Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … ...
град
Кърджали, 19.05.2023 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ...…….. в публично
заседание ……….
на двадесети
април .………….….……………………..…………….........….………………........
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………..…....… Павлина
Петрова, …....….......…….…..…….
като
разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов ............................
административно
дело №64
…. по описа за ...................... 2023 година ............................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
АПК, във вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител/ЗДСл/.
Образувано е
по жалба, подадена от Л.Д.И., *** в
Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, без посочен първоначално в жалбата
постоянен или настоящ адрес,***, против Заповед №З-1304 от 22.12.2022 год.,
издадена от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с която,
на основание чл.92, ал.1, във вр. с чл.90, ал.1, т.1
и във вр. с чл.89, ал.2, т.5 от Закона за държавния
служител/ЗДСл/, на Л.Д.И., като държавен служител, на длъжност „***” в Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”.
Жалбоподателката И. заявява в жалбата, че оспорва посочената заповед
като незаконосъобразна, тъй като същата била постановена при нарушение на материалния
закон, както и на процесуалните правила при издаването й. Твърди, че
наказващият орган неправилно приложил материалния закон, тъй като не била
извършила деяние, което да представлява административно нарушение (!?) по посочената
разпоредба на закона и КПСДА. Сочи, че разпоредбата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл
е посочена като основание за налагане на дисциплинарното наказание, за
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, но че разпоредбата е обща и урежда възможността за налагане на
дисциплинарно наказание, като изисква конкретизиране на основанието и посочване
на конкретни норми, които са нарушени, като такава конкретизация не била
направена в оспорваната заповед. В жалбата са възпроизведени част от мотивите
на оспорената заповед, като се твърди, че не било посочено в така описаното
поведение коя/или кои/ конкретни норми от Кодекса се нарушават, за да се
установи дали описаното нарушение отговаря на сочените за нарушени разпоредби и
че по този начин се осуетявало правото на защита на жалбоподателката,
тъй като нямало конкретно обвинение. Твърди се също, че търсената конкретика не можела да бъде установена и от мотивите на
заповедта, тъй като в тях се правели изводи за нарушение на чл.6, ал.1 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с
чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда”, а
последният акт не бил посочен в чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. като основание за
налагане на наказание, като този Етичен кодекс се посочвал едва в мотивите на
заповедта, което било процесуално нарушение. На следващо място, в жалбата се
твърди, че от изложеното в заповедта като фактическа обстановка не ставало
ясно, с кое именно поведение е нарушена разпоредбата на чл.6, ал.1 от Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), като се сочи,
че съгласно тази разпоредба, служителите в държавната администрация са длъжни
да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите
органи и служители в администрацията. Сочи се, че в обжалваната заповед /стр.4/
обаче бил цитиран текстът на чл.6, ал.1 от Кодекса, отменен с §2 от Преходните
и заключителните разпоредби на Постановление №57 от 2 април 2020 год. за
приемане на Кодекс за поведение па служителите в държавната администрация - ДВ,
бр.33 от 7 април 2020 год., в сила от 08.05.2020 год. и че двата текста не били
идентични, което осуетявало правото на защита на жалбоподателката,
тъй като не давало възможност да се разбере, кое е укоримото
поведение. Твърди, че от изложената в заповедта фактическа обстановка не може
да се установи твърдяното неспазване на служебната йерархия. Сочи, че в
мотивите на заповедта се твърди, че неспазването на служебната йерархия се
изразява в несъобразяване с разпореждане на прекия административен ръководител
и че отново от текста на заповедта обаче се установявало, че няма разпореждане,
а имало устно съобщение на директора, че прекратява административнонаказателни
преписки. Сочи също, че съгласно чл.54 от ЗАНН, наказващият орган прекратява
административно-наказателното производство с мотивирана резолюция и че такъв
акт от директора, към дата 12.08.2022 год. не бил представен на актосъставителите, както и че устното съобщение не
представлява акт, нито е изискуемата се в случая резолюция, с която инспекторът
е длъжен да се съобрази.
На следващо място в жалбата се сочи, че в мотивите на
заповедта се твърди, че „в нарушение на разпореждането на своя пряк
административен ръководител, г-жа И., съвместно с г-жа Ю. и г-жа С., по
собствена инициатива са се обърнали за становище до служители на ЦУ на ИА
„Главна инспекция по труда”, като по този начин са поставили под съмнение
авторитета на своя директор.”, както и че се правел и извода, че жалбоподателката е пренебрегнала съблюдаването на
определената йерархия и организационен ред, като на 12.08.2022 год.,
„ангажирайки служители от ЦУ на ГИТ с решаване на приключен случай по АУАН, по
който АНО вече се е произнесъл с резолюция за прекратяване”. Жалбоподателката счита, че тези изводи не кореспондират с
обективните факти, тъй като такава резолюция на 12.08.2022 год. нямало издадена,
а от цитирания в обжалваната заповед доклад №ДОК22014452 от 11.11.2022 год. се
установявало, че „данни за АУАН са нанесени за първи път на 15.08.2022 год., за
да се нанесе прекратяване на преписката.”, т.е. към 12.08.2022 год. писмена
резолюция за прекратяване не е съществувала. Излага се и довод, че консултацията
по законосъобразността на АУАН, по който преписката не е прекратена, била
извършена със служител от Дирекция „Правно обслужване на инспекционната дейност”
и че консултация, дадена от служител от ПОИД, не представлява неспазване на
служебната йерархия, защото съгласно чл.13 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ”, действащ към м.август 2022 год., задължение на
служителите на ПОИД било да: т.3. (доп.
