ще
намери приложение чл. 136, т. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
по силата на който ползват се с право на предпочтителна удовлетворение
вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекираните имоти, като учреденият залог на търговското предприятие поставя
държавата с ред на привилегия по чл. 136, т. 6 от ЗЗД след обезпечения кредитор
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Прието е при това положение, че държавата като публичен
взискател с очакван общ размер на публичните вземания от 2 047 867,28 лв. е под
заплахата във фазата на осребряване на възбраненото имущество да остане изцяло
неудовлетворена или в най-добрия случай да успее да събере незначителна част от
публичното вземане. Налице са факти и обстоятелства, от които може да се
направи обоснован извод, че ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на
очакваното публично вземане в посочения размер, което от своя страна налага
предприемането на допълнителни действия за дообезпечаване
на очакваното публично вземане, до какъвто извод е достигнал публичният
изпълнител.
За правилно е
прието и позоваването на публичния изпълнител на чл. 198, ал. 2 от ДОПК, по
силата на който публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения
на обща сума до размера на вземането. В конкретния случай, предвид
обстоятелството, че върху възбраненото имущество на задълженото лице са
учредени тежести, не може да се приеме, че запорът върху банковата сметка на
жалбоподателя е наложен в нарушение на чл. 195, ал. 7 от ДОПК или чл. 198, ал.
2 от ДОПК.
На основание чл. чл.
195, ал. 6 от ДОПК за неотносима към производството по обезпечаване на
публичните вземания е приета общата пазарна цена на възбраненото недвижимо
имущество, която според жалбоподателя възлиза на 2295125,42 лв.
Според ответния
административен орган, ирелевантно за правилността и законосъобразността на
наложения с оспореното постановление запор върху банковата сметка на
жалбоподателя се явява и обстоятелството, че сумата в размер на 84 077,91 лв. е
възстановена по тази сметка с АПВ № П-16001620093153-004-001/26.06.2020 г. след
отмяната на РА № Р-16001618001232-091-001/14.09.2018 г. с решение на
Административен съд Пловдив, потвърдено от ВАС на РБ. В тази връзка е направено
позоваване на чл. 198, ал. 3 и 213 от ДОПК, като изрично е посочено, че в чл.
213, ал. 1, т. 1 до т. 5 от кодекса не се съдържа разпоредба, която да изключва
секвестируемостта на плащания от държавния бюджет в
полза на юридически лица.
Не отговаря на
действителното правно положение, според решаващия орган и твърдението на
жалбоподателя, че оспореното постановление е издадено в нарушение на чл. 121,
ал. 3 от ДОПК, тъй като наложеният запор не препятства работата на задълженото
лице, доколкото дружеството притежава и други банкови сметки, чрез които може
да оперира и да осъществява стопанската си дейност.
За неоснователно
е прието и възражението на жалбоподателя, че в ПНПОМ изх. №
С200016-023-0001532/14.05.2020 г. липсват изложени мотиви, обосноваващи извода,
че без налагането на ПОМ ще се затрудни събирането на предполагаемото публично
задължение, тъй като предпоставките, обуславящи налагане на обезпечителната
мярка, са изцяло съобразени от публичния изпълнител, който е извършил анализ и
преценка на относимите факти и обстоятелства.
С тези съображения
Директорът на ТД на НАП - Пловдив е обосновал крайния извод за
законосъобразност на оспореното пред него ПНПОМ.
ІV. За правото:
7.
В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 197, ал.
1 от ДОПК от материално компетентен орган и е завършило с издаването
на оспорения в настоящото производство акт, който е постановен в изискваната от
закона форма.
За правилното
решаване на конкретния административноправен въпрос е необходимо да бъде
съобразено следното:
8. Разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК обхваща три хипотези за отмяна на
обезпечителната мярка, като относима в случая е третата хипотеза - ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
Според първата от
цитираните разпоредби, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
(РА) органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Следователно
предпоставките, при наличие на които публичният изпълнител може да предприеме
действия по налагане предварителни обезпечителни мерки са неприключило
ревизионно производство (като това може да стане или в хода на ревизията, или
най-късно при издаване на РА) и мотивирано искане за
налагането им от органа по приходите, извършващ ревизията.
Противно на
твърдението на ответника (изложено в оспореното решение на стр. 5, първи абзац), в процесния случай от представената по делото административна преписка не
се установява да е осъществен фактическият състав, визиран в разпоредбата на
чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
На първо място от
данните по делото не се установява към датата на издаване на спорното ПНПОМ да
е налице ревизионно производство осъществявано по отношение на „Електростомана 2004“ АД. Обстоятелството, че в разглежданото
ПНПОМ и в потвърждаващото го решение се цитират Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) и заповеди за изменение на ЗВР, без същите да са представени от страна на
ответния административен орган по делото, не може да обоснове извод, че
процесната обезпечителна мярка е наложена в хода на ревизия извършвана на
жалбоподателя.
На следващо
място, е необходимо да се констатира, че представеното „Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за
налагане на ПОМ изх. № Р-16001620001400-039-001/27.07.2020 г.“ е без
положен подпис от лицето сочено като негов издател (т.е.
на практика въпросното „Искане“ представлява компютърна разпечатка на документ,
който може да бъде съставен от всеки).
Казано с други
думи, по делото липсват годни доказателства, въз основа на които може да се
направи обоснован извод, че публичният изпълнител е бил надлежно сезиран да
наложи обсъжданата предварителна обезпечителна мярка (ПОМ), още по-малко са
налице доказателства, че процесната ПОМ е наложена в хода на ревизия извършвана
по отношение на жалбоподател (поради липса, каза се, на
представени от страна на административния орган ЗВР и Заповеди за изменение на
ЗВР).
9. Тук именно следва да се
посочи, че още с Разпореждане № 4959 от 10.08.2020 г. постановено по настоящото
дело, на ответника са дадени указания, че съгласно чл. 170, ал. 1 от ДОПК носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, като освен това същият е бил задължен да
представи по делото всички цитирани в оспореното решение и потвърденото с него
ПНПОМ документи. Изрично също така е указано на страните, че при неангажиране
на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.
Каза
се, относно наличието на коментираните предпоставки по чл. 121, ал. 1 ДОПК по
делото не са ангажирани никакви
доказателства. Правилата за доказване важат в еднаква степен, както за
задълженото лице, така и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на цитирания чл. 170,
ал. 1 ДОПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2 от ДР на
ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците
от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
10. При това положение,
жалбата се явява основателна. Това налага оспореният административен акт и
потвърденото с него ПНПОМ да бъдат отменени.
V. За разноските:
11. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя, се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 50 лв. –
заплатената държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
237/13.07.2020 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с
него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С200016-023-0002030/25.06.2020 г., издадено от Г.Т.– публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да заплати на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.С.С., сумата в размер на 50 лв., представляваща заплатената държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: