Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /14.02.2018г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На петнадесети януари 2018 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа докладваното от съдията т.д.№61 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание по чл.694, ал.1 от ТЗ.
Първоначалната и допълнителната искова
молба на длъжника “А...“ ООД/н/-гр.Търговище, ЕИК ********* против
кредитора по несъстоятелността по т.д.н.№53/2015г. на ОС-Търговище- “Ю...“ АД-гр.София, ЕИК ********* за установяване несъществува-нето на вземанията на банката в общ размер
на 8 643 880.18 лв., приети от синдика
и одобрени от съда с определение
№99/03.05.2016г. в произ-водството по несъстоятелност
по т.д.н.№53/2015г. на ОС-Търговище, е обоснована с обстоятелствата, че включените в списъка вземания, както следва: сумата 3 071 487.03 евро
или левовата й равностойност, пред-ставляваща
главница по договор за цесия от 5.11.2008г.; сумата 176 788. 17 евро или
левовата й равностойност, представляваща договорна лихва за периода
26.11.2012-31.07.2013г. по чл. 2.1. от договора за цесия и анекса от
24.10.2012г.; сумата 427 848.63 евро или левовата й равностой-ност,
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 26.11. 2012-16.10.2015г.
по т.2.2 от договора; сумата 446 244.47 евро или левовата равностойност,
представляваща законна лихва върху главницата по изпълнителния лист за периода
15.11.2013г.-16.10.2015г.; сумата 163 265.06 лв., представляваща разноски по
издаване на изпълни-телния лист; сумата 121 498.13
лева, представляващи разноски по изпъл-нително дело
№1059/2013г. на ЧСИ Анелия Загорова; сумата 23 176.63 евро или левовата й равностойност,
представляваща наказателна лихва върху главницата по чл. 2.2 от договора; сумата
37 875.51 евро или левовата й равностойност, представляваща законна лихва
върху главни-цата по изпълнителния лист за периода
17.10.2015г. до датата на предя-вяване на вземането;
сумата 169 013.89 лв., представляваща разноски в производството по
несъстоятелност; сумата 83.00 лв. разноски за несъстоятелността и 8000 лв. разноски по чл.629б от ТЗ,
произтичат от договор за цесия от 05.11.2008г. между банката и новия кредитор “Брук-нер
Къмпани Лимитед“-Гибралтар, по който ищецът “А...“ООД-Търговище
е солидарен длъжник и който договор е развален от цесионе-ра
на 29.12.2015г., поради нарушения на чл.4 и чл.5 от договора; с доводи за водене
на счетоводството на банката в нарушение на ТЗ и ЗСч и недоказаност на
вземанията по основание и размер; липса на сила на пре-съдено
нещо на посочената заповед за изпълнение и изпълнителен лист; погасяване по
давност на вземанията; неплащане на сумата 121 498.13 евро-разноски по изп.д. №1058/2013г.; нищожност на договорът за цесия,
поради липса на предмет-несъществуване на вземания на банката към
топлофикационните дружества и недействителност на сделката, поради нейната
безвъзмездност.
В сроковете по чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК
с писмени отго-вори ответникът оспорва исковете с
възражение за тяхната недопусти-мост, поради
неспазване на преклузивния срок по чл.694, ал.1 от ТЗ, както и с възражения за тяхната неоснователност, с оглед наличието на
валиден и действуващ договор за цесия от
05.11.2008г., по който банката е изправна страна и който не развален в срока по
чл.87, ал.5 от ЗЗД, изявлението за разваляне не е от представител на цесионера и евентуал-ното
неуведомяване на длъжниците не е основание за
прекратяването му; задълженията съществуват и не са платени на банката от длъжниците; вземанията не са погасени по давност, предвид
сключените към договора анекси с краен срок на издължаване 31.07.2013г., а и
давността е спряна с предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелността, позо-вавайки се и на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за част от главницата в размер на
2 600 000 евро, лихви и разноски.
“Т...-Русе“АД-гр.Русе, “Т...“ЕАД-с.Езерово,
общ.Белослав и “И...“АД-гр.Варна, конституирани като подпомагащи ищеца страни, както и синдикът на дружеството-ищец считат
предявените искове за основателни.
По оспорване на “И...“АД-гр.Варна е откри-то
производство по чл.193 от ГПК относно авторството на договор за цесия от 05.11.2008г.,
анекс №1/31.07.2008г., анекс №2/30.09.2009г., анекс №3/30.03.2010г., анекс
№4/28.05.2010г., анекс №5/29.052010г., анекс №6/30.03.2011г., анекс
№7/30.05.2011г. и анекс № 8/24.10.2011г.; относно положените подписи за “Брукнер
Къмпани Лимитед“-Гибралтар, „А...“ ООД/н/ и законните представители на
банката; уведо-мителни
писма и уведомленията за прехвърляне на вземане /по т.4.2-3. от молбата на
банката/, адресирани от „Ю...“ АД до „Топло-фикация–Русе“ЕАД
и „Т..–Варна“ЕАД относно подписите на предста-вителите
на дружествата и банката.
С влязло в сила
на определение №32/27.01.2017г. по т.д.№61/ 2016г. на ОС-Търговище производството
по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК, поради
недопустимост на исковете по чл.694, ал.1 от ТЗ в частта им за установяване несъществуването на вземанията на банката, приети от синдика и одобрени от съда с определение №99/03.05.2016г. в производството
по несъстоятелност по т.д.н.№53/2015г. ОС-Търговище в частта им по отношение на сумата 2 600 000
евро, представляваща част от главницата по анекс №8/24.10.2012г. към договора
за цесия от 05.11. 2008г. в размер на 3 071 487.03 евро; за сумата 446 244.47 евро или лево-вата й равностойност, представляваща законна лихва върху главницата
по изпълнителния лист за периода 15.11.2013г.-16.10.2015г.; за сумата 37 875.51
евро или левовата й равностойност, представляваща законна лихва върху
главницата по изпълнителния лист за периода 17.10.2015г.-15.12.2015г. и за сумата
163 265.06 лева, представляваща направените в заповедното производство по ч.т.д.№1547/2013г. на
Районен съд-Търго-вище разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Ответникът “Ю...“ АД-гр.София е кредитор на ищеца “А...“ООД-Търговище по приети
от синдика и одобрени от съда с определение
№99/03.05.2016г. в производството по несъстоя-телност
по т.д.н.№53/2015г. на ОС-Търговище вземания за сумата над 2 600 000
евро, до който размер дължимостта е призната по реда
на заповедното производство, до сумата 3 071 487.03 евро или левовата й равностойност,
представляваща главница по договор за цесия от 5.11. 2008г.; сумата 176 788.17
евро или левовата й равностойност, представ-ляваща договорна
лихва за периода 26.11. 2012-31.07.2013г. по чл. 2.1. от договора за цесия и
анекса от 24.10. 2012г.; сумата 427 848.63 евро или левовата й равностойност,
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 26.11. 2012-16.10.2015г.
по т.2.2 от договора; сумата 121 498.13 лева, представляващи разноски по изпълни-телно дело №1059/2013г. на ЧСИ Анелия Загорова; сумата
23 176.63 евро или левовата й равностойност, представляваща наказателна
лихва върху просрочена главница по чл. 2.2 от договора; сумата 169 013.89
лв., представляваща разноски в производството по несъстоятелност; сумата 83.00
лв. разноски за несъстоятелността и 8000
лв. разноски по чл.629б от ТЗ, като отрицателният установителен
иск относно дължимостта на посочените суми е предявен
в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл.694,
ал.6 от ТЗ и спорът следва да бъде разгледан по същество.
С оглед разпоредбите на чл.99, ал.1-2 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, което преминава върху новия кредитор с при-вилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности,
включително и изтеклите лихви, ако не е уговорено друго.
