№ 12392
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110162310 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 334128/22.10.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 28919/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 52949/2024г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. И. М. е предявил срещу Областната
администрация на Област София искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо Областната
администрация на Област София, че същата дължи на „*************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот, находящ се в град София, пл. „***********“ № 4А,
ет. 2, дясно крило, аб. № ****, както следва:
6323,27 лева – главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.08.2024г./ до окончателното ú
изплащане;
9,66 лева за дялово разпределение за периода м.04.2022г.-м.09.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /30.08.2024г./ до окончателното изплащане;
1573,65 лева за лихва за забава за периода 31.08.2021г.-27.08.2024г. върху
главницата за топлинна енергия;
2,55 лева за лихва за забава за периода 31.05.2022г.-27.08.2024г. върху
главницата за дялово разпределение.
Топлоснабдителното дружество твърди, че ответникът като държавен орган -
юридическо лице потребява топлинна енергия, но не сключил писмен договор за продажба
на такава, както изисквал чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Стойността на потребената топлинна енергия
не била заплатена. По този начин той се обогатил неоснователно за сметка на
„*************“ ЕАД, което се обеднило със стойността на доставената топлинна енергия и
останалите дължими във връзка с нея суми. Въз основа на тези обстоятелства ищецът
1
обосновава възникнало за ответника задължение да му заплати цената на доставеното
количество топлинна енергия по месечни прогнозни сметки и изравнителни такива. При
условията на евентуалност, ако предявените по реда на чл. 422 ГПК искове срещу
Областната администрация бъдат отхвърлени, се предявяват осъдителни искове по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми и на същото основание срещу Фондация
„*********“, която през процесния период като наемател ползвала отопляваните
помещения и неоснователно се обогатила за сметка на топлоснабдителното предприятие. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от ст. юрк.
Александър Трифонов, който поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Областна администрация на Област
София чрез С.А. – Областен управител, е подала Отговор на исковата молба, вх. №
392678/04.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Сочи, че през целия процесен период отопляваният имот е ползван от
Фондация „******“ по силата на сключен с нея договор за наем. Администрацията не била
сключвала договор с „*************“ ЕАД и между тях нямало облигационно отношение.
Нито били издавани, нито получавала фактури за доставена топлинна енергия. Отрича
наличието на предпоставки за наличие на неоснователно обогатяване. Обосновава, че не
дължи лихви за забава. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. В
насроченото по делото публично съдебно заседание се представлява от ст.юрк. Калина
Стоянова, която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Фондация „*********“ не се е възползвала
от правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Третото лице - помагач "*********" ЕООД е депозирало Молба, вх. №
199128/06.06.2025г. на СРС, в която изразява становище за основателност и доказаност на
предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не се налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия и услуги в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът по главния иск се е
обогатил, тъй като се явява фактически потребител на енергия в процесния имот и за
процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца или наличието на основание да получи
съответното количество топлинна енергия от ищеца, в това число сключен писмен договор.
Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи неизпълнено на падежа парично задължение и продължителността на забавата. В
тежест на ответника е да докаже заплащането на съответните суми, съответни
обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Аналогично е разпределението
на доказателствената тежест по евентуално предявените осъдителни искове по чл. 59, ал. 1
2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Фондация „******“. Извън горното всяка от страните следва да
докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ определя, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. По делото няма данни
такъв да е сключван между ищеца и ответника, от което следва, че между тях липсва
облигационно отношение по ЗЕ за продажба на топлинна енергия.
Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси
стойността на доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно
основание, същото може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. За да е основателен предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
следва у ищеца да е налице обедняване, което може да се изразява в намаляване на активите
или увеличаване на пасивите /включително извършване на разходи/, обогатяване у
ответника, което може да се изразява в намаляване на пасивите или увеличаване на активите
/включително спестяване на разходи/, между обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца да е налице връзка, за това разместване на блага да липсва правно основание, като за
ищеца да не е налице друг иск, с който да може да защити интересите си.
