Присъда по дело №2279/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 42
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20243630202279
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Шумен, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело частен
характер № 20243630202279 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. Т. Д., роден на ******. в гр. Шумен, живущ в
**************, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с
ЕГН **********
За виновен в това, че на 24.08.2024г. в гр. Шумен причинил на Н. С. К., с ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание –
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл. второ от НК във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
На основание чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност подсъдимият
Д. Т. Д., като му налага административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на Н. Х. Е. и С. К. Е., като
родители и законни представители на малолетния Н. С. К. от гр. Шумен сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 24.08.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси осъжда Д. Т. Д., ЕГН ********** от гр.
Шумен да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50
/петдесет/ лева и и 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Д. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Шумен да
заплати на тъжителите Н. Х. Е. и С. К. Е., двамата от гр. Шумен, направените деловодни разноски в
размер на 1 662 /хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева- адвокатско възнаграждение,
възнаграждение на вещо лице и държавна такса, по сметка на ШРС сумата от 40 /четиридесет/ лева
1
и 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
Мотивите ще бъдат изготвени в едномесечен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД № 2279 по описа за 2024г. на ШРС

На 19.12.2024г. е депозирана в РС гр. Шумен частна тъжба от Н.Х.Е. и С.К.Е., като
родители и законни представители на малолетното си дете Н.С.К. против Д.Т.Д. от гр.
Шумен за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от
НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
В частната тъжба е посочено, че Д.Т.Д. на 24.08.2024г. в гр. Шумен, пред магазин
„Булмаг“ причинил на Н.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки
и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По делото е предявен и граждански иск от тъжителите Н.Х.Е. и С.К.Е., като
родители и законни представители на малолетното си дете Н.С.К. срещу подсъдимия Д.Т.Д.
за неимуществени вреди в следствие на извършеното престъпление в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на събитието – 24.08.2024г. до нейното
окончателно изплащане.. Съдът намери молбата за своевременно подадена и процесуално
допустима, поради което прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения
от частните тъжители, граждански иск.
В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частните тъжители, поддържа
така възведеното обвинение и моли съда да признае за виновен подсъдимия за извършено от
него престъпление по чл.131, ал.1, т.4 от НК във връзка с чл.130, ал.2 от НК и да му наложи
адекватно наказание. По отношение на приетият граждански иск, повереникът моли съда да
го уважи в пълния му предявен размер, както и да присъди подсъдимия да заплати
направените разноски от частните тъжители.
Подсъдимият Д.Т.Д. признава изцяло вината си, изказва съжаление за постъпката си
и дава обяснения.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2024г. тъжителката Н.Х.Е. излязло заедно с двете си деца в кв. Тракия на гр.
Шумен. По-голямото дете – пострадалия Н.С.К. бил с велосипеда си. Тъжителката Е.
отишла с малкото си дете на детска площадка, а баткото Н.К. карал велосипеда си с негови
приятели. По някое време, постр. Н.К. влязъл в магазин „Булмаг“ в кв. Тракия, като преди да
влезе оставил велосипеда си на рампата на магазина. По това време подсъдимият Д.Т.Д.
заедно с приятелката си и кучето също влязъл в магазина да пазарува. Преди да влезе, подс.
Д. завързал каишката на кучето си за парапета на рампата на магазина. Когато постр. Н.К.
излязъл от магазина и тръгнал да си вземе велосипеда, видял, че в близост до него било
вързано кучето на подс. Д.. Докато постр. Н.К. издърпвал велосипеда си, кучето на
подсъдимия явно се уплашило и дръпнало назад, в следствие на което паднало от рампата и
увиснало на каишката си. Точно по това време от магазина излязъл подс. Д. и приятелката
му, която като видяла, че кучето го няма, на бегом слязла по рампата и успяла да го хване,
преди да се е обесило. Подсъдимият Д. Д. през това време, като видял, че кучето му висяло
на каишката си и се беси, много се ядосал. Като видял пред себе си постр. Н.К. с велосипеда
му, подс. Д. ударил шамар на постр. Н.К., тъй като решил, че той бил виновен кучето му да
падне от рампата, а и не се опитал да издърпа кучето. След като ударил постр. Н.К., подс. Д.
вдигнал велосипеда му и га захвърлил. Пострадалият Н.К. веднага избягал и отишъл до
близката площадка при майка си – тъжителката Н. Е..
Впоследствие, на 26.08.2024г. тъжителите завели сина си – постр. Н.К. при съдебен
лекар, който го прегледал и съставил съдебномедицинско удостоверение № 203/2024г.
Видно от съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 77/2025г. относно
травмите на сина на тъжителите, Н.С.К., на 24.08.2024г. е получил следните травматични
увреждания: плитко ивицовидно охлузване на лявата буза с дискретен оток в същата област.
1
Конкретно установените травматични увреждания са му причинили болка и страдание.
Доколкото удар, нанесен с невъоръжена ръка има характеристика на такива, причинени от
твърди, тъпи предмети, експерта приема, че по механизъм, регистрираните тръвматични
увреждания могат да бъдат получени по начина съобщен от пострадалия, а морфологичните
им особености към момента на освидетелстването позволяват да бъдат получени в соченото
от него, време.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните доказателства - от показанията на свидетелите С.С.Д. и Е.П.К., от обясненията на
подсъдимия Д. Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията
на свидетелят С.Д., който е бил свидетел очевидец на удара. От неговите показания се
установява, че подсъдимия е нанесъл удар с ръка /шамар/ в областта на лицето на постр.
Н.К.. Показанията на свидетелката Е.К. не допринасят съществено за изясняване на делото,
тъй като тя не е очевидец на инцидента. В основни линии показанията на посочената
свидетелка кореспондират на приетата от съда, фактическа обстановка. Подсъдимият Д. Д.
не отрича, че е ударил шамар на малолетния Н.К. и дава обяснения, които също се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
Измежду приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са
приложените по делото съдебно-медицинско удостоверение, както и назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В съдебно-медицинското
удостоверение и експертиза са отразени обективно съществуващите увреждания, причинени
на малолетния син на тъжителите, като в тях изрично е посочено, че установените
травматични увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от него. В
съдебно медицинската експертиза по писмени данни по отношение установените
травматични увреждания на постр. Н.К. се установява, че му е причинена болка и страдание.

