РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. С., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230201090 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба на С. Н. Е., чрез упълномощен
представител против наказателно постановление № 9418-/18.06.2025 година,
издадено от Директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. С., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ и
чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание
чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.
По делото е депозирано писмено становище от жалбоподателя, чрез
упълномощен процесуален представител, с което изразява становище по
същество и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява надлежно
упълномощен процесуален представител юрисконсулт Р. Т., който счита, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено, претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 21.05.2025 г. в 15:23 ч. по път I-6, км. 387+400 на отбивна площадка в
посока гр. К. - гр. С. контролните органи от АПИ установили, жалбоподателят
управлявал съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка ДАФ, модел Ф Г
ХФ с peг. № ......... и полуремарке с три оси с peг. № ...... като извършвал на
превоз с товар пшеница, видно от представена на проверяващите кантарна
бележка № *********/21.05.2025 г.
В хода на проверката е било извършено измерване техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR № 1 18845 и ролетка № 1311/18/5 м/.
Техническото средство е отчело, че при максимално допустимо
натоварване на задвижващата ос 11.500 т, задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 13.015 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4. буква „а" от Наредбата,
проверяващите констатирали превишаване е с 1.515 т.
Освен това установено по време на проверката било, че при измерено
разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 30.115 т., при максимално допустимо натоварване на оста
24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на и звън габарити и и/или тежки ППС (Наредбата), като
превишаването е с 6.115 т.
Въз основа на установеното от служителите по време на проверката, на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 10790/21.05.2025 г., за нарушение на
чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.
„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на издадения АУАН № 10790/21.05.2025, на
жалбоподателя било издадено наказателно постановление № НП
9418/18.06.2025 година от Директор на дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. С., за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ и
чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и е наложено
наказание на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в
размер на 2500 лв. НП било лично получено жалбоподателя на 18.08.2025 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаният по делото св. Е. Г.,
доколкото същите не противоречат на установената фактическа обстановка.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени доказателства.
2
На първо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. АУАН е съставен от св.Р. Г., на длъжност инспектор в
отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ и
неговата компетентност е видна от приложената по делото Заповед № РД-11-
97/29.01.2025 г. на председателя на УС на АПИ /л.19 от делото/. В тази
заповед са посочените длъжностните лица, които са определени да съставят
АУАН, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 167,
ал. 3 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън
населените места, контролират състоянието и изправността на пътната
настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка.
Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните
превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници"
и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване.
В случая актосъставителят и длъжностно лице наложило санкцията за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП разполагат със съответната
компетентност за установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
ЗДвП и налагане на наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, която се
извежда от контролните правомощия на органите по чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл.
170, ал. 1 във вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. По силата на препращането от чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП, приложими са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН
и чл. 47, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 2 ЗАНН. Компетентността на
актосъставителя и АНО е видна от приложените по делото Заповед № РД-11-
97/29.01.2025 г. на председателя на УС на АПИ /л.19 от делото/ и Заповед №
РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на УС на АПИ /л.21 от делото/. В тази
връзка, съдът намира възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за липсата на компетентност на актосъставителя и на АНО за
неоснователно.
Съдът намира за установено, че управляваното от жалбоподателя МПС
представлява съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка ДАФ, модел Ф Г
ХФ с peг. № ......... и полуремарке с три оси с peг. № А7850ЕЕ. Установено
безспорно е и това, че водачът извършва превоз на пшеница, като при
3
извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 1 18845
и ролетка № 1311/18/5 м/ е констатирано, че едната задвижваща ос –втората на
цитираното ППС е натоварена с 13,015 т., а при измереното разстояние между
осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
е била 30.115 т.
Съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.
С разпоредбата на чл. 7, ал. от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е
предвидено допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение №
2 отворени за обществено ползване пътища за: по т. 4, б. „а“ - единична ос
задвижваща, на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11, 5 т.; по т. 3, б.
