РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Перник, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720105179 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. Л. А. / с предишно фамилно име К./, ЕГН
**********, срещу „Агенция за събиране на вземания” ООД, уточнена с молби от
27.09.2024 г и 29.10.2024 г., с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 22.04.2016 г. по ч. гр. д. №
1454/2016 г. по описа на Районен съд-Перник, въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 22.04.2016 г., за вземания по издаден на
26.04.2013 г. запис на заповед, с падеж на 15.08.2013 г., джиросан на 04.04.2016 г. в
полза на ответника, за следните суми: 507,52 лв. – неплатена главница по посочения
запис на заповед от 26.04.2013 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда -21.04.2016 г. до окончателното погА.ване на вземането, 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса. Изложени са подробни
доводи, че правото на принудително изпълнение за вземанията по посочения
изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност и е цитирана
съдебна практика, която ищецът намира за относима. Съобразно изложеното е
направено искане да бъде признато за установено, че вземането на ответника срещу
ищеца по издадения изпълнителен лист на 22.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1454/2016 г. по
описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
4150/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., образувано първоначално под № 998/2016 г. пред
ЧСИ с рег. № 813, не подлежи на принудително събиране поради погА.ването му по
давност. Поддържа се, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност към 20.05.2019 г. Претендира разноски.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на
кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Предвид изложените доводи, че
вземанията не са погасени по давност, е направено искане исковата претенция да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен от ищеца отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено
спрямо ответника, че правото на принудително изпълнение на вземанията на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, спрямо нея по изпълнителен лист от
22.04.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 22.04.2016 г. по ч. гр. д.
№ 1454/2016 г. по описа на Pайонен съд - Перник, за следните суми: 507,52 лв. –
главница по запис на заповед от 26.04.2013, издаден в град Перник, предявен за
плащане на 15.08.2023 г., прехвърлен с джиро на 04.04.2016 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.04.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
за 25 лв . – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за събиране на
които е образувано изпълнително дело дело № 4150/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., не
подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание, т.е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е
налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника
да се основава единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погА.ване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
Между страните не е спорно и от материалите по делото се установява, че на
22.04.2016 г. е издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 22.04.2016 г. по ч. гр. д.
№ 1454/2016 г. по описа на Pайонен съд - Перник изпълнителен лист за следните
суми: 507,52 лв. – главница по запис на заповед от 26.04.2013, издаден в град Перник,
предявен за плащане на 15.08.2023 г., прехвърлен с джиро на 04.04.2016 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 21.04.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, както
и за 25 лв . – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от отбелязването на гърба на издадения изпълнителен лист /л. 107/ по
изпълнителното дело, образувано за събиране на вземанията по него, е събрана сума в
размер на общо 46,30 лв., като липсват отбелязване сумата да е преведена на
взискателя, т.е. не се установява вземанията по обсъждания изпълнителен лист да са
погасени изцяло или частично чрез плащане, поради което и предявените искове за
тяхната недължимост са процесуално допустими, включително и с оглед наличието на
правен интерес на ищеца, предвид заявените от него твърдения в исковата молба.
Актуалният размер на задълженията по изпълнителния лист се установява и от
2
приложеното по делото удостоверение от ЧСИ Г. К. с изх. № 18857/10.03.2025 г. /л.
163/.
С постановеното по делото определение с рег. № 127/10.01.2025 г. за насрочване
на делото за разглеждане в открито съдебно заседание /л. 53 и сл./, на ответника са
дадени указания, че негова е доказателствената тежест да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че разполага с правото на принудително изпълнение за
вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, включително
настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на
погасителната давност за вземанията по обсъждания изпълнителен лист.
Във връзка с твърденията на страните относно правото на принудително
изпълнение за процесните вземания към доказателствата по делото е приобщен
заверен препис от изпълнително дело № 20239240404150 по описа на ЧСИ Г. К., с рег.
№ 924 към КЧСИ /л. 105 и сл./.
От съдържанието на писмо от ЧСИ Г. К. с вх. № 12919/16.01.2025 г. /л. 104/ се
установява, че първоначално за събиране на вземанията по процесния изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 998/2016 г. по описа на ЧСИ А. В., което е
преобразувано впоследствие под горепосочения номер, като служебният архив на ЧСИ
Василева е прехвърлен на основание Заповед на Министъра на правосъдието № СД-
04-30/23.08.2023 г.
При анализ на въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за
непогасените вземания по процесния изпълнителен лист, съдът съобрази, че видно от
негово съдържание, същият е издаден на 22.04.2016 г. въз основа на влязла в законна
сила заповед за изпълнение. По аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021
г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/.
С оглед данните от приетия по делото заверен препис от изпълнително дело №
20239240404150 по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 към КЧСИ /л. 105 и сл./, съдът
намира, че е налице процесуална активност на кредитора, във връзка с която
погасителната давност за процесното вземане е прекъсвана многократно след 2016 г. и
не е изтекла към датата на депозиране на исковата молба, включително и към датата
на приключване на устните състезания по делото. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
На 19.05.2016 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело до
ЧСИ А. М. В. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, като в
молбата взискателят – ответник по делото, е направил искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху вземане за трудово
възнаграждение на длъжника. Във връзка с молбата е образувано изпълнително дело
№ 998/2016 г. по описа на ЧСИ А. В..
На 23.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД /л. 116/ за
наложен запор върху банкови сметки на длъжника до размера на дълга. На 21.10.2016
г. е получен отговор с изходящ номер от 06.10.2016 г. /т.е. запорното съобщение е
връчено най-късно на тази дата/ от третото задължено лице – „ОББ“ АД, в което е
посочено, че признава вземането, няма други наложени запори и липсват авоари.
