Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1440
гр.Бургас, 31.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М. Р., като разгледа НАХД № 4546 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Д. К.В. с ЕГН: **********,***,
срещу Наказателно постановление № *г., издадено от Началник Група в Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че същото е издадено в
съществено нарушение на материалните и процесуалните правила и по съществото си
е незаконосъобразно. В допълнение се застъпва, че фактите изложени в него не са
верни (без да се посочва, какви са верните факти). Конкретни доводи или
доказателства не се сочат.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4
– НП е връчено на жалбоподателя на 13.09.2018г., а жалбата е депозирана по
пощата, с дата на пощенското клеймо - 19.09.2018г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 05.02.2018г.,
около 10.20 часа жалбоподателят управлявал автомобил „Ауди А8” с рег. № А9354НВ
в гр. Бургас, кв. Черно море по ул. „*”, до дом № *. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски
служители при 05 РУ-Бургас - *и *. Същите поискали съдействие от колегите си от
Сектор „Пътна полиция”, като на място пристигнали св. О.А.. Св. А. поканил
водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
– „Дрегер Друг Тест 5000”, но последният категорично
отказал. Св. А. издал и връчил на водача талон за медицинско изследване № 0002881,
като посочил, че същият може да се яви в ЦСМП-МБАЛ-Бургас до 13:45 часа, за да
даде кръв. Водачът получил талона, като бил транспортиран до МБАЛ-Бургас. Там в
13.15 часа същият отказал да даде кръв за анализ, като отказът му бил надлежно
удостоверен в Протокол за медицинско изследване (л. 39-40).
За
констатираното св. А. съставил АУАН с бл. № 027657, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него без да направи
възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 12.04.2018г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата на чл.
174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба наложил на жалбоподателя
административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН
във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка, въпреки че в жалбата не се излагат конкретни доводи за
незаконосъобразност, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
законосъобразност на издадения санкционен акт.
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник Група в Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 12.04.2018г.
е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № *. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Като
цяло жалбоподателят не излага никакви конкретни възражения по фактите или по административнонаказателната
процедура.
По същество,
следва да се посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни
или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа
два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се
осъществява едно и също нарушение - това по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение №
984 от 2.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова
деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола
за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя
и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е
бил издаден талон за медицинско изследване и е бил транспортиран до сградата на
МБАЛ-Бургас – същият е отказал да даде кръвна проба за анализ. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да
разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение. Действително в наказателното
постановление е цитирана цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това не
означава, че е отправено обвинение за друго нарушение, различно от отказа да
бъде извършена проверка за употреба на алкохол, респективно не означава, че има
допуснато съществено нарушение. Изрично в този смисъл е Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1126/2017 г.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
Въпросното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач/нарушител (л. 13-17) коментираното нарушение далеч не е първото такова по отношение на водача, поради което и няма как да се приеме, че личната му обществена опасност е ниска.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *г., издадено от Началник Група в
Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174,
ал.3 ЗДвП, на
основание същата разпоредба, на Д. К.В.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
БАЕВ
Вярно с оригинала:М.Р.