№ 1096
гр. Пловдив, 08 юли
2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XV
с., в
закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Н.
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 197 по описа за 2021 год. и взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.Щ.А., ЕГН**********, с адрес: *** и М.Щ.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Разрешение за строеж № 308/09.12.2020 г., издадено от главния архитект на Община
Асеновград в полза на Д.К.Ш., с което е разрешено да построи: "Ремонт на покрива на съществуващата жилищна
сграда и укрепване на същата" в УПИ V-1955, 1956 и 1957, кв.167 по плана
на град Асеновград /ПИ с КИ № 00702.517.82 по КК на гр.Асеновград/.
Жалбоподателите сочат, че са
собственици на дворно място, съставляващо имот с пл.№ 1956, с площ 130 кв.м. и
едноетажна жилищна сграда, който имот заедно с имот пл.№ 1955 и имот пл.№ 1957
образуват един общ съсобствен парцел V-1955, 1956, 1957, в който общ парцел попада и сградата за
която е издадено строителното разрешение. Посочват още, че в имота няма
учредени сервитутни права от титуляра на строителното разрешение спрямо тях.
Оспорващите поддържат тезата, че на практика така издаденото Разрешение за
строеж на ремонт на покрив и укрепване на съществуващата жилищна сграда
заобикаля неиздаването от общината на исканата от собственика скица – виза за
проектиране и изграждане на нов строеж. Посочват още, че с издаденото
разрешение се цели единствено и само изграждане на чисто нова сграда с нов
покрив, тъй като на практика към момента сграда няма. Искат отмяна на разрешението за строеж. Претендират присъждане
на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в постъпили
по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Асеновград,
чрез процесуалния си представител ст. юриск. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата. В постъпили по делото писмени бележки излага
подробно съображения, като счита, че при издаването на разрешението за строеж
не е допуснато нарушение на процесуалните правила и законът е приложен
правилно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Г.К.З. и И.К.З., не вземат становище по
жалбата.
Заинтересованите страни М.П.Ш., К.Д.Ш. и И.Д.Ш., и тримата
наследници на Д.К.Ш., чрез процесуалния си представител адв.И. поддържат
становище за недопустимост на жалбата на С.Щ.А., както и становище за неоснователност
на жалбата на С.Щ.А. и М.Щ.Г.. Подробни съображения са изложени в постъпила по
делото писмена защита. Претендират се направените по делото разноски.
В срока за произнасяне, като разгледа
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът
констатира, че са налице основания за прекратяване на производството по делото
поради недопустимост на жалбата.
Няма спор по делото, че жалбоподателите С.Щ.А. и М.Щ.Г. са съсобственици на
имот с пл.№ 1956, с площ 130 кв.м. и едноетажна жилищна сграда, който имот
заедно с имот пл.№ 1955 и имот пл.№ 1957 образуват един общ съсобствен парцел
V-1955, 1956, 1957, в който общ парцел
попада и сградата за която е издадено строителното разрешение. В тази връзка по
делото е представен НА № 531, том III, дело № 671/94 (лист 183-184). Няма спор, че съгласно
НА № 17, том V, рег №
6399, дело № 667 от 2001г. (лист 11-12) Д.К.Ш. (наследодател на
заинтересованите по делото страни М.П.Ш., К.Д.Ш. и И.Д.Ш.) е собственик на
недвижим имот пл.№ 1955- 230 кв.м.,
който имот ведно с имоти пл.№ 1956 и пл.№ 1957 образуват един общ парцел V-1955, 1956, 1957, в квартал 167 по плана на Асеновград,
ведно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения.
Разпоредбата на чл.149, ал.2
от ЗУТ, установява изчерпателно четири категории активно легитимираните лица да
оспорват издадено разрешение за строеж като посочва, че заинтересувани лица по
ал. 1 са: т.1. (доп. - ДВ, бр. 17 от
2009 г., бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право
да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в
квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на
земята; т.2. в случаите на
преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл.
38, ал. 3 и 4 и чл.
39, ал. 2; т.3. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в
случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на
ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; т.4. (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в
случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на
ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната
собственост.