- ДВ, бр.28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) осъществява методическо ръководство на дирекциите „Инспекция по труда”
при упражняване на административнонаказателна дейност
и на дейността по прилагането на принудителни административни мерки по
трудовите и служебните правоотношения, Закона за насърчаване на заетостта,
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, здравословните и безопасни
условия на труд и по други закони, контролът на които е възложен на Агенцията;
т.13. дава становища, сведения и консултации по правилното и законосъобразно
прилагане на нормативните актове, контролът по които се извършва от Агенцията. Според
жалбоподателката, от описаните обстоятелства в заповедта
не се установява неизпълнение на актове на горестоящите
органи и служители в държавната администрация. Сочи, че съгласно чл.59 от АПК,
административните актове се издават в писмена форма и че устното съобщаване на
решение или намерение на директора не е акт на горестоящ
орган по смисъла на чл.6, ал.1 от действащия Кодекс, както и че в случая, няма
законова възможност директор на дирекция или служител в ИА „ГИТ” да издава
устен акт, тъй като това не било предвидено, съгласно чл.59, ал.3 от АПК, в
закон, уреждащ тази възможност. Твърди, че след като не се констатира
неизпълнение на акт на горестоящ орган или служител,
неоснователен бил изводът за поведение, което може да се квалифицира като
нарушение на чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.5
от Закона за държавния служител. Излага довод, че връчването на АУАН, който не
е надлежно предявен/по мнение на АНО/, докато преписката по него не е
прекратена е резолюция по чл.54 от ЗАНН, не представлява действие, нарушаващо
служебната йерархия и че надлежното предявяване на АУАН може да се извърши само
от актосъставителя, съгласно чл.52, ал.2 от ЗАНН. Твърди
се също, че действията по повторно надлежно връчване на АУАН не са в разрез със
служебната йерархия, нито със задълженията на актосъставителя
и че в този смисъл, надлежното връчване на АУАН „не поставя под съмнение
авторитета на административния ръководител”, тъй като то е в компетентността на
актосъставителя. Според жалбоподателката,
изложените в мотивите на заповедта предположения за „дискредитиране на
доверието на гражданите в институцията”, за „подозрения за нерагламентирана
дейност”, са неоснователни и неотносими към сочения
като основание за налагане на наказание текст на разпоредбата на чл.6, ал.1 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Жалбоподателката заявява, че по изложените съображения, за нея
възниква правен интерес да обжалва Заповед №З-1304/22.12.2022 год. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, като моли да бъде призована на съд и след като
съдът се убеди в основателността на нейното обжалване, да постанови решение, с
което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Редовно
призована, в съдебно заседание, жалбоподателката Л.Д.И.
от ***, се явява лично и редовно упълномощен процесуален представител - адв.Т.Б.
от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да приеме, че от ангажираните
по делото доказателства се установява, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като същата била издадена, както в нарушение на
процесуалните правила, което нарушение довело до нарушаване правото на защита
на жалбоподателката, така и при пълна материална
незаконосъобразност. Твърди освен това, че от доказателствата по делото по
никакъв начин не се установило нарушението, за което жалбоподателката
е била наказана и в крайна сметка, за нарушението за което тя е била наказана,
обяснения не са били изискани по съответния ред. Сочи, че е вярно, че със
заповед от 21.11.2022 год., на основание чл.93 от ЗДСл, било наредено тя да
даде обяснения, но обясненията не били във връзка с нарушението, за което е
наказана, а били във връзка с факти и обстоятелства, отразени в доклад от В. В.,
от 11.11.2022 год. Твърди, че от самите обяснения, които тя дала в писмен вид,
също се установявало, че тя по никакъв начин не е разбрала, че дава обяснения
за нарушение на служебната йерархия, във връзка с неизпълнение на някакво
разпореждане на прекия й ръководител, от 12.08.2022 год. Твърди, отделно от
това, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, не е
мотивирана, макар че била доста обстоятелствена, по отношение на фактическите
установявания. Счита, че не е мотивирана, защото нарушението, за което е
наказана жалбоподателката, не било индивидуализирано
в цялост, като не ставало ясно, какво е това разпореждане на прекия й
ръководител, с което тя не се е съобразила, какво по съдържание е същото и като
не било ясно, какво по съдържание е същото, нямало как тя да се защити и да
опровергае подобно неясно, непълно и немотивирано твърдение. Отделно от това,
счита, че нарушението, за което е наказана, не се доказвало от доказателствата
по делото, като твърди, че резолюция за прекратяване на административнонаказателна
преписка е различно от разпореждане на прекия административен ръководител. Счита
също така, че няма никакви доказателства, че на 12.08.2022 год. жалбоподателката е била уведомена, че преписката по акта,
който е съставила срещу лицето Б. Ч., е прекратена, като заявява, че оспорват
това обстоятелство, което по никакъв начин не може да се свърже с нарушението,
за което е наказана, а то било, че на 12.08.2022 год. не е спазила служебната
йерархия и не се е съобразила с разпореждане на прекия си ръководител, а не с
резолюция. Счита също, че независимо от това, обстоятелствата по делото показвали
точно обратното - че жалбоподателката да не се е
съобразила с указанията на прекия си ръководител, а напротив, на 12.08.2022 год.
ставало ясно, че между жалбоподателката и прекия й
ръководител, в присъствието на И. С. и Е. Ю., е бил проведен разговор, в хода
на който жалбоподателката била уведомена, че актът,
съставен от нея, срещу лицето Б. Ч., има пороци, като същият не бил надлежно
връчен, тъй като е бил връчен на пълномощник. Излага се довод, че след този
разговор, жалбоподателката и двете й колежки, съвсем
логично и резонно потърсили съвет, за да намерят решение, респ., решение за
това, как да бъде връчен надлежно акта, в срок от три месеца, съгласно
разпоредбите на ЗАНН и че в тази връзка провели разговор с ИА „ГИТ”, като в
хода на този разговор те получили съвет да връчат актовете лично на лицето Б.
Ч. и в изпълнение на този съвет и в изпълнение на указанията на прекият им
ръководител, те извършили връчване на актовете лично на г-н Ч. Процесуалният
представител на жалбоподателката заявява, че от тази фактология не разбира, за какво нарушение на служебната
йерархия става въпрос, а още по-малко разбира, какво е това разпореждане на
прекия ръководител, което не била изпълнила жалбоподателката.
Моли да се приеме, че от всички доказателства по делото се установява, че с процесната заповед незаконосъобразно е била наказана жалбоподателката, както и моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваната заповед на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, като
незаконосъобразна и да присъди на жалбоподателката направените
по делото разноски. Моли за възможност да представи подробни съображения в
писмена защита.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ИА
„Главна инспекция по труда” – София, редовно призован за съдебно заседание, не
се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител –
гл. юрк. Н. К. К., който оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди оспорената заповед на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”, с която, на държавния служител Л.И. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя в
съдебно заседание. Моли също, в полза на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че заплатеното
адвокатско възражение е прекомерно, прави възражение за прекомерност на същото.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.I/първо/ от ЗДСл., споровете относно възникването,
съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно
налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния
административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните
актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им.
Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД/л.14/, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
получена лично от жалбоподателката Л.И., срещу
подпис, на датата 03.01.2023 година. Жалбата против заповедта е подадена по
пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 13.01.2023 год., видно от
приложената по преписката товарителница на куриерска фирма „***”/л.7/,
чрез ИА „Главна инспекция по труда”, до Административен съд – Кърджали, като е
регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№23003722 на
16.01.2023 год./л.8/. От това следва, че жалбата е подадена на
10-ия/десетия/ ден след получаването на заповедта, т.е. подадена е в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок, предвиден
в чл.149, ал.1 от АПК, за оспорване на заповедта. Жалбата е подадена от лице,
което е неин адресат, т.е. от лицето – държавен служител, на което с тази
заповед е наложено дисциплинарно наказание по реда на ЗДСл., от което пък следва,
че е подадена
е от лице, имащо правен интерес от оспорването. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена
в срок, по установения ред, в предвидената от закона писмена форма и
изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Административен съд - Кърджали, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно е
установено по делото, че жалбоподателката Л.Д.И. е държавен служител, назначена на длъжност „***” в Дирекция
„Инспекция по труда”, със седалище град Кърджали. В това си качеството, на
13.05.2022 год. жалбоподателката Л.Д.И., заедно с Е.
М. Ю. и И. Д. С., също *** в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище град
Кърджали, са извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на
обект, при която проверка били установени нарушения на разпоредбите на Кодекса
на труда, в резултат на което, от контролните органи били издадени три броя
актове за установяване на административно нарушения, срещу лицето Б. М. Ч., с
ЕГН **********, за извършено на 13.05.2022 год., в качеството му на работодател
по смисъла на §1, т.1 от Кодекса на труда, нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Така, на 14.06.2022 год., жалбоподателката Л.Д.И. съставила Акт за установяване на
административно нарушение с №09-2200176 от 14.06.2022 год./л.100-л.101/, от И. Д.
С. е бил съставен АУАН с №09-220177 от 14.06.2022 год./л.95-л.96/, а от Е.
М. Ю. е бил съставен АУАН №09-2200178 от 14.06.2022 год./л.90-л.91/, като
всеки един АУАН бил връчен, срещу подпис, на упълномощен представител на
посоченото за нарушител лице, а именно – на лицето Г. Х. Т., на датата
14.06.2022 год., видно от оформената и подписана разписка за връчване към АУАН.
Срещу посочените
по-горе актове за установяване на административно нарушение, от Б. М. Ч.,
посочен за нарушител в същите, са подадени възражения, до директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали, в които са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове. По повод депозираните възражения,
най-напред, от актосъставителките е дадено едно общо
писмено становище, адресирано до директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
със седалище град Кърджали, с Вх.№ДОК22007966 от 22.06.2022 год./л.77-л.80/, в което
са описани действията по извършване на проверката, при която са констатирани
нарушенията на нормите на КТ, събраните доказателства, както и действията при
съставянето и връчването на АУАН. По всяко едно от постъпилите възражения, са дадени
и писмени становища от Н. К. – старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по
труда“, със седалище град Кърджали/л.68-л.70/, в които е
изразено мнение за наличие на предпоставките на чл.54, ал.1, т.2, т.3 и т.7 от ЗАНН и е дадено предложение до административнонаказващия
орган, в случая - директора на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище град
Кърджали, за прекратяване на административнонаказателните
преписки по актовете, съставени от контролните органи труда, в т.ч. и по
съставения АУАН от Л.Д.И. – главен инспектор в посочената дирекция.
Впоследствие,
на 11.08.2022 год., от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище
град Кърджали, с писмо Изх.№ДОК22010269 от 11.08.2022 год./л.66-л.67/, отправено
до жалбоподателката Л.И., са изискани обяснения по
зададени в писмото въпроси във връзка с извършената проверка на 13.05.2022 год.
и съставения от жалбоподателката АУАН №09-2200176 от 14.06.2022
год., както и във връзка с изложените във възражението срещу акта доводи за
неговата неправилност. В отговор на горното, от жалбоподателката
Л.И., на 11.08.2022 год. са представени писмени обяснения до директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали, с Изх.№ДОК22010300 от 11.08.2022 год./л.59-л.65/, в които
главният инспектор подробно е отговорил на всеки един от зададени от директора
въпроси.
