Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Н., 04.12.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Н.,
в публичното си заседание на девети
ноември две хиляди и петнадесета година , в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР –ПРОТОКОЛИСТ: Б.А.
като разгледа докладваното от
съдия Николова гр.д. № 662 по описа за
2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ищеца И.Ч., гражданин на РТурция, спрямо ответниците, първоначално спрямо С.Х.Т., който в процеса е заместен на основание чл. 227 от ГПК от своите сестри Й.Х.Т. и М.Х.К., както и спрямо ответниците Ю. С. О. и съпругата му Б.Х.О. съдържаща три кумулативни иска по чл. 108 от ЗС, касаещи равандикация на три самостоятелни недвижими имоти.
Спрямо Й.Х.Т. и М.Х.К., като правоприемници на починалия си брат С.Х.Т. е предявен иск по чл. 108 от ЗС относно 1/ имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., с цена на иска 1858,70лв. и 2/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. с цена на иска 2054лв.
Спрямо ответниците Ю. С. О. и съпругата му Б.Х.О., искът по чл. 108 от ЗС е относно имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К. с цена на иска е 1064,60лв.
Ищецът сочи, че е наследник на З.А.И., негова майка, поч. На 10.05.1996 г. в Р Турция. Ищецът сочи, че освен него, наследник на майка му е и брат му Н. Ч., роден на *** г., гражданин на Р Турция. Като наследник на майка си, ищецът сочи, че е собственик на 1/2ид.ч. от притежаваното от нея имущество, в т.ч и от недвижимите имоти, предмет на делото.
Ищецът сочи, че майка му упълномощила лицето А.А. Дос от с. К. с право да я представлява при реституцията на земеделските земи и с Решение № 0009/15.02.1995 г. е било възстановено правото на майка му на собственост върху недвижими имоти, земеделски земи, находящи се в землището на с. К., общ. К., конкретно на: 1/ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012; нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002 и нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002.
Ищецът сочи, че по желание на майката на ищеца, земите били обработвани безвъзмездно от семейството на А.А. Дос, като след неговата смърт това правел синът му С. Ахмед.
Ищецът сочи, че дълги години не е предприемал нищо спрямо тези земи, но преди известно време потърсил брат си Н. и му предложил да му продаде собствения си дял от земите, но той отказал да разговаря с него. Това мотивирало ищеца да пристигне в България заедно с дъщеря си З. Ч. и да предприеме необходимите действия за разпореждане с нивите. Едва при пристигането си ищецът узнал от С. Ахмед, че брат му – Н. Ч. е продал всички земеделски земи.
С НА № ***, рег. № 12872, дело № 2778/*** г. първоначално всички земи били дарени на Е.Н.И., син на Н. Ч.. Ищецът сочи, че този договор бил нищожен.
Ищецът сочи, че по – късно с НА № ***, дело № 3136 от *** г., Е.Н.И. е продал на първоначалния ответник С.Х.Т. два от имотите: 1/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. с цена на иска 2054лв. и 2/ имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., с цена на иска 1858,70лв., а с НА № ***, дело № 3141 от *** г. Е.Н.И. е продал на втория ответник Ю. С. О., третия имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К..
Ищецът твърди, че т.к праводателят по тези сделки не е бил собственик не е настъпило вещнопрехвърлителното им действие, поради което приобретателите по сделките не са собственици на имотите.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е собственик на 1/2ид.ч. от имотите и да осъди правоприемниците на първоначалния ответник С.Х.Т. да върнат владението на два от имотите: 1/ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. и 2/ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., както и да осъди ответниците Ю. С. О. и Б. Х.О. да върнат владението на имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К..
Ищецът желае присъждането на направените по делото разноски.
Ответниците Ю. С. О. и Б. Х.О. са представили писмен отговор, с който оспорват основателността на предявения спрямо тях иск. Ответниците сочат, че са придобили имота на основание, годно да ги направи собственици, което е станало с НА № ***, дело № 3141 от *** г. и упражняват фактическата власт върху него. Оспорват твърденията на ищеца, относно предоставената от неговата майка власт върху имотите на лицето А.А., т.к представения от ищеца документ „пълномощно” нямал правна стойност. Пълномощното било написано на български език, с печат, на който се четат инициалите на чужда държава, вероятно Република Турция, а по съдържание документа възлагал права по управление на имотите не можел да се квалифицира като пълномощно. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че имотите били предоставени за безвъзмездно ползване на лице, което е починало преди повече от 10 години.
Ответниците твърдят, че ищецът се е дезинтересирал от имотите си от дълго време, повече от 18 години, от откриване на наследството до предявяване на иска. твърдят, че е налице изоставяне на имотите от ищеца, през което време брат му Н. Ч. е упражнявал цялата фактическата власт върху имотите, упражнявал е владелчески права върху цялото наследствено имущество, като го е отдал и под наем.
Ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 82 от ЗС и сочат, че към тяхното владение следва да се присъедини и това на техния праводател, доколкото ищецът не оспорва, а напротив признава, че брат му Н. Ч. е владял имота като свой.
Ответниците твърдят, че са станали собственици на имота въз основа на валидна правна сделка и по отношение на тях се прилага разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗС, съгласно която собствеността се придобива при добросъвестно владение с изтичането на 5 годишна давност.
При условия на евентуалност ответниците се позовават на изтекла в тяхна и на техния праводател полза дълга придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 от ЗС от повече от 10 години. Позовават се на твърдението на ищеца, че правдодателят им е установил своето владение след владението на своя баща Н. Ч., което не се спори от ищеца и е станало, считано от 2003 г. до 24.10.2006 г., когато е прехвърлил имота на своя син Е.Н.И.. През този 11 годишен период е упражнявана фактическата власт върху имота и извличана полза от това, като имота е отдаван под наем и лично ползван. Владението е било явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато. Ответниците твърдят, че са добросъвестни владелци на имота, т.к са получили владението на валидно правно основание. Твърдят, че към момента на изповядване на прехвърлителната сделка не бил вписан по реда на чл. 112 от ЗС друг акт, който да разколебава несъмнената собственост на имота в лицето на прехвърлителя. От своя страна приобретателите са установили след 2006 г. непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху имотите, поради което те са собственици на имотите.
