О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2279
гр.Пловдив,13.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,в открито
заседание на тринадесети ноември,през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна Дъбова
като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 2537
по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба от Д.И.Б. в качеството й на трето лице
против Постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.04.18г.на сграда с
идентификатор № 56784.536.831.5 с административен адрес гр.П.,»К. Ш.»№
21,постановено по изп.д.№ 358/15г.по описа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район на
действие ПдОС.
В жалбата се посочва,че жалбоподателката е узнала за изготвеното Постановление
на 23.08.18г. и счита същото за незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения.Представят се писмени доказателства.Правят се доказателствени
искания.
Взискателят „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД,ЕИК-********* е изразил становище за недопустимост на жалбата
на две основания.От една страна намира същата за просрочена,като се
твърди,че жалбоподателката „е узнала,когато е узнал и длъжника-при връчване на
призовката за извършване на описа“.От друга страна се оспорват представените с
жалбата писмени доказателства,касаещи момента на твърдяното от Д.Б. владение от
нейна страна върху проц.имот.Взискателят счита,че същата не може да обжалва
действията на ЧСИ като трето лице,тъй като в деня на възбраната на имота тя не
го е владяла.Иска се оставяне на жалбата без разглеждане като
недопустима.Излагат се и съображения по същество за неоснователност и
недоказаност на жалбата и се иска отхвърлянето й.
Постъпило
е възражение и от
„ДС-Инженеринг“ЕООД,ЕИК-*********,на което дружество е възложен имота с
атакуваното постановление.В становището също се посочва,че жалбата е
недопустима като просрочена,а разгледана по същество-неоснователна.
ЧСИ е представил
писмени мотиви,в които посочва,че жалбата е недопустима,а разгледана по
същество-неоснователна.Излага следните съображения относно недопустимостта на
жалбата-посочва,че към момента на налагането на възбраната върху
проц.недв.имот,същият не се е намирал във владение на жалбоподателката,както
твърди тя в жалбата си.Отделно от това счита,че жалбата е просрочена,тъй като Д.Б.
най-късно към 05.01.18г.била узнала за насроченото срещу имота принудително
изпълнение,доколкото самата тя била участвала в публичната продан като
представител на „Ади-Кристал“ООД.Отделно от това на 13.04.18г. от същата
постъпило уведомление в кантората на ЧСИ,с което тя изрично манифестирала
обстоятелството,че е узнала за насроченото върху процесния имот принудително изпълнение.А жалбата постъпила след изтичането за едноседмичния
срок по чл.436,ал.1,изр.посл.от ГПК.
Съдът,като взе
предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за
установено следното:
Изпълнителното
дело пред ЧСИ е образувано въз основа на
молба от взискателя „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД,ЕИК-********* по издаден
в негова полза изпълнителен лист от 20.08.14г.против длъжника ЕТ“Ади-77-А.Б.“
за заплащане на посочените в изп.лист суми.След проведена шеста публична продан
в периода 12.03.-12.04.18г.на процесния имот-сграда с идентификатор № 56784.536.831.5,гр.Пловдив,за купувач на същата е обявено от „ДС-Инженеринг“ЕООД.Изготвено е обжалваното Постановление за възлагане от 18.04.18г.
Съдът намира
жалбата за недопустима като просрочена поради следните съображения:
Като трето лице Д.Б. не разполага с процесуалната възможност да атакува
Постановлението за възлагане на основание чл.435,ал.3 от ГПК.В този смисъл в
жалбата се посочва,че за нея е налице правен интерес по см.на чл.435,ал.4 от ГПК да обжалва действията на съдебния изпълнител,доколкото същите са насочени
срещу имущество,собственост на трето за изпълнението лице.Съгласно цитираната
разпоредба трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи,които в деня на запора,възбраната или предаването,ако се
отнася за движима вещ,се намират във
владение на това лице.Следователно жалбоподателката атакува в случая не самото Постановление за
възлагане,а действията на ЧСИ П.Илиев по принудителното изпълнение върху
имота,в т.ч. проведената публична продан и възлагането на имота.
От изпълнителното дело е видно,че в деня на
провеждане на проданта-13.04.18г.е постъпило уведомление от Д.Б.
вх.№ 16822 (л.2908 от изп.дело),с което същата заявява,че й е известно насрочването на
публична продан върху процесния недвижим имот,изтичаща на 12.04.18г.Поради
това съдът приема,че датата 13.04.18г.е
моментът, в който жалбоподателката е
узнала за атакуваното от нея с жалбата действие на ЧСИ по принудителното
изпълнение върху имота.Тъй като срокът за подаване на жалба е едноседмичен,като
за третите лица той започва да тече от узнаване на действието (чл.436,ал.1 от ГПК),то в случая този срок е изтекъл на 20.04.18г.Доколкото жалбата е подадена
много по-късно-на 27.09.18г.,то същата се явява просрочена и като такава следва да се приеме,че е недопустима на това
основание.Предвид на горното същата следва да се остави без разглеждане,а
производството пред настоящата инстанция следва да се прекрати.
Водим от
горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.Б.,ЕГН-**********
в качеството й на трето лице против
Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.04.18г.на сграда с
идентификатор № 56784.536.831.5 с административен адрес гр.П.,»К. Ш.»№
21,постановено по изп.д.№ 358/15г.по описа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район на
действие ПдОС,като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2537/18г.по описа на ПдОС,V в.гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: