ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2458 13.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1638 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.577, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Врабча“ № 6, представлявана от Ангел Геков и Борислав Чиликов, чрез пълномощник Стефан Симеонов Сачев – началник на отдел „Проблемни вземания към Дирекция“ Правна“ в „Общинска банка“ АД, против Определение за отказ от 14.10.2019 г. на Съдия по вписванията при РС – Бургас, с което е постановен отказ за вписване на молба за пристъпване към изпълнение от кредитор по вписан особен залог, спрямо отделни активи от търговското предприятие на „Билдресурс“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, а именно: Нива с площ от 1.217 дка, десета категория, находяща се в землището на гр.Созопол с ЕКАТТЕ 67800, обл.Бургас, м.“Синетудис“, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № */07.06.2004 г., том *, рег.№ *, дело № *от 2004 г., парцел 102 от масив 9, съгласно земеразделителен план на същото землище, при указани в молбата граници, с приложени документи по опис.
Жалбоподателят оспорва постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилно позоваването от съдията по вписванията на цитираното в отказа определение по ч.т.д.№ 1476/2013 г. на ВКС, тъй като според жалбоподателя същото е неотносимо към съществуващата в момента нормативна уредба – чл.46, ал.1 ЗОЗ, съгласно която пристъпването към изпълнение върху отделни елементи се вписва и в съответния регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ. В тази връзка се сочи, че съответният специален регистър в случая е имотния регистър и предвид и отказът по същество на искането за вписване е в пряко противоречие с разпоредбите на ЗОЗ. Поради това се счита, че отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен и се моли същият да бъде отменен от съда.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице – кредитор и против подлежащ на обжалване акт – отказ на съдия по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С молба от 14.10.2019 г.
„Общинска банка“ АД е поискала от Служба по вписванията – Бургас като съобрази
актуалната редакция на чл.46, ал.1 ЗОЗ да впише в имотния регистър към
АВ-Бургас, извършеното пристъпване към изпълнение спрямо отделни активи от
търговското предприятие на „Билдресурс“ ЕООД /в несъстоятелност/, а именно –
Нива с площ от 1.217 дка, десета категория, находяща се в землището на
гр.Созопол, м.“Синетудис“, представляваща имот кад.№ 009102 по
земеразделителния план на същото землище, при описани в молбата граници.
От представените към
молбата писмени доказателства е видно, че между „Билдресурс“ ЕООД и „Общинска
банка“ АД е сключен Договор за банков кредит № ***/05.09.2006 г. За обезпечение
на вземанията по кредита между същите страни е сключен Договор от 05.09.2006 г.
за залог на търговско предприятие по реда на Закона за особените залози, с
нотариална заверка на подписите рег.№ 9569/07.09.2006 г. на нотариус Ивчева –
рег.№ 271 в района на РС-София. С този договор „Билдресурс“ ЕООД е учредило в
полза на банката залог върху търговското си предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, в т.ч. и върху отделни активи на
заложеното предприятие и учредено право на строеж, подробно описани в осем
точки в чл.2, ал.1 от договора за залог, като в т.4 е описан и процесния имот –
Нива с площ от 1.217 дка, десета категория, находяща се в землището на
гр.Созопол, м.“Синетудис“, представляваща имот кад.№ 009102 по
земеразделителния план на същото землище, с посочени граници.
От приложените
удостоверения от Агенция по вписванията е видно, че договорът за особен залог е
вписан в Търговския регистър по партидата на залогодателя „Билдресурс“ ЕООД на
10.11.2008 г. с вписване № 20081110164103, с подновено вписване на 19.08.2011г.
и на 16.08.2016 г. с № 20160816092922. Видно е също, че договорът за особен
залог и учреденият с него залог върху недвижимите имоти в землището на
гр.Созопол, включени в заложеното търговско предприятие, е вписан и в Служба по
вписванията – Бургас на 15.09.2006 г., том І, № 7, дв.вх.рег.№ 12939, като
вписването е подновено на 14.09.2011 г. – том 5, № 3, дв.вх.рег.№ 8695, както и
на 14.09.2016 г. – том 8, № 94, дв.вх.рег.№ 12639.