Ответниците молят съда да отхвърли исковете и да им се присъдят наравените разноски.
Ответниците Ю. С. О. и Б.Х.О. са предявили при условията на евентуаност спрямо коонституирания като трето лице – помагач Е.Н.И. *** обратен иск, на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД. С обратния иск, ответниците сочат, че третото лице – помагач е продавач по договора по НА № ***, дело № 3141 от *** г., съгласно който продажната цена на имота е платена напълно и в брой в размер на 700лв. С оглед на възможността искът на ищеца по чл. 108 от ЗС спрямо ответниците да бъде уважен и в този случай, ответниците предявяват спрямо третото лице обратен иск за връщане на платеното по договора за продажба в размер на 700лв. или по 350лв. за всеки един от двамата ответници.
Първоначалният ответник по делото С.Х.Т. (приживе), в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията на ищеца, че е наследник на З.А.И., т.к не било установено че имената на З.А.И. и З. Ч. са на едно и също лице. Подобно твърдение ответникът прави и относно твърдението на ищеца, че лицата И.Ч. и лицето И. А. И.Ч. са едно и също лице, както и че братът на ищеца Н. Ч. и лицето Н. А. И. Р. са едно и също лице. Ответникът твърди, че владее двата имота на правно основание, което го е направило собственик, съгласно НА № ***, дело № 3136/*** г. на Нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара. Ответникът твърди, че при осъществяване на сделката не се е усъмнил в правата на праводателя си, както и че имотите са предмет на спорно право. Ответникът твърди, че е придобил правото на собственост въз основа на действителна правна сделка и владее същите явно, необезпокоявано и непрекъснато от момента на придобиването им от *** г. до сега, отдава ги под наем, съгласно сключен договор. От никого не са предприемани действия по оспорване на владението, отнемане или неговото нарушаване. Поради това ответникът сочи, че владее имотите спокойно, непрекъснато, съгласно прехвърлителната сделка и поради това е станал техен собственик и на давностно владение с кратка придобивна давност, съгл. чл. 79, ал2 от ЗС.
Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да му се присъдят разноски. Изразеното от починалия в хода на процеса ответник С.Т. се поддържа от неговите правоприемници, конституирани в процеса на основание чл. 227 от ГПК, сестрите му Й.Х.Т. и М.Х.К..
От ответника по обратния иск Е.Н.И. *** не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Имотите предмет на делото представляват 1/ нива с площ от 10995 кв.м., м. „Тикенлик”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.74.2, при граници и съседи: 37232.74.5, 37232.74.4, 37232.74.3, 37232.71.253, 37232.74.1; 2/ нива с площ от 8047 кв.м., м. „Кирез Тарла”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.53.2, при граници и съседи: 37232.101.224, 37232.53.20, 37232.53.6, 37232.53.6, 37232.53.3; 3/ нива с площ от 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.4.12, при граници и съседи: 37232.4.13, 37232.11.239, 37232.4.14, 37232.4.11, 37232.4.19, 37232.4.8.
За имотите са издадени скици с №№ 15-276522, 15-276523, 15-276524 от 08.08.2014 г. и удостоверения за данъчни оценки.
Съгласно представеното удостоверение за идентичност на имената, издадено от Кметство с. К., Община К., се установява, че лицето З.А.И., б.ж на К. е носила и имената З. Ч..
Приживе З. Ч., родена на *** г., живуща в Р Турция, с. У. през 1992 г. (липсва дата) е упълномощила, съгласно пълномощно, приложено на л.10 от делото, лицето А.А. Дос от с. К. да я представлява пред всички административни, съдебни и финансови органи в страната, като подаде от нейно име и за нейна сметка до общинската поземлена комисия всички необходими документи за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, находящи се в с. К..
По делото ищецът е представил копие от решение № 0009/15.02.1995 г.на ПК К., ЕКНМ 36079, съгласно което на З.А.И., б.ж на К. се възстановява правото на собственост върху процесните имоти.
На 10.05.1996 г. З. Ч. е починала в Р Турция и видно от представения превод на съдебното решение на мировия съд в *** по дело № 2013/1519, същата е оставила за свои наследници двама сина Н. Ч., роден 1938 г. и И.Ч., роден 1933 г. – ищеца по делото.
Съгласно представеното удостоверение за идентичност на имената, издадено от Кметство с. К., Община К., се установява, че лицето Н. И. Р., роден на *** г. е носил и имената Н. А. И. Р.(с това име лицето е записано в Акт за раждане № 47/1938 г., л.13 от делото), както и името Н. Ч.. Приложено е удостоверение за идентичност и на имената на И. А. И. Ч. (с това име лицето е записано в Акт за раждане № 24/1935г., л.13 от делото), от което се установява, че лицето И. И. Р., родено на *** г. е носило и името И. Ч..
На *** г. синът на реституираната наследодателка З.И., Н. Ч. дарява на Е.Н.И. с НА № ***, дело № 2778/ *** г. собствените си недвижими имоти, представляващи трите процесни земеделски земи.
С НА № ***, дело № 3136 от *** г. Е.Н.И. продава на първоначалния ответник С.Т. от придобитите земи, само тези, представляващи: 1/ имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., който към настоящия момент представлява имот с площ от 10995 кв.м., м. „Тикенлик”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., с идентификатор № 37232.74.2, при граници и съседи: 37232.74.5, 37232.74.4, 37232.74.3, 37232.71.253, 37232.74.1 и 2/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К., представляващ към момента имот с площ от 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., с идентификатор № 37232.4.12, при граници и съседи: 37232.4.13, 37232.11.239, 37232.4.14, 37232.4.11, 37232.4.19, 37232.4.8.