По делото е приложено и прието като доказателство писмо Изх. №22073631/12.08.2022
год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище град Кърджали/л.56/, адресирано
до Б. М. Ч., с което същото това лице е уведомено, че на 12.08.2022 год.
образуваната административнонаказателна преписка по
съставения АУАН с бланков №09-2200176 от 14.06.2022 год., на основание чл.54,
ал.1, т.2, т.3 и т.7 от ЗАНН, е прекратена, като към писмото е приложена и
мотивирана резолюция директора на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище град
Кърджали/л.54-л.56/, за прекратяване на административнонаказателната
преписка по посочения АУАН, като същите са връчени лично на Б. М. Ч., срещу
подпис, на датата 19.08.2022 год., видно от извършеното отбелязване върху
самото писмо, както и от попълнената разписка за връчване към резолюцията/л.55, стр.2/.
От приложения и приет като доказателство по делото Приемо-предавателен
протокол от 15.08.2022 год./л.49/ е видно, че на 15.08.2022 год., Л.И. – „***“, е предала на Н. К. – „***“,
препис на повторно предявен и връчен АУАН №09-2200176 от 14.06.2022 год., на Б.
М. Ч. на датата 12.08.2022 год., със свидетел по отказ за връчването – Ц. Х. –
директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали.
По делото е приложено и прието като доказателство писмо на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали, изпратено до изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“, с Изх.№ДОК22010632 от 17.08.2022
год./л.43-л.46/, с което писмо, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – град
Кърджали е докладвал на горестоящия орган за нерегламентирани
действия от страна на служители на дирекцията в град Кърджали, а именно *** – Л.Д.,
Е. Ю. и И. С., във връзка със съставените от тях на 14.06.2022 год. актове за
установяване на административни нарушения. В писмото на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – град Кърджали е посочено, че при извършен от него
мониторинг на инспекционната дейност са констатирани редица пропуски, описани в
писмото, в т.ч. съществени процесуални нарушения по ЗАНН при съставяне на 3 броя
АУАН срещу физическо лице-работодател - ненадлежно призован нарушител за
съставяне на АУАН; ненадлежно връчени АУАН на друго физическо лице, различно от
нарушителя; опит за повторно връчване на АУАН, иницииран от актосъставителите,
по преписки, които са прекратени с резолюция за прекратяване на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – град Кърджали, за което, като свидетел при отказ от
връчване, е привлечен и директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“
– Кърджали. В тази връзка, в писмото си директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ – град Кърджали е отразил, че след като разгледал и анализирал събраните
от актосъставителите документи, възраженията по всеки
един АУАН, както и изисканите и дадени становища от актосъставителите
и от старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали и след
съобразяване с практиката на Административен съд – Кърджали по идентични
случаи, на датата 12.08.2022 год. е прекратил всичките три административнонаказателни
преписки по съставените актове за нарушение на трудовото законодателство.
По-нататък в писмото е посочено, че въпреки прекратяването на административнонаказателното производство по посочените три
АУАН, на същата дата - 12.08.2022 год., в офиса на Дирекция „Инспекция по
труда“ – град Кърджали, след 17:30 часа, след работното време на ИА „ГИТ“,
служителите Л.Д.И., Е. М. Ю. и И. Д. С., в качеството им на актосъставители,
извикали Б. М. Ч. и направили опит отново да му връчат, срещу негов подпис,
вече връчените на 14.06.2022 год. актове, но тъй като лицето отказало,
инспекторите връчили актовете при отказ, чрез удостоверяване на това
обстоятелство с подпис на свидетел, за което от тях бил привлечен г-н Ц. Х. - директор
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, който положил подпис върху копието от всеки акт.
Посочено е, че с приемо-предавателен протокол,
подписан от всеки актосъставител, така оформените
преписи от повторно връчени АУАН, били предадени на старши юрисконсулт.
Към административната преписка е представено и прието като доказателство
писмо Изх.№ ДОК220108 от 23.08.2022 год. на главния секретар на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ - град София/л.42/, адресирано до директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали, в което е отразено, че в ИА „ГИТ“, както
и в Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, е получено писмо от Б. М. Ч.,
в което същият изразява недоволството си от действията на контролните органи по
труда на 12.08.2022 год., във връзка с проверката на строителен обект,
извършена на 13.05.2022 год., като се твърди и неетично поведение спрямо него
от страна на държавните служители, както и опит за ново връчване на 3 броя
АУАН, връчени по-рано на упълномощено лице. Със същото това писмо е изискано
становище и информация по случая от всички служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ - град Кърджали, участвали в проверката, както и становище от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали.
В изпълнение на горното писмо, жалбоподателката Л.И.
– *** в Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали е
изготвила и изпратила до главния секретар на ИА „Главна инспекция по труда“
писмени обяснения с Вх.№ДОК22011190 от 30.08.2022 год./л.34-л.41/, в които
същата е посочила най-напред, че не е запозната със съдържанието на писмото на
г-н Ч., поради което и не е наясно в какво се изразява недоволството му от
действията на контролните органи по труда на 12.08.2022 год. В тази връзка, в
обясненията си Л.И. е посочила, че нa 12.08.2022 год.,
в 16:30 часа, заедно с Е. М. и И. Д., отишли в кабинета на г-жа К. Ф. -
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, за да предадат
обясненията си по повод образуваните административно-наказателни преписки по
съставени и връчени АУАН на г-н Б. Ч., като по време на проведения разговор с директора
станало ясно, че преписките по съставените и връчени актове ще бъдат прекратени
поради това, че не са надлежно връчени на нарушителя и че лицето, на което били
съставени, не се явява работодател. По-нататък в обясненията се сочи, че след
приключване на срещата при директора, тримата инспектори решили да потърсят
съдействие от колеги юристи в ИА „ГИТ“, като се свързали с г-н В. – *** в ИА „ГИТ“,
който ги посъветвал, ако е възможно да извикат нарушителя и да му предявят
препис от актовете. Свързали се с Б. Ч. и го помолили да дойде в дирекцията,
който, след като се явил пред инспекторите и като разбрал, че ще му връчват актовете от 14.06.2022
год., връчени преди това на упълномощено лице, отказал да подпише същите.
