№ 157
гр. С.З., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000138 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №25/17.01.2022г., постановено по гр.д. №
3840/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е прогласен за нищожен
сключения между „К.“ ООД и М. К. Р., договор за предоставяне на гаранция
№**********/12.06.2020г., поради противоречие със закона, на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД и са присъдени разноските по делото.
Въззивникът „К.“ ООД излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото. Няма
направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия М.
К. Р., с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Посочена е съдебна практика. Изложени са подробни съображения
по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е
1
представен списък с разноските и договор за процесуално
представителство. Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание са чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М. К. Р. моли съда да приеме, че договор за предоставяне на
гаранция № **********, сключен между нея и „К.“ ООД е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното дружество е подало
отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения.
Безспорно е установено, че между „Н.“ ООД, като кредитор и М. К. Р.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит от
12.06.2020г., въз основа на който, „Н.“ ООД е предоставило потребителски
кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв. със срок на
ползване една година от сключването му, при ГПР 49.09%, с лихва по кредита
на ден в размер на 1/365 от годишния лихвен процент, обща сума за връщане
703,04 лв. Видно от чл. 4, ал. 3 от договора е отразено, че в срок до края на
следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия на договора. В чл.6, ал.1 е уговорено, че в
случай, че не предостави такава дължи неустойка в размер на 4 лв. +0.89% от
сумата на усвоения транш за първия ден и по 0.89% за всеки следващ ден.
Видно от представения договор за предоставяне на гаранция №
**********/2020г., сключен между ответника „К.“ ООД, като гарант и
ищцата М.Р., като наредител, наредителят възлага, а гарантът приема да
издаде гаранция в полза на „Н.“ ООД за обезпечаване на задълженията му по
горепосочения договор за кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 наредителят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 4 лв. +0.85% от сумата на усвоения
транш за първия ден от всеки лихвен период и по 0.85% за всеки следващ ден.
Видно от разпечатка от електронно съобщение ответникът е уведомил
ищцата, че по горепосочения договор за гаранция му дължи сумата от
2
662,50лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд намира, че в настоящия случай, от начина по който е
уредено задължението на кредитополучателя, отнасящо се до обезпечаване
задължението си - осигуряване на банкова гаранция или гаранцията, издадена
от небанкова финансова институция в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще
бъде свързано със значителни затруднения. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. Предоставянето на обезпечение е
дейност, която предхожда сключването на договора. Ако заемодателят
прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква такова
предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява
допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Така на практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето
му да се сключи договора за кредит. Основната цел на договора за гаранция е
да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД.
Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
3
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана
в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
В настоящия случай клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора за
потребителски кредит от 12.06.2020 г. уговаря между страните неустойка в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция по
кредита.
Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или
гаранция от небанкова институция. Задължението за предоставяне на
обезпечение под формата на гаранция има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за потребителски кредит. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи на
добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Предвид гореизложеното сключения между страните договор за
предоставяне на гаранция следва да бъде прогласен за нищожен на основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
4
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лева – 300 лева.
Въззивникът следва да заплати на възззиваемия разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева пред настоящата инстанция,
което не се явява прекомерно .
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 25/17.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 3840/2021 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.*** да заплати на адвокат М. В. М., АК П., гр.П., ул.***, при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатна адвокатска помощ на М. К. Р.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С.З., кв. ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6