С НА № ***, дело № 3141 от *** г. Е.Н.И. продава на втория ответник Ю.О., третия от придобитите недвижими имоти, а именно нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К., който към момента представлява нива с площ от 8047 кв.м., м. „Кирез Тарла”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща сега имот с идентификатор № 37232.53.2, при граници и съседи: 37232.101.224, 37232.53.20, 37232.53.6, 37232.53.6, 37232.53.3.
По делото е приложено пълномощно № 4754/23.05.2013 г. от И.Ч., нотариално заверено на 23.05.2013 г. от Нотариус в Р Турция, ***, Текирдаг, в което е посочено, че И.Ч., където е посочено, че в Р България е носил имената И. И. Р., с което упълномощава дъщеря си З. Ч., родена на *** г. и с имена в Р България З. И. И. с посочените в пълномощното права, сред които и правото да упълномощава от негово име адвокат, във връзка с управлението и стопанисването на недвижими имоти, които притежава по наследство в с. К., представляващи земеделска земя, лозе, къща с дворно място.
По делото са представени договори за наем на земеделска земя, сключени на *** г., по силата на които ответникът Ю.О. е предоставил на Ш.Ш.А. собствената си, съгласно НА № № ***, дело № 3141 от *** г.земеделска земя, представляваща нива с площ от 8 дка, в землището на с. К., масив 53, парцел 2. Всички договори са за срок от една стопанска година.
Представени са по делото и договор за наем на земеделска земя, сключени между първоначалния ответник С.Т. и „Агро – Каи” ООД гр. И., с които ответникът Т. е предоставил за ползване собствените си земеделски земи, описани в чл.1/1/ от договора, сред които са и двата имота № 74002 с площ от 10,995дка и № 4012 с площ от 13973 кв.м. в землището на с. К.. Договорите са от 20.12.2006 г. със срок за 1 година; от 01.07.2007г. със срок 3 години до 30.09.2010 г.; от 01.10.2010 г. отново за срок от 3 години до 01.10.2013 г.
На 08.08.2013 г. е сключен договор за аренда на същите земеделски земи между същите страни С.Т. и „Агро – Каи” ООД гр. И., вписан в случжабата по вписванията към АВп при РС Н., под № *** г. със срок на действие за 10 стопански години – до 01.10.2023 г.
Представени са анкетни карти и формуляри, които се изготвят от земеделските производители пред Министерство на земеделието и храните и които се попълват в Областната дирекция „Земеделие”, в които „Агро – Каи” ООД гр. И. е посочил и имотите предмет на настоящето дело № 74002 с площ от 10,995дка и № 4012 с площ от 13973 кв.м. в землището на с. К.. Представен е анкетен формуляр № 261/17.01.2014 г., № 1715/28.02.2013 г. № 427/20.02.2013 г. № 1565/26.03.2012 г., № 510/23.03.2012 г.; № 511/25.03.2011 г.; № 703/16.04.2010 г.
Представени са и анкетни формуляри, изготвени от Ш.Ш.А. пред Министерство на земеделието и храните и които се попълват в Областната дирекция „Земеделие”, в които е посочен имота предмет на настоящето дело, представляващ имот № 0053002 с площ 0,8 хектара в землището на с. К.. Представени са анкетни формуляри с входящи номера: от 01.03.2010 г.; № 321/11.03.2011 г.;№ 375/08.03.2012 г.; № 455/21.02.2013 г. и № 149/08.01.2014 г.
По делото са разпитани като свидетели лицата Н.Н., С. А.А. и М.А., които са посочили, че нямат родство със страните. От техните показания се установява, че семейството на З.И. Р.а, която в РТурция носела името З. Ч., се изселило в Р Турция през 1978 г. Преди да се изселят от Р България З.. Ч. и синът й И. живеели в с. Г., а синът й Н. живеел в с. К.. От синовете й само синът Н. се връщал в България. Самата баба З. живеела в с. У., в Р Турция заедно със сина си И.Ч., а Н. живеел в Истанбул. Тримата свидетелите сочат категорично, че след изселването си З. Ч. не се е завръщала в с. К. и изобщо в Р България. Свидетелката Н.Н. много подробно обяснява пред съда как е извършена самата реституция на земята в полза на З.И., за която спорят страните по настоящото дело, а именно, че от „Земеделието” са раздавали предварително бланки, които е трябвало да се попълнят. Тогава свидетелката и семейството й занесли в Р Турция такива бланки на З. Ч. и на други техни близки. З. Ч. казала, че ще упълномощи някого от нейното село, той да ги работи. Самият син на упълномощеното от З. Ч. лице, А.А. Дос, свидетелят С. А. също сочи, че през 1992 г. е получено пълномощно, като му било казано, че няма право да вземе нотариален акт, но има право да работи земите. Свидетелят и баща му започнали да обработват земята, като година след смъртта на баща му в селото пристигнали Н. и синът му Е. и му казали, че те ще работят земите. Когато Н. решил да продава земите, първо на купувача Ю.О., с когото се познавал, а после и на другия купувач С.Т., свидетелят А. попитал за И., а Н. му казал, че са се оправили. Свидетелката М.А. също потвърждава, че мъжът й А.А. Дос обработвал земите около 10 – 15 години, докато пристигнали Н. и синът му Е. и казали, че ще си вземат земите и ще ги обработват. Свидетелката сочи, също както и останалите свидетели, че след като се изселили през 1978 г. семейството на З. Ч., само синът й Н. се е връщал за да вземе земите. Първия път когато пристигнал в с. К. не взел земите, тогава мъжа й бил все още жив и той казал на Н. да отиде при баба Зайде да вземе пълномощно и да вземе земите. След като мъжът на свидетелката починал, след около 2 години отново пристигнал Н., но този път със сина си Е. и взели земите от семейството на св. А..
Свидетелят С. А. сочи, че когато Ю. купил земите от Н. знаел, че тези земи са на Н., л.213 от делото.
По делото е разпитана като свидетел и Ш.Ш.А., наемателката на земите, предоставени от Ю.. Свидетелката сочи, че е регистрирана като земеделски производител, че обработва земите на Ю. и Б., 8 дка земеделска земя от 6-7 години, като през тези години никой не е идвал да претендира за земята. Сочи, че е видяла нотариален акт на Ю. и има сключен договор за земята, като потвърждава, че предявените й в съдебно заседание договори са същите, които те са сключили с ответника Ю..
От събраните
по делото доказателства, съдът намира от правна страна, че е безспорно
установено, че ищецът е наследник на Зайде А., която е починала на 10.05.1996
г. в Р Турция. Наследодателката е родена в Р България и тук тя е носила и
имената З.А.И., а в РТурция е носила името З. Ч.. Всичко това се доказва от
представеното удостоверение за идентичност на имената, издадено от Кметство с. К.,
Община К., както и гласните доказателства.
От събраните по делото доказателства, конкретно гласните показания на свидетелите Н.Н., С. А.А. и М.А. се установи по несъмнен начин, че наследодателката на ищеца през 1978 г. е напуснала, изселила се от Р България заедно със семейството си и се установила трайно и до края на живота си в Р Турция. Това съдът прие също за категорично установено, както от посоченото от ищеца в исковата молба, така и от непоколебимите свидетелски показания в тази насока на цитираните свидетели. Наследодателката от 1978 г. до смъртта си на 10.05.1996 г. е живяла само в Р Турция. Наследодателката, както и синовете й, ищецът И.Ч., който видно от исковата молба и представеното по делото пълномощно е турски гражданин и неговия брат Н. Ч. с факта на изселването си и по силата на действалия по това време Закона за българското гражданство (ЗБГ), приет с ДВ, бр. 79 от 11.10.1968 г.и отменен от 19.02.1999 г., обаче са изгубили българското си гражданство, съгласно нормата на чл. 16, ал.2 от ЗБГ, като самата разпоредба на чл. 16, ал.2 е отменена с ДВ, бр. 64 от 1986 г. Съгласно този закон български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната загубва българското си гражданство със самото изселване. Съгласно действащия и към настоящия момент нов Закон за българското гражданство, приет в сила от 19.02.1999 г., лице което не е български гражданин може да придобие гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация отговаря на изискванията на чл. 12 от ЗБГ.
Настоящия закон е приет след смъртта на наследодателката, поради което тя до смъртта си е останала само турски, но не и български гражданин. Независимо от това обстоятелство и поради отмяната на чл. 6 от ЗСПЗЗ, считано от 1992 г., предвиждаща права на собственост върху земеделски земи само за българските граждани, наследодателката на ищеца е можела да придобие право на собственост върху земеделска земя, доколкото това право и дава разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Поради това, че с пълномощното, упълномощителката, която е чужд гражданин, гражданин на Р Турция, делегира права на упълномощеното от нея лице, български гражданин А.А. Дос, които следва да се реализират в Р България, то приложимото право, доколкото упълномощителката не е направила избор за приложимо право (forum legis), съгласно чл. 93 от Кодекса за международното частно право (КМЧП) е това, което сочи разпоредбата на чл. 94 от КМЧП, при липса на избор за приложимо право, а именно правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Съгласно презумпцията на ал.2 от с.закон, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. В настоящия случай, странта , която трябва да изпълни престацията е упълномощеното лице А.А. Дос, което съгласно пълномощното живее в с. К., тогава обл.В., Р България. Следователно в настоящия случай, пълномощното, което се представя следва да бъде преценявано с оглед на неговата действителност по българското право. Това пълномощно, както се установи по делото от показанията на св. Н.Н. е изготвено на бланка „пълномощно”, предоставяна на правоимащите от общинските служби „Земеделие” и която бланка е била занесена лично от свидетелката Налбант на наследодателката на ищеца при едно от посещенията й в Р Турция. Наследодателката само попълнила пълномощното, което е попълнено на български език. Върху това пълномощно е положен и печат, носещ символите на Р Турция. Съдът намира, че това пълномощно има характер на обикновено пълномощно, но не и на такова с нотариална заверка, доколкото не се установява наличието на такава. За това пълномощно е било достатъчно да бъде подписано от упълномощителя за да изпълни неговата воля пред ОС „Земеделие” относно възстановяването на земеделските му земи, доколкото чл. 13, ал1 от Правилника за приложение за закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) не изисква нотариална заверка на подписа. В случая не може на това пълномощно, представено пред ОСЗ, да се противопоставят разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД, изискващи при сделки с недвижими имоти формата за валидност да е нотариален акт, а при предварителните договори, съгл. чл. 19 от ЗЗД, нотариална или нотариално заверена форма, т.к това са разпоредби свързани с действия на разпореждане с недвижимите имоти - прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, а посочените в пълномощното права не предвиждат такива действия. Следователно, изготвеното въз основа на ръчно попълнена предварително изготвена бланка пълномощно дава необходимите права на упълномощителя А.А. Дос пред ОбС „Земеделие”, тогава ПК К. само да подаде необходимите документи за възстановяване на земеделските земи на упълномощителката и те да й бъдат възстановени.