От друга страна съгласно
чл.183 ал.1 от ЗУТ, в съсобствен
урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или
пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална
форма с останалите собственици.
Безспорно установено е по делото, че процесната сграда
се намира в ПИ с идентификатор 00702.517.82 по КК на гр.Асеновград (лист 241 - скица),
като собственик на този имот и сградите в него са наследниците на Д.К.Ш. (видно от приложеното удостоверение за наследници на лист
326 по делото). Няма спор, че процесната сграда 00702.517.82.1 е изцяло съсобствена на наследниците
на Д.К.Ш., а именно заинтересованите страни М.П.Ш.,
К.Д.Ш. и И.Д.Ш..
Според
приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, и неоспорено от страните, кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград са одобрени със Заповед №
300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния директор на АК-София, като за процесния
имот и сградата в него не е одобрявано изменение на кадастралната карта. Пак
според заключението поземлен имот 00702.517.82 – ***е вид собств.частна, вид
територия Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10м), площ 231 кв.м. Видно и
от приложеното към заключението на вещото лице извлечение от действащия ПУП –
ЗРП, одобрен със Заповед № А-698/31.08.1993г. в процесното УПИ е предвидено
3-етажно строителство. Освен това според вещото лице с разрешения ремонт на
сградата в имот пл.№ 1955 по КРП, с идентификатор 00702.517.82.1 по КК, не се
засяга имота на жалбоподателите, като съгласно одобрените проекти ремонт е
предвиден само на съществуващата сграда, в рамките на нейните застроена площ и
обем. Следователно Разрешението
за строеж и съпътстващите го инвестиционен проект не предвиждат увеличение в обема
на сградата, чийто ремонт на покрив и укрепване се разрешава, напротив, те са
изцяло в съответствие с предвижданията на ПУП и данните от кадастъра. Този
извод не се промяна и от предвиденото, че ремонтът на сградата следва да
включва нова скелетна конструкция, отговаряща на действащите норми и правила за
проектиране конструкциите на сградите, която да бъде вградена в очертанията,
определени от каменните зидове в сутерена, именно с цел да не се променя
застроената площ на сградата.
В с.з. вещото лице подчертава, че предвиденото
строителство с оспореното РС е в същия обем както е заварената сграда и
проектираната сграда е напълно в обема на съществуващата. Според заключението
на вещото лице в одобрения технически
инвестиционен проект по част „Конструкции“ във вертикално отношение
конструкцията следва заснемането от част „Архитектурна“ на етажите –
конфигурация и височини на стрехи и било, с цел да не се променя обема на
съществуващата сграда. Доколкото в случая с одобреният проект и издаденото въз основа на него
разрешение за строеж не е предвидено
изграждане на нов строеж, нито пристрояване или надстрояване на заварен строеж, то
оспорващите, легитимиращи се като съсобственици в едно УПИ не са в кръга на
заинтересованите лица нито по чл.149, ал.2, т.1, нито по чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Според дадената дефиниция в пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ, "реконструкция"
на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите. Т.е. "реконструкцията" е вид строеж, при който
обаче няма изграждане на нова сграда, а извършване на строителни дейности по
съществуваща такава, с цел именно на възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови
такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на
строежите. В с.з. вещото лице посочва, че проектантът в част „Конструктивна“ е
предвидил нови колони, които ще укрепят сградата, тъй като съществуващите са
недостатъчни и това е усилване на основите, но в никакъв случай не се премахват
старите. Изрично вещото лице заявява, че старите основи на сградата се запазват
и новите се правят с цел да се укрепят старите и с цел да поемат натоварването
от новите колони, предвидени за скелетна конструкция, която е изцяло вътре в
сградата. В този смисъл дори и да се приеме,
че оспореното
разрешение за строеж е за реконструкция на съществуваща сграда, то отново не се
изисква съгласието на съсобственика на УПИ, в който се намира сградата.