Тогава, те помолили г-н Х. – директор на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – град Кърджали, който случайно бил в коридора, да бъде свидетел
при отказ от връчване на актовете, като ги подпише в това си качество. В
обясненията си Л.И. заявява, че спрямо Б. Ч. не е проявявано неетично поведение
нито от нея, нито от нейните колежки, а по-скоро същият бил агресивно настроен.
По-нататък, в обясненията си Л.И. е изложила подробни съображения във връзка с
извършените от нея и от другите двама инспектори от Дирекция „Инспекция по
труда“ - град Кърджали действия по проверката, осъществена на 13.05.2022 год.,
в резултат на която са съставени трите посочени по-горе актове за установяване
на административни нарушения, както и събраните доказателства в хода на административнонаказателното производство.
Към административната преписка по издаване на оспорената заповед е
представен и приет като доказателство и Доклад, адресиран до изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, регистриран с Вх.№ДОК22014452 от 11.11.2022
год., изготвен от В. В. – началник на отдел „Контрол на инспекционната дейност“
в дирекция „Правно обслужване на инспекционната дейност“ в ИА „ГИТ“/л.26-л.31/. В изготвения
доклад, по повод подадения от Б. Ч. сигнал, с Вх.№22094312/19.08.2022 год.,
след обсъждане на писмените обяснения, представени от *** от Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали, съставили 3 броя АУАН на Б. Ч.,
обясненията на старши юрисконсулта и директора на дирекцията, както и след
анализ на наличните документи във връзка извършената на 13.05.2022 год. проверка
на строителен обект по спазване на трудовото законодателство, е прието, че от
страна на старши юрисконсулта и директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
град Кърджали, са нарушени нормите на процедурата по осъществяване на
административно наказателната дейност на ИА „ГИТ“, като е посочено, че от
директора са нарушени и норми от Етичния кодекс на служителите в ИА „ГИТ“. По
отношение на инспекторите на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, в
доклада е направен извод, че с действията си на 12.08.2022 год. същите са
допуснали нарушения, изразяващи се в
неспазване на служебната йерархия, както и вземане на решение зад гърба на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, което освен, че не
е обсъдено и одобрено с него, дава повод за съмнения у външно за институцията
лице, за нерегламентирана дейност. Съставилият доклада началник на отдел
„Контрол на инспекционната дейност“ в ИА „ГИТ“ е приел, че това представлява
нарушение на чл.8, ал.1 и чл.2, ал.5 от Етични кодекс на служителите в ИА „ГИТ“.
Така, във връзка с горния доклад №ДОК22014452 от 11.11.2022
год. на В. В., на длъжност началник на
отдел „Контрол на инспекционната дейност“ в дирекция „Правно осигуряване на
инспекционната дейност“ в ИА „ГИТ“, е издадена Заповед №З-1154 от 21.11.2022
год. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“/л.24/, с която е наредено на жалбоподателката Л.И., на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, да
се яви на 23.11.2022 год., в 14:00 часа, в сградата на ИА „Главна инспекция по
труда“ - град София, ***, за да бъде изслушана, както и да даде обяснения, в т.ч.
да предостави писмени обяснения, във връзка с образуваното дисциплинарно
производство с разпореждане от 11.11.2022 год. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“. В заповедта е отразено, че изслушването е необходимо за
изясняване на фактите и обстоятелствата, отразени в горепосочения доклад на
началника на отдел „Контрол на инспекционната дейност“, в който са изложени
съображения за допуснати от Л. Д. И. – *** в Дирекция „Инспекция по труда“ - град
Кърджали, нарушения на служебни задължения, изразяващи се в неспазване на
служебната йерархия, в нарушение на чл.8, ал.1 и чл.2, ал.5 от Етичния кодекс
на служителите в ИА „Главна инспекция по труда“. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката Л.И., срещу подпис, на датата 21.11.2022
год., видно от извършеното отбелязване върху самата заповед.
По повод тази заповед, от жалбоподателката Л.И.
са изготвени и изпратени, до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ - град София, писмени обяснения с Изх. №ДОК22015011
от 23.011.2022 год./л.20-л.23/, в които същата е изложила съображения по констатираните в доклада с №ДОК22014452
от 11.11.2022 год. пропуски на инспекционната й
дейност при извършване на проверката от 13.05.2022 год. В писмените си
обяснения Л.И. е заявила, че на 12.08.2022 год., в 16:30 часа, по време на
проведения разговор с г-жа Ф. станало ясно, че административнонаказателното
производство по съставения от нея АУАН и тези, съставени от колегите й – Е. М.
и И. Д., ще бъдат прекратени поради това, че не били надлежно връчени на
нарушителя, тъй като представеното им пълномощно не било надлежно, а и освен
това лицето, срещу което са били съставени актовете, не се явявал работодател. Посочила
е, че тогава решили да потърсят и друго мнение от колеги в ИА „ГИТ“, както
често се било случвало в годините назад, като това действие не било с цел
неспазване на служебната йерархия и взето решение зад гърба на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали, а защото г-жа Ф. им казала, че ще отмени
актовете, поради ненадлежното пълномощно, а тя и колегите са искали да получат
компетентно мнение от други колеги, дали може да се избегне отмяната на
актовете.
