РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бяла, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100800 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Х. Е. Х.,ЕГН:**********, чрез пълномощник
„Еднолично адвокатско дружество В. В.“ БУЛСТАТ: *********, Адвокатска колегия Русе,
представлявано от адв.В. М. В. ПРОТИВ ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” БУЛСТАТ:
*********, със седалище в гр.София и адрес на управление в гр.София, р-н Овча купел,
бул.“Цар Борис Трети“ № 136. Моли съда да постанови решение по силата на което да
признае за установено по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” БУЛСТАТ:
*********, че Х. Е. Х. ЕГН:**********, не му дължи:
- сумата от 4000лв., частично от сумата 5 654,58лв. - главница, сумата от 85лв.
частично от 305,24лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2000г. до 20.12.2001г. и сумата
от 700лв., частично от 3 641,59лв. -лихва за забава за периода от 20.12.2001г. до 31.01.2005г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005г. до окончателното
заплащане по изпълнителен лист от 07.02.2005г., издаден по гр.д. № 01326/2005г. по описа
на Софийски районен съд;
- сумата от 4000лв., частично от сумата 8 929,14лв. - главница, сумата от 85лв.
частично от 468,59лв. - договорна лихва за периода от 20.03.2000г. до 20.12.2001г. и сумата
от 700лв., частично от 3 641,59лв. -лихва за забава за периода от 20.12.2001г. до 31.01.2005г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005г до окончателното
заплащане по изпълнителен лист от 11.04.2005г., издаден по гр.д. № 01325/2005г. по описа
1
на Софийски районен съд и
- сумата от 4000лв., частично от сумата 9 739,56лв. - главница, ведно със законната
лихва върху същата, считано от 31.01.2005г., сумата от 85лв. частично от 644,18лв. - лихва
за забава върху размера на главницата - 3% год. за времето от 06.10.1999г. до 20.12.2001гм
както и сумата 700лв., частично от 3 971,55лв. - лихва за забава върху главницата за периода
от 21. 12.2001г. до 31.01.2005г. по изпълнителен лист от 04.05.2005г., издаден по гр.д. №
01065/2005г. по описа на Софийски районен съд,поради изтекла погасителна
давност.Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че
исковете за признаване за установено несъществуването на вземанията на кредитора са
неоснователни, тъй като дори и да се приеме, че са изтекли давностните срокове по
отношение на процесните вземания на ДФ „Земеделие“, те продължават да съществуват. В
случай, че се приемат исковете за основателни, моли да не се присъждат разноски в полза на
ищеца, доколкото ДФ „Земеделие“ не е дал повод за завеждане на настоящия иск.
Поддържа, че с изтичането на предвидения в закона срок, в рамките на който кредиторът
бездейства и не предприема действия за принудително събиране на вземането си,
последното се погасява по давност. Същевременно обаче твърди, че вземането продължава
да съществува и кредиторът има право да претендира изпълнението му, като последното
зависи изцяло на волята и възможностите на длъжника. При предявена от кредитора
претенция за заплащане на съответната сума, която е погасена по давност, длъжникът може
винаги да се позове на изтекъл в негова полза давностен срок и да не престира дължимото.
Обратното - да се отрече правото на ДФ „Земеделие“ да търси изпълнение на погасени по
давност задължения, противоречи на института на погасителната давност.
С отговора на исковата молба ангажира събирането на писмени доказателства,
подробно посочени. Моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да се конституира в
настоящото производство като трето лице - помагач Националната агенция за приходите,
като публичен взискател от името на ДФ "Земеделие",т.к. съгласно чл. 162, ал. 4 във връзка
с ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 3, ал. 7, т. 5 от Закона за
Националната агенция за приходите, задълженията по издадените в полза на ДФЗ
изпълнителни листи представляват частни държавни вземания, поради което горепосочените
изпълнителни листи са предадени за събиране на Национална агенция за приходите като
правоприемник на Агенцията за държавни вземания.
С влязло в сила протоколно определение от 20.02.2024г. съдът е оставил без
уважение искането от ответната страна за конституиране на НАП в качеството му на
трето лице - помагач в настоящото производство.
2
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото
писмени доказателства намира от фактическа страна следното:
С определение от 10.02.2005г., постановено по гр.д.№ 01326/2005г. по описа на
Софийски районен съд, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 8 265,74лв.,
от които 5 654,58лв. - главница, 305,24лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2000г. до
20.12.2001г. и 3 641,59лв. - лихва за забава за периода от 20.12.2001г. до 31.01.2005г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005г. до окончателното заплащане.
С определение от 10.02.2005г.,постановено по гр.д. № 01325/2005г. по описа на
Софийски районен съд, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 13 038,81лв.,
от които 8 929,14лв. - главница, 468,59лв. - договорна лихва за периода от 20.03.2000г. до
20.12.2001г. и 3 641,59лв. - лихва за забава за периода от 20.12.2001г. до 31.01.2005г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005г до окончателното заплащане.
С определение от 10.02.2005г.постановено по гр.д. № 01065/2005г. по описа на
Софийски районен съд, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 9 739,56лв.-
главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 31.01.2005г., както и сумата
от 644,18лв. - лихва за забава върху размера на главницата - 3% год. за времето от
06.10.1999г. до 20.12.2001г., както и сумата 3 971,55лв. - лихва за забава върху главницата за
периода от 21.12.2001г. до 31.01.2005г.
На 25.09.2006г. по молба на ответника и въз основа на изпълнителен лист от
07.02.2005г., издаден по гр.д. № 01326/2005г., изпълнителен лист от 11.04.2005г.,
издаден по гр.д. №01325/2005г. и изпълнителен лист от 04.05.2005г., издаден по гр.д. №
01065/2005г. и трите по описа на Софийски районен съд, държавен съдебен изпълнител при
Районен съд гр.Бяла образувал срещу Х. Е. Х. изпълнително дело N 142/2006г. по свой опис.
В рамките на развилото се изпълнително производство са предприети следните
изпълнителни действия:
Наложени запори на банкови сметки на длъжника от 27.09.2006г.
Наложен запор на ППС,собственост на длъжника от 12.03.2007г.
Наложена възбрана на недвижим имот,собственост на длъжника от 15.05.2007г. и
последвал отказ за вписване на същата от СВ при БРС;
Повторно наложена възбрана от 25.06.2007г.;
На 18.02.2009г. взискателят поискал съдебният изпълнител да насочи принудителното
изпълнение върху недвижим имот на длъжника в град Русе и да наложи възбрана върху
друг негов недвижим имот, находящ се в с.Кацелово, общ.Две могили, обл.Русе.
С резолюция от 24.02.2009г. съдебният изпълнител разпоредил изпълнително дело №
3
142/2006г. да бъде изпратено по подсъдност на Съдебно изпълнителна служба при Районен
съд гр.Русе за продължаване на изпълнителните действия по местонахождение на имота,
находящ се в гр.Русе.
Въз основа на изпратеното за извършване на принудителни изпълнителни действия по
компетентност изпълнително дело № 142/2006г. по описа на СИС при Районен съд гр.Бяла,
на 10.03.2009г. държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр.Русе образувал срещу Х.
Е. Х. изпълнително дело № 16010 по свой опис.
След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител на 30.04.2010г.
наложил възбрана върху притежавания от Х. Е. Х. недвижим имот в с.Кацелово, ул.,Дунав“
№ 5, след което върнал на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд гр.Бяла
изпълнителното дело, за продължаването му по компетентност.
Въз основа на върнатото от СИС при Районен съд гр.Русе изпълнително дело №
16010/2009г., на 10.09.2010г., държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр.Бяла
образувал срещу Х. Е. Х. изпълнително дело под № 67/2010г. по свой опис. Впоследствие,
по молба на взискателя от 17.10.2013г., съдебният изпълнител на 01.11.2013г. насрочил опис
на движими вещи - мотоциклет „Иж Планета“ с per. № Р 5294 А, трактор „МТЗ 80“ с ДК №
0747ЕХ и автомобил „ВАЗ 2103“ с per. № Р 6672 Л .
На 27.12.2013г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис и оценка на
секвестеруемата част от недвижимото имущество на длъжника,а именно ПИ,находящ се в
с.Кацелово;
С протокол от 02.2014г. ДСИ е назначил ВЛ със задача да установи жилището,предмет
на изпълнението дали надхвърля жилищните нужди на длъжника.Заключението на ВЛ е
постъпило в съда на 27.05.2014г.
По изпълнителното дело е приложено извлечение от банкова сметка на Районен съд
гр.Бяла за 03/04.11.2020г., в което се съдържа информация, че на 04.11.2020г. по тази сметка
е постъпил превод от „ОББ“ АД“ в размер на 21,42лв. и посочен наредител Х. Е. Х..
На 21.12.2022г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки в регистъра
на БНБ и в случай,че бъдат открити банкови сметки да бъдат запорирани.
На 13.04.2023г. ДСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника в различни
банкови институции. От доказателствата по приложеното изпълнително дело се установява,
че на 09.06.2023г. и 25.10.2023г. по сметката на съдебния изпълнител са постъпвали
преводи от ОББ с наредител ищеца за погасяване на задълженията по изп.д.№ 67/2010г. по
описа на ДСИ
Предвид установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
4
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна
защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на
материалноправните предпоставки на изпълнителния процес. Същият предоставя
възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на
изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел
доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност. От приетите по делото писмени
доказателства и приложеното изпълнително дело се установява, че е налице е висящо
принудително производство между страните по делото като ответникът в качеството на
взискател е поискал предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо ищеца. Тези
факти обуславят правния интерес от търсената защита.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Ищеца като
длъжник по изпълнението оспорва съществуването на изпълняемото право по издадени в
полза на ответника изпълнителни листи като искът е основан на факти, настъпили след
приключване на производството по делото- погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в
чл.110 и сл.от ЗЗД, който законът свърза с бездействие от страна на кредитора за определен
срок. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл.111 от ЗЗД е
предвиден по- кратък давностен срок за вземания с периодичен характер. Разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня, от
който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба
намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго. В
чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва давността, сред които е и
предприемането на действия на принудително изпълнение. В настоящият случай кредиторът
се е снабдил с изпълнителни листи за вземанията си за главница, лихви и разноски на
07.02.2005г. по гр.д.№ 01326/20005г., 11.04.2005г. по гр.д.№01325/2005г. и 04.05.2005г. по
гр.д.№01065/2005г. и трите по описа на СРС, издадени на основание чл.237 ГПК /отм./.От
влизане в сила на съдебните актове,постановени по реда на чл.237 ГПК/отм./ по отношение
на вземанията на кредитора е започнала да тече погасителна давност по смисъла на чл.117
от ЗЗД, чийто срок е винаги петгодишен,като следва да намери приложение разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която правна норма, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Така в случая тази 5 годишна
давност е започнала да тече с влизане в сила на определенията по чл.237 ГПК/отм./ срещу
ищеца, доколкото по делото не са представени доказателства за оспорването им или най-
късно с издаването на изпълнителните листи от 07.02.2005г., 11.04.2005г. и 04.05.2005г. ,
доколкото не са представени и доказателства от страна на ищеца за обжалване на
5
разпореждането за издаване на изпълнителните листи.
От данните по приложеното изпълнително дело е видно, че в периода 27.12.2013г. до
21.12.2022г.. спрямо ищеца не са искани и съответно не са предприемани изпълнителни
действия. Няма доводи и доказателства за наличие на други факти, които да спират или да
прекъсват давността по отношение на ищеца, поради което съдът приема, че на 27.12.2018 г.
е изтекъл визирания в закона давностен срок и вземането на взискателя спрямо него е
погасено.
От доказателствата по приложеното изпълнително дело се установи, че на
03/04.11.2020г. ,09.06.2023г. и 25.10.2023г. по сметката на съдебния изпълнител са
постъпвали преводи от ОББ с наредител ищеца за погасяване на задълженията по изп.д.№
67/2010г. по описа на ДСИ .Тези плащания са извършени след изтичане на погасителната
давност, но същите нито прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните
последици.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Последното се
претендира от пълномощника на основание чл.38 от ЗА. Съгласно визираната норма в
случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът
определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в
негова полза. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично упълномощаване
от представляваната в хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея
изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита
правата на представляваното лице,като разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на
установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски. В конкретния
случай, предвид основателността на иска, ответника следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат от страна на ищеца в размер на общо
1691.95лева/ при цена на иска 14 355.00 лв./,на основание чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а не в размерите
по т.4 от Наредбата, претендирани от пълномощника на ищеца с приложения списък на
разноски..
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно, тъй като възнаграждението определено от
съда е в минималния размер, визиран в чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
6
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”
БУЛСТАТ: ********* със седалище гр.София, че по отношение на че Х. Е. Х.
ЕГН:********** не съществува право на принудително изпълнение за вземането на
ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” БУЛСТАТ: ********* със седалище гр.София както
следва:
- сумата от 4000лв., частично от сумата 5 654,58лв. - главница, сумата от 85лв.
частично от 305,24лв. - договорна лихва за периода от 02.03.2000г. до 20.12.2001г. и сумата
от 700лв., частично от 3 641,59лв. -лихва за забава за периода от 20.12.2001г. до 31.01.2005г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005г. до окончателното
заплащане по изпълнителен лист от 07.02.2005г., издаден по гр.д. № 01326/2005г. по описа
на Софийски районен съд;
- сумата от 4000лв., частично от сумата 8 929,14лв. - главница, сумата от 85лв.
частично от 468,59лв. - договорна лихва за периода от 20.03.2000г. до 20.12.2001г. и сумата
от 700лв., частично от 3 641,59лв. -лихва за забава за периода от 20.12.2001г. до 31.01.2005г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005г до окончателното
заплащане по изпълнителен лист от 11.04.2005г., издаден по гр.д. № 01325/2005г. по описа
на Софийски районен съд и
- сумата от 4000лв., частично от сумата 9 739,56лв. - главница, ведно със законната
лихва върху същата, считано от 31.01.2005г., сумата от 85лв. частично от 644,18лв. - лихва
за забава върху размера на главницата - 3% год. за времето от 06.10.1999г. до 20.12.2001гм
както и сумата 700лв., частично от 3 971,55лв. - лихва за забава върху главницата за периода
от 21. 12.2001г. до 31.01.2005г. по изпълнителен лист от 04.05.2005г., издаден по гр.д. №
01065/2005г. по описа на Софийски районен съд,поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” БУЛСТАТ: ********* със седалище
гр.София да заплати на Х. Е. Х.,ЕГН:********** сумата в размер на 574.21 лв./Петстотин
седемдесет и четири лева и 21 стотинки/ разноски за производството,представляваща
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” БУЛСТАТ: ********* със седалище
гр.София да заплати на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ БУЛСТАТ: *********,
Адвокатска колегия Русе, представлявано от адв.В. М. В. сумата в размер на 1691.95
лв./Хиляда шестстотин деветдесет и един лева и 95 стотинки/,представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8