Голямо значение има приложения видеозапис, предаден от магазин „Булмаг“, от
който съдът установи описаната по-горе фактическа обстановка. От така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си, подсъдимият Д.Т.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, наказуемо по чл.131, ал., т.4,
предл. второ от НК във връзка с чл.130, ал.2 от НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на човешката личност;
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – действие, което по своето естество е въздействало върху
организма на постр. Н.К. и са му причинили болка и страдание;
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на внезапно
възникнал пряк умисъл като подсъдимият Д.Т.Д. е съзнавал факта, че нанасянето на
удар в областта на лицето, неминуемо води до последици за здравето и нанасяйки
удара е искал и целял причиняването на болка и страдание.
Квалификацията на деянието е такава по чл.131, ал.1, т.4, предл. второ от НК, предвид
факта, че пострадалият Н.С.К., роден на 27.02.2012г. към 24.08.2024г. е бил на 12
години, т. е. малолетен.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът намира, че в
настоящия случай са налице визираните в чл.78а от НК, предпоставки за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвиденото
наказание за деянието, което е умишлено е до една година „лишаване от свобода“ или
„пробация“ и с деянието не са били причинени съставомерни имуществени вреди, като
2
видно от справката за съдимост, подсъдимият Д. Д. не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и не е осъждан /подс. Д.Т.Д. е реабилитиран на осн.
чл.88а от НК, считано от 18.12.2018г./.
При определяне размера на административното наказание по отношение на
подсъдимия Д. Д., съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която съда
счита за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – от данните за личността му –
неосъждан, със средно образование, неженен, работещ, които съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай не са налице отегчаващи, вината обстоятелства.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете мотивите и подбудите за извършване на
деянието, самопризнанието на подсъдимия и изказаното искрено съжаление, поради което
намира, че размера на административното наказание следва да бъде определен при превес на
смекчаващите вината, обстоятелства.
Съдът счита, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК биха били постигнати
с налагане на минималния предвиден размер на административното наказание „глоба“ на
подсъдимия. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави както
от страна на наказания, така и от другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от пострадалия
Н.К. неимуществени вреди, съдът счита същият за допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Гражданският иск е предявен и приет за разглеждане срещу
подсъдимия Д. Д. за причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно деяние.
Доколкото с него се претендира гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди
в резултат на изложените в тъжбата фактически обстоятелства, съдът намира същият за
допустим за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, за което подсъдимият
е признат за виновен – чл.131, ал.1, т.4, предл. второ от НК във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият е признат за виновен за това деяние, въз основа на същите факти, въз основа
на които се претендира гражданската отговорност.
Претендира се гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило
да не се вреди другиму - чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия Д. Д., в резултат на което са възникнали вредите от деянието им и тези вреди са
в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно - характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданският иск срещу подсъдимия да
бъде уважен до размер – 800 /осемстотин/ лева. Лихва от датата на деянието е била
3
поискана, поради което съдът присъди сумата да бъде заплатена ведно със законната лихва
от датата на деянието – 24.08.2024г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на петдесет лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Д. Д. да заплати
на тъжителите Н. Е. и С.Е. направените от тях по делото деловодни разноски в общ
размер 1 662 /хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева - разноски за съдебно-медицинска
експертиза, адвокатско възнаграждение и държавна такса и 40 /четиридесет/ лева по сметка
на Районен съд Шумен.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.


Районен съдия :
4
Съобщи за изтекли лични данни