Решение по дело №13381/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2722
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20193110113381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../30.06.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.ИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13381 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Р.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу етажните собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда - комплекс Н.П.с административен адрес: гр. Варна, ***, представлявана от председателя на Управителния съвет на Етажната собственост – Г.Ц., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) за отмяна на решенията по т. 1 и т. 4 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 16.07.2019 г.

По твърдения в исковата молба, ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда – апартамент № 127, разположен на 8-ми етаж от комплекс Н.П.с административен адрес: гр. Варна, ***. На 16.07.2019 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост, на което се явили лично или чрез пълномощници лицата, представляващи 71,95 % идеални части от общите части на сградата. Ищецът оспорва законосъобразността на взетото решение по т. 1 от протокола от ОС за приемане на отчета  за финансово-икономическите дейности на УС за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г. с твърдения, че не е било налице необходимото обикновено мнозинство по чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. На същото основание оспорва и решенията по т. 4 от протокола за определяне на фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.08.2019 г. – 31.07.2020 г. в размер на 17 300 лв., както и за определяне на целеви допълнителен фонд за ремонт на покрива на сградата в размер на 100 000 лв., вноските по които два фонда са платими в срок до 31.12.2018 г. Оспорва решението за създаване на допълнителен целеви фонд още поради нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, тъй като такъв въпрос не е включен в обявения дневен ред на събранието.

По изложените съображения по същество моли за отмяна на оспорените решения и претендира сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба (л. 58), с която поддържа предявения иск и оспорва релевираните от ответника възражения. Счита, че дори да е налице хипотеза на неотложен ремонт по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, набирането на средствата за същия следва да се осъществи по реда на чл. 49 ЗУЕС – чрез решение на ОС на ЕС, в случай че липсват или са недостатъчни средствата от фонд „Ремонт и обновление“, като в случая такива средства са били налице. Отделно намира, че задължение за извършване ремонт на покрива има собственикът на незаконно изградените тераси, който е осъден да премахне незаконното строителство и да възстанови покривната тераса в законния й вид с влязло в сила решение по гр.д. № 775/2015 г. на ВРС. Поддържа формулираното искане по същество и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че решенията на ОС на ЕС са приети съобразно изискванията на закона. Излага, че ремонтът на покрива на сградата е условие за запазване на нейната цялост, доколкото има сериозни течове от осмия етаж на сградата, дължащи се на неизправност на покривната конструкция, което прави някои апартаменти негодни за обитаване. Поради необходимостта от предприемане на спешни мерки, решението за създаване на целеви фонд за ремонт на покрива е било неотложно, респ. невключването на въпроса в дневния ред не се отразява на неговата законосъобразност. Твърди също, че след събранието е установено, че при преброяването на гласовете е допусната грешка в съотношението между гласувалите „за“, „против“ и „въздържали се“, както и в квотата на представляваните етажни собственици.

По изложените аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. В депозирана писмена молба (л. 92) поддържа отговора на исковата молба и направеното в него искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата на адрес: гр. Варна, ***. Същото се потвърждава и от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот ***. От съдържанието на документа се установява още, че на 25.10.2007 г. Р.А.Л. е закупил апартамент № 127, разположен на осмия етаж от апартаментен хотел с наименование Н.П.със застроена площ от 58,80 кв.м, ведно с 0,499 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена тя.

Страните не спорят, че на 16.07.2019 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост по предварително обявен дневен ред. В представения протокол от ОС (л. 9-16) е отбелязано, че на събранието са участвали 71,95 % ид.ч. от общите части на етажната собственост, представени лично или чрез упълномощени лица, като списъкът на собствениците – приложение № 1 и приложение № 1а, представлява неразделна част от протокола. Отразено е, че е извършена проверка на представените пълномощни, както и че за целта е съставен списък, също приложение към протокола.

В протокола е вписан следният дневен ред на Общото събрание: 1. Отчет на приходи и разходи за поддръжка и фонд „Ремонт и обновление“ в комплекс Н.П.за периода 01.08.2018 г. – 30.06.2019 г.; 2. Обсъждане и приемане на решение относно постъпило предложение от собственика на басейна, паркинга и парка относно реда, начина и условията за ползване на гореизброените имоти; 3. Обсъждане, гласуване и приемане на бюджет за поддръжка за периода 01.08.2019 г. – 31.07.2020 г.; 4. Обсъждане, гласуване и определяне фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.08.2019 г. – 31.07.2020 г.; 5. Приемане на правилник за вътрешния ред в сградата; 6. Приемане на решение относно монтаж на индивидуални електронни водомери и създаване на индивидуални партиди към ВиК Варна; 7. Други.

На събранието са взети решения по обявения дневен ред, сред които и оспорените такива, както следва: по т. 1 – приет е представеният отчет за финансово-икономическите дейности на УС за периода 01.08.2018 г. – 30.06.2019 г. при гласували „за“ – 33,749 % ид.ч., „против“ – 23,574 % ид.ч. и „въздържали се“ – 9,497 % ид.ч.; по т. 4 – определен е за периода 01.08.2019 г. – 31.07.2020 г. фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 17300 лв., с който УС може да оперира текущо през годината, в т.ч. да изразходва средствата за ремонт на съоръжения в сградата като асансьори, системи за видеонаблюдение, контрол на достъпа, електроинсталации, ВиК инсталации и други ремонти, които осигуряват нормалното и обичайно функциониране на сградата. Определен е също и целеви допълнителен фонд за ремонт на покрива на сградата в размер на 100 000 лв., от който средствата  могат да бъдат разходвани само по предназначение. Вноските в двата фонда е решено да бъдат определени съгласно ЗУЕС и платими по банкова сметка ***сата на ЕС до 31.12.2018 г. Отразено е, че решението е взето при следното гласуване: „за“ – 35,6060 % ид.ч., „против“ – 28,6340 % ид.ч. и „въздържали се“ – 3,0310 % ид.ч.

По делото не са представени посочените в протокола приложения – списъци на представените на ОС собственици лично или чрез представител. Във връзка с участниците в събранието, респ. спазването на кворума за провеждането му, и мнозинството за вземане на решенията, ответникът е ангажирал следните писмени доказателствени средства: пълномощно от Л.Е.Г., в качеството му на собственик на апартамент № 73, ведно с 0,698 % ид.ч. от общите части на сградата, с което упълномощава Р.А.Л. като собственик на апартамент № 127 в сградата, да го представлява на ОС на ЕС на 16.07.2019 г. и да гласува, както намери за добре (л. 39), пълномощно от Р.А.Л., с което преупълномощава адв. М.Т.да представлява собственика на ап. 73 (л. 40), пълномощно от Ж.Й.И., в качеството му на собственик на ап. № 104, 214 и 812 в сградата, с което упълномощава А.П.И. да го представлява на всички ОС на ЕС и да гласува по своя преценка (л. 41).

От страна на ищеца е представено пълномощно, с което упълномощава адв. М.Т.да го представлява на ОС, което ще се проведе на 16.07.2019 г. (л. 25).

Приобщено е и електронно съобщение от 30.07.2019 г. от адв. М. Топузова, като пълномощник на Р.Л., до УС на ЕС на жилищен комплекс Н.П.(л. 17), в което е обективирано оспорване на съдържанието на обявения на 23.07.2019 г. протокол от ОС, проведено на 16.07.2019 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза (л. 68 и сл.) се установява, че в комплекс Н.П.съществуват общо 171 самостоятелни обекта – частна собственост, посочени подробно в приложение № 1 към заключението, ведно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата в режим на етажната собственост. Като част от заключението е приобщено и приложение № 1а от протокола от ОС, в което са отразени участниците в събранието – лично или чрез представител, като според вещото лице същите притежават общо 71,504 % идеални части, а не отразените в протокола 71,95 %. Отделно експертът изчислява, че ако се приспаднат 1,768 % идеални части, записани в приложението като собствени на Ж.Й.И. (за което лице ответникът признава, че не е бил надлежно представляван на ОС, тъй като изобщо не е собственик на посочените апартаменти с № 104, 214 и 812), то представените на събранието собственици притежават общо 69,736 % идеални части. Съгласно заключението посочените в протокола гласове по т. 1 от дневния ред при съотношението „за“ (33,749 %), „против“ (23,574 %) и „въздържал се“ (9,047 %) съответстват на действителните квоти в общите части на сградата на участвалите лица, а по т. 4 от дневния ред съответстват само гласувалите „против“ (28,634 %) и „въздържал се“ (3,031 %), докато гласувалите „за“ са 35,160 % вместо отразените в протокола 35,606 % идеални части. От приложенията № 2А и 5А към експертизата, отразяващи подробно гласувалите лица и техния вот по обсъжданите точки от дневни ред, е видно, че Ж.Й.И. е гласувал „против“ по т. 1 и т. 4, тоест дори същият да бъде изключен от преброяването, това няма да се отрази на формираното мнозинство. От заключението се изяснява още, че са налице следи от задържане на вода, недобре обработена фуга при връзката на терасата на покрива с апартаментите, както и наличието на отворени стотици фуги по поставената там настилка с теракот, като тези пропуски по изолацията на покрива са довели до течове в ап. № 808 и 814 от сградата, компрометиращи мазилката по таваните в техните помещения и затрудняващи нормалната им експлоатация. При извършения от експерта оглед на място е установено, че дори мазилката по тавана в ап. 814 е изкъртена до плоча, което е видно и от приложения към заключението снимков материал. С оглед тези последици от техническото състояние на покрива, при изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Ц.А. пояснява, че извършването на неговия ремонт е необходимо за запазване целостта на сградата (л. 96).