Това пълномощно бе оспорено от ответниците Ю. С. О. и съпругата му Б.Х.О. и доказателствената тежест за неговата истинност лежи върху ищеца, същия обаче не доказа дали това пълномощно, действително е издадено от неговата майка, поради което съдът приема, че пълномощното е неистинско. Това обаче няма пряко отношение към предмета на делото, доколкото самото пълномощно е послужило само пред ПК К., до момента на постановяване на решението за възстановяване на земеделските земи. Независимо от това, с решението по делото на основание чл. 194, ал.2 от ГПК следва да се признае, че същото е неистинско, доколкото доказателства за обратното не се събраха по делото. Видно от приложеното копие от протокол № 1611/16.02.1993 г. на ПК К. за определяне на размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с. К., на л.11 от делото, заявени за възстановяване са били общо 6 ниви: нива с площ от 8 дка в м.”Йени кер”; нива с площ от 6 дка в м. „Гьол баши”; нива с площ от 4 дка в м. „Азмак Башъ”; нива с площ от 4 дка в м. „ .... Тарла”; нива с площ от 5 дка в м.”Чаравка” и нива с пощ от 6 дка в м.”Ен Тарла”. Общата площ на нивите е 33дка. В резултат на това ПК К., ЕКНМ 36079 е постановила Решение № 0009/15.02.1995 г., с което са възстановени на З.А.И., б.ж на К. притежаваните от нея преди напускането на РБългария земеделски земи, като самото възстановяване е станало в реални граници с план за земеразделяне, като са възстановени три ниви, представляващи: 1/ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К.; 2/ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К. и 3/ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К.. Възстановяването е в реални граници с план за земеразделяне, така както разпорежда нормата на чл. 14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ. Общата площ на възстановените ниви е 33,012дка, което е незначително повече от заявената площ от 33дка. Това възстановяване, към датата на постановяване на решението е извършено в полза на лице, което до този момент, а както се установява и до смъртта си е чужд гражданин. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.3 от ЗСПЗЗ чуждите граждани, чиито права на собственост са възстановени по реда на този член, са длъжни в тригодишен срок да я прехвърлят на лица, които имат право да придобиват земеделски земи. По делото не се установяват извършени от наследодателката на ищеца конкретни действия в тази насока. Не се установяват и действия на разпореждане извършени от упълномощеното от наследодателката лице А.А. Дос. Неизпълнението на това задължение в предвидения срок от закона срок, който започва да тече от момента на постановяване на решението, обаче няма за последица загубване на правото на собственост, доколкото липсва изрична разпоредба в ЗСПЗЗ в този смисъл. Това налага необходимостта от търсене на общи разпоредби в Закона за собствеността, които да уреждат последиците от неизпълнени на подобно задължение. Съгласно чл. 64, ал. 1от Кодекса за международно частно право (КМЧП), владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират, както и съгласно чл. 65, ал.11 от с. кодекс придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването. Следователно за наследодателката на ищеца, към датата на нейната смърт, досежно реституираните имоти ще важат разпоредбите на българския Закон за собствеността и конкретно на тези посочени в раздел VIII ”придобиване и изгубване правото на собственост”, където в т.6, озаглавена „Изгубване правото на собственост” е посочено в чл. 99, че
правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Изричен отказ от правото на собственост от страна на наследодателката, направен до датата на нейната смърт не се установява да е направен. Това означава, че след нейната смърт и съгласно нормата на чл. 89, ал.2 от Кодекса на международното частно право, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Съгласно представеното по делото решение на мировия съд в ***/ Р Турция по дело № 2013/1519, след смъртта на наследодателката З. Ч., същата се наследява от синовете си Н. Ч., роден 1938 г. и И.Ч., роден 1933 г. (ищецът по делото). Двамата имат равни дялове. Съгласно чл. 91 вр. чл. 89, ал.2 от КМЧП, който препраща към приложимия български закон за наследството и конкретно към чл. 5, ал.1 от него, то двамата синове на наследодателката на ищеца имат равни права.
Ищецът по делото, който е син на наследодателката З. Ч., на която е възстановена собствеността върху земеделските земи, съгласно непоколебимите свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели се установи, че не се е завръщал в Р България до 2013 г. През тази година в с. К. пристигнала неговата дъщеря, която съгласно даденото от баща й пълномощно № *** г., дадено пред Нотариус в Р Турция, надлежно преведено и приложено на л. 20 от делото е имала правото да го представлява по въпросите, свързани с управлението и стопанисването на недвижимите имоти, които баща й има в с. К.. Това, че ищецът не се е завръщал в Р България личи и от съдържанието на исковата молба, където се сочи „ Това ме принуди да предприема необходимите действия, с помощта на дъщеря си З. Ч.. Идвайки в България, тя се среща със ............ . В последствие от справка в Службата по вписванията, дъщеря ми установява, че .........”. В този смисъл са и показанията на св. **, който казва, че преди 3-4 години дошла „една госпожа”, и казала, че е дъщеря на И.. Всичко това показва, че ищецът, който е чужд гражданин не се е завръщал в Р България и съответно не се е интересувал от имотите, за които води настоящето дело от момента на тяхната реституция 1995 г.
Съгласно приложимото българско право, както бе посочено по – горе, съгласно препращащата норма на чл. 64 от КМЧП, чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Отказ от право на собственост от страна на ищеца също не се установява да е направен.
По делото е представен НА № ***, дело № *** г. с който другият
пряк наследник на наследодателката на ищеца, синът й Н. Ч., за който съдът
приема за установено по несъмнен начин, че е носел и имената Н. И. Р., Н.
А. И. Р. е дарил на синът си Е.Н.И., възстановените с Решение № 0009/15.02.1995
г. на ПК К., ЕКНМ 36079 земеделски земи. За извършване на тази сделка, пред нотариуса е било
представено самото решение на ПК К., видно от описаните към нотариалния акт
документи.