От приложените към
молбата доказателства, както и от извършената от съда служебна справка в сайта
на ТР се установява също, че на 06.07.2011 г. „Общинска банка“ АД е вписала в
Търговския регистър по партидата на залогодателя „Билдресурс“ ЕООД пристъпване
към изпълнение по ЗОЗ върху заложеното от него предприятие като съвкупност, на
22.04.2014 г. е вписано пристъпване към изпълнение върху отделни активи на
предприятието, а на 13.01.2015 г. – върху отделни активи на предприятието, вкл.
акции, издадени от „Сий пропърти“ АД. На 24.07.2019 г. е вписано в ТР
пристъпване към изпълнение върху отделни активи от търговското предприятие на
„Билдресурс“ ЕООД, вкл. и върху Нива с площ от 1.217 дка, десета категория,
находяща се в землището на гр.Созопол, м.“Синетудис“, представляваща имот кад.№
009102 по земеразделителния план на същото землище, с вписване №
20190724163800.
След първоначалното
вписване на пристъпване към изпълнение, спрямо залогодателя „Билдресурс“ ЕООД е
открито производство по несъстоятелност с Решение № 217/31.01.2014 г. по т.д.№
3874/2013 г. на СГС, а дружеството е обявено в несъстоятелност на основание
чл.710 ТЗ с Решение № 1085/20.06.2016 г. на СГС по същото дело.
С обжалваното понастоящем Определение за отказ от 14.10.2019 г. на съдия по вписванията при РС-Бургас е отказано поисканото от „Общинска банка“ АД вписване на молба за пристъпване към изпълнение спрямо отделни активи от търговското предприятие на „Билдресурс“ ЕООД /в несъстоятелност/, а именно: Нива с площ от 1.217 дка, десета категория, находяща се в землището на гр.Созопол м.“Синетудис“, имот кад.№ 009102 по земеразделителен план на същото землище, при указани в молбата граници.
Съдията по вписванията
при БРС, позовавайки се на Определение № 330/08.05.2013 г. по ч.т.д.№ 1476/2013
г. на ВКС, І т.о., ТК, е приел, че чл.13 и чл.15 от Правилника за устройство и
дейността на ЦРОЗ предвиждат, че във формата на отделни образци на заявление
(съответно с номера 5 и 7) следва да се посочат подлежащите на вписване
обстоятелства относно пристъпването към изпълнение и изоставянето на
изпълнението по реда на специалния ЗОЗ. За тези две противоположни по
насоченост юридически действия, подлежащи на вписване в ЦРОЗ, не съществува
конкретна законова повеля да бъдат отразени и в имотния регистър по партидата
на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложеното по реда на
ЗОЗ търговско предприятие. От значение за публичността на имотния регистър би
била евентуална последваща продажба на същото търговско предприятие като
съвкупност от права (вкл. върху въпросните недвижими имоти), задължения и
фактически отношения, но самото пристъпване към изпълнение, както и
възможността последното да бъде изоставено, не се отразяват върху заварения
статус на съответния недвижим имот в имотния регистър. С оглед на това е
прието, че не може да се счита, че разпоредбата на чл.21, ал.3 ЗОЗ, предвиждаща
противопоставимост на договора за особен залог върху търговско предприятие, ако
е вписан и в съответния специален регистър, който се води за отделните активи в
предприятието, се отнася за регистъра за недвижими имоти, воден в Службата по
вписванията. По тези съображения, съдията по вписванията при БРС е приел, че
вписването на пристъпване към изпълнение следва да бъде отказано.
В становище по повод депозираната жалба, съдията по вписванията при БРС е изложил допълнителни съображения за отказа, в следния смисъл: При постановяване на отказа освен цитираното определение по ч.т.д.№ 1476/2013 г. на ВКС, І т.о., е взето предвид и наличието на разпоредбата по чл.46, ал.1 ЗОЗ в редакцията от 2016 г., във връзка с чл.21, ал.3 ЗОЗ. Липсва правно основание да се отъждествява „съответния регистър“ с регистъра за недвижимите имоти, воден в Служба по вписванията, тъй като когато законодателят предвижда вписване в регистъра на недвижимите имоти, той изрично регламентира това вписване. Сочи се, че в изпълнение на чл.21, ал.3 ЗОЗ има разписани конкретни норми в Правилника за вписванията – чл.22а ПВ и актовете, с които се вписват, подновяват и заличават особени залози са изрично предвидени за вписване в ПВ, като в тези случаи регистърът за недвижимите имоти може да се счита за „специален регистър“ за последващо вписване спрямо първичния регистър за особените залози. По отношение на всички други вторични обстоятелства, свързани с особения залог, специален регистър се явява регистъра за особения залог – чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ и търговския регистър – чл.21, ал.2 ЗОЗ, където се отразяват обстоятелствата, каквото е пристъпването към изпълнение. Поради това, се взема становище, че постановения отказ не противоречи на чл.46, ал.1 ЗОЗ.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за основателна.
Съгласно чл.2 ПВ, вписването, отбелязването и заличаването се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. Хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени. Така, в чл.22а ПВ е регламентирано вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл.21, ал.3 ЗОЗ), за което се предвижда, че се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.“д“ ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. Вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите.
Във връзка с горното следва да се отбележи следното: Съгласно чл.21, ал.2 ЗОЗ, подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. Това е първичното вписване. Кои са подлежащите на вписване в ТР обстоятелства е посочено в нормата на чл.26 ЗОЗ, като в тях е включено и пристъпването към изпълнение – чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ. С оглед противопоставимост на договора за залог на търговско предприятие на трети лица, придобили права върху отделни активи на заложеното предприятие, разпоредбата на чл.21, ал.3 ЗОЗ изисква същият да бъде вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи. Следователно, ако в търговското предприятие се съдържат движими вещи и вземания, то вторичното вписване за тях е в ЦРОЗ, а ако се включват недвижими имоти – договорът за залог следва да бъде вписан и в съответната Служба по вписванията по местонахождение на имота. Ето защо, в случаите, при които заложеното търговско предприятие включва в състава си недвижими имоти, съответния специален регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ е именно имотния регистър, който се води от Службата по вписванията и залогът следва да бъде вписан вторично и в нотариалните книги, каквото е и предвиждането в нормата чл.22а ПВ, поради което формираните в обратния смисъл изводи на съдията по вписванията при БРС са неоснователни.
Съгласно чл.46 ЗОЗ, при неизпълнение на вземане, обезпечено с особен залог на търговско предприятие, заложният кредитор има право да избере да се удовлетвори от цялото търговско предприятие като съвкупност или от отделните негови елементи, изборът се заявява при вписване на пристъпването към изпълнение в регистъра, като във втория случай кредиторът е длъжен да посочи точно елементите от заложеното предприятие, от които ще се удовлетворява. Пристъпването към изпълнение е обстоятелство, което следва да се впише в Търговския регистър по партидата на залогодателя, съгласно чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ. С изменението на разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗОЗ (ДВ-бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) е предвидено и изискването пристъпването към изпълнение върху отделни елементи на търговското предприятие да се вписва и в съответния регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ. Следователно от влизане в сила на новата редакция на чл.46, ал.1 ЗОЗ е налице нормативно изискване за вписване на пристъпването към изпълнение в имотния регистър, когато е спрямо отделни елементи – недвижими имоти, включени в състава на заложеното търговско предприятие. С оглед на това, съдът приема, че на основание чл.26, ал.3, т.4 и чл.46, ал.1 ЗОЗ пристъпването към изпълнение върху отделни активи – недвижими имоти от състава на заложено търговско предприятие подлежи на вписване освен в първичния регистър – ТР, но и в имотния регистър, воден от Службата по вписванията по местонахождението на имота, чрез подреждане на удостоверението, издадено от ТР относно вписаното обстоятелство. При това положение е налице хипотезата на чл.2 ПВ, тъй като в действащата редакция на чл.46, ал.1 ЗОЗ изрично е регламентирано вписването на пристъпване към изпълнение върху отделни активи на заложеното търговско предприятие в съответния регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ, който се води за такива активи, какъвто е и настоящият случай. А както бе посочено по-горе, когато тези активи са недвижими имоти, съответният специален регистър за тях по чл.21, ал.3 ЗОЗ е именно имотния регистър. В този смисъл, неоснователен е извода на съдията по вписванията за липса на изрична законова норма, регламентираща исканото вписване, както и че имотният регистър не се явява специален регистър по смисъла на чл.21, ал.3 ЗОЗ.
Във връзка с горните съображения, неоснователно е и позоваването на съдията по вписванията на Определение № 330/ 08.05.2013г. по ч.т.д.№ 1476/2013г. на ВКС, І т.о., ТК, тъй като същото е постановено за попълване на законовата непълнота към 2013 г. досежно въпроса следва ли в имотния регистър да се възпроизвеждат всички подлежащи на вписване действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в регистъра на особените залози, когато такъв залог е бил учреден върху търговско предприятие, което в активите си има конкретни недвижими имоти. С изменението обаче на чл.46, ал.1 ЗОЗ през 2016 г. тази непълнота относно вписването на пристъпване към изпълнение върху отделни елементи на заложеното търговско предприятие е преодоляна с въвеждането на изрично изискване за вписване на това обстоятелство в съответния регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ. В този смисъл, цитираното в обжалвания отказ определение на ВКС е неотносимо в конкретния случай, предвид новата правна уредба в ЗОЗ, както и предвид последиците на пристъпването към изпълнение, уредени в чл.20, ал.2 ЗОЗ, изключващи чл.20, ал.1 ЗОЗ и предпоставящи приложението на чл.21, ал.3 ЗОЗ в хипотезите на договор за особен залог на търговско предприятие с посочени отделни активи, каквато е и настоящата хипотеза. Следва да се има предвид, че законодателят охранява интересите на третите лица не само с оглед разпоредителни сделки с имоти от състава на заложеното предприятие, а и с оглед интерес от използването им като обект на обезпечителни или облигационни, без вещно действие, сделки. За тези трети лица не е без значение с какви тежести е натоварен един имот като част от активите на търговското предприятие, доколкото защитим е и интересът им от избягването на правен спор за вещнопрехвърлителното действие на разпореждането, включително с оглед евентуална противопоставимост на последици, съгласно чл.20, ал.2 ЗОЗ, с което се обосновава и извода за подлежащо на вписване в имотния регистър и обстоятелството „пристъпване към изпълнение“ срещу търговско предприятие, включващо в активите си недвижими имоти – в този смисъл Определение № 146/24.03.2016 г. по ч.т.д.№ 3221/2015 г. на ВКС, І т.о., ТК.
Следователно, в настоящата хипотеза пристъпването към изпълнение върху отделни активи на заложеното предприятие е обстоятелство, което подлежи на вписване в първичния регистър – Търговски регистър на основание чл.21, ал.2 ЗОЗ, както и на вторично вписване на основание чл.46, ал.1, вр. чл.21, ал.3 ЗОЗ в имотния регистър, поддържан от Службата по вписванията, чрез подреждане на удостоверението, издадено от Търговския регистър относно вписване на пристъпване към изпълнение върху отделни елементи на заложеното търговско предприятие, в хипотеза на посочени в договора за залог на търговско предприятие недвижими имоти.
Ето защо, съдията по вписванията при БРС е постановил незаконосъобразен отказ, в противоречие с действащата правна уредба – чл.46, ал.1 ЗОЗ, поради което следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на СВ-Бургас за осъществяване на дължимите процесуални действия по чл.22а ПВ за извършване на исканото вписване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение за отказ от 14.10.2019 г. на Съдия по вписванията при РС – Бургас, с което е постановен отказ за вписване по молбата на „Общинска банка“ АД на пристъпване към изпълнение от кредитор по вписан особен залог, спрямо отделни активи от търговското предприятие на „Билдресурс“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, а именно: Нива с площ от 1.217 дка, десета категория, находяща се в землището на гр.Созопол с ЕКАТТЕ 67800, обл.Бургас, м.“Синетудис“, съгласно нотариален акт за продажза на недвижим имот № */07.06.2004 г., том *, рег.№ *, дело № *от 2004 г., парцел 102 от масив 9, съгласно земеразделителен план на същото землище, при указани в молбата граници, с приложени документи по опис.
ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при РС – Бургас за предприемане на надлежни действия по чл.22а ПВ по вписване на пристъпване към изпълнение по молбата на „Общинска банка“ АД, ЕИК *********.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.