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            Според чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда 30-дневен срок за сезиране на съда с молба за отмяна, считано от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, тоест от получаването на заверен препис от протокола и приложенията към него. Задължение за изпращането на такъв има председателят на управителния съвет (управителят), след като преди това в седемдневен срок от провеждане на събранието постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола и тези му действия бъдат удостоверени със съставен за целта от него и един собственик, ползвател или обитател нарочен протокол с посочване на датата, часа и мястото на поставяне на съобщението. Началото на срока съвпада с момента на поставяне на съобщението, в случай че собственикът не ползва самостоятелния си обект или отсъства повече от един месец и не е посочил електронна поща или адрес в страната, на който да му се изпращат книжата (арг. от чл. 16, ал. 7, изр. последно във вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС). Обсъжданият срок е преклузивен, поради което за спазването му съдът следи служебно.

            Безспорно между страните е, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост - комплекс Н.П.поради което същият притежава активна процесуалноправна легитимация за предявяването на иска. Претенцията е насочена срещу надлежен ответник – останалите етажни собственици в комплекса, представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост Г.Ц., чиято представителна власт пред съда е нормативно установена в чл. 41 във вр. чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.

            По делото няма данни заверено копие от протокола, ведно с приложенията към него, да са връчени на ищеца по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, което налага извод, че молбата е подадена в преклузивния тридесетдневен срок. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че предхождащото изпращането на книжата съобщение за изготвения протокол е поставено на 23.07.2019 г., а исковата молба е подадена на 22.08.2019 г. (по поща, с отразено на плика пощенско клеймо от посочената дата – л. 19).

Оспорените решения по т. 1 и т. 4 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 16.07.2019 г., са позитивни, тоест с тях се приемат направените предложения, и същите подлежат на съдебен контрол (така - Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, според което по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат отменени само положителните решения на ОС на ЕС, но не и тези, с които се отхвърля предложение, защото съдът не може да вземе решение вместо общото събрание).

            С оглед на изложеното и при наличие на останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция, с която е сезиран, е процесуално допустима.

            Основателността на същата е обусловена от наличието на релевираните от ищеца основания за отмяна на оспорените решения на ОС на ЕС, до проверката на които се изчерпва съдебният контрол за законосъобразност. Тези основания може да се изразяват в нарушения на нормативно установените процедурни правила за свикването и провеждането на събранието или в противоречие на съдържанието на решението с императивни норми, тоест материална незаконосъобразност.

            Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че е проведено общо събрание, на което са приети решения с атакуваното съдържание, а ответникът следва да докаже, че решенията са приети в съответствие с изискванията на ЗУЕС, респ. че съдържанието им кореспондира с материалноправните норми.

            В разглеждания казус е установено, че на 16.07.2019 г. е проведено ОС на ЕС на жилищна сграда Н.П.както и че на събранието са взети обективираните в протокола от провеждането му решения, сред които и процесните такива по т. 1 и т. 4 от дневния ред.

            Първото въведено оплакване на ищеца касае липса на мнозинство за вземане на оспорените решения. С оглед предмета на дневния ред по т. 1 и т. 4 от ОС, който е извън обхвата на чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, в случая е било необходимо обикновено мнозинство по чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, тоест повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.