Видно от Акт № 6000/08.04.1955г. за държавна собственост на недвижим имот,
съставен от Софийския градски народен съвет на депутатите на трудещите се, както и от
Акт № 07964/14.06.2012г. за частна държавна собственост на МРРБ, утвърден от областния
управител на Област София, Българската Държава е собственик на реална част – третия
етаж /втори надпартерен/ от административна сграда с идентификатор 38134.102.80.1,
находяща се в град София, пл. „***********“ № 4А. Имотът е предоставен за управление на
Областния управител на Област София. С Договор за наем на недвижими имоти – частна
държавна собственост от 13.03.2019г. Областната администрация на Област София е дала
под наем на Фондация „*********“ части от административната сграда в град София, пл.
„***********“ № 4А, в това число и третия /втори надпартерен/ етаж, за срок от десет
години. Налице са и допълнителни споразумение към договора за наем от 28.04.2021г. и
19.05.2021г., неподписани от представителя на Фондация „*********“. По делото е налице
Уведомление, вх. № 0423-8842/14.06.2022г. на Областна администрация на Област София, с
което Фондация „*********“ възразява срещу връчена покана за доброволно изпълнение и
изявление за прекратяване на договора за наем. Последните не са представени по делото,
поради което остава недоказано дали действително договорът за наем е развален/прекратен,
съответно кога е станало това. В тази връзка съдът приема, включително с оглед изявлението
на представителя на Фондация „*********“ в посоченото уведомление, че към 2022г.
същата ползва имота вече единадесет години, че в рамките на процесния период фактически
ползвател на топлоснабдения имот е Фондация „*********“.
Доколкото са налице данни за предоставяне на имота на трето лице, обективно
именно то е получило доставената топлинна енергия в него, като по този начин се е
обогатило с нейната стойност. Напротив - Областната администрация не е получила
доставеното благо - топлинна енергия. В нейния патримониум не е настъпило обогатяване
със стойността на същата, както и със стойността на свързаните с доставката ú дейности.
Горните обстоятелства са достатъчни за отхвърляне на предявените искове срещу
Областната администрация на Област София.
При това положение съдът следва да се произнесе и по евентуално съединените
3
осъдителни искове срещу Фондация „*********“.
По делото бе установено, че в рамките на процесния период Фондация „*********“ е
била фактически ползвател на топлоснабдения имот въз основа на договор за наем.
Установяването на количеството доставена топлинна енергия, на стойността и цената
ú, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и
прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за
изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по
съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената топлоенергия, съответно каква е нейната стойност,
като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните
суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на
съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на
процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен
за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността
на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза
е базирало заключението си върху данните за потребената и отчетена топлинна енергия за
имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания
и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на съда
намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз
основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно Наредба № Е-РД.01-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването,
Наредбата за топлоснабдяването /отм./ и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и
извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. От заключението му се
установява, че сградата е топлофицирана. Абонатната станция не е собственост на
„*************“ ЕАД и за нея не се отчисляват технологични разходи. „*************“
ЕАД обслужва, отчита и предава за метрологичен контрол общ топломер. Разпределението
на топлинната енергия е по реален отчет от водомери и на база отопляем обем на
помещенията, поради което изравнителни сметки не се съставят. Общата потребена топлина
енергия за процесния период възлиза на 6297,53 лева. Ответникът Фондация „*********“,
въпреки че не е имал сключен в писмена форма договор за доставка на топлинна енергия, е
потребил такава в наетия от него без да заплаща цената ú. По този начин той се е обогатил
със стойността ú, а ищецът е обеднял. Следователно предявеният иск е основателен до
размера на сумата от 6297,53 лева, като за горницата следва да бъде отхвърлен.
4
Неоснователен е искът за лихви върху главницата за топлинна енергия. В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок, поради което и съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от
деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди
завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава (така р.394/27.11.2015г.-гр.д.3034/2015г.-ІVг.о.). По делото няма
доказателства ищецът да е канил ответника да заплати процесните задължения.