В конкретния случай, съгласно представените по делото договор за цесия от 05.11.2008г., с анекс №1/31.07.2009г., анекс
№2/30.09.2009г., анекс №3/30.03.2010г., анекс №4/28.05.2010г., анекс
№5/29.05.2010г., анекс №6/30.03.2011г., анекс №7/30.05.2011г.и анекс
№8/24.10.2012г., чиято автентичност не е опровергана, предвид заключението на назначе-ната съдебно-графологична
експертиза и приложените пълномощни, ответната банка е прехвърлила на “Брукнер Къмпани Лимитед“-Гибрал-тар вземанията си спрямо “Т...-Русе“АД-гр.Русе
в размер на 2 562 782 евро и “Т...“ЕАД-с.Езерово, общ.Белослав в размер
на 2 463 702 евро по договори за доставка на енергийни въглища, придо-бити преди това от банката по договор за цесия от
02.09.2004г. с цедент същият контрахент-“Брукнер Къмпани Лимитед“-Гибралтар, за сумата 3 100 000 евро и с
краен срок на издължаване на продажната цена-31.07. 2013г.Видно от посочения
договор и анексите към него, ищецът “А...“ООД-Търговище е встъпил като солидарен
длъжник относно посочената цена и всички лихви, такси и разноски, свързани с нея, т.е. същият не е
трето лице по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, а е страна в правоотношението,
която отговоря като за свой дълг за плащането на цената и акцесорните
задължения, считано от влизане в сила на договора за цесия, от който момент
вземането се счита за прехвърлено, т.е. преми-нало в патримониума на цесионера, независимо
дали длъжниците са уве-домени
за прехвърлянето, до окончателното им погасяване.А уговорката за цена на
прехвърлянето, т.е. наличието на две насрещни престации,
потвърждава възмездността на сделката, макар и
евентуалната безвъз-мездност да не би повлияла на
действителността на договора, по аргу-мент от
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗЗД.Без значение за валидността на договора е и
съществуването на вземанията към момента на прехвър-лянето
им.Още повече, в конкретния случай, цесионерът е
активен уча-стник в продажбата и покупката на
вземания към двете топлофика-ционни дружества до
приватизацията им, поради което е напълно наясно с обема и съдържанието на тези
вземания(както
е наясно и ищцовото дружество, чийто управител е
представителят на цесионера). Както спо-ред правната теория, така и според съдебната практика(напр.определение
№524/19.07.2011г. по т.д. № 186/2010г.на ВКС, IIт.о.), с разпоредбата на
чл.100, ал.1 от ЗЗД е установено изключение от общото правило на чл.26, ал.2 от ЗЗД, като договорът за цесия има невъзможен предмет, само ако имущественото
право е непрехвърлимо по своето естество, поради импе-ративни разпоредби на закона или поради уговорени
предварително договорни ограничения. Тълкуването обусловена ли е действителността
на договора от съществуването на вземането е в унисон с разбирането за
действителността на транслативните разпоредителни
сделки, когато прехвърлителят не е собственик на
прехвърленото право, т.е. прехвър-лянето на
несъществуващо вземане няма за последица нищожност на цесионния
договор, напротив- цедентът отговаря за изпълнението
му по реда на чл.82 във вр.с чл.79 от ЗЗД.Действителността
на договора за прехвърляне на вземане не е поставена в зависимост от
действителността на правото, което се прехвърля на новия кредитор, като
несъществува-нето на отстъпеното вземане влече имуществена отговорност за цедента, а не недействителност на каузалната сделка. Ето
защо, ако прехвърле-ното вземане не съществува, за
реализиране отговорността на цедента цесионерът следва да упражни правото си на разваляне на
договора, но не и да се позовава на невалидност на цесията, тъй като
отговорността възниква от неизпълнение по съществуващ и впоследствие развален
договор за прехвърляне на вземане.В тази насока, нито цесионерът,
нито солидарният длъжник са правили изявления за разваляне на договора на
посоченото основание, нито такъв довод е навеждан в исковата молба, поради
което и не следва да бъде обсъждан.С оглед на тези обстоятел-ства,
между ответната банка и “Брукнер Къмпани Лимитед“-Гибралтар
е сключен валиден договор за цесия, пораждащ предвидените в него права и
задължения за страните, както и обуславящ отговорността на солидар-но
задължилия се с цесионера ищец за плащане на цената,
ведно с акце-сорните задължения, като следва да се
прецени дали писменото уведо-мление от 29.12.2015г.
от името на цесионера до банката за разваляне на
договора, поради неизпълнение на задължението за съобщаване на длъж-ниците “Т...-Русе“АД-гр.Русе и “Т...“ЕАД-с.Езерово,
общ.Белослав за цесията, има за последица прекратяване на облига-ционното
правоотношение и погасяване вземанията на цедента.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кре-дитор
е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, а съгласно раз-поредбите
на чл.87, ал.1-2 и 5 от ЗЗД, когато страната по един двустра-нен
не изпълни задължението си по причина, за която отговаря, то насрещната страна
може да развали договора, след като даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален или без
предоставяне на срок, ако изпълнението е станало невъзможно, безполезно или
задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, което потестативно право се погасява с 5-годишна давност.