„б“ - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 м. - 24 т.
С оглед установеното, че втората задвижваща единична ос на
управляваното от жалбоподателя ППС е била с тегло 13,015 т., то
превишаването на максимално допустимото, съобразно горепосочените норми
е било с 1,515 т.
Управляваният от санкционираното лице съчленено ППС попада в
приложението на цитираната норма, доколкото, управляваното от
жалбоподателя ППС с тройна ос при разстояние между осите над 1.30 метра
на ос на тройна ос е с натоварване 26.050, кг., то представлява „тежко“ ППС
по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Съдът намира за безспорно установено, че извършеното в деня на
проверката измерване е правилно, в съответствие със законовите изисквания
за извършването му, като същото е проведено чрез използването на
сертифицирани технически средства за измерване. По делото е установено, че
посочения тонаж е замерен със ролетка № 1311/18/5 м/ и използвана мобилна
везна модел DFW-KR № 1 18845, които са сертифицирани, видно от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: копие от Заявление
№ 000029– 18739/14.04.2025 г. за проверка на средствата за измерване /л34 от
делото /, копие от Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за
измерване № 06.07.4603/07.07.2006 г., ведно с приложение към него /л.36-64
от делото/, Копие на сертификат за съответствие DIN50049–2. 1, за ролетка
BMI с фабричен номер 1311/в превод от немски език/ и копие от Декларация
4
за съответствие/ в превод от немски език/ /л.65-70 от делото/. Посочените
показатели са установени по надлежния ред, чрез извършено замерване с
изправно и преминало през съответния технически преглед техническо
средство както и от служители на контролната агенция, който са преминали
съответно обучение за това и имат правомощията да го извършват/ видно от
приложените по делото Протокол за проведено обучение от 06.06.2024 г. /л.71
от делото/ и Протокол за проведено обучение от 06.06.2024 г. /л.73 от делото/,
касаещи обучение с електронни везни/кантари, проведено на св.Р. Г..
Съдът счита, че в НП, АНО правилно и точно е посочил нарушените
законовите разпоредби като е подвел извършеното от жалбоподателя деяние
под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение като не споделя възраженията посочени в жалбата за неправилно
прилагане на материалния закон.
Съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от
ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ.
За така квалифицираното нарушение е наложено административно
наказание на основание действащата към момента на извършване на
нарушението разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДП, която е
предвиждала, че се наказват с Глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да
спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът, обаче счита, че определеното наказание „Глоба“ в превес на
максималния размер от 2500 лв. е несъответно на извършеното нарушение и
на степента и характера на вината на извършителя. Действително е налице
претоварване, но по делото липсват други отегчаващи вината на извършителя
обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения от
същия вид. В конкретния случай липсват и доказателства за системност на
нарушението, поради което съдът счита, че следва да намали размера на
наложеното наказание като определи същото в минимално предвидения в
закона, а именно наказание “Глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 2 от АПК, вр. чл.
78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да присъди заплащането на разноски в полза на
жалбоподателя, като определи сумата от 440 лева, адвокатско
възнаграждение, съобразно съразмерна част на изменената част на
обжалваното наказателно постановление.
Основателно и своевременно се явява искането за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение от страна на
представителя на АНО. Същото следва да се определи в размер на 80 лева,
който е минимално предвидения, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
5
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
плащането на правната помощ, като съдът отчете обема на работата и
конкретната фактическа и правна сложност на спора и да се възложи в тежест
на оспорващата страна.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 9418-/18.06.2025 година, издадено от Директор на
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр. С., с което С. Н. Е. ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.
„Христо Ботев“ № 1, вх.Б, ет.5, ап.10, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП
във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ., на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, като
НАМАЛЯ размера на наложеното наказание „Глоба“ на 500 лева на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. С. да заплати на
С. Н. Е. ЕГН ********** сумата от 440 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Н. Е. ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр. С. сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6