№ 3615
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина К.а
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина К.а Гражданско дело №
20253110105137 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Н. М., ЕГН **********,
адрес: *********** срещу Н. М. К., ЕГН **********, адрес: ***********, *************,
кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл.144 СК за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в полза на ищеца в размер на 400 лв., считано от
датата на предявяване на иска -23.04.2025г. до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на задължението за заплащане на издръжка, с падеж първо
число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане; с правно основание чл.149 СК за осъждане на
ответника да заплати издръжка в полза на ищеца за минал период 23.04.2024г. - 22.04.2025г.
вкл. в общ размер на 4800 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска 23.04.2025г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че е навършил
пълнолетие на 16.03.2024г. и е ученик XII клас, редовна форма на обучение в СУ„Св. Св.
К.М." ***********. Настоящата учебна година е последна за обучението му и не получава
стипендия. Твърди се, че ищецът не притежава имущество, от чието използване да може да
генерира доходи и респективно да се издържа, и няма доходи, от които да осигурява
средства, необходими за издръжката му. Същевременно ответникът е трайно трудово
ангажиран, има стабилни доходи и от навършване на пълнолетието на ищеца, той не
заплаща дължимата му издръжка. По изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № I-511/20.03.2006г. се установява, че ответникът е баща на ищеца.
По делото е представено Удостоверение от СУ Св. св. К.М., ***********, от което е
видно, че ищецът е ученик в 12 клас през учебната 2024/2025г. и се е обучавал в 11 клас през
учебната 2023/2024г..
Представени са доказателства за трудовата ангажираност, доходите и имущественото
1
състояние на майката на ищеца, както и относно здравословното състояние на брат му.
Направена е служебна справка в НБД „Население“ от която се установява, че
ответникът няма ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка по закон.
От постъпилата информация от ТД на НАП-Варна се установява, че за периода от
01.01.2024г. до 24.06.2025г. няма данни за осигуряване по реда на КСО на лицето Н. М. К..
Постъпила е справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, съдържаща
данни за притежавани от ответника МПС.
Постъпила е справка от Агенция по Вписванията-Варна за вписванията по партидата
на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и
пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
В смисъла на термина „без особени затруднения” законът е имал предвид, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване
на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да
си осигурява доходи от труд, не означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК.
Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в
хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи
произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите
пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им.
Поради това, дори наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от
грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера й.
Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са
длъжни сами да се грижат за издръжката си. / в този смисъл решение №305/07.06.2011г. по
гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Бонева, решение № 199 по гр. д. №
944/2010 г. на III г. о. ВКС и решение № 195 по гр. д. № 1424/2010 г. III г. о. ВКС и др./.
Налице са предпоставките на чл.144 СК.
Към датата на подаване на исковата молба ищецът е навършил пълнолетие, не е
навършила 20 - годишна възраст и е учил в средно учебно заведение, както и не е трудово
ангажиран и у него липсва имущество, от което може да се издържа.
Издръжката по чл.144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им
възможности. По делото са налице данни за доходите на майката, като съобразно размера
им, същата не би могла да поема издръжката на ищеца.
Ответникът е уведомен за образуваното срещу него производство, като до
приключване на съдебното дирене, не е възразил срещу претенциите на ищеца. Доколкото
по делото липсват данни ответникът да има здравословни проблеми, които да му пречат да
развива трудова дейност, съдът приема, че заплащането на издръжка в полза на ищеца, няма
да създаде особени затруднения за ответника. Липсват данни същият да има задължения за
издръжка към други лица, създаващи му особено затруднение да осигурява издръжка на сина
си.
Съгласно чл.142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Възможността е
винаги обективна и конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията за
задълженото лице.
Съдът след преценка нуждите на ищеца, доходите на страните и
останалите относими обстоятелства, както и социално - икономическите условия в страната
намира, че общата месечната издръжка на ищецът следва да бъде 1000 лв. Воден от
изложените мотиви, отчитайки факта, че ищецът живее в дома на майка си, съдът намира, че
ответникът следва да заплаща месечна издръжка от 400 лв. от общия определен размер.
2
Искът за присъждане на издръжка за минал период 23.04.2024г. - 22.04.2025г. вкл.,
също се явява основателен и доказан по размер. Установено е, че през посочения период от
време ищецът е бил пълнолетен, учил е в средно учебно заведение, не е бил навършил 20 -
годишна възраст.
По разноските:
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл. 38 ЗА, с оглед предоставена на ищеца безплатна правна помощ. В този случай размерът
на адвокатското възнаграждение се определя от съда, а не съобразно правилата на НМРАВ.
Съобразно изхода на делото, на процесуалния представител на ищеца следва по реда на
чл.38, ал.2 ЗАдв. да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева, който е съобразен в
фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще и минало време, в общ размер от 240
лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението, в частта относно присъдените издръжки.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, адрес: ***********, ************* ДА
ЗАПЛАЩА НА пълнолетния си син М. Н. М., ЕГН **********, адрес: ***********
месечна издръжка в размер на 400 /четиристотин лева/ лева, считано от датата на
предявяване на иска -23.04.2025г. до настъпване на законоустановена причина за изменение
или прекратяване на задължението за заплащане на издръжка, с падеж първо число на
текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане, на основание чл.144 СК.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, адрес: ***********, ************* ДА
ЗАПЛАТИ НА пълнолетния си син М. Н. М., ЕГН **********, адрес: *********** сумата в
общ размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин лева/ лева, представляваща издръжка за
минал период 23.04.2024г. - 22.04.2025г. вкл., ведно със законната лихва от предявяване на
иска 23.04.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл.149 СК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, адрес: ***********, ************* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса върху
присъдените издръжки общо в размер на 240 лева /двеста и четиридесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, адрес: ***********, ************* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. В. В. от АК – Варна, с личен номер от Единния адвокатски
регистър *********, с адрес: **************, адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. (петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3
4