От така извършената правна сделка, съдът намира, че в действителност праводателят по нея Н. Ч., позовавайки се само на решението на ПК К. по реституцията на земеделската земя в полза на неговата майка, след нейната смърт, макар да не е бил единствен неин наследник, съответно собственик на земята, се е разпоредил с цялата реституирана собственост в полза на сина си. Независимо от това обстоятелство, обаче тази продажба, в случая на целите имоти, без съгласието на другия наследник, ищецът по делото представлява продажба на чужда вещ и е действителна. В този смисъл са Решение № 15 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г., I г. о.; Решение № 507 от 1.VII.1994 г. по гр. д. № 381/94 г., I г. о.; Решение № 649 от 1.VII.1993 г. по гр. д. № 477/92 г., I г. о.; Решение № 260 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., ГК и мн.др. Ищецът не е заявил претенции за нищожност на договора за продажба, съгл. чл. 26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие от другия собственик. Поради това, съдът счита, че доколкото ищецът не се позовава на нищожност на тази сделка, то тя е валидна и действителна. Сделката е действителна, но доколкото прехвърлителят по нея Н. Ч. освен своите права на собственост, които съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН се равняват на 1/2ид.ч се разпорежда с целите имоти, т.е прехвърля и останалите 1/2ид.чот трите имота, които са собственост на брат му И.Ч., то по отношение на тази част сделката не е произвела вещнопрехвърлителното си действие. В този смисъл е налице също многобройна съдебна практика на ВКС, отразена в Решение № 649 от 1.VII.1993 г. по гр. д. № 477/92 г., I г. о.; Решение № 260 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2013 г., III г. о., ГК; решение № 127 от 12.12.1993 г. по гр. д. № 572/1993 г. на ВКС, II ГО; Решение от 4.02.2004 г. на ВКС, II ГО, по гр. д. № 292/2003 г.; Решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., ГК и мн.др. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от ЗС приобретателят на имотите, третото лице по делото Е.Н.И. е добросъвестен владелец, доколкото по делото не се установи, че към датата на придобиване на имотите – *** г., извършено с НА № ***, дело № 2778/ *** г. той е бил недобросъвестен, т.е че е знаел, че придобива от несобственик (че баща му Н. Ч. не е собственик на целите имоти). Презумпцията за добросъвестност е оборима, съгл. чл. 70, ал.2 от ЗС, но в настоящия случай липсват твърдения от страна на ищеца в тази насока, както и не се представиха доказателства, които да я опровергават, поради което и въз основа на нея добросъвестността се предполага, че е била налице и следователно третото лице – помагач по делото Е.И. е добросъвестен владелец, доколкото е придобил владението върху имотите въз основа на сделка, годна да го направи собственик, съгл. чл. 70, ал.1 от ЗС. Този приобретател е отчуждил имотите, които е придобил непосредствено след това, а именно на *** г. (след по – малко от месец), поради което за него не е била изтекла в пълен обем изискуемата по закон, съгл. чл. 79, ал.2 от ЗС кратка придобивна давност от 5 години, поради което към датата на извършените от него продажби, те се явяват действителни, но не са произвели вещнопрехвърлително действие в пълен обем. Извършените от Е.И. продажби, осъществени с НА № ***, дело № 3136 от *** г.и с НА № ***, дело № 3141 от *** г., също не са произвели вещнопрехвърлително действие спрямо целите продадени с тях имоти, т.к продавачът по тях не е придобил собствеността върху притежаваните от чичо му 1/2ид.ч., поради това, че е владял имотите по – малко от 5 години, всъщност по – малко и от един месец. От момента на продажбата, обаче за новите приобретатели е започнала да тече също кратка придобивна давност, съгл. чл. 79, ал.2 от ЗС. По делото от събраните доказателства не се установи, че приобретателят С.Т., който е закупил два от процесните имоти: 1/ имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., който към момента представлява имот с площ от 10995 кв.м., м. „Тикенлик”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., с идентификатор № 37232.74.2 и 2/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К., представляващ към момента имот с площ от 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., с идентификатор № 37232.4.12, е знаел, че купува от несобственик, т.е да е бил недобросъвестен при сключване на сделката и доколкото добросъвестността се предполага до нейното оборване, съгл. чл. 70, ал.2 от ЗС, то той е станал добросъвестен владелец, т.к придобива на основание годно да го направи собственик, то за него важи правилото на чл. 79, ал.2 от ЗС относно кратката придобивна давност от 5 години.
Същото следва да се посочи и относно вторият приобретател Ю. С. О., който е придобил имот, представляващ нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К., който към момента представлява нива с площ от 8047 кв.м., м. „Кирез Тарла”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.53.2, съгласно покупко - продажбата, осъществена с НА № ***, дело № 3141 от *** г. и за когото не само, че не се събраха доказателства за недобросъвестност при сключването й, но дори напротив от показанията на свидетеля С. Али се установи, че когато Ю. купил земите от Н. знаел, че тези земи са на Н., л.213 от делото, което показва, че той в действителност е действал със съзнание, че купува от собственик на целия имот. За този приобретател също важат правилата за кратката придобивна давност по чл. 79, ал.2 от ЗС, а именно от 5 години, за да стане той и съпругата му, доколкото имота е придобит по време на брака им, съгласно чл. 19, ал.1 от отм.СК (
в сила от 1.07.1985 г., и отменен 01.10.2009 г.), съгласно
който вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити.
По делото се установи, че всеки от приобретателите – С.Т. и Ю.О. са владели придобитите имоти явно, необезпокоявано, лично или чрез трети лица, като са ги отдавали под наем и под аренда. Никой не е оспорвал владението на имотите, упражнявано от последните им приобретатели, С.Т. и Ю.О. и съпругата му Б.О.. Това се установи по несъмнен начин по отношение на ответника Ю.О., както от писмените доказателства – договори за наем на земеделска земя, сключени на 25.11.2009г., 14.10.2010г., 15.10.2011 г., 13.08.2012 г., 02.08.2013 г. 23.09.2014 г., по силата на които ответникът Ю.О. е предоставил на Ш.Ш.А. собствената си, съгласно НА № № ***, дело № 3141 от *** г.земеделска земя, представляваща нива с площ от 8 дка, в землището на с. К., масив 53, парцел 2, така и от гласните показания на свидетелката Ш.Ш.А., наемателката на земите, която сочи, че е регистрирана като земеделски производител и че обработва земите на Ю. и Б., 8 дка земеделска земя от 6-7 години, като през тези години никой не е идвал да претендира за земята. Представените по делото анкетни формуляри с входящи номера: от 01.03.2010 г.; № 321/11.03.2011 г.;№ 375/08.03.2012 г.; № 455/21.02.2013 г. и № 149/08.01.2014 г., изготвени от Ш.Ш.А. пред Министерство на земеделието и храните и които се попълват в областната дирекция „Земеделие”, само потвърждават установеното с договорите за наем, че имота предмет на настоящето дело № 0053002 с площ 0,8 хектара в землището на с. К., собственост на Ю.О. се владее от него явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 5 години.
