гр.София, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора Антоанета
Панчева, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 5835 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 18.04.2016г. по НОХД № 2953/2014 г. Софийски районен съд, НО, 14 състав
е признал подсъдимата К.А.Б. за виновна в това, че на 18.04.2010 г. в гр. София,
кв. Слатина, ул. „********се е заканила на А.В.В.с убийство, с думите „Ще те
убия, ще те унищожа като гнида, бавно и мъчително ще умреш, нищо не е в състояние
да ме спре” и това заканване е възбудило основателна страх от осъществяването,
поради което и на осн. чл.54 вр. чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК я осъдил
на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на
което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
В
тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
Против
присъдата на първата инстанция е подадена въззивна жалба и допълнение към нея
от защитника на подсъдимата Б. , в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъда и
постановяване на нова – оправдателна такава, като в тази връзка се посочва, че
при постановяване на осъдителната присъда първоинстанционният съд не е взел
предвид, че по делото има доказателства, които оборват обвинителната теза.
Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин, както и че съдът
неправилно е посочил като дата на деянието – 18.04.2010 г., доколкото самата
пострадала в показанията си пред съда посочва като дата на деянието седми
януари – И.овден.
В
открито съдебно заседание в производството пред настоящата инстанция
подсъдимата К.Б., редовно призована, не се явява, за нея се явява служебният
ѝ защитник – адв. В. Г..
Защитникът
на подс. Б. – адв. Г. поддържа въззивната жалба и депозираното към нея
допълнение, като моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда..
Представителят
на СГП моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. В
подкрепа на горното изразява становище, че от събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява, че Б. е извършила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, вр., ал.1 от НК. Застъпва
тезата, че в конкретния казус по безспорен начин се установява, че отправената
закана е могла и е възбудила основателен страх от осъществяването ѝ.
Посочва се още, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл,
доколкото подсъдимата е съзнавала противоправния характер на деянието си и
съответните правни последици, които ще настъпят от него. По отношение на
размера на наказанието изразява становище, че същото е правилно определено,
като са отчетени отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. В заключение
се присъда на първата инстанция да бъде потвърдена.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е
направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал.
След
изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните по делото
доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава съществено
от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимата К.А.Б. с
ЕГН ********** е родена на *** ***, български гражданин, със средно
образование, вдовица, неосъждана.
Подсъдимата К.Б. поддържала интимни отношения със св. И.В., които били прекратени по инициатива на последния. За случилото подсъдимата
обвинявала пострадалата А.В., с която се познавала от няколко години, доколкото
виждала, че последната се среща често със свидетеля В.. Предвид горното в
началото на 2010 подсъдимата Б. започнала да оказва психически тормоз над В.. Отправяла
закани, следила и подслушвала В., изпращала ѝ заплашителни писма, с които
искала да покаже, че я държи отговорна за раздялата ѝ със св. И.В..
На 18.04.2010 год., докато В. и И. били поканени да отбележат рождения ден
на св. П., подс. Б. се свързала по телефона със св. А.В.. В., която била
многократно заплашвана от Б., включила високоговорителя на мобилното си устройство,
като свидетелите П. и И.В. могли да чуят отправените от Б. послания. Тя се
заканила на св. В. с убийство, като ѝ казала „Ще те убия, ще те унищожа
като гнида, бавно и мъчително ще умреш, нищо не е в състояние да ме спре!”. Св.
А.В. вече изпитвала страх от предходните закани на подс. Б., а думите ѝ при
този разговор го затвърдили. Страхувалa се, че подсъдимата
има несъответно поведение и може да осъществи намеренията си. В резултат на
случилото се пострадалата В. се бояла се да се прибира сама, с оглед на което била
придружавана от майка си – св.Й. В., по пътя от работа към дома, сменила и
телефонния си номер.
Както фактическите констатации, така
и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав,
доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел
възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия
анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Въззивният
съд се присъединява към оценката на доказателствата, направена от първия съд,
като намира показанията на разпитаните свидетели за последователни, подробни,
логични без вътрешни противоречия. Същите са безпротиворечиви помежду си, като
от тях се установява по категоричен начин осъществявания от страна подсъдимата В.
психически тормоз над пострадалата В..