По преписката е представен и приобщен като доказателство и протокол от 23.11.2022
год. от проведено изслушване, на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл/л.18/, в който е
удостоверено, че на 23.11.2022 год., в 14:00 часа, Л.И. – *** в Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали, се явила на изслушване при изпълнителния
директора на ИА „Главна инспекция по труда“. Посочено е също така, че
служителката се е запознала с преписката и е дала допълнително устни обяснения
пред дисциплинарнонаказващия орган, както и че й е била
разяснена възможността да даде допълнителни писмени обяснения в срок от три
работни дни и да посочи нови доказателства. Този протокол е подписан от изпълнителния
директора на ИА „Главна инспекция по труда“ и от изслушания служител.
Към административната преписка по издаване на оспорената заповед са
представени и приети като доказателство и писмени обяснения на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, до изпълнителния директор на ИА „ГИТ“,
обективирани в писмо с Изх.№ДОК22015238/28.11.2022 год./л.15-л.17/, в което основно
са изложени съображения в отговор на въведените в доклада №ДОК22014452 от 11.11.2022 год. на началник на отдел „Контрол на
инспекционната дейност“ доводи, за допуснати от страна на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Кърджали нарушения на служебните задължения. Освен
това, в обясненията на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град
Кърджали е посочено, че с действията си на 12.08.2022 год., инспекторите от същата тази дирекция/в т.ч. и Л.И./, ангажирайки
служители от ИА „ГИТ“ с решаване на приключен случай по АУАН, по който административнонаказващият орган вече се е произнесъл с мотивирана
резюлюция за прекратяване, както и повторно
предявяване на АУАН за връчване на санкционираното лице, грубо са пренебрегнали
служебната йерархия и организационния ред, с което са нарушили както правилата
на ЗАНН, така и принципите на поведение на служителите в държавната
администрация.
Така, в крайна сметка, от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, на основание чл.92, ал.1 във вр.
с чл.90, ал.1, т.1 и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, е издадена и обжалваната Заповед №З-1304 от 22.12.2022 год./л.11-л.13/,
с която, на жалбодателката Л.Д.И., *** в Дирекция „Инспекция по
труда“, със седалище град Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. В мотивите към заповедта е посочено, че след като се е запознал
със събраните писмени и гласни доказателства и след изслушване на служителите
от Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че на 12.08.2022 год. Л.И. не е спазила служебната йерархия,
като не се е съобразила с разпореждане на прекия си административен
ръководител, с което не е съблюдавала поведение, съответстващо на изискуемото
по чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
във връзка с чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция
по труда“, с което е извършила по небрежност, виновно дисциплинарно нарушение
на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. Дисциплинарнонаказващият
орган, след като е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното
поведение на държавния служител, както и смекчаващите отговорността
обстоятелства, е наложил дисциплинарното наказание „забележка”, при спазване на
изискванията на чл.91 и чл.93 от ЗДСл.
Предвид така
констатираното от
фактическа страна и при
извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира най-напред, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл.92, ал.1 от
ЗДСл, според който дисциплинарните наказания се налагат от органа по
назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и ал.3. В случая, орган
по назначаването на държавните служители в ИА „ГИТ“ е
изпълнителния директор и именно той е наложил дисциплинарно наказание
с процесната заповед.
Заповедта, на следващо
място, е издадена при спазване на изискуемата се от
закона писмена форма и съдържа в пълна степен изискуемите се от закона – чл.97,
ал.1 от ЗДСл, реквизити, в т.ч. това число описание на извършеното от служителя
нарушение, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е
извършено, като също така, в заповедта са отразени и релевантните факти в тази
връзка, както и служебните задължения, които са били нарушени. Посочени са и правните основания за налагане на наказанието за
допуснатото нарушение – чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.
Съдът намира, че
заповедта е издадена в преклузивния
двумесечен срок по чл.94, ал.1 от ЗДСл, която норма регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
В конкретния случай нарушението следва да се счита за открито от постъпване на доклада
с №ДОК2201445 на 11.11.2022 год. на началник на отдел
„Контрол на инспекционната дейност“, изпратен на вниманието на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, до когото е адресиран и с който доклад дисциплинарнонаказващият орган се е запознал на датата 11.11.2022 год., видно от поставената върху документа
положителна резолюция, както и приложена такава към документа/л.25/, съдържаща изричното указание „За
образуване на дисциплинарно производство срещу директора и служителите,
извършили проверката“. Също така, след като се е запознал с този доклад на
началник на отдел „Контрол на инспекционната дейност“, относно извършена
проверка по сигнал с Вх.№22094312 от 19.08.2022 год. от Б. М. Ч.,
изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“, със Заповед №З-1154
от 21.11.2022 год./л.24/, на
основание чл.93, ал.1 от Закона за държавния служител, е наредил на Л.Д.И. – ***
в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище град Кърджали, да се яви на
23.11.2022 год., в 14:00 часа, в сградата на ИА „Главна инспекция по труда“ - град
София, ***, за да бъде изслушана, както и да даде обяснения, в т.ч. да
предостави писмени обяснения, във връзка с образуваното по разпореждане от 11.11.2022 год. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“
дисциплинарно производство. При това положение, липсва всякакво съмнение, че изпълнителният
директор на ИА „ГИТ“, респ. дисциплинарно наказващия орган е приел, че за него
дисциплинарното нарушение е открито с постъпването на доклада с №ДОК22014452 на
11.11.2022 год. от началник на отдел „Контрол на
инспекционната дейност“. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена на датата 22.12.2022 год., поради което следва да се
приеме, че двумесечния срок от откриване на нарушението е спазен, като следва
да се отбележи, че с оглед датата на извършеното нарушение, посочена в
заповедта – 12.08.2022 год., спазен се явява и едногодишния срок
от неговото извършване.