На 15.06.2017 г. е депозирана молба от взискателя /л. 123 – гръб/ за извършване
на справка за регистриран трудов договор на длъжника и налагането на запор върху
вземанията му за трудово възнаграждение.
3
На 31.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Санди-Б“ /л. 125/ за
наложен запор върху вземания за трудово възнаграждение на длъжника, връчено на
21.09.2017 г. на третото задължено лице.
На 28.02.2018 г. е депозирана молба от взискателя /л. 127 – гръб/ за извършване
на справка за банкови сметки на длъжника в Регистъра за банкови сметки и сейфове
към БНБ и налагането на запор върху вземанията по по тях.
На 22.03.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и до
„ОББ“ АД /л. 128/ за наложен запор върху банкови сметки на длъжника до размера на
дълга.
На 04.04.2018 г. по делото е депозирано писмо от „ОББ“ АД с изх. № 29.03.2018
г., в което е посочено, че признава вземането, няма други наложени запори и липсват
авоари.
На 19.04.2018 г. е по делото е депозирано писмо от „Банка ДСК“ АД с изх. № от
16.04.2018 г., в което е посочено, че длъжникът има открита банкова сметка и е
наложен запор.
На 29.06.2018 г. е депозирана молба от взискателя /л. 131 – гръб/, с която е
направено искане за налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение на
длъжника.
На 17.07.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „АКС 17“ /л. 132 – гръб/ за
наложен запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение до размера на
дълга, посочен в съобщението, връчено на 27.07.2018 г.
На 07.02.2019 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на
движимо имущество на длъжника /л. 134 – гръб/, във връзка с която е на 28.05.2019 г. е
насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, но липсват данни А. А. да е
редовно уведомена, съответно да е проведен насрочения опис.
На 10.04.2019 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка за
притежавани от длъжника банкови сметки и налагането на запор върху вземанията по
тях л. 136 – гръб/.
На 24.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна
банка“ АД /л. 138/ за наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника
до размера на дълга, връчено на 08.05.2019 г.
На 27.02.2019 г. е изпратено съобщение за насрочен опис на движими вещи на
адреса на длъжника л. 139 – гръб/, което липсва данни да му е редовно връчено,
съответно и да е извършен насрочения опис.
На 19.12.2019 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка в
НОИ за регистриран работодател на длъжника и получавани пенсии и налагане на
запор върху трудово възнаграждение.
На 20.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Дженерали Брокер“ ООД /л.
144/ за наложен запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника до
размера на дълга, което липсват доказателства да е редовно връчено.
На 11.12.2020 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка за
притежавани от длъжника банкови сметки в БНБ и налагането на запор върху
вземанията по откритите такива /л. 147/.
На 21.06.2021 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка за
притежавани от длъжника банкови сметки в БНБ и налагането на запор върху
вземанията по откритите такива, както и за извършване на справка в НОИ за
регистриран трудов договор и за налагането на запор на вземането на длъжника за
4
трудово възнаграждение.
На 02.03.2022 г. е депозирана молба от взискателя за изготвяне на справка за
банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху вземания по тях /л. 151/.
На 24.11.2022 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка в
НАП и налагане на запор върху вземания за трудово възнаграждение /л. 152 – гръб/.
На 19.12 2022 г. е изпратено запорно съобщение до „АКС 17“ ЕООД за наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, редовно връчено на 30.12.2022 г.,
видно от разписка за връчване на лист 155.
На 02.07.2024 г. е депозирана молба от взискателя за изготвяне на справка в
НАП и за налагане на запор върху трудово възнаграждение.
На 08.07.2024 г. е депозирана молба от длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство от частния съдебен изпълнител.
При така установените факти, съдът намира, че правото на принудително
изпълнение за непогасените вземания по процесния изпълнителен лист не е погасено
по давност, тъй като погасителната давност за вземания по него е прекъсвана
многократно в хода на изпълнителното дело, включително но неизчерпателно с
наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника-ищец в „Банка ОББ“
АД през 2016 г. /л. 118/, наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки
в „Банка ОББ“ АД и в „Банка ДСК“ АД през 2018 г. /л. 130 и л. 131/, наложен запор
върху банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД през 2019 г. /л.
142/ и наложен запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение от „АКС-
17“ ЕООД през 2022 г. /л. 154 и л. 155 – разписка за връчване на запорното съобщение
до третото задължено лице/. За да достигне до този извод, съдът съобрази и
разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, както и
обстоятелството, че регулярно са депозирани молби от взискателя с искане за
прилагане на изпълнителен способ, от които дати е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, включително са налагани и запори върху вземания на длъжника.
Във връзка с последните съдът съобрази и че запорът се счита наложен единствено с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от
третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът
не свързва това действие със съществуването на вземането, съгласно разясненията,
дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявения от А.
Л. А. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответника, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора,
искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от А. Л. А., ЕГН **********, с
адрес: град П., ул. „О. П.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, срещу „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление:
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване на установено, че вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, спрямо нея по изпълнителен лист от 22.04.2016 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение от 22.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1454/2016 г. по описа
на Pайонен съд - Перник, за следните суми: 507,52 лв. – главница по запис на заповед
от 26.04.2013, издаден в град Перник, предявен за плащане на 15.08.2023 г.,
прехвърлен с джиро на 04.04.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.04.2016 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и за 25 лв. – държавна такса и 300 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано изпълнително
дело № 4150/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., не подлежат на принудително изпълнение
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, А. Л. А., ЕГН **********, с
адрес: град П., ул. „О. П.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, да плати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на
управление: бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6