Основен
източник на информация при изграждане на фактологичните изводи на съда по повод
инкриминираното деяние са показанията на свидетелката А.В.. Обстоятелството, че
същата е и пострадала от престъплението, с оглед на което до известна степен се
явява заинтересована от изхода на делото, не води до автоматично изключване на
показанията ѝ от доказателствената основа, както и до отричане на
достоверността им. За пострадалото лице принципно не
съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесните събития,
доколкото е последното е пряк участник в тях. Нещо повече, за разлика от
подсъдимия, който може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо,
включително и неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за
споделените впечатления. Предвид горното показанията на пострадалия, подобно на
обясненията на подсъдимия, следва да
бъдат ценени внимателно при преценка за корелацията им с останалите
доказателствени източници.
При извършена
самостоятелна доказателствена проверка на показанията на пострадалото лице,
настоящият съдебен състав намира, че макар
и без подробна обосновка, правилно първият съд е кредитирал показанията на пострадалата
свидетелка, доколкото същите се отличават с богато фактологично излагане на
възприятия относно мястото, начинът на осъществяване на престъпното деяние и
неговото авторство. Въз основа на изнесените в показанията на св. В. фактически
обстоятелства с категоричност се установява, че последната неколкократно е била
тормозена и заплашвана от страна на подсъдимата Б., като в показанията си
свидетелката дава сведения и за конкретния инцидент, конкретно посочвайки
обстоятелството, че подсъдимата се е свързвала с нея по телефона, заканвайки
ѝ се с престъпление (убийство), посредством словесни заплахи, съдържанието
на който заплахи е възпроизведено от свидетелката, в хода на разпита му пред
първия съдебен състав. По отношение на констатираното от защитата разминаване в
показанията на пострадалата относно датата на инкриминираните събития,
въззивната инстанция намира, че последното законосъобразно е било отстранено от
страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на
свидетелката, дадени от нея в хода на досъдебното производство. Подобно на
контролирания съд, въззивната инстанция намира, че констатираното
несъответствие в показанията на свидетелката от двете фази на процеса не внасят
съмнение в достоверността на изложеното от нея, като отдава разминаването на
изминалия период от време от случилите се събития до проведения ѝ разпит
пред съда. Предвид горното доколкото след прочитане на показанията на свидетелката
от досъдебната фаза на процеса, последната потвърждава пред съда, че датата на
инцидента е именно 18.04.2010 г., като свързва последната с честването на
рождения ден на св. Е.П., настоящият съдебен състав намира, противно на
доводите на защитата, че датата на инкриминираното деяние е безспорно
установена по делото. Настоящият съдебен състав намира, че в останалата част
показанията на пострадалата В. съдържат достатъчно обективни обстоятелства,
еднопосочно подкрепяща обвинителната теза. Изключително последователно св. В. описва
непрекъснатия тормоз, осъществен от страна на подс. Б. години наред, включващ
подслушване проследяване, изпращането на заплашителни писма, както и закани, че
„ще я убие“. Това се доказва безусловно не само предвид конкретността на
изложеното от този свидетел, а и поради кореспонденцията на разказа му с
показанията на св. Е.П. и на И.В.. Последните убедително възпроизвеждат личните
си възприятия за процесния инцидент (доколкото последните са чули отправените
от Б. на инкриминираната дата послания по телефона), акцентирайки върху, отправените
от подсъдимата Б. заплахи по време на проведеното телефонно обаждане по адрес
на св. В. и конкретното им съдържание (като свидетелства за изречени от
подсъдимата следните изрази: Ще те убия, ще умреш бавно и мъчително). Въпросните
свидетели потвърждават изложеното от пострадалото лице за осъществяван
продължителен психически тормоз над пострадалата, включващ отправянето на множество
закани с убийство, послушване, изпращане на заплашителни писма. От друга
страна, от показанията на свидетелката Е.П. се установява и интензитета на
настъпилите в емоционалното състояние на пострадалата свидетелка промени, следствие
на осъществявания над нея продължителен психически тормоз, както и
обстоятелството, че пострадалото лице е изпитвала страх от действителното
осъществяване на отправените от подсъдимата закани с убийство по неин адрес.