Същото се установи и по отношение на първоначалния ответник С.Т., който е сключил договори за наем на земеделска земя с „Агро – Каи” ООД гр. И., и с които ответникът Т. е предоставил за ползване собствените си земеделски земи, описани в чл.1/1/ от договора, сред които са и двата имота № 74002 с площ от 10,995дка и № 4012 с площ от 13973 кв.м. в землището на с. К.. Договорите са от 20.12.2006 г. със срок за 1 година; от 01.07.2007г. със срок 3 години до 30.09.2010 г.; от 01.10.2010 г. отново за срок от 3 години до 01.10.2013 г. В същия смисъл са и представения договор от 08.08.2013 г. за аренда на земеделски земи, вписан в службата по вписванията към АВп при РС Н., под № *** г. със срок на действие за 10 стопански години – до 01.10.2023 г. Представените анкетни карти и формуляри № 261/17.01.2014 г., № 1715/28.02.2013 г. № 427/20.02.2013 г. № 1565/26.03.2012 г., № 510/23.03.2012 г.; № 511/25.03.2011 г.; № 703/16.04.2010 г., които се изготвят от земеделските производители пред Министерство на земеделието и храните и които се попълват в областната дирекция „Земеделие”, в които „Агро – Каи” ООД гр. И. е посочил и имотите предмет на настоящето дело № 74002 с площ от 10,995дка и № 4012 с площ от 13973 кв.м. в землището на с. К. също потвърждават, че купувачът по договора владее имотите, които е закупил явно, непрекъснато и необезпокоявано, поради което и за него е изтекла кратка придобивна давност по чл. 79, ал.2 от ЗС и той е станал техен пълноправен собственик с изтичането й от момента на придобиване на имотите от *** г. до 19.12.2011 г. С аргумент на още по – голямо основание за добросъвестност следва да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал.2 от ЗС и спрямо наследниците на С.Т., сестрите му Й.Т. и М.К.. Същите по силата на изтекла в полза не техния наследодател (брат) С.Т. кратка придобивна давност, крайният срок за която е 19.12.2011 г. са станали собственици на имотите.
По делото ищецът
е оспорил истинността на представените от ответниците Й.Т. и М.К. договори за наем от 2006, 2007 и 2010 г., като ищецът
твърди, че те нямат достоверна дата, но доказателства, които да ги опровергават
не се събраха по делото. Напротив от представените по делото от ответниците Й.Т. и М.К. анкетни карти на „Агро –
Каи” ООД гр. И., и конкретно с
входящ номер № 703/16.04.2010 г.се вижда, че двата имота, които С. Ташев е
придобил са регистрирани под №№ 7 и 39, л.139-140 от делото. Това заявяване от
страна на наемателя „Агро – Каи” ООД гр. И. не би било възможно ако не е бил
налице сключен договор за наем на земеделска земя. Договорът, който дава
възможност наемателят „Агро – Каи” ООД гр. И. да ползва и съответно да
регистрира обработваната от него земеделска земя е този от 01.10.2007 г., л.
116 от делото, чийто срок на действие е за 3 години и съгл. чл. 2 от него
изтича на 30.09.2010 г. Това показва, че договорът е сключен преди подаването
на заявленията пред МЗХ. Ищецът не е представил доказателства, които да сочат,
че представените от ответниците договори за наем от 2006, 2007 и 2010 г. са
неистински, поради което съдът намира, че с решението по делото и на основание
чл. 194, ал.2 от ГПК следва да признае оспорването им за недоказано.
В обобщение, съдът намира, че ответниците са собственици на придобитите от тях недвижими имоти, съответно наследниците на С.Т., сестрите му Й.Т. и М.К. са собственици на имот, представляващ нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”Тикенлик”, представляващ имот № 74002 в землището на с. К., който към момента представлява имот с площ от 10995 кв.м., м. „Тикенлик”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., с идентификатор № 37232.74.2 и на имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в м.”Топраклък Башъ”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К., представляващ към момента имот с площ от 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., с идентификатор № 37232.4.12. Същото се отнася и до ответниците Ю. С. О. и Б.О., които са собственици на нива с площ от 8,044дка, трета категория, в м.”Кирез Тарла”, представляващ имот № 53002, в землището на с. К., който към момента представлява нива с площ от 8047 кв.м., м. „Кирез Тарла”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.53.2. Всеки от ответниците владее придобитите от него имоти на валидно правно основание, което го е направило и техен собственик.
Относно твърдението на ищеца, че е собственик по наследство от своята майка на 1/2ид.ч. от тези имоти, то следва да се посочи отново, че макар да е установено, че земеделската земя е реституирана на З.А.И. с Решение № 9/15.02.1995 г.на ПК К., то ищецът е изгубил собствеността върху нея поради придобиването на собствеността от ответниците. Това следва от изричната разпоредба на чл. 99 от ЗС, съгласно която правото на собственост за ищеца е изгубено, т.к ответниците са го придобили въз основа на законоустановено правно основание и от този момент насетне правото на собственост, което ищеца счита, че притежава като наследник е погасено, поради придобиването му от друг.
С оглед на това, че за успешното провеждане
на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на
следните предпоставки: ищеца да е собственик на имота; той да се намира във
владение на ответника и последния да го държи без правно основание, то доколкото
по настоящето дело не се представиха доказателства, че ищецът е собственик на
процесните имоти, то искът се явява неоснователен и недоказан. Напротив по
делото категорично се доказа, че всеки от ответниците е собственик на
придобитите от него недвижими имоти и ги владее на законно правно основание
лично или чрез трети лица, с които има надлежни договори.
На основание чл. 227 ГПК при настъпило по време на процеса
универсално наследствено правоприемство спрямо
починалия ответник С.Т., починал на 02.02.2015 г., съдът е длъжен да
вземе предвид настъпилата промяна и постанови решението спрямо конституираните
негови наследници сестрите му Й.Т.
и М.К..
Поради неоснователността на исковата претенция по главния
иск на ищеца по чл. 108 от ЗС спрямо ответниците Ю. С. О. и Б.Х.О., съдът
не дължи произнасяне по евентуалния иск предявен
от тях при условията на евентуалност спрямо конституираното като трето лице –
помагач Е.Н.И. *** обратен иск, на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД не следва да
бъде разглеждан, т.к не е настъпило условието при което той е предявен, а
именно ако бъде уважен искът на ищеца по чл. 108 от ЗС спрямо ответниците, то
тогава третото лице помагач да бъде осъдено да върне платеното по договора за
продажба по НА № ***, дело № 3141 от *** г., в размер на 700лв. или по 350лв.
за всеки един от двамата ответници.
Решението има установително действие и спрямо
участващия като трето лице помагач Е.Н.И. ***, съгл. чл. 223 от ГПК.
Като последица от това, че се отхвърля изцяло искът по чл. 108 от ЗС на ищеца, същия съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК следва да заплати направените от ответниците направените от тях разноски в пълен размер.
Ответниците Й.Т. и М.К. са направили разноски в размер на 856лв., от които 800лв. за адвокатски хонорар и 56лв. транспортни разходи за явяване на адвоката им по делото от гр. Пловдив до гр. Н. и обратно. Ответниците Ю. С. О. и Б.Х.О. са направили разноски в общ размер на 351,40лв., от които 300лв.за адвокатски хонорар, 50лв. ДТ за обратния иск и 1,40лв. за преписи по делото.
Поради това,
че страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, а в
закона не е предвидена солидарна отговорност за тях, то доколкото не е налице,
съгл. чл. 121 от ЗЗД, а именно изрично уредена от закона, в случая от ГПК норма,
предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно
да бъде уговорена такава между тях, то отговорността за разноските е разделна.
Поради това, следва ищецът да се осъди, в условията на разделност, да заплати
на всеки от ответниците направените по делото разноски по равно. Така се
установява, че ищецът следва да заплати на ответниците Й.Т. и М.К. по 428лв., а на ответниците Ю.
С. О. и Б.Х.О. по175,70лв.
Третото лице и ответник по обратния иск не е направило разноски и не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС на И.Ч., роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от АК Д., против Й.Х.Т. с ЕГН ********** *** и М.Х.К. с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. М.В. ***, в качеството им на наследници и правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на С.Х.Т. с ЕГН **********, починал на 02.02.2015 г., за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 10995 кв.м., м. „Тикенлик”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.74.2, при граници и съседи: 37232.74.5, 37232.74.4, 37232.74.3, 37232.71.253, 37232.74.1, а по стария план за земеразделяне представляващ имот № 74002 в землището на с. К..
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС на И.Ч., роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от АК Д., против Й.Х.Т. с ЕГН ********** *** и М.Х.К. с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. М.В. ***, в качеството им на наследници и правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на С.Х.Т. с ЕГН **********, починал на 02.02.2015 г., за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ нива с площ 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.4.12, при граници и съседи: 37232.4.13, 37232.11.239, 37232.4.14, 37232.4.11, 37232.4.19, 37232.4.8, а по стария план за земеразделяне представляващ имот № 4012 в землището на с. К..
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС на И.Ч., роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от АК Д., против Ю. С. О. с ЕГН ********** *** и Б.Х.О. с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. Г.С. ***, за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ нива с площ 13973 кв.м., м. „Топраклък Башъ”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляващ имот нива с площ от 8047 кв.м., м. „Кирез Тарла”, в землището на с. К., общ. К., обл. Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.53.2, при граници и съседи: 37232.101.224, 37232.53.20, 37232.53.6, 37232.53.6, 37232.53.3, а по стария план за земеразделяне представляващ имот № 53002, в землището на с. К..
Признава на основание чл. 194, ал.3 от ГПК за неистинско пълномощно, приложено на л.10 от 1992 г., с което З. Ч., родена на *** г., живуща в Р Турция, с. У. е упълномощила лицето А.А. Дос от с. К..
Признава на основание чл. 194, ал.3 от ГПК
за недоказано оспорването на истинността на представените от ответниците Й.Х.Т. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********
договори за наем на земеделска земя, сключени между С. Х.Т. и „Агро –
Каи” ООД гр. И. от 20.12.2006 г., от 01.07.2007г. и от 01.10.2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И.Ч., роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от АК Д., ДА ЗАПЛАТИ на Й.Х.Т. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. М.В. ***, направените по делото разноски в размер на 428лв. (четиристотин двадесет и осем лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И.Ч., роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от АК Д., ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К. с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. М.В. ***, направените по делото разноски в размер на 428лв. (четиристотин двадесет и осем лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И.Ч.,
роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от
АК Д., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. С. О. с ЕГН **********
***, представляван от адв. Г.С. ***, направените по делото разноски в размер на
175,70лв. (сто седемдесет и пет лева и
седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И.Ч.,
роден на *** г., гражданин на Република Турция, представляван от адв. Г.Д. от
АК Д., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Х.О. с ЕГН **********
***, представлявана от адв. Г.С. ***, направените по делото разноски в размер
на 175,70лв. (сто седемдесет и пет лева и
седемдесет стотинки).
По делото
участва като трето лице помагач Е.Н.И.
с ЕГН ********** *** и решението има действие спрямо него, съгл. чл. 223 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Районен съдия :
........................................
Галина Николова