В конкретния
случай, съгласно чл.4 от договора, банката се е задължила да съобщи на длъжниците за прехвърлянето в срок до 7 дни от сключване на
договора, т.е. до 12.11.2008г., за което са съставени уведо-мление
изх.№100-0311/14.11.2008г. до длъжника “Т...-Русе“ АД-гр.Русе и
уведомление изх.№100-312/13.11.2008г. до длъжника “Т...“ЕАД-с.Езерово,
общ.Белослав, изхождащи от представители на банката, но неподписани от
представители на двете дружества, поради което е невъзможно да се приеме, че
уведомленията са достигнали по описания в тях начин до адресата. Независимо от
това, при начален мо-мент
на предвидения в закона 5-годишния давностен срок за упражня-ване правото на разваляне 12.11.2008г., то същият е
изтекъл на 12.11. 2013г., докато изявлението за разваляне е направено едва на
29.12.2015г., т.е. повече от две години след изтичането на давностния
срок. Но дори и срокът да бе спазен и доказателствата по приложеното
ч.т.д.№1547/ 2013г. на РС-Търговще да установяват, че
изявлението принадлежи на лице, притежаващо съответната представителна власт,
то евентуалното неизпълнение на посоченото задължение по чл.4 не представлява
основа-ние за разваляне на договора за цесия, каквото право би възникнало при
извършено от длъжника изпълнение на стария кредитор(в
този смисъл определение №67/30.01.2015г. по т.д.№2110/2013г. на ВКС, Iт.о.).А в конкретния случай, такова изпълнение от страна на топлофикационните
дружества към банката не е налице, нито цесионерът е
предприел изпъл-нение и е констатирал пречка за
събиране на прехвърлените му вземания. Не
са налице и останалите предпоставки по чл.87, ал.1-2 от -преду-преждение,
предоставяне на срок за изпълнение на насрещната страна, предвид
обстоятелствата, че същото е било възможно и не е безполезно, нито е следвало
да се осъществи непременно в точно определено време.С оглед на тези доводи,
валидно възникналото договорно правоотношение не е надлежно прекратено, поради
развалянето му и обвързва страните, като следва да се прецени задължен ли е
ищецът по същото.
С оглед
разпоредбите на чл.99 от ЗЗД, цедираното право преми-нава в патримониума на цесионера със сключването на договора, като съобщението до
длъжника не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните
по сделката (в този смисъл- решение №40/13.05.2010г. по
т.д.№566/2009г. на ВКС, Iт.о.), т.е. за цесионера,
както и за встъпилия в този дълг по съглашение с цедента
и цесионера-чл.101 от ЗЗД солидарен длъжник възниква задължение за
плащане на цената, като предвид крайния срок на издължаване-31.07.2013г., предяве-ното на 18.12.2015г. вземане на цедента
не е погасено по давност.Не е погасено и поради плащане, предвид заключенията
на назначената съдебно-счетоводна експертиза и приложените счетоводни документи,
съгласно които от капитализираната по договора главница в размер на
3 416 489.57 евро на 14 вноски е погасена сумата 345 002.54
евро, а за 2 600 000 евро + 446 244.47 + 37 875.51 евро законна лихва и 163 265.06
лева разноски за заповедното производство
банката е снабдена със запо-вед за изпълнение по чл.417 от ГПК, или дължимият
остатък към 15.12. 2015г. по главното вземане е в размер на 471 487. 03
евро; начислената договорна лихва е в размер на 1 504 958.31 евро, от
която непогасена към 15.12.2015г. е сумата 427 848. 63 евро или левовата й равностойност, представляваща
лихва върху просрочена главница за периода 26.11.2012-16.10.2015г.; сумата 23 176.
