Р Е Ш
Е Н И Е № 123
Град Несебър, 15.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1202 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “К.” ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, комплекс “Ф.Н.Х.”, блок .., ап...., представлявано от управителя Д.А.П., против Наказателно постановление № 20-002664 от 05.09.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, в което на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалбата се твърди, че
постановлението е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния
закон и при съществени процесуални нарушения, иска се да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който въвежда доводи за незаконосъобразност на постановлението, като твърди, че “К.” ООД не се е явява работодател на лицето, полагащо труд в проверявания обект, тъй като последният е служител на и съдружник в “Т.Д.С.” ООД, с когото “К.” ООД е сключил договор за услуги. В наказателното постановление не е посочено, респ. уточнено, мястото на извършеното нарушение, а описаното нарушение е неясно и неточно. Поддържа искането си за отмяна на постановлението.
Административно наказващия орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който твърди, че при проверката е съставен протокол, същевременно той не бил относим към тази проверка, както и че не е изпратен, защото не бил изрично поискан от съда и защото той нямал нищо общо с акта, и едновременно с това, че била изпратена цялата преписка. По същество на спора заявява, че счита нарушението за доказано от представените по делото доказателства. Отрича да е нарушен материалния закон и да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство и при издаване на обжалваното НП.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на свид. П.С.Д. – „Главен инспектор“ при Д“ИТ“ – Сливен, която е свидетел по акта и по нарушението, се установява, че тя заедно с М.К.В. – „Главен инспектор“ при Д“ИТ“ – Сливен, са извършили на 19.08.2019г. проверка в ресторант „К.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал Ч., при която установили, че проверяваният обект се стопанисва от „К.“ ООД. На всички заварени да работят в обекта лица са били предоставени за попълване декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, а в декларацията, предоставена за попълване на С.Д., родена на ***г., гражданин на Украйна, която е била заварен в кухнята на ресторанта, същата е посочила, че работи на трудов договор, а неин работодател е „К.“ ООД, с работно място – кухня, длъжност „готвач“ с работно време от 12:00 часа до 23:30 часа; не е посочила размер на трудово възнаграждение, както и от кога е започнала работа. Изготвена е била призовка по чл.45 от АПК, с която на управителя на „К.“ ООД е било наредено да се яви, или чрез упълномощено лице, на 21.08.2019г. в 11:00 часа в хотел „Б.Р.“ в к.к. Слънчев бряг, където да представи на проверяващите трудови досиета на работещите лица на обекта, в т.ч. и на освободените лица през 2019г., ведомости за заплати и отчетни форми за 2019г., Правилник за вътрешния трудов ред, графици и всичко свързано с работното време за 2019г., Вътрешни правила за работната заплата, документи от Служба Трудова медицина, документи, удостоверяващи пребиваването и трудовата заетост на лица, между които и С.Д..
По делото е представен документ, озаглавен „Договор за предоставяне на услуги“ с дата 01.04.2019г. Същият е съставен от „К.“ ООД и „Т.Д.С.“ ООД, и според съдържанието същият има за предмет „Обслужване на клиенти в ресторант К. в срок до 01.09.2019г.“, която дейност „Т.Д.С.“ ООД е поел задължението да осъществява срещу определено възнаграждение, и в което дружество С.Д. е съдружник от момента на учредяването му – 20.06.2018г.
На 28.08.2019г. от Агенция по заетостта е изпратен отговор по запитване от страна на Дирекция по труда“ – Сливен, в което е посочено, че на С.Д., родена на ***г., гражданин на Украйна, не е издавано разрешение за достъп до пазара на труда в Република България, като наета по трудово правоотношение или лице, преместено при вътрешно корпоративен трансфер, както и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист, във връзка с чл.7, ал.3 от ЗТМТМ. Чужденецът не е регистриран за извършване на краткосрочна заетост без разрешение за работа, на основание чл.9, ал.3 или ал.4 от ЗТМТМ. От страна на „К.“ ООД не е постъпвало заявление за разрешение за достъп до пазара на труда за граждани от трети държави, не са подавани декларации за регистрация за извършване на краткосрочна заетост без разрешение за работа.
В съставения АУАН № 20-002664 / 27.08.2019г. от инж. М.К.В. на длъжност “Главен инспектор” в Д“ИТ” – Сливен, е посочено, че при извършена проверка на 19.08.2019г. по спазване изискванията на трудовото законодателство в обекта на контрол: Ресторант “К.”, намиращ се в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от “К.” ООД, на място се установило, че лицето С.Д., родена на ***г., гражданин на Украйна, притежаваща паспорт № 75 5387024, предоставя работна сила като “готвач“ (по време на проверката лицето е приготвяло ястия по поръчка на клиенти на заведението), като същата в декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на украински език собственоръчно декларира определено работно място, продължителност на работния ден. С.Д. е съдружник в “Т.Д.С.” ООД, ЕИК ......... С призовка по чл.45, ал.1 от АПК от “К.” ООД е изискано на 21.08.2019г. да представи документи в хотел “Б.Р.” к.к. Слънчев бряг във връзка с осъществявания контрол, в т.ч. и документи, удостоверяващи пребиваването и трудовата заетост на лицето С.Д.. На 21.08.2019г. в хотел “Б.Р.” к.к. Слънчев бряг се явило лицето А.В.Ч. с ЕГН **********, упълномощено лице по силата на пълномощно с рег.№ 1589 от 29.09.2017г., като при проверката на представените документи се установило, че за С.Д., гражданин на Украйна липсват разрешение за работа, издадено от Агенция по заетостта, регистрации или друг вид разрешен достъп до пазара на труда за нея. Не са представени нито са наведени доводи за наличието на такива документи. Представен е договор за предоставяне на услуги от 01.04.2019г., сключен между “К.” ООД в срок до 01.10.2019г., със собствени сили на съдружници на “Т.Д.С.” ООД или чрез наети лица. Предвид изложеното и с оглед на събраните писмени доказателства се установило, че “К.” ООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е приел лицето С.Д., родена на ***г., гражданин на Украйна, притежаваща Паспорт № 75 5387024, да предоставя работна сила в обекта на контрол, стопанисван от дружеството, без съответното разрешение и/или регистрация в Агенция по заетостта, на 19.08.2019г. Така констатираното нарушение е установено на 21.08.2019г. в хотел “Б.Р.”, к.к. Слънчев бряг при проверка на представените документи, а е извършено на 19.08.2019г. при проверка на място в обекта на контрол. С покана изх.№ 19076106 от 22.08.2019г., получена на 23.08.2019г., работодателят е поканен да се яви на 26.08.2019г. в 13:00 часа в Д”ИТ” – Сливен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение с указание, че при неявяване, същият ще бъде съставен в негово отсъствие съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. В него изрично е посочено, че той е съставен в отсъствие на представител на “К.” ООД. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по акта, единият от които е свидетел по нарушението. Актът е изпратен по пощата и е връчен на “К.” ООД на 28.08.2019г.
Административна наказващият орган е приел, че нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е доказано и е издал наказателното постановление с което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 09.09.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 12.09.2019г.
Настоящият съдебен състав като инстанция по същество и след извършена проверка за законност констатира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя е наложено наказание на основание разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, която гласи, че на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 лева до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Анализът на посочената норма налага извода, че за реализиране отговорността на нарушителя е необходимо чужденец да предоставя работна сила за него, без той, в качеството на работодател, да е поискал разрешение или регистрация за това в Агенция по заетостта.
Освен санкционен характер, разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ има и материалноправен характер, тъй като изрично разписва противоправно поведение, въздигнато в състав на административно нарушение. Тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция, по подобие на разпоредбите в НК. Цитирането на тази разпоредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно достатъчно за да разбере и привлеченото към административно наказателна отговорност лице, както и съдът, като правораздавателен орган, за извършването на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност.
Датата на извършеното нарушение е изрично посочена от актосъставителя и наказващият орган – 19.08.2019г., която съвпада с датата на проверката в обекта, поради което съдът не приема и възраженията на жалбоподателя в тази връзка, включително и за недостатъчно конкретизиране на мястото на нарушението. Напълно достатъчно е като място на нарушението посочването на проверявания обект – ресторант „К.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, и че този обект се стопанисва от дружеството-жалбоподател, като с посочването на мястото, където е извършена проверката на документи – хотел „Б.Р.“ в к.к. Слънчев бряг, съдът не приема внушението, което се прави, че по този начин актосъставителят и наказващия орган са посочили друго място на извършване на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Ирелевантен към настоящия случай е представеният документ, озаглавен „договор за предоставяне на услуги“, първо защото за осъществяване на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е достатъчно да се установи престирането на работна сила, независимо дали е налице трудов договор или постановление на контролните органи по чл.405а, ал.1 от КТ, и второ, защото представеният „договор“ не съдържа елементите на трудовото правоотношение, каквото в действителност е било налице в параметрите, очертани от работника в попълнената от него декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. В тази връзка ирелевантно е обстоятелството, че С.Д. е съдружник в „Т.Д.С.“ ООД – едната от страните по този „договор“, защото то не представлява пречка лицето да полага труд в полза на определен работодател или да извършва трудова дейност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от състава на нарушението, като то е подведено под правилната санкционна норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, като категорично се установява, че в процесния случай жалбоподателят покрива критериите, както за качеството на „местен работодател“ по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, така и за „работодател“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Както актосъставителят, така и наказващият орган са се позовали на декларацията по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ и правилно и еднозначно са стигнали до извода, че „К.“ ООД е „приел“ (формата на изпълнителното деяние) С.Д. да предоставя работна сила, по който начин както обстоятелствената част на акта, така и изложената фактическа обстановка в наказателното постановление отговарят на административно нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, поради което не може да се приеме, че е налице несъответствие или противоречие между акта и постановление, нито, че е налице неправилна квалификация по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, тъй като при условията на чл.83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва имат ли вина законният представител на дружеството или негови служители за извършване на деянието.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил минимално предвиденият размер на имуществената санкция от 2 000 лева, тъй като в този размер тя би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН и не са налице основанията за налагане на санкция над този размер.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност. Не са налице и смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, които да изключват обществената опасност на извършеното нарушение и да водят до приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно включително и относно размера на санкцията.
Страните не са направили разноски по делото, не претендират такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-002664 / 05.09.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на “К.” ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, комплекс “Ф.Н.Х.”, блок .., ап...., представлявано от управителя Д.А.П., на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: