№ 30520
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110153187 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318-чл. 329 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.
Предявената насрещна искова молба е нередована, поради което на ищеца по
насрещния иск следва да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите, както и
същият да бъде предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнението им.
За процесуална икономия съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на осн. чл. 140 ГПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещна искова молба, депозирана от Р. Н. П. срещу П.
А. П..
УКАЗВА на ищеца Р. Н. П. чрез адв.Л. в едноседмичен срок от връчване на
съобщението да посочи конкретен размер на месечен наем, който претендира да бъде
определен.
УКАЗВА ищеца Р. Н. П. чрез адв.Л., че при неизпълнение на указанията в срок,
исковата молба в частта на предявения иск по чл. 57, ал. 2 СК ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2024 г. от
14:00 часа, за когато да се призоват страните.
1
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от П. А. П. срещу Р. Н. П. за развод с правна квалификация чл. 44, т.
3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна
квалификация чл. 53, ал. 1 от СК – за фамилното име след развода и по чл. 56, ал. 1 от СК –
за предоставяне на семейното жилище след развода.
Предявен е насрещен иск от Р. Н. П. срещу П. А. П. с правна квалификация чл. 44, т.
3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна
квалификация чл. 56, ал. 1 от СК – за предоставяне на семейното жилище след развода и
евентуален иск по чл. 57, ал. 2 от СК – за определяне на наем за ползването на неговата ид.ч.
от семейното жилище.
Първоначалният ищец П. П. твърди, че с Р. П. са сключили граждански брак на
22.03.1986 г., като от брака имат две деца, навършили пълнолетие. Твърди, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Р. П. и сочи брачни провинения на
последния. Отправя искане за неговото прекратяване по вина на съпруга Р. П.. Отправя
искане семейното жилище да бъде предоставено за ползване, както и да възстанови
предбрачното си фамилно име Г.. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Р. Н. П. и са
предявени насрещни искове. Оспорва изложените в исковата молба негови брачни
провинения. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на
съпругата П. П., сочи брачни провинения на последната, като отправя искане за неговото
прекратяване по вина на съпругата. Оспорва иска по чл. 56, ал. 1 от СК като неоснователен.
В тази връзка твърди, че семейното жилище позволява да се ползва от двамата съпрузи,
които и понастоящем съжителстват в отделни стаи. Отправя искане семейното жилище да
продължи да се ползва и от двамата, а в случай, че същото бъде предоставено за ползване на
съпругата – предявява иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК за определяне на размера
на месечния наем за ползването на неговата ½ ид.ч. от имота, който съпругата да бъде
осъдена да му заплаща, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове П. П. оспорва твърденията
за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство по изключителна нейна вина.
Твърди, че съвместното ползване на семейното жилище от съпрузите след прекратяване на
брака е невъзможно, поради изключително влошените отношения между тях. Счита, че
доколкото вината за разстройството на брака е на съпруга, ползването на семейното жилище
следва да бъде предоставено на нея.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал.
3 СК в тежест на всяка от тях е да докаже съществуването на брак между страните, както и
фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, съответно за брачната вина.
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на всяка от страните, че в нейна тежест е по иска с правно основание чл. 56
ВС е да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието, въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
2
УКАЗВА на ответника по първоначалния иск с правно основание чл. 56 СК, че в
негова тежест е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, в т.ч.,
че семейното жилище може да се ползва и от двамата.
УКАЗВА на ищеца по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК в негова тежест е да
докаже размера на притежаваната от него идеална част от семейното жилище, както и
стойността на наема относно ползването на същата.
УКАЗВА на първоначалния ищец, че по иска с правно основание чл. 53 от СК в
негова тежест е да докаже, че при сключването на брака е променил предбрачното си
фамилното име.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че страните са сключили граждански брак на 22.03.1986 г., за което е
съставен Акт за граждански брак № 201/22.03.1986 г. на Общински народен съвет, гр.
София; че при сключване на брака жената е променила фамилното си име от Г. на П.; че
апартамент № 43, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Иван Йончев“ № 6, ет. 9,
има характер на семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на СК.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направеното искане за допускане на
съдебнооценителна екпсертиза.
УКАЗВА на първоначалния ищец и ответник по насрещните искове да приведе
доказателственото си искане за допускане на разпит на свидетели, обективирано в исковата
молба и отговора на насрещната искова молба, в съответствие с чл. 156, ал. 2 от ГПК, като
най-късно в първото по делото съдебно заседание посочи за кои факти и обстоятелства ще
бъде разпитван всеки един от поисканите свидетели, като УКАЗВА на същия, че при
неизпълнение на указанията на съда в срок и в цялост, искането ще бъде оставено без
уважение.
УКАЗВА на първоначалния ответник и ищец по насрещните искове да приведе
доказателственото си искане за допускане на разпит на свидетели, обективирано в отговора
на исковата молба, в съответствие с чл. 156, ал. 2 от ГПК, като най-късно в първото по
делото съдебно заседание посочи за кои факти и обстоятелства ще бъде разпитван всеки
един от поисканите свидетели, като УКАЗВА на същия, че при неизпълнение на указанията
на съда в срок и в цялост, искането ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на страните да представят в първото о.с.з. удостоверение за сключен
граждански брак в оригинал.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
3
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
4
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба и
приложенията към него.
Указва на ищците, че следват да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5