Решение по дело №5230/2010 на Районен съд - Бургас

                                       Р Е Ш Е Н И Е

                                                         07.03.2011 г.                             град Бургас

 

                                          В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                       наказателно отделение, ХІI състав

На седемнадесети февруари                                                           година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

        Председател:МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                                        Съдебни заседатели:

 

Секретар: Марина Димова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията БУШАНДРОВА

НАХД № 5230 по описа за 2010 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от В.И.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление № 10737/12.10.2010г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административно наказание: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП и се моли за неговата отмяна. Към жалбата се представят доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява. За него се явява надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Д. АК-гр. Шумен, която поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено искане да се потвърди наказателното постановление. Не ангажират нови доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.03.2010г. свидетелите Б. Ж. и С. Г. били на работа. Намирали се на ПП II-99 в посока гр. Созопол към гр. Бургас и с техническото средство следели за спазване скоростта на движение от водачите на преминаващите МПС. Около 14.28 часа, св. Ж. засякъл с техническото средство-система ERS-400 с фабр. № 003059049644, че лек автомобил „Рено Меган”, с рег. № В 5024 КМ, се движи с превишена скорост – 100 км/ч., при разрешена максимална скорост от 60 км/ч., обозначена с пътен знак В-26.

С оглед на тази констатация актосъставителят съставил Акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, като приел, че с гореописаното деяние В.Д. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, посочен в акта, по реда на чл. 40 от ЗАНН и бил изпратен в РУП по местоживеене, като бил предявен на жалбоподателя и подписан от същия, който се възползвал от предвиденото си право по закон, да направи писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 10737/12.10.2010г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административно наказание: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на Б. Ж.-актосъставител и очевидец, потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в акта, и от приложения АУАН, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи се и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в цялост дава вяра на показанията на свидетеля, който пресъздава свои непосредствени възприятия и чиито показания съдът намира за последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Независимо от наведените от жалбоподателя доводи, подкрепени от процесуалния му представител в съдебно заседание, съдът намира, че издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя, не е накърнило правото му на защита до степен, даваща основание за отмяна на НП, без да се разглежда спора по същество. Към момента на издаване на АУАН, самоличността на нарушителя е била неизвестна, АУАН е подписан от двама свидетели-очевидци на нарушението и е била дадена възможност на жалбоподателя да се възползва от правото си на възражения, от което, видно от приложените по делото доказателства, същият се е възползвал. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По съществото на спора:

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак”.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението, предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч – с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява МПС.

      С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението на забраната, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от показанията на свидетеля, както и от приложения АУАН, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че Д. не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, тъй като представените по делото доказателства не доказват тезата му и в този смисъл, съдът я възприема като защитна теза, с цел оневиняване и избягване н административно-наказателна отговорност

С оглед на това, че към настоящия момент санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП има нова редакция /изм. ДВ бр.10/1.02.2011г./, според която наказанието е само един вид –глоба, а в старата редакция има и кумулативна санкция –лишаване от права, съдът счита ,че новата разпоредба е по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта за лишаване от права и потвърдено в частта за наложената глоба.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че с измененията в ЗДвП от 01.02.2011г. размера на глобата е завишен от 100 лв. на 150 лв., за посоченото по-горе нарушение, но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя  съдът не може да наложи този по-висок размер на наказанието глоба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10737/12.10.2010г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас против В.И.Д. ***, с ЕГН **********, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 100 лв, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 10737/12.10.2010г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас против В.И.Д. ***, с ЕГН **********, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание: лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                                СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: М.Д.