№ 14047
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110115008 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Х. Г. срещу И. Г. Д. – П..
Ищецът твърди, че съгласно изп. лист от 11.11.2006г., издаден по гр. д. №
21303/2006г. по описа на СРС, е осъден да заплати солидарно с ответницата в
качеството й на поръчител сумите от 6426,66лв. – главница по договор за кредит от
14.09.2004г., 146,41лв. – наказателна лихва, 77,27лв. – наказателна такса върху
просрочена лихва, законна лихва за забава и 239,80лв. разноски, а съгласно изп. лист
от 12.09.2007г., издаден по ч. гр. д. № 1312/2007г. по описа на СРС, сумите от 795,12лв.
договорни лихви и 182,56лв. разноски. Било образувано изп. дело № 22/2007г. по
описа на ЧСИ М. Ц. за събиране на вземанията срещу двамата солидарни длъжници,
като от ищеца била събрана сумата от 5903,08лв., а от ответника 7095,25лв. На
17.03.2014г. било издадено постановление от ЧСИ, с което на основание чл. 429, ал. 1
ГПК И. П. се суброгирала в правата на удовлетворения взискател спрямо длъжника за
платената сума от 7095,07лв., ведно със законната лихва от 27.02.2014г.
Ищецът посочва, че след този момент не са извършвани плащания, като
последното изп. дело било от дата 15.12.2015г., поради което изп. дело се е прекратило
на 15.12.2017г., но постановление за това било издадено на 26.03.2020г. Счита, че
вземанията са се погасили по давност още на 26.03.2020г.
Съобразно изложеното, моли за признаване за установено, че не дължи на
ответника сумата от 7095,07лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Отрича да знае за постановление на ЧСИ Ц. от 2020г. за прекратяване на изп.
производство. Посочва, че след приобщаване на материалите по изп. дело ще изрази
становище по основателността на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
1
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за
вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумата.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
11.11.2006г. по гр. д. № 21303/2006г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист,
съгласно който Е. Г. е осъден да заплати солидарно с И. Д. – П. парични вземания в
полза на „.“ АД. На 12.09.2007г. въз основа на определение № 505/27.04.2007г. по ч. гр.
д. № 1312/2007г. по описа на СГС по гр. д. № 21303/2006г. по описа на СРС е издаден
още един изпълнителен лист, с който Е. Г. е осъден да заплати солидарно с И. Д. – П.
парични вземания в полза на „.“ АД. Установява се, че вземанията произтичат от
договор за банков кредит, по който Е. Г. е кредитополучател, а И. Д. – П. поръчител.
За събиране на вземанията по издадените изп. листи е образувано изп. дело №
22/2007г. по описа на ЧСИ М. Ц..
По делото не е спорно, че въз основа на извършените изп. действия, в хода на
принудителното изпълнение от ответника И. Д. – П. са събрани суми в общ размер от
7095,07лв., послужили за погасяване на част от задълженията.
На 14.03.2014г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по
изп. дело в качеството му на поръчител за платените от него суми по изпълнението. С
постановление от 17.03.2014г. съдебният изпълнител е констатирал, че от ответника е
събрана сумата от 7095,07лв., че са налице предпоставките на чл. 429, ал. 1 ГПК вр.
чл. 143, 145 и 146 ЗЗД и е конституирал лицето като взискател спрямо
кредитополучателя и главен длъжник Е. Г. за платената сума.
На 12.12.2015г. по изп. дело е постъпила молба от И. Д. – П., с която е поискала
налагане на възбрана върху имотите на длъжника. На 15.12.2015г. е вписана възбрана
върху ¼ идеална част от поземлен имот, собственост на длъжника.
С постановление от 26.03.2020г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – настъпила
перемпция. Постановлението е връчено на взискателя на 27.11.2020г. по ел. път, като
същият изрично е потвърдил получаването /л. 290 от изп. дело/. На 11.12.2020г. е
постъпила молба от взискателя, с която посочва, че е получил постановлението на
27.11.2020г., и е поискал издаване на удостоверение за извършените от него плащания.
На 17.12.2020г. е подал молба, с която е заявил, че сумите, постъпвали по изп. дело, са
само от трудовото му възнаграждение. На 23.12.2020г. е получено от взискателя
поисканото удостоверение, като с протокол от м.12.2020г. /л. 294 от изп. дело/ са
предадени и оригиналите на двата изпълнителни листа.
На 05.03.2021г. е подадена молба от И. Д. – П. чрез процесуален представител,
до ЧСИ М. М., с която е поискала образуване на ново изпълнително дело спрямо Е. Г.
и налагане на запор на банкови сметки, както и извършване на имуществено
проучване. Образувано е изп. дело под № 228/2021г. по описа на ЧСИ М., като на
29.03.2021г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ПИБ“ АД. На
19.12.2024г. е подадена молба от взискателя, с която е поискано налагане на възбрана
върху имоти.
При горните факти, съдът намира предявения иск за основателен.
Процесното вземане се погасява с 5-годишна погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
2
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитИ. на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
При съобразяване на горните разяснения следва, че всяко искане за извършване
на изп. действия, в което се съдържа прилагането на конкретен изпълнителен способ,
както и всяко извършване на такова действие от страна на съдебния изпълнител, води
като последица до прекъсване на давността.
Както се посочи, ответникът е конституиран като взискател с постановление от
17.03.2014г. На 12.12.2015г. е подал молба, с която е поискал налагане на възбрана,
каквато е наложена с вписано на 15.12.2015г. постановление за възбрана. Тези
действия имат за последица прекъсване на погасителната давност. От 15.12.2015г.
започва да тече 5-годишната погасителна давност, която би изтекла на 15.12.2020г. В
този период няма поискани или извършени изпълнителни действия. В периода, през
който е текла погасителната давност обаче, е приет специалният Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ,
бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобИ.т права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./
срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020г.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона, като това е период от 2 месеца и 7 дни, с
който се удължава погасителната давност. От това следва, че 5-годишната погасителна
давност изтича на 22.02.2021г. Молбата за образуване на новото изп. дело пред ЧСИ
М., в която се съдържане искане за прилагане на конкретен изп. способ и би имала за
3
последица прекъсване на давността, е подадена на 05.03.2021г. Тоест, към този момент
погасителната давност за вземането вече е била изтекла.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такИ. в размер на 283,80лв. за държавна такса, 1200лв. адв.
възнаграждение и 24,00лв. такса към съдебния изпълнител за препис от изп. дело или
общо 1507,80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Х. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *****, срещу И. Г. Д. – П., ЕГН: **********, с адрес: ****** иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7095,07лв.,
събрана от ответника в качеството му на поръчител по изп. дело № 22/2007г. по описа
на ЧСИ М. Ц., конституиран на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател спрямо
ищеца за платените суми, за които са били издадени изп. листи от 11.11.2006г. и
12.09.2007г. по гр. д. № 21303/2006г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. Д. – П., ЕГН: **********, с
адрес: ****** да заплати на Е. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, сумата от
1507,80лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4