            В съдържанието на протокола е отразено, че представените лично или чрез пълномощници собственици са 71,95 % от ид. части, като със „за“ по т. 1 от дневния ред са гласували 33,749 %, а по т. 4 – 35,6060 %. Посоченият брой гласове в подкрепа на предложенията по обсъжданите точки не е достатъчен, за да формира изискуемото обикновено мнозинство (35,975 %). Именно на този факт се позовава и ищецът, оспорвайки законосъобразността на решенията. Ответникът, от друга страна, аргументира защитата си с твърдения, че преброяването на гласовете при формиране на записаните кворум и мнозинство не било коректно, тъй като не всички лица били надлежно представлявани. При това положение, предвид  разпределената тежест на ответника да установи законосъобразността на взетите решения, именно той следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че отразеното в протокола не отговаря на действителния брой представени на събранието и гласували с положителен вот етажни собственици, както и да установи, че реално подкрепилите предложенията по т. 1 и т. 4  от дневния ред лица се равняват или надвишават половината от представените идеални части от общите части на сградата.

            В тази връзка ответникът е ангажирал писмени доказателствени средства - пълномощно от Ж. И., като собственик на ап. № 104, 214 и 812 в сградата, в полза на А. И. за представителство пред всички ОС на ЕС, и справка от Служба по вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на Ж.Й.И. за периода 1992 г. – 17.10.2019 г., спорад която И. е вписан като собственик само на ап. 16 в комплекс Н.П.(но не и на посочените в пълномощното апартаменти). Тези документи подкрепят наведените в отговора на исковата молба твърдения Ж. Й. да не е бил надлежно представен на събранието, но не доказват категорично това обстоятелство, а още по-малко водят до извод за спазването на изискуемото обикновено мнозинство при вземане на процесните решения.

            Наличието на такова мнозинство не се доказва и чрез допуснатата по инициатива на ответника съдебно-техническа експертиза. В приложение № 1 от експертното заключение са индивидуализирани самостоятелните обекти в сградата, вкл. чрез съответните им идеални части от общите части, но не са посочени техните собственици, което препятства проверката на действителния брой на представените и гласували „за“ етажни собственици, посочени в приложения № 2а и 5а към протокола от ОС (също част от експертното заключение). Прави впечатление също така, че собственикът на ап. 16 според тези списъци не е Ж. Й., а трето лице – Ч.Г., която евентуална грешка също следва да се отчете при определяне на кворума, респ. мнозинството. Така на практика проведеното от ответника доказване касае само посоченият от него ненадлежно представен на събранието етажен собственик, но това не означава, че останалите действително да се явили лично или чрез представител, отговарящ на изискванията на чл. 14 ЗУЕС. Още повече, че самият ответник е изтъкнал лицето Ж. Й. само като пример за твърдяното некоректно преброяване на гласовете, който пример очевидно го ползва, предвид заключението на вещото лице, че без отчитане на неговите идеални части при формиране на кворума, мнозинството би било спазено. Няма обаче никакви доказателства кои лица са се явили лично на събранието и кои – чрез представител, нито са представени всички пълномощни на представляваните етажни собственици. В приложените към експертизата списъци не е отразен начинът на представяне на съответните идеалните части (дали лично се е явил съответният собственик или чрез пълномощник), като отделно от това тези списъци възпроизвеждат съдържанието на приложенията към протокола, който е оспорен от ответника, без да са ангажирани каквито и да било обективни доказателствени източници за действителното положение, което да е различно от обективираното в документите.

            От гореизложеното следва, че не е опровергано съдържанието на съставения протокол от ОС на ЕС, и доколкото според него липсва мнозинство за вземане на атакуваните решения по т. 1 и т. 4 от дневния ред, същите се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.

            Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да е необходимо да се обсъждат останалите пороци на същите решения, релевирани от ищеца.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 380 лв., от които 80 лв. за внесена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г. (л. 6), съдържащ отбелязване, че уговорената сума е изплатена изцяло в брой.

Предвид крайния извод за основателност на иска, разноски на ответника не се следват.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни обективираните в протокол от проведено на 16.07.2019 г. Общо събрание на етажните собственици в комплекс Н.П.с административен адрес: гр. Варна, ***, решения, както следва: решение № 1, с което е приет представеният отчет за финансово-икономическите дейности на Управителния съвет за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г., и решение № 4, с което е определен за периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г. фонд за „Ремонт и обновление“ в размер на 17300 лв. и целеви допълнителен фонд за ремонт на покрива на сградата в размер на 100000 лв., вноските по които два фонда са платими в срок до 31.12.2018 г., на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС;

ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс Н.П.с административен адрес: гр. Варна, ***, представлявана от председателя на Управителния съвет на ЕС – Г.Ц., да заплати на  Р.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лева) за сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: