ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42467
гр. София, 19.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110147114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД против Л. А. К.. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е
постъпил писмен отговор.
С отговора са прави възражение за нередовност на исковата молба. Сочи се, че тя е
нередовна, тъй като не са изброени сумите за топлинна енергия и мораторна лихва по всяка
фактура в исковия период. Възражението е неоснователно. Константната съдебна практика
прима, че индивидуализация на вземанията по чл. 154 ЗЕ чрез разбивката им по месеци и
периоди не се налагала от процесуалния закон, тъй като вземанията за топлинна енергия са
периодични вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК цената на
иска е сборът от всички платежи за процесния период, поради което посочването на цената
на иска при периодични задължения, като сбор от платежите за процесния период, е
достатъчно за покриване на изискванията на последната норма за минимално съдържание на
искова молба. Ето защо не е необходимо за индивидуализацията на вземанията на
топлопреносното предприятие да бъде направена разбивка на задълженията съобразно
отделните прогнозни сметки и издадените изравнителни сметки, а е достатъчно да бъде
посочена обща сума, претендирана за неплатена топлинна енергия, за определен период,
респ. сбор от мораторната лихва върху падежиралите месечни задължения. Такава
индивидуализация в случая е налице.
С отговора на исковата молба се прави искане за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК до приключване на спор за собственост по чл. 108 ЗС между ответницата и трето за
спора лице, което се твърди да владее имота. Искането е неоснователни. Съгласно чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Връзката между
1
двете дела, налагаща спиране на производството по едното в очакване на приключването на
производството по другото с влязъл в сила съдебен акт, е, че по едното дело –
обуславящото, спорното правоотношение се намира в съотношение на преюдициалност към
правоотношението по другото дело, което, като обусловено, следва да бъде спряно.
Преюдициалност между две правоотношения е налице, когато субективното право или
задължението, част от съдържанието на едното правоотношение, възникна от фактически
състав, включващ целия фактически състав на възникване на другото правоотношение.
Връзката на обусловеност, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е съотношение между
две правоотношения. Така всъщност обусловеното дело се спира, за да изчака формиране на
сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото дело. Не
съществува връзка на преюдициалност между конститутивно действие на решение по едно
дело и каквато и да било друга държавноправна последица на съдебния акт и сила на
пресъдено нещо по друго. По делото по чл. 108 ЗС ще се формира сила на пресъдено нещо
по отношение на правото на собственост на ответниката по настоящото дело, но само в
отношенията на страните по другото дело, сред които не е и ищецът по настоящото дело
„Т.С.“ ЕАД. Ето защо не е налице твърдяното основание за спиране.
С отговора ответницата иска по делото да бъде привлечена като трето лице помагач
К.Г.К., с която се съди за собствеността и владението върху имота, който реално се ползвал
от това лице. Молбата е неоснователна, тъй като не се обосновава правен интерес от
привличането. Ответницата не твърди, че притежава регресни вземания против това трето
лице, нито че ги е предявила или ще ги предяви. Молбата следва да се остави без уважение.
Съдът не дължи указания на ответницата да си дообоснове правния интерес, тъй като това
би продължило срока й по чл. 219 ГПК, който за ответника изтича със срока за отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, като правният интерес от искането е
обоснован с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение,
което се извършва от посоченото дружество. Искането е своевременно направено и се явява
основателно. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищцовото дружество е налице
правен интерес от привличането на търговеца, извършващо отчитане на потребената
топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до
възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца.
Основателни са доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени
доказателства по делото и по чл. 190 ГПК. Съдът намира, че не следва да се произнася по
останалите доказателствени искания на настоящия етап на процеса.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за оставяне без движение на
исковата молба с указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, искането за спиране на делото по чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК и за привличане на трето лице помагач К.Г.К..
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 28.03.2024 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата Л. А. К. за следните суми: сумата
от ........... лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „.............“ № .., ЕТ.., АП.. аб. № ....., за период 01.05.2021
г.-30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 287,18 лева, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период 15.09.2022
г.-12.03.2024 г., сумата от 82,45 лева, главница за услуга дялово разпределение за период
01.05.2021 г.-30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 28.03.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 16,31 лева, мораторна лихва за период 16.07.2021 г.-12.03.2024 г., както
и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 18471/2024 г. по описа на СРС, 161-ви
с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил
връчен на ответницата, която в срок възразила, поради което на ищеца било указано да
предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответницата като собственица на имота била
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала
при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия,
както и ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата
използвала доставената й топлинна енергия през исковия период, но и до момента не бил
погасила задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните
собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, били сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. За потреблението в имота били издадени
изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде
признато за установено, че ответницата му дължи процесните суми – главници и лихви,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2024 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
3
Ответницата Л. А. К. заявява, че се легитимира като собственик на имота по
оставено в нейна полза завещание, но не живее в имота, той се ползва от трето лице.
Оспорва вземанията по размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащите факти, а
именно: 1. по исковете за главници - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума,
както и сторени разходи за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за
забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума,
падежиране на главните вземания по твърдения в общите условия начин.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач до датата на
насроченото съдебно заседание да представи всички документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинна енергия за абонатен № ....., съставени през исковия период,
включително главни отчети на уредите за дялово разпределение и на водомера за топла вода,
като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме
за доказани обстоятелствата, за които третото лице помагач е създало пречки за събиране на
допуснати доказателства, а именно може да приеме за доказано, че такива документи не са
били съставяни.
УКАЗВА на ответника, че ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил
по делото или на който веднъж му е било връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за
новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. от
15:00 часа, за което да се призоват страните с препис от настоящото определение, а третото
лице – и с препис от исковата молба и приложенията към нея.
УКАЗВА на третото лице помагач, че до датата на насроченото съдебно заседание
може да вземе становище по предявените искове и по направените доказателствени искания,
както и да посочи и представи доказателства по делото.
Определението подлежи на обжалване от ответницата, в частта, с която е
оставено без уважение искането за привличане на трето лице помагач на страната на
ответницата. В останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4