По-нататък, настоящия
състав на Административен съд – Кърджали счита, че
при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на дисциплинарното производство, а именно - дисциплинарното
наказание е наложено в съответствие с чл.93, ал.1 от Закона за държавния
служител, като в тази връзка намира за неоснователни въведените в съдебно
заседание оплаквания от пълномощника на жалбоподателя. Цитираната норма
задължава дисциплинарно наказващия орган, преди налагане на наказанието, да
изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и
оцени посочените от него доказателства. В случая, както се посочи по-горе в настоящото
изложение, със Заповед №З-1154 от 21.11.2022 год./л.24/,
връчена лично на жалбоподателката на 21.11.2022 год.,
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е изпълнил своите задължения по см. на
чл.93, ал.1 от ЗДСл, като със същата тази заповед е предоставил възможност на
държавния служител да бъде изслушан, както и да даде обяснения и да представи
доказателства, т.е. на жалбоподателката Л.Д.И. е
предоставена възможността да реализира в пълен обем правото си на защита във
връзка с образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Това съдът намира
че е така, с оглед съдържанието на цитираната заповед, от което е видно, че
явяването за изслушване, респ. даване на писмени или гласни обяснения е във
връзка с дисциплинарното производство, образувано по разпореждане от 11.11.2022 год. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, във
връзка с доклад №ДОК22014452 на 11.11.2022 год. на началник
на отдел „Контрол на инспекционната дейност“, в който са изложени съображения
за допуснати нарушения на служебните задължения от Л.Д.И. – *** в Дирекция
„Инспекция по труда“, със седалище град Кърджали, изразяващи се в неспазване на
служебната йерархия, представляващи нарушение на чл.8, ал.1 и чл.2, ал.5 от
Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда“. Очевидно е, от
съдържанието на тази заповед, че дисциплинарнонаказващият
орган ясно е конкретизирал дисциплинарните нарушения, във връзка с които същият
е образувал дисциплинарно производство срещу държавния служител Л.И., за което
на същата е предоставена възможност за изслушване и даване на срок за писмени
обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган. В тази
връзка, несъстоятелно е твърдението, направено в съдебно заседание от жалбоподателката, че не е разбрала, че дава обяснения за
нарушение на служебна йерархия във връзка с неизпълнение на разпореждане на
прекия й ръководител от 12.08.2022 год., още повече, че при получаването на
Заповед №З-1154 от 21.11.2022 год., на служителя е връчен и самия доклад с
№ДОК22014452 от 11.11.2022 год., в който се съдържат
изводи за допуснати от Л.Д.И. нарушения, представляващи неспазване на
служебната йерархия/стр.10 от
доклада - л.30, стр.2 от делото/. На посочените в Заповед
№З-1154 от 21.11.2022 год. място, дата и час, според приложения по делото
протокол от 23.11.2022 год./л.18/,
жалбоподателката И. е била изслушана на основание
чл.93, ал.1 от ЗДСл, от Е. А. – изпълнителен директор на ИА „ГИТ“, явяващ се и дисциплинарнонаказващ орган, като в същия ден от нейна
страна са били депозирани и писмените й обяснения с Вх.№ДОК22015011 от
23.11.2022 год., адресирани именно до дисциплинарнонаказващия
орган. От изложеното се налага извода, че преди налагане на дисциплинарното
наказание държавния служител е бил изслушан от дисциплинарно-наказващия орган,
както и са му били изискани и съответно, приети писмените му обяснения, респ.
спазени са императивните изискванията на чл.93, ал.1 от ЗДСл.
На следващо място, съдът
намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание съответства и на приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.89,
ал.1 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни
задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания, като в ал.2, т.1
– т.5 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на служебните задължения; забава изпълнението
на служебните задължения; неспазване на кръга на служебните правомощия;
нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.20 и неспазване на правилата
на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В оспорената
заповед административния орган е посочил като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание разпоредбата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, съгласно
която, дисциплинарно нарушение представлява неспазване на правилата на Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация, както и разпоредбата на
чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл, според която, едно от дисциплинарните наказания по
този закон е „забележка“.
Безспорно е, според
настоящия съдебен състав, че с оглед описаното от фактическа страна деяние,
извършено на 12.08.2022 год., жалбоподателката Л.И. –
*** в Дирекция „Инспекция по труда“, със
седалище град Кърджали, е извършила нарушение на правилата на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, а именно – на чл.6, ал.1
от същия този кодекс, която норма ясно регламентира, че служителите в
държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват
актовете на горестоящите органи и служители от
администрацията. По делото не съществува никакъв спор, а и е видно от
приложената към административната преписка и приета по делото длъжностна
характеристика за длъжността „***“ в Дирекция „Инспекция по труда“, със
седалище град Кърджали, че длъжността „***“, каквато жалбоподателката
Л.И. е заемала към датата на твърдяното в оспорената заповед нарушение, в
йерархичната структура на посочената дирекция тя е на пряко подчинение на
директора на дирекцията. Нарушението на жалбоподателката
Л.И. се свежда до това, че на 12.08.2022 год., след като директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“, със седалище град
Кърджали, е съобщил устно на служебно подчинените му инспектори, в т.ч. и на жалбоподателката И., че прекратява, с оглед правомощията му
като административнонаказващ орган, административнонаказателните производства по съставените от тях актове за установяване
на административни нарушения, жалбоподателката,
заедно с други двама главни инспектори, в нарушение на разпореждането на прекия
си ръководител, предприели действия без знанието на последния, като по
собствена инициатива са се обърнали за становище по случая до служители от ИА
„Главна инспекция по труда“, а впоследствие, на горепосочена дата, повторно
предявили за връчване на нарушителя описаните по-горе три броя АУАН, които били
вече връчени на 14.06.2022 год. Според настоящият съдебен състав, тези
действия, безспорно сочат на неспазване на служебната йерархия от страна на жалбоподателката, т.е. на нарушение на цитираната норма от
Кодекса за поведение на служителите в държавна администрация, което е основание
за търсене на дисциплинарната отговорност на служителя. В тази връзка съдът
напълно споделя доводите, изложени в писмената защита от процесуалния
представител на ответника, че дисциплинарната отговорност на служителката е
ангажирана за извършеното нарушение на чл.6, ал.1 от КПСДА, като цитирането в
оспорената заповед на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на
служителите в ИА „Главна инспекция по труда“, предвиждащ, че служителят предлага
и взема решения, в изпълнение на служебните си задължения, при осигурена
прозрачност на действията си, водеща до елиминиране на съмнения за корупционни
практики в дейността си, и тази на ИА „Главна инспекция по труда“ и до
укрепване на доверието на гражданите в институцията, е „във връзка“ с
констатираното нарушение на КПСДА и не е изведено като самостоятелно нарушение,
а представлява допълнителен мотив за доказване на твърдяното нарушение на чл.6,
ал.1 от КПСДА.
Съдът намира за
несъстоятелни доводите в жалбата, че към датата 12.08.2022 год. на актосъставителите, сред които е и жалбоподателката Л.И., не бил представен изричен акт за
прекратяване на административнонаказателното
производство по смисъла на чл.54 от ЗАНН, с който инспекторите са длъжни да
се съобразят, а имало единствено устно съобщение на директора за това
прекратяване. Тези доводи категорично не кореспондират с приложените по делото доказателства, в частност писмо Изх.№22073631 от 12.08.2022 год.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали/л.56/,
адресирано до Б. М. Ч., с което същото това лице е уведомено, че на 12.08.2022
год. образуваната административнонаказателна преписка
по АУАН с бланков №09-2200176 от 14.06.2022 год., съставен именно от жалбоподателката Л.И., се прекратява, както и с
мотивираната резолюция директора на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище
град Кърджали/л.54-л.56/, за
прекратяване на административнонаказателната преписка
по горепосочения АУАН. Тези доказателства сочат, че към 12.08.2022 год. е
съществувал изричен акт по смисъла на чл.54 от ЗАНН на административнонаказващия
орган, т.е. на горестоящия орган на актосъставителя, за прекратяване на административно-наказателното
производство по съставения АУАН. В този контекст следва да се посочи, към
административната преписка, изпратена от административния орган, е представена
и Процедура „Осъществяване на административнонаказателната
дейност на ИА „ГИТ“, утвърдена от изпълнителния й директор, в която процедура
липсва каквото и да е задължение административнонаказващия
орган, в случая в лицето на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, със
седалище град Кърджали, да свежда до знанието на актосъставителя
резолюцията за прекратяване на административнонаказателното
производство, още по-малко пък в ЗАНН съществува разпоредба, която да предписва
такова поведение на наказващия орган. Освен това, с оглед разписаните в чл.13,
чл.14 и чл.15 от цитираната Процедура действия, които следва да се извършват, с
посочване на отговорните длъжностни лица, по движение на процедурата, в
случаите на постъпило възражение срещу АУАН и произнасянето на административнонаказващия орган, пределно ясно е, че актосъставителите нямат никакво отношение към този етап от
процедурата, като отговорност по съответното действие носи юрисконсултът или административнонаказващият орган, респ. липсва каквото и да
е основание, оправдаващо предприетите действията от актосъставителите
по повторно предявяване и връчване на вече връчен АУАН, още повече, че същите са
били уведомени, макар и устно, от горестоящия им
орган – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали, за взетото
решение от него, в качеството му на административнонаказващ
орган, за прекратяване и на трите административнонаказателни
производства.
Така, всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, води до
безспорния извод, че е налице извършено виновно дисциплинарно нарушение от
страна на държавния служител Л.Д.И., изразяващо се в неспазване на служебната
йерархия, като дисциплинарнонаказващият орган
правилно е преценил, че това съставлява нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1
от Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация, което е основание за
налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.
Следва да се посочи, че в
оспорената заповед е отразено, че видът и размерът на наказанието са определени
и след като са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и формата на вината и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата му, в т.ч. и липсата на наложени
предходни дисциплинарни наказания, т.е. от дисциплинарно наказващия орган са
спазени и изискванията на чл.91, ал.1 от ЗДСл.
По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира,
че жалбата на Л.Д.И., с адрес ***, държавен служител – „***” в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
се явява неоснователна и недоказана, а направените по-горе изводи обосновават и
крайния извод за законосъобразност на оспорената Заповед №З-1304 от 22.12.2022
год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”. Предвид това, като такава, жалбата на Л.Д.И. следва да
бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото
и с оглед своевременно заявеното от
процесуалния представител на ответника, в съдебно заседание в хода по същество, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание
чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП/ и
чл.24, изр.I /първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъден жалбоподателят Л.Д.И., с адрес ***, да заплати в полза
на ответника по жалбата, юрисконсултско възнаграждение, в минималния регламентиран
размер от 100.00/сто/ лева, съгласно посочения по-горе текст от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Същото следва да се присъди в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище град София, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във
вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.И., с адрес ***, ЕГН **********, против Заповед №З-1304 от 22.12.2022
год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, с която, на основание чл.92, ал.1, във вр.
с чл.90, ал.1, т.1 и във вр. с чл.89, ал.2, т.5 от
Закона за държавния служител/ЗДСл/, на Л.Д.И., като държавен служител, на
длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА Л.Д.И., с адрес ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на
100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно чл.124, ал.1, предл.II/второ/ от ЗДСл, не подлежи на касационно обжалване или протестиране.