Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260545
22.02.2021
година, град Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18869 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предявени от А. и Е. Я. срещу П.П.,
действаща като ЕТ *****“.
Ищците
твърдят, че са
собственици на фризьорски салон, находящ се в **** с площ от 32 кв.м. От обекта
над техния, собственост на ответницата, се появил теч, който се отразил върху
стените и тавана в банята и съседното помещения, което представлявало чакалня.
Уточнява, че ответницата отстранила теча, но не платила за нанесените на имота
щети. Искат присъждането на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените щети. Не претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответницата, с който се признава за съществуването на теча, както и основателността
на претенцията до сумата от 250 лева, която предложила да заплати преди делото.
Твърди, че след отстраняването на теча, бил извършен оглед на обекта, като били
описани констатираните щети. Счита, че претендираната сума е завишена. Иска
отхвърлянето на претенцията за сумата над 250 лева. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна
страна следното:
С
доклада на делото обективиран в определение от 15.01.2020г. като признати и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че ищците и
ответницата са собственици на описаните обекти, разположени един над друг в
сградата, че е възникнал теч от инсталацията в имота на ответницата, който се е
отразил на стените и тавана в банята и чакалнята в имота на ищците, както и че
причините за теча са били отстранени от ответницата.
Между
страните не съществува спор и относно причинно следствена връзка, а след
приемането на заключението и относно размера на претенцията, доколкото с
отговора същата се призната до сумата от 250 лева, а в о.с.з. от 22.01.2021г.
размерът на иска бе намален до 207 лева.
Не
се установява сумата да е платена, поради което искът се явява основателен за
сумата от 207 лева.
Спорният въпрос се
свежда до наличието на предпоставките за прилагането на разпоредба на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Посочените в нормата предпоставки за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски по делото са две - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Втората е налице, тъй като ответникът в
отговора на исковата молба прави изявление за признание на иска до сумата от
250 лева. След частичния отказ, размерът на претенцията е под тази стойност.
От представените
документи се установява, че ищецът е отправил покана до ответницата за
отстраняването на теча и плащането на сумата от 1000 лева за причинените щети
по приложена оферта. Същата е получена от ответницата на 01.11.2019г. Още преди
това, течът е бил отстранен, съгласно представения протокол на комисия опредЕ.от
*****., като на 05.11.2019г. се е състоял оглед на обекта, за конкретизация на
щетите. На 08.11.2019г., в предоставения срок, ответницата е изпратила отговор
на нотариалната покана, с който е посочила, че течът е отстранен и е поискала
съдействие за ремонт на нанесените в имота на ищците щети или банкова сметка *****.
Този отговор е получен от процесуалния представител на ищците на 21.11.2019г.,
като исковата молба е постъпила в съда два дни по-рано- на 19.11.2019г.
Въпреки това съдът
намира, че ответницата не е станала причина за завеждане на делото. Същата е
предприела необходимите действия за отстраняването на теча още преди
получаването на нотариалната покана. Видно от констативния протокол от
05.11.2019г., чийто констатации за извършването на оглед се потвърждават и от
двамата свидетели, ответницата е предприела действия по конкретизация на щетите
и след консултация със специалист е предложила тяхното отстраняване или
плащането на обезщетение. В действителност отговорът е получен два дни след
подаването на исковата молба, но с първоначалната покана ищците не са предоставили
необходимото съдействие за изпълнението, а именно банкова сметка ***, което
претендират. Съдействие в тази насока не е осигурено и с исковата молба, като в
нея не е посочена банкова сметка ***, като това задължение не е изпълнено и в
хода на процеса. Същото не представлява нередовност на исковата молба и съдът
не може да дава указания на основание чл. 129, ал. 2 ГПК.
Ето защо съдът
намира, че основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат възложени на
ищците като бъдат осъдени да заплатят сумата от 360 лева адв. възн. на
ответницата.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.В.П.,
действаща като едноличен търговец с наименование *****, да заплати на А.С.Я., ЕГН ********** и Е.К.Я., ЕГН **********, сумата от 207.00 лева, представляваща
обезщетение за вреди, нанесени по стени и таван на баня и чакалня на фризьорски
салон, разположен на първи партерен етаж в жилищна сграда с адрес: *****.
ОСЪЖДА А.С.Я.,
ЕГН ********** и Е. К.Я., ЕГН **********, да
заплатят на П.В.П., действаща като едноличен търговец с наименование *****,
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата
от 360.00 лева, разноски в настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.