63 евро или левовата й равностойност, пред-ставляваща
лихва върху просрочена главница от 17.11.2015г. до 15.12. 2015г.; сумата
176 788.17 евро, представляваща договорна лихва върху непросрочена
главница от 26.11.2012г. до 31.07.2013г. и 152 669.20 евро разноски.При
тези обстоятелства, при валидно сключен договор за цесия и валидно встъпване в
дълг от страна на ищеца по съглашение със стра-ните
по него, при неупражнено в срока по чл.87, ал.5 от ЗЗД право на разваляне на
договора и неизпълнено задължение за плащане на цената по същия в посочения
размер, ведно със следващи се лихви и разноски, оспорените от длъжника, приети
от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания на банката
съществуват, поради което пре-дявените искове по
чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ за установяване на недължимо-стта
им са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направе-ните по
делото разноски в размер на 1 500 лв., а по сметка на съда-направените по
делото разноски в размер на 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и държавна
такса в размер на 97 945.60 лв. върху размера на отхвърлените искове, за
сметка на масата на несъстоятелността. Подпо-магащата
ищеца страна “И...“АД-гр.Варна следва
да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 500 лв. за възнаграждение на вещо лице-графолог.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от длъжника “А...“ ООД/н/-гр.Търговище, ЕИК
*********,
представлявано от управителя Н. С. Д. и със синдик Т.И.С. против креди-тора по несъстоятелността
по т.д.н. №53/2015г. на Окръжен съд-Търго-вище-“Ю...“АД-гр.София,
ЕИК *********,
представляван от П. Д., Д. Б. Ш. и М. И. В. искове по чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъще-ствуването на вземанията на
банката, приети от синдика
и одобрени от съда с определение
№99/03.05.2016г. в производството
по несъстоятел-ност по т.д.н.№53/2015г. на ОС-Търговище за сумата 471 487.03 евро (3 071 487.03 евро-2 600 000 евро) или левовата
й равностойност, пред-ставляваща главница по договор
за цесия от 5.11. 2008г., с анекс №1/31. 07.2009г., анекс
№2/30.09.2009г., анекс №3/30.03.2010г., анекс №4/28.05. 2010г., анекс №5/29.05.2010г., анекс №6/30.03.2011г., анекс
№7/30.05. 2011г.и
анекс №8/24.10.2012г.; за сумата 176 788.17 евро или левовата й равностойност, представляваща
договорна лихва за периода 26.11. 2012-31.07.2013г. по чл. 2.1. от договора за цесия и анекса от
24.10.2012г.; за сумата 427 848.63 евро или левовата й равностойност,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода 26.11.2012 -16.10.2015г.
по т.2.2 от договора; за сумата 121 498.13 лева, представляващи разноски
по изпълнително дело №1059/2013г. на ЧСИ Анелия Загорова; за сумата
23 176.63 евро или левовата й равностойност, представляваща лихва вър-ху
просрочена главница по чл. 2.2 от договора; за сумата 169 013.89 лв.,
представляваща разноски в производството по несъстоятелност; за сума-та 83.00
лв.-разноски по несъстоятелността и за сумата 8000 лв.- раз-носки
по чл.629б от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното
от подпомагащата ищеца страна “И...“АД-гр.Варна
оспорване на
авторството на договор за цесия от 05.11.2008г., анекс № 1/31.07.2008г., анекс
№ 2/30.09.2009г., анекс № 3/30.03.2010г., анекс №4/28.05.2010г., анекс
№5/29.052010г., анекс №6/30.03.2011г., анекс №7/30.05.2011г. и анекс
№8/24.10.2011г. относно положените подписи за “Брукнер Къмпа-ни
Лимитед“-Гибралтар, „А...“ ООД/н/-гр.Търговище и предста-вителите на „Ю...“АД-гр.София; 2 бр. уведомителни пис-ма,
уведомление изх.№100-0311/14.11.2008г. до “Т...-Русе“ АД-гр.Русе и уведомление
изх.№100-312/13.11.2008г. до “Т...“ ЕАД-с.Езерово, общ.Белослав относно подписите на техните
автори-представителите на банката, на осн.чл.194, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “А...“ ООД/н/-гр.Търговище,
ЕИК ********* да
заплати на “Ю...“АД-гр.София, ЕИК ********* напра-вените по делото разноски в размер на 1 500
лв.
ОСЪЖДА “А...“ ООД/н/-гр.Търговище, ЕИК
********* да заплати
по сметка на Окръжен съд-Търговище направените по делото разноски в размер на
250 лв. за възнаграждение на вещо лице и държавна такса в размер на
97 945.60 лв. върху размера на отхвърлените искове.
ОСЪЖДА“И...“АД-гр.Варна,
ЕИК1246122 13,
представлявано от Светослав Д.И. да заплати на “Юро-банк България“АД-гр.София, ЕИК
*********
направените по делото раз-носки в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоя-телност, на
осн.чл.694, ал.8 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в
отношенията меж-ду подпомагащите ищеца страни “И...“АД-гр.Вар-на, “Т...-Русе“АД-гр.Русе, “Т...“ЕАД-с.Езерово, общ.
Белослав и ответника “Ю...“АД-гр.София, на осн.чл.223, ал.1 от ГПК.
УСТАНОВЕНОТО в мотивите на решението е задължително за подпомагащите ищеца страни “И...“АД-гр.Варна, “Т...-Русе“АД-гр.Русе, “Т...“ЕАД-с.Езерово, общ.Бе-лослав и ищеца“А...“ ООД/н/-гр.Търговище, на осн.чл.223, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: