№ 102
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от ИВ. Ж. В. чрез процесуалния му представител адв. Б.Б.
против решение №260041/15.04.2021г., постановено по гр.д.№2294/18г. по
описа на ВОС, гр.о., с което ИВ. Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. ХР.
Б. сумата от 158 267, 35 лв., представляваща заплатеното от ищците към
датата на предявяване на настоящия иск - 04.10.2018г. на Д.Х.М. и А.М.М.,
взискатели по изп.д. №20188950400522 по описа на ЧСИ Людмил С., с рег.
№895 на КЧСИ, с район на действие ВОС, обезщетение, присъдено им с
влязло в законна сила решение №1561/25.10.2017г. по гр.д.№993/15г. по описа
на ВОС, Х състав, след извършена публична продан на собствените им
недвижими имоти, а именно: апартамент №27 с идентификатор
№10135.2560.47.10.32 по КК на гр.Варна и адрес: гр.Варна, ул.„Васил
Друмев“№15, вх.Д, ет.10 - за сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се
в гр.Варна, зад блоковете в ляво на ул. „Найден Геров“, между бул.„Осми
приморски полк“ и ул.„Цар Асен“, с площ от 17, 28 кв.м. - за сумата от
28 537лв. и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки за сумите
от 416, 50 лв. в „Обединена българска банка“АД, 967, 80 лв. в „Българо-
1
американска кредитна банка“АД и 178, 85лв. в „Обединена българска
банка“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска в съда - 04.10.2018г. до окончателното й заплащане, на
осн. чл.54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и ИВ. Ж. В. е осъден да заплати на Г.
Н. Б. и М. ХР. Б. сумата от 5 000 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемите М. ХР. Б. и Г. Н. Б. в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.А.П.,
поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищците М. ХР. Б. и Г. Н. Б. излагат, че с решение
№1561/25.10.2017г., постановено по гр.д.№993/15г. по описа на ВОС, гр.о., са
осъдени да заплатят солидарно на Д.Х.М. и А.М.М. на всеки от тях сумата от
по 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат
на смъртта на сина им М.А.М., роден на 16.05.1986г., починал на 19.10.2012г.
в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената
работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено
помещение, прилежащо към апартамент №16 на адрес: гр.Варна, ул.„Цар
Асен“№72, възложена от ответниците на трето лице - ИВ. Ж. В., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното
изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.Д. и А.М. са се снабдили с
изп.лист, въз основа на който е образувано изп.д.№20188950400522 по описа
на ЧСИ Л.С..В хода на изпълнителното производство са продадени
собствените на длъжниците апартамент №27 с адм.адрес гр.Варна, ул.“Васил
Друмев“№15, вх.Д, ет.10 за сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се
в гр.Варна, зад блоковете в ляво на ул.“Найден Геров“, между бул.“8-ми
Приморски полк“ и ул.“Цар Асен“, казармен район 8.4, за сумата от
28 537лв.Чрез наложени запори на 15.05.2018г., 04.07.2018г. и 10.07.2018г. от
2
банковите сметки на ищеца М.Б. в „Обединена българска банка“АД и
„Българо-Американска кредитна банка“АД е събрана общо сума в размер на
1 563, 15лв.Общо събраната сума чрез проведеното принудително изпълнение
против солидарните длъжници възлиза към датата на исковата молба на
158 267, 35лв.
Реализираната тяхна отговорност по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна. Същите са изплатили обезщетението на пострадалите като
възложители, предвид което имат право на регресен иск против причинителя
на вредата ИВ. Ж. В.. Предвид изложеното претендират ответникът ИВ. Ж. В.
да бъде осъден да им заплати сумата от 158 267, 35лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът ИВ. Ж. В. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен.Не оспорва твърденията на ищците относно
наличието на постановено против тях решение по предявен иск с пр.осн. чл.49
от ЗЗД, според което смъртта на М.М. е настъпила в резултат от некачествена
негова работа по монтаж и свързване на ел.бойлер в помещение на ищците, и
проведеното въз основа на издаден изпълнителен лист принудително
изпълнение. Твърди обаче, че смъртта на М.М. обективно не се дължи на
некачествена негова работа по монтаж и свързване на ел.бойлер в помещение
на ищците. Излага, че в хода на производството по гр.д.№993/15г. по описа на
ВОС, гр.о., по което е бил привлечен като трето лице помагач на страната на
ответниците Б. и Б., воденото против него наказателно производство за
престъпление по чл.123 от НК е било в досъдебна фаза, поради което не е
имало основание за спиране на гражданското дело.Ответниците по гр.д.
№993/15г. твърдели в това производство, че смъртта на М.М. е настъпила в
резултат от неправилна негова/на М./ или на трето лице интервенция върху
бойлера.Действително И.В. е свързал бойлер в помещение на Б. и Б., но това
се е случило около година преди инцидента.В хода на наказателното
производство са се събрали доказателства, свързани с подмяната на свързания
от него бойлер, с извършени след монтажа му интервенции и ремонтни
работи, към които той няма никакво отношение.Предвид горното и по
образуваното след внасяне на обвинителния акт НОХД №318/18г. по описа на
ВОС е постановена оправдателна присъда, понастоящем невлязла в сила.В
3
хода на производството по гражданското дело е разкривана някаква формална
истина, отразена в актовете, а именно, че той чрез противоправното си и
виновно поведение е причинител на смъртта на М.М., но в този приключил
граждански процес той не е имал всички гаранции и процесуални способи за
разкриване на обективната истина, поради което и „истината“, разкрита в този
процес не е задължителна за гражданския съд по настоящото дело, освен ако
влезе в сила присъда, която да потвърди същия извод, каквато осъдителна
присъда не е налице.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.54 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото
доказателства, че с решение №1561/25.10.2017г., постановено по гр.д.
№993/15г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в законна сила в тази му част на
04.12.2018г. с постановяване на определение №829/04.12.2018г. по гр.д.
№2483/18г. по описа на ВКС, III гр.о., М. ХР. Б. и Г. Н. Б. са осъдени да
заплатят солидарно на Д.Х.М. и А.М.М. на всеки от тях сумата от по 80
000лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат
на смъртта на сина им М.А.М., роден на 16.05.1986г., починал на 19.10.2012г.
в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената
работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено
помещение, прилежащо към апартамент №16 на адрес: гр. Варна, ул.„Цар
Асен“№72, възложена от ответниците на трето лице - ИВ. Ж. В., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното
изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответниците - ИВ. Ж. В..
Също не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, вкл. такива по образуваното въз основа на издаден от ВАпС по
в.гр.д.№38/18г. изп.лист от 21.03.2018г. изп.д.№20188950400522 по описа на
ЧСИ Л.С., рег.№895, с взискатели Д.Х.М. и А.М.М. и длъжници М. ХР. Б. и
Г. Н. Б., а именно удостоверение за размер на дълга изх.№10522/17.07.2018г.,
удостоверение изх.№13594/07.09.2018г. относно обявени купувачи на
4
публични продани за посочените суми и удостоверение изх.
№3626/12.03.2019г. за заплатени и събрани суми за погасяване задълженията
на длъжниците, че от запор на банкови сметки са постъпили сумата от 416,
50лв./на 15.05.2018г./, сумата от 967, 80лв./на 04.07.2018г./ и сумата от 178,
35лв./на 10.07.2018г./, а от проведена публична продан на апартамент №27
сумата от 8 583, 60лв.-задатък/на 23.08.2018г./ и сумата от 119 583, 60лв.-
доплащане за публична продан/на 10.09.2018г./, както и от проведена
публична продан на гараж сумата от 1 588-задатък/на 27.08.2018г./ и сумата
от 26 999лв.-доплащане за публична продан/на 03.09.2018г./.По изп.дело са
събрани и други суми, който са извън предмета на настоящото
производство.Съгласно съобщение изх.№3193/01.03.2019г. изп.дело е
приключено от ЧСИ с постановление предвид погасяване на дълга.
Налице е влязло в сила съдебно решение по предявен против Г. Н. Б. и М.
ХР. Б. иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, с което е ангажирана тяхната обективна
обезпечително-гаранционна отговорност като възложители за възложената от
тях на изпълнителя ИВ. Ж. В. работа по монтиране на електрически бойлер,
от чието неправилно и некачествено изпълнение са причинени
неимуществени вреди, в което производство като трето лице-помагач е
участвал ИВ. Ж. В., привлечен от ответниците.На осн. чл.223, ал.2 от ГПК
това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла.Настоящият съд е длъжен да зачете тази обвързваща сила на
мотивите по влязлото в сила съдебно решение, вкл. установеното в тях, че
бойлерът е монтиран в избеното помещение през м.януари 2012г., а
свързването му с електропреносната мрежа е извършено от ИВ. Ж. В.
/правоспособен електромеханик/, за извършването на която услуга той е бил
помолен от тях Б.и, че по делото не са се събраха доказателства, които да
установяват, че монтираният през м.01.2012г. от И.В. бойлер е бил подменян
или ремонтиран от друго лице до смъртта на М. М. на 19.10.2012г./настъпила
в следствие на нисковолтова електротравма, свързана с протичането на ел.ток
през тялото му, открит паднал на пода в банята, държащ в ръка душ-тип
слушалка, чиито метален шнур е оставил отпечатъци от релефа си по дясната
му предмишница с констатираните по тялото му електрометки, характерни за
увреждания от протичане на ел.ток/, в това число и от него самия в деня на
инцидента, че инцидентът е настъпил именно в резултат на офазяването на
5
този бойлер, както и че свързването на бойлера с електропреносната мрежа е
станало при нарушаване на изискванията за безопасност, предвидени в
Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии действаща към момента на монтажа /2012г./,
изразяващо се в неправилното му свързването към захранващото табло по
двупроводна система - два проводника фаза 0 и фаза, при липса на третия
защитен проводник, явяващо се нарушение на чл.1753, ал.1 от цитираната
наредба, при монтиране на нулевия проводник на захранващия кабел така, че
същият да преминава през комутиращ елемент - ключа във външното
бойлерно табло, в нарушение на чл.1739, ал.4 от Наредбата, както и при
използването на мостов проводник с лоша изолация, неподходящ за употреба
при досег с външна среда - вода, влага и др., че липсата на изградена
трипроводна система, гарантираща безопасност на електрическото
съоръжение в съответствие с нормативните изисквания на Наредба 3/2004г., в
случай на компрометиране на негов елемент - пробив в изолацията, изгаряне
на нагревателя, предизвикващи късо съединение, е довела до преминаване на
тока през контакта на ключа на външното ел.табло, изгаряне на предпазителя,
прекъсване на нулевия проводник и като крайно следствие офазяване на
бойлера и прилежащите му метални части - душ и слушалка, че нарушаването
на изискванията за безопасно монтиране на ел.уред е довело до това, че
зануляването на електическата верига при липса на трети проводник, който да
държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. М., което
е довело до почти мигновенната му смърт, като цитираните по-горе пропуски
по монтажа на бойлера са резултат от работата на лицето, на което е била
възложена - И.В., поради което е прието, че същият е отговорен за
причинените от него вреди.
Предвид обвързващата сила на мотивите по влязлото в сила решение в
отношенията между настоящите въззивник и въззиваеми, съдът е длъжен да
приеме, че бойлерът е монтиран в избеното помещение през м.01.2012г., че
свързването му с електропреносната мрежа е извършено от ИВ. Ж. В., че това
свързване е станало при нарушаване на изискванията за безопасност,
предвидени в посочената нормативна уредба, че нарушаването на
изискванията за безопасно монтиране на ел.уред е довело до това, че
зануляването на електическата верига при липса на трети проводник, който да
държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. М., което
6
е довело до смъртта му, като цитираните по-горе пропуски по монтажа на
бойлера са резултат от работата на лицето, на което е била възложена-И.В..
Обстоятелството дали лицето ИВ. Ж. В. ще бъде признат за виновен или
не по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.2
от НК понастоящем е ирелеватно.
Понастоящем спрямо същия е постановена оправдателна присъда по
НОХД №1203/19г. по описа на ВОС, потвърдена с решение
№260067/09.06.2021г., постановено по ВНОХД №198/20г., против което
решение е подадена касационна жалба, производството по която е висящо
пред ВКС - по същата е образувано н.д.№638/21г. по описа на ВКС, II н.о.,
неприключило.Както е посочено в определение №114/12.03.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№793/19г. по описа на ВКС, IV гр.о., по повод
обжалване на определение на въззивния съд, с което е потвърдено
определението на първоинстанционния съд по гр.д.№2294/18г. по описа на
ВОС за спиране на производството до приключване на НОХД №318/18г. по
описа на ВОС/номер при първоначалното разглеждане на наказателното дело
от ВОС, което впоследствие, след отмяна на акта и връщане за ново
разглеждане, е образувано под НОХД №1203/19г./ привличането на трето
лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата
страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с
помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на
делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите.И
в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да
обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на
решението /чл.223, ал.2 от ГПК/.При предявен иск с правно основание чл.54
от ЗЗД, когато възложителят на работа на причинителя на вредата е заплатил
по силата на чл.49 от ЗЗД обезщетение, виновният за настъпването на деликта
не може да прави възражение по предявения против него регресен иск
относно наличието на елементите на непозволеното увреждане, когато
въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или
решение по гражданско дело, в което е участвал той и отговорното по чл.49
от ЗЗД лице.В този смисъл е налице задължителна съдебна практика - ППВС
№7/1959 г., актуална и към настоящия момент.В случая, налице е влязло в
7
сила съдебно решение на гражданския съд, при разглеждането на което като
трето лице-помагач е участвал ответникът по делото и той, както и ищците по
настоящото дело, поради което и на основание посоченото по-горе тези
страни са обвързани със сила на пресъдено нещо от мотивите към решението
по предявения на основание чл.49 от ЗЗД иск против възложителите на
работата /ищци по настоящото дело/, като ответникът по настоящото дело е
привлечен и участвал като трето лице-помагач на тяхна страна в процеса по
разглеждането на този иск.Съдът е длъжен да зачете тази обвързваща сила на
мотивите по влязлото в сила съдебно решение, на основание чл.223 ГПК.
Присъдата на наказателния съд не би се отразила на тази обвързваща сила на
мотивите в отношенията между възложителя на работата, отговорен на
основание чл.49 от ЗЗД, и отговорността на прекия причинител на вредата на
основание чл.54 от ЗЗД, тъй като наличието на присъда на наказателния съд, с
която евентуално се признае за невинен по повдигнатото обвинение прекият
причинител на вредата няма да има за последица сама по себе си заличаването
на обвързващата сила по чл.223 от ГПК.В тази насока не е налице
преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК между спора по
предявения иск с пр. осн. чл.54 от ЗЗД и воденото наказателно производство
против прекия причинител на вредата.При постановяване на евентуална
присъда, с която евентуално се признае за невинен по повдигнатото
обвинение прекият причинител на вредата, пътят на защита на страните по
спора е отмяна на решението по реда на чл.303 от ГПК както по отношение на
иска с пр. осн. чл.49 от ЗЗД, така и по отношение на иска с пр. осн. чл.54 от
ЗЗД, но до наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд
/задължителна за гражданския/, основание за спиране на производството и
преразглеждане на отговорността на причинителя на вредата, както и на
отговорните по реда на чл.49 ЗЗД липсва.
На осн. чл.54 от ЗЗД ищците като възложители по чл.49 от ЗЗД, изплатили
обезщетение на пострадалите за вредите, причинени от ответника, са
легитимирани да претендират от него така изплатеното от тях.Общо
събраната/и изплатена на взискателите/ от солидарните длъжници и съпрузи
по изп.дело чрез запори и две публични продани сума, която е предмет на
настоящото производство, възлиза на 158 267, 35лв.Предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.Обжалваното решение като правилно,
следва да бъде потвърдено.
8
Въззиваемите претендират присъждане на разноски за пред настоящата
инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗА съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.08.2021г. с договорена безплатна адв.помощ на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.Според представения списък по чл.81 от ГПК се претендира
сумата от 4 700лв.Съобразно материалния интерес - 158 267, 35лв.
възнаграждението, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г.
на ВАдвС, възлиза на 4 695, 35лв., в който размер следва да бъде присъдено
на процесуалния им представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260041/15.04.2021г., постановено по гр.д.
№2294/18г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА ИВ. Ж. В., ЕГН **********, адрес гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Искър“№31, да заплати на адвокат А.П. от ВАК, ЛНА **********, сумата
от 4 695, 35лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ на ищците М. ХР. Б. и Г. Н. Б. пред въззивна инстанция, на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9