Горното намира потвърждение и в заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приета по делото СППЕ на пострадалата А.В., според
което при освидетелстваното лице се наблюдава протрахирана адаптационна реакция
с тревожно депресивен облик, който може да бъде приравнен към юридическото
понятие „основателен страх” за отнемане на живота ѝ. При
преценка на достоверността на изложеното от свидетелите П. и Ив. В. въззивният
съд оцени показанията им като подробни, конкретни и непротиворечиви, подкрепящи
по убедителен начин описаната от пострадалата фактология на събитията относно процесния
инцидент, конкретно относно отправената към нея закана с убийство от страна на
подсъдимата по време на процесното телефонно обаждане. Установената в хода на
производството приятелската връзка между въпросните свидетели и пострадалото
лице е факт, който според въззивната инстанция сам по себе си не представлява
основание изложеното от тях да бъде игнорирано от съда. За да бъде отречена
достоверността на показанията на въпросните свидетели е необходимо да се
установи, че показанията им са необективни и тенденциозни. В конкретния случай показанията
на свидетелите се характеризират с убедителност и правдивост, като освен това последните
са дадени под страх от наказателна отговорност, като съдът оцени и
добросъвестността в изложеното от тях, по повод процесния инцидент и
осъществявания продължителен тормоз от страна на подсъдимата спрямо пострадалата
В.. С оглед горното, въззивната
инстанция кредитира с доверие коментираните показания на обсъжданите двамата
свидетели.
До
същия извод настоящият съдебен състав достигна и при доказателствената проверка
на показанията на св. Й. В. (майка на пострадалата) и св.Р.В.. Според въззивния
съда показанията на процесните свидетели следва да се кредитират като
достоверни и обективни. Макар посоченото от тях да не способства за изясняване
на обстоятелствата около конкретния инцидент, то процесните гласни
доказателствени средства потвърждават по косвен път обвинителната теза,
доколкото дават сведения за упражняван от подсъдимата продължителен психически
тормоз над пострадалата, включващ отправяне на закани с убийство, проследяване
и подслушване. От показанията на майката на пострадалото лице се потвърждава и обстоятелството,
че отправените от подсъдимата заплахи са породили у пострадалата страх от
реалното им осъществяване, доколкото се е наложило свидетелката да придружава
дъщеря си по пътя от работа до дома ѝ.
Съдът
кредитира и заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство
съдебно психиатрична и психологична експертиза (л. 68 – л. 71 от досъдебното
производство), като компетентно изготвено, от вещи лица с необходимите знания и
опит и в пълнота отговарящо на поставените задачи. От заключението на експертизата се установява
отражението на отправените от подсъдимата закани, доколкото е установено, че при
освидетелстваната В. е налице протрахирана адаптационна реакция с тревожно
депресивен облик, който може да бъде приравнен към юридическото понятие „основателен
страх” за отнемане на живота й. Независимо,
че това не е съставомерно обстоятелство, доколкото за изпълване на състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е достатъчно заканването
единствено да може да възбуди основателен страх от осъществяването му, а не в
действителност да е възбудило такъв, последното при всички случай надхвърля и
безспорно съдържа в себе си инкриминираните вредни последици.
Настоящият
съдебен състав кредитира и заключението на изготвената СППЕ на подсъдимата, въз
основа на което се установява, че последната не страда от психично разстройство,
в тесния и широк смисъл на това понятие, т.е. е психично здрава. При нея не са
установени физическа и психическа зависимост към алкохол, наркотични вещества и
техни аналози, като е направен извод, че към момента на инкриминираното деяние
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Районният
съд правилно е направил констатацията за чистото съдебно минало на подсъдимата
към датата на деянието, въз основа на приложената и приета по делото актуална
справка за съдимост на лицето.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, противно на доводите на защитата намира,
че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност,
която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, като изцяло
споделя направения в мотивите към присъдата на първия съд, макар и сравнително
кратък, анализ на наличните доказателствени материали.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събраните по делото доказателствени източници, първостепенният съд е
направил правилни правни изводи, относно съставомерността на инкриминираното
деяние, като правилно го е квалифицирал като престъпления по чл. 144, ал. 3, пр.
1, вр. ал. 1 от НК. Събраните по делото доказателства сочат на това, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна, състава именно на
това престъпление.
От
обективна страна, безспорно се установява, че на 18.04.2010 г. в гр. София,
кв. Слатина, ул. „********подсъдимата К.Б. се е заканила на А.В.В.с убийство, с
думите „Ще те убия, ще те унищожа като гнида, бавно и мъчително ще умреш, нищо
не е в състояние да ме спре”.