Неоснователни са исковете за дялово разпределение и лихвите към него. Това е
така, тъй като ответникът не е потребител на топлинна енергия и по отношение на него не
намират приложение общите условия и специалните правила за разпределение на топлинна
енергия между етажни собственици, тъй като същите са приложими само за лица в
договорни отношения с топлоснабдителното предприятие. Сумите за дялово разпределение
са дължими само от потребители на топлинна енергия, какъвто ответникът не е, поради
което и не се е обогатил със съответните суми. Наред с това ищецът не е представил
доказателства да е сторил/заплатил съответни разноски за извършване на дяловото
разпределение, т.е. не е доказано обедняване. Представените от третото лице – помагач
документи касаят друг топлоснабден имот, различен от процесния.
С оглед липсата на подаден отговор на исковата молба от страна на Фондация
„*********“, то всички нейни материалноправни възражения срещу дължимостта на
процесните суми следва да се считат за преклудирани на основание чл. 133 ГПК /арг.
р.153/12.07.2013г.-гр.д.1317/2013г.-ВКС, IIг.о./.
При това положение обсъждането на останалите събрани по делото доказателства е
безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат
Областната администрация на Област София срещу „*************“ ЕАД, както и
„*************“ ЕАД спрямо Фондация „*********“. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
Фондация „*********“ е страна само по исковото производство, поради което не
дължи разноски по заповедното производство. Областната администрация на Област София
не е доказала сторени разноски в заповедното производство, поради което такива не ú се
следват.
В полза на „*************“ ЕАД и в тежест на Фондация „*********“ следва да се
присъдят, съобразно изхода от делото, разноски по исковото производство в размер на
762,55 лева, която сума е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение, изчислена на база такова от 100,00 лева.
В полза на Областната администрация на Област София и в тежест на
„*************“ ЕАД следва да се присъдят разноски по исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище
5
в град София, срещу ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК
**********, с адрес на администрацията ú в град София, искове с правно основание по чл.
124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответната страна, че същата дължи на „*************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот, находящ се в град София, пл. „***********“ № 4А,
ет. 2, дясно крило, аб. № ****, както следва:
6323,27 лева – главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.08.2024г./ до окончателното ú
изплащане;
9,66 лева за дялово разпределение за периода м.04.2022г.-м.09.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /30.08.2024г./ до окончателното изплащане;
1573,65 лева за лихва за забава за периода 31.08.2021г.-27.08.2024г. върху
главницата за топлинна енергия;
2,55 лева за лихва за забава за периода 31.05.2022г.-27.08.2024г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ „*********“, ЕИК *********, със седалище в град София,
да заплати на "*************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6297,53 лева, представляваща главница за доставена
до ползван от Фондация „*********“ недвижим имот, находящ се в град София, пл.
„***********“ № 4А, ет. 2, дясно крило, аб. № ****, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/22.10.2024г./ до окончателното ú изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 6297,53 лева до пълния му предявен размер от 6323,27 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище
в град София, срещу ФОНДАЦИЯ „*********“, ЕИК *********, със седалище в град
София, искове с правно основание по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Фондация „*********“ да заплати на ищеца във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот, находящ се в град София, пл. „***********“ № 4А, ет. 2, дясно крило, аб. № ****,
както следва:
9,66 лева за дялово разпределение за периода м.04.2022г.-м.09.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /30.08.2024г./ до окончателното изплащане;
1573,65 лева за лихва за забава за периода 31.08.2021г.-27.08.2024г. върху
главницата за топлинна енергия;
2,55 лева за лихва за забава за периода 31.05.2022г.-27.08.2024г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ „*********“, ЕИК *********, със седалище в град София,
да заплати на "*************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 762,55 лева, представляваща разноски по делото в
първоинстанционното производство /гр.д. № 62310/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА "*************" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК
**********, с адрес на администрацията ú в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 100,00 лева, представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение по
делото в първоинстанционното производство /гр.д. № 62310/2024г. на СРС/.
6
Решението е постановено при участието на "*********" ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7