По отношение на разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ за пълнота следва да се отбележи, че меродавно
според тази разпоредбата е титулярството на права върху „поземлен имот“, в който
е разрешено строителството, а не върху „урегулиран поземлен имот“, ако
границите им не се припокриват. Различието между ПИ и УПИ е очертано в
дефиниращите разпоредби съответно на т. 2 и т. 11 от § 5 ДРЗУТ. Понятието за
„поземлен имот“ по ЗУТ е идентично и в ЗКИР (вж. чл. 24, ал. 2 от закона) – ПИ
е част от територията (земната повърхност), определена с граници съобразно
правото на собственост. С тези си белези ПИ е обект на кадастъра – чл. 23, т. 1 ЗКИР, а правата върху него - предпоставка за принадлежност към заинтересованите
лица с правото да обжалват РС (така Определение № 1708 от 03.02.2020г. на ВАС
по адм. дело № 12681/2019г.). ПИ №1955 и ПИ № 1956 (собственост на
жалбоподателките) са отразени като самостоятелни обекти в кадастралната карта
(скици на лист 9 и лист 185 от делото) със записани титуляри и удостоверяващи
правата им актове, като жалбоподателите не притежават нито едно от необходимите
според чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ качества по отношение на имота, в който е
разрешено строителството. Пак според Определение № 1708 от 03.02.2020г. на ВАС
по адм. дело № 12681/2019г., освен че индивидуализацията на поземлените имоти
на насрещните страни в действащия кадастър като отделни обекти на собственост е
достатъчна да се отрече правото да се оспори разрешение за строеж в съседен
имот, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 ПРЗУТ, отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се
прекратява автоматично.
На следващо
място жалбоподателите
не попадат и в кръга на заинтересованите по чл.149, ал.2, т.2, т.3 и т.4,
доколкото настоящия случай не се отнася нито за етажна собственост, нито за
преустройство и
промяна на предназначението на заварен строеж.
От изложеното по-горе следва, че жалбата се
явява подадена от лица без право на жалба, при липса на правен интерес,
наличието на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното обжалване и за наличието на която предпоставка съдът е
длъжен да следи служебно. Ето защо ще следва да се отмени хода по същество, жалбата да се остави без
разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото да се
прекрати.
Изложените
от жалбоподателите твърдения, че сградата към настоящия момент е рухнала и че на
практика с това разрешение за строеж ще се извърши нов строеж, касае
изпълнението на разрешението за строеж и е възражение по същество, което не
следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като жалбата е недопустима.
При евентуално изпълнение на строеж извън обема на посоченото разрешение,
жалбоподателите имат възможност да сезират компетентните органи по контрол на
строителството, които да извършат проверка по сигнала и да уведомят подателя на
сигнала за резултатите, и ако преценят, че е налице незаконно строителство, да
издадат заповед за спиране/премахване на строежа.
При този изход на спора ответникът и
заинтересованите страни имат право на разноски на основание чл.143, ал.3 и ал.4
от АПК. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на община
Асеновград юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Разноски се претендират от заинтересованите страни М.П.Ш., К.Д.Ш. и И.Д.Ш., и тримата наследници на Д.К.Ш.,
като сторените от тях разноски се констатираха в размер на 1200 лева (по
договор за правна защита и съдействие на лист 206, изплатени от Д.К.Ш.), които
следва да им се присъдят.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.06.2022
г., с
което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Щ.А. с ЕГН**********, с адрес: *** и М.Щ.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Разрешение за строеж № 308/09.12.2020 г., издадено от главния архитект на Община
Асеновград в полза на Д.К.Ш., с което е разрешено да построи: "Ремонт на покрива на съществуващата жилищна
сграда и укрепване на същата" в УПИ V-1955, 1956 и 1957, кв.167 по плана
на град Асеновград /ПИ с КИ № 00702.517.82 по КК на гр.Асеновград/.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 197/20121
г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА С.Щ.А.,
ЕГН**********, с адрес: *** и М.Щ.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Община Асеновград,
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА С.Щ.А.
с ЕГН**********, с адрес: *** и М.Щ.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на М.П.Ш. с ЕГН **********, К.Д.Ш. с ЕГН ********** и И.Д.Ш. с
ЕГН **********, разноски в
размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/