В
конкретния случай става въпрос за закана с изрази, които по същество
представляват такива за лишаване от живот посочената като пострадала свидетелка,
като същите са били възприети от последната. Отправена закана безспорно е
възбудила у пострадалата основателен страх от осъществяването ѝ. Макар
това обстоятелство да не е възведено като съставомерен елемент на
инкриминираното престъпно посегателство, следва да се отбележи, че предвид
показанията на свидетелите Е.П. и Й. В. и ангажираното по делото експертно заключение,
че св. А.В., не само е възприела сериозно отправената към нея закана, но и
реално се е уплашила от реализиране ѝ. В тази насока настоящият съдебен
състав взе предвид поведението на пострадалото лице след деянието, а именно, че
последната е била принудена да промени телефонния си номер, както и да потърси
придружител при изминаване на пътя от работа до дома.
Според
настоящия съдебен състав видно от инкриминирания израз отправената закана касае
именно заплаха за убийство, по отношение на св. В., като от депозираните
показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че заканата за
убийство, която подсъдимата е отправила, е била достатъчно убедителна, като
същата е била предшествана от многобройни обаждания, изпращане на заплашителни
писма и отправянето на множество закани със сходно съдържание, които
обстоятелства безспорно подкрепят извода на съда, че е заканата е възприета
сериозно от пострадалата, при основателност на страха от осъществяването
ѝ. На тази плоскост на разсъждение, възражението на защитника на подс. Б.
за недоказаност на обвинението, доколкото по делото не са ангажирани данни, че
подсъдимата е предприела реални действия по физическа саморазправа с
пострадалата, както и увеличаване на заплахите, се явява напълно неоснователно,
доколкото действия в изпълнения на заканата, за която е установено, че обективно
е могла да възбуди страх от осъществяването ѝ, не са въведени от
законодателя като съставомерен елемент на инкриминираното престъпно
посегателство.
С
деянието си, подс. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
пр. 1, вр. ал. 1 от НК и от субективна страна. Деянието е извършено от
последната с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Подсъдимата Б. е съзнавала естеството на
извършваното от нея и законовото запрещение за същото, въпреки това, имайки
ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки
общественоопасните последици, пряко е целяла настъпването им – отправяне на
закана с убийство, която по съществото си да е такава, че би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването ѝ. Интелектуалният момент при
подсъдимата е включвал определени представи относно обстоятелството, че се
заканва на св. В. с убийство, а волевият – целта да вербализира силно
отрицателното си отношение към св. В. с интензитет, способен да възбуди основателен
страх у нея от осъществяването на изрично отправена закана с убийство.
За
престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 6 години При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото обосновано районният съд е
преценил, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в размер близък
до минимума предвиден в закона, а именно шест месеца „лишаване от свобода“.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства правилно съдът е отчел липсата на
предходна съдимост на подсъдимата Б., а като отегчаващо такова, упоритостта в
действията на подсъдимата, с оглед данните, че подобно закани са предхождали и
следвали инкриминираното деяние. Като самостоятелно смекчаващо обстоятелство
настоящият съдебен състав отчита продължителността на наказателното
производство (близо 9 години). Продължителността
на процеса обаче, макар и от значение за облекчаване на наказателно-правното
положение на дееца, не всякога е от категорията на обстоятелствата по чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК непременно водещи до определяне на наказание под най-ниския
предел, предвиден в санкцията на съответния състав на престъпление. В
конкретния случай, с оглед констатираното отегчаващо вината обстоятелства и
факта, че редица от съдебните заседания са отложени поради невъзможност за
призоваване на подсъдимата (която не е намерен на посочения от нея адрес, като очевидно
е променила последния без да уведоми съда) въззивният съдебен състав намира, че
продължителността на процеса не следва да бъде отчитано като изключително по
своя характер смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, което да
обоснове приложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Независимо
от констатираното по-горе различие при индивидуализацията на наказанието,
въззивен съд счита, че определеното от СРС наказание „лишаване от свобода” в
размер от шест месеца за справедливо, като намира, че последното ще съдейства
за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата.
Правилно
предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени
престъпни навици у подсъдимата, районният съд не е намерил за необходимо
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.
Настоящата инстанция също счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца
ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3
години.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимата Б. законосъобразно
е осъдена да заплати направените по делото разноски. Пред настоящата инстанция
разноски не бяха правени и такива не следва да се присъдят на страните.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на протестираната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 18.04.2016 г., постановена по НОХД № 2953/2014г., СРС, НО, 14
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.