Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     261159                               05.11.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19777 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 498, ал.3 КЗ.

Ищецът Х. А.Я. твърди, че пострадал при пътно-транспортно произшествие на ***, причинено виновно от В.Д.. Последната притежавала застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника. В следствие на произшествието ищецът получил множество травми, подробно описани в исковата молба, които причинили болки и страдания, отразили се негативно на психиката му. Предявил пред застрахователя претенция за обезщетение в размер на 26 000 лева, но не му било определено и изплатено такова в срок. Претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение от 15000 лева, представляващо част от общата претенция в размер на 26 000 лв.

Ответникът „ЗД Бул инс“ АД оспорва механизма на настъпване на произшествието и неговото установяване от органите на КАТ. Прави възражение, че ищецът е съпричинил вредите, защото се е движел с несъобразена скорост. Прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът намери за установено следното:

            На ***  около **** часа в гр. П. на кръстовище между улиците „***“ и ул. „****“ настъпило пътно-транспортно произшествие. Лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ **** управляван В.А.Д., при осъществяване на десен завой причинил падане на ищеца Х. Я.. Установява е от показанията на Д. и заключението на експертизата, че към този момент ищецът се е движел направо по ул. „****“, управлявайки мотоциклет „Кавазаки ЗХ500ЦЕ“ с регистрационен номер **** /лист **/.

Според показанията на водача на лекия автомобил – В.Д., във въпросния ден, след като посетила ****, тя поела с автомобила си от улица „****“ към ул. „****“. Когато стигнала кръстовището спряла и се огледала в двете посоки, като при това била затруднена във видимостта от паркирани автомобили. След като се огледала още веднъж предприела завой на дясно, като в момента на приключване на маневрата, видяла, че зад нея на около два метра паднал моторист. С. твърди, че удар между автомобила и моториста не е имало / лист **/.

За произшествието бил съставен протокол от с. И.С.К. – *** на КАТ. След проведен разговор с двамата участници относно изяснавяне на обстоятелствата, на водача на автомобила В. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление от *** г., с което и била наложена глоба /лист * и */.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият Я. получил *** на ****. За лечение на тази травма му е била поставена гипсова превръзка за 30 дни. В резултат на счупването ищецът е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензивност болки, които постепенно са затихвали в процеса на лечението, до пълното им изчезване.  След свалянето на гипсовата превръзка е било необходимо раздвижване в период от още около 30-40 дни / лист ***/.

Установява се по показанията на с. В. В. Д. , която живее на съпружески начала ищеца, че непосредствено след инцидента ищецът ѝ обяснил, че когато видял завиващия от пресечката автомобил, с цел да предотврати удар, завъртял мотора и паднал, при което получил ****. С. сочи, че след това ищецът е ползвал болничен за около 45 дни, и макар да бил левичар, наличието на гипсова превръзка върху дясната ръка било свързано с дискомфорт за него/ лист **/.

 От допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на Т-образното кръстовище между улиците „****“ и ул. „****“ няма поставени знаци за предимство. Видно е от представената схема относно знаците в района, че ул. ***, която е еднопосочна в два от участъците, между които попада процесната пресечка е с обозначен път с предимство / лист **/.

            Не се спори по делото, че водачът лекия автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството ответник. Ищецът е подал пред него заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което претендирал в размер на 26000 лв. / лист **/. В определения в по чл. 496 КЗ срок ответникът не е определи и заплатил обезщетение.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

            Според чл.477 ал.1 КЗ Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            Съобразно така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите, причинени от деянието му.

            Установи се безспорно, че  е налице противоправно и виновно деяние на управлявалото автомобила лице. С. Д. е предприела маневра завой на ляво, излизайки от улица тупик, която свързва междублоково пространство с друга улица, по която автомобилите ползват предимство. Това предимство е обозначено в други две пресечки, със същите характеристики, като тази на която се е осъществило произшествието. Поради това, съдът намира, че не става дума за кръстовище на равнозначни пътища, относно което да е приложимо правилото на чл.48 ЗДВП. Впрочем самата свидетелка явно е възприемала обстановката по начин, че излиза от път без предимство. За това говори установеното от показанията ѝ обстоятелство, че е спряла с цел да осигури предимството на евентуално движещите се по ул. *** превозни средства. Ето защо съдът намира, че доводите на ответника за липса на противоправно деяние са неоснователни. Налице е и причинна връзка, тъй като ищецът е паднал поради това, че се е стремил да избегне сблъсъка с автомобила, при който вредите за него биха били по-значителни предвид разликата в масите  и характеристиките на двете превозни средства. Ето защо това и поведението на ищеца не може да се разглежда като съпричиняващо вредите. Следователно в случая е налице деликт, който е обхванат от сключената с ответното дружество застраховка.

            Обезщетението се претендира за вреди изразяващи се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент. Съобразно чл.52 ЗЗД те следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта налага да бъдат съобразени както характера на уврежданията и засегнатото благо, но също и обстоятелствата при които са настъпили вредите. В случая е причинено счупване на ръка, което е довело до ограничаване на възможността да се ползва крайника и дискомфорт за периода през който той е бил имобилизиран. Пострадалият е търпял и болки. Периодът в който са изпитвани неблагоприятните последици е със средна продължителност – около два месеца. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване на изпитаното от ищцата е необходима сума в размер на 6500 лева.  В този размер искът е основателен, като за разликата до претендираните с исковата молба 15000 лв. следва да се отхвърли.

            Основателно е възражението на ответника относно момента от който следва да се присъди обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Заявлението на ищеца е предявено на застрахователя на 24.07.2018г., поради което лихвите ще са дължими от тази дата, а не от датата на деликта.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски в размер на 367,66 лева, съобразно уважената част от иска. Поради предоставена на ищеца безплатна правна помощ, в полза на *** „***“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 755 лв.

            Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 781,76 лв. От тях 220 лв. съставляват депозити за експертиза и 1176 лв. адвокатско възнаграждение /лист ***/. Възражението на ищеца за прекомерност на хонорара съдът намира за неоснователно, тъй като разликата между изплатеното и минималното възнаграждение по наредбата на ВАдвС / 930 лв./ е съответен на фактическата сложност и броя на проведените заседания.

            Водим от горното, съдът 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на Х. А.Я.  ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, сумата 6500 лв./шест хиляди и петстотин лева/, представляващи, обезщетение за неимуществени вреди, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №**** със срок на покритие от *** до ***, които вреди са резултат от настъпило на *** пътно-транспортно произшествие, за което е издадено наказателно постановление № ***от *** на ОДМВР П., сектор Пътна полиция, ведно със законната лихва върху главницата считано от *** до окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете както следва: за обезщетение - до претендираните от ищеца 15000 лв., заявени като частичен иск от общо 26000 лв.; и за присъждане на законната лихва считано от датата на деликта – ***, като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, да заплати на Х. А.Я., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 367,66 лв. /триста шестдесет и един лева и 66ст./, деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, да заплати на *** „****“***, БУЛСТАТ *********, с номер в Единния регистър ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Клокотница №2А, ет.8, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 755лв. /седемстотин петдесет и пет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Х. А.Я. ***“ АД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 781,76 лв. /седемстотин осемдесет и един лева 76 ст./, деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Ж.Желев

 

Вярно с оригинала.

М.К.