РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Благоевград , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20211200100205 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Ищец по делото е С. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. “Е.“, бл. *, ет. *, ап. *.
Ответник в процеса е З... "О...", ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район
"В.", ж. к. "В.", ул. "С. С." № *, ет. *, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.
В исковата молба се твърди, че на 15.05.2019 г., около 19:25 ч., в гр. Благоевград, по
бул. “П. Я.“, близо до автобазата, лекият автомобил „Ф. П.”, с който пътувала ищцата,
возейки се на предната дясна седалка, бил блъснат от лек автомобил „Т.“, управляван
от Е. С. Г.. Съставен бил протокол за станалото ПТП. Срещу Гямчева било образувано
ДП, прекратено през декември 2020 г. поради нейната смърт. Отговорността й като
водач, виновен за ПТП, била застрахована при ответника. В резултат на инцидента,
ищцата получила средни телесни повреди – травми на гръдния кош и белия дроб,
представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота. Причинена й
била и остра реакция на стрес, последвана от посттравматично стресово разстройство,
за което също дълго време се налагало лечение. Нанесените травматични и психични
увреждания продължавали и понастоящем - пристъпно главоболие, невъзможност за
излагане на пряка слънчева светлина, фобия от силна светлина, световъртежи при
физическа и психическа умора, продължаваща депресия и страх. Ищцата сезирала
застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, но същият й превел само 1000
1
лева, които били крайно недостатъчни за репариране на нейните болки и страдания.
Ето защо се претендира осъждане на ответника да изплати още 26 000 лева
обезщетение, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва претенциите както по основание, така и по размер. Описаният в
исковата молба механизъм на протичане на ПТП не отговарял на действително
развилият се такъв. Инцидентът не бил настъпил по изключителна вина на водача,
чиято отговорност била застрахована при ответното дружество. Вина имал и водачът
на лекия автомобил, с който пътувала ищцата. Последната била без поставен предпазен
колан в момента на удара. В този смисъл било налице съществено съпричиняване на
вредоносния резултат. Сочи се и че претендираното обезщетение е прекомерно по
размер и не отговаря на принципа на справедливостта. Оспорват се твърденията за
получените от ищцата телесни увреждания и тяхната продължителност. Оспорва се и
претенцията за присъждане на законна лихва. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на направените по делото разноски.
Правната квалификация на исковете се съдържа в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а на възраженията на ответника - в нормите на чл. 51,
ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Събраха се писмени и гласни доказателства. Приеха се експертни заключения.
Претенциите са редовни и допустими, поради което следва да се разгледат по
същество.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от застрахован при
ответника по застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" водач на
МПС. Съгласно посочената материалноправна норма, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска пряко от застрахователя обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното провеждане на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента изисква установяване на две
групи юридически факти: от една страна, наличие на застрахователно правоотношение
между ответника, в качеството на застраховател, и прекия причинител на увреждането,
в качеството на застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, включващ противоправно поведение /действие
или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
Ответникът призна наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача
2
на лекия автомобил „Т.“ към датата на инцидента.
Изложените в исковата молба твърдения относно фактите и обстоятелствата, касаещи
процесното ПТП, се установиха по несъмнен начин от заключението на вещото лице
инж. А. К. А. и събраните гласни доказателства. Констатациите и изводите, направени
от експерта, са пълни, ясни и обосновани. Те са в пълен синхрон с изслушаните гласни
доказателства и следва да бъдат кредитирани. Категорично се изясни, че водачът на
лекия автомобил „Т.“ е предприел забранена маневра и е причинил сблъсъка с другата
кола. Той е имал техническа възможност да предотврати ПТП, но не го е сторил.
Ищцата е получила контузия на меките тъкани на гръдния кош и контузия на долния
дял на левия бял дроб. В първите 2-3 седмици след инцидента тя е изпитвала болки с
голям интензитет. Лечението й е продължило около 3-4 месеца. Функциите на белия
дроб вече са напълно възстановени. Всички тези факти и обстоятелства са изяснени в
заключението на д-р К. Д. А., което не е оспорено от страните по делото, изготвено е
изключително компетентно, пълно, ясно и обосновано е, поради което и следва да му
бъде дадена вяра. От показанията на З. Х. М. пък се установи, че ищцата е имала
проблеми със съня и дишането, лесно се уморявала, чувствала се зле физически и
психически, като това се отнася за период от около 2 месеца след процесното ПТП, по
данни на същата тази свидетелка, които не бяха опровергани от останалия събран
доказателствен материал.
Налага се изводът, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя на причинителя на вредата. Спорни моменти се
явяват размерът на дължимото обезщетение и дали има съпричиняване.
Според т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС, Решение № 47
от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла
Чорбаджиева, Решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.,
ТК, докладчик председателят Емилия Василева, Решение № 144 от 27.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1000/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, и др., приносът
на пострадалия винаги е конкретен и следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражението за съпричиняване. Необходимо е
поведението на пострадалия, с което той е създал предпоставки, предизвикал е или е
допринесъл за настъпване на увреждането, обективно да се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случая не се установява
каквото и да било съпричиняване. Съпругът на ищцата няма вина за настъпилото ПТП.
Инж. А. е категоричен, че той не е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка с аварийно спиране, въпреки че своевременно е предприел такова. Несъмнен
е фактът, че по време на удара ищцата е била с поставен предпазен колан. За това
говорят локализацията, тежестта и видът на установените травматични увреждания.
3
Ако беше обратното, ищцата щеше да получи много по-сериозни наранявания.
Обезщетението за неимуществените вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗДог принцип за
справедливост. Още в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС е
посочено, че справедливостта не е абстрактно понятие, поради което справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства и емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се,
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира, в относително пълен обем, психическите
и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното противоправно деяние /„Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди
в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, София, 2020 г., стр. 101/.
В казуса следва да бъдат отчетени видът и характерът на претърпените от ищцата
болки и страдания, техният интензитет и продължителност, обстоятелството, че тя се е
възстановявала в продължение на около 4 месеца, както и фактът, че оздравителният
процес е приключил без усложнения. Наред с изложеното трябва да се вземат предвид
и обективни критерии - възрастта на пострадалата и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Ето защо, като съобрази вида и тежестта на
причинените на ищцата телесни увреждания, вида и продължителността на
проведеното лечение, заключението на експерта, че е налице пълно възстановяване,
нейната възраст, икономическите условия и стандарта на живот в държавата, както и
лимитите на застрахователните покрития, настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер на дължащото се в случая обезщетение възлиза на 10 000 лева
/толкова пари е определил и ВКС в своето Определение № 186 от 28.03.2017 г. по т. д.
№ 2237/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова, постановено по сходен
казус/. Посочената сума не е завишена, а съответства на претърпените болки и
страдания. От така определения размер следва да бъдат приспаднати доброволно
изплатените от застрахователя 1000 лева, или сега трябва да се присъдят останалите
9000 лева, а за горницата искът подлежи на отхвърляне.
Претенцията за присъждане на законна лихва се оказва частично основателна.
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
4
причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗДог, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Съгласно изричната уредба обаче, дадена в чл. 429 от КЗ относно съдържанието на
договорните задължения по застраховката на гражданската отговорност, следва да се
приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва се начислява от момента,
посочен в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за
лихви, считано от датата на непозволеното увреждане, съществува, но същата /по
силата на самия кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето
от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви - тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума /лимити
на отговорността/ и да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице -
която от датите е най-ранна.
Посочените по-горе норми се съдържат в глава 41 - "застраховане на гражданска
отговорност", общи положения. Практиката е възприела теоретичната постановка, че
при искове за обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя,
възникнала по силата на задължителна застраховка "гражданска отговорност", следва
да се прилагат специалните норми от глава 47 - "задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите" /Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС
по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова/. Там е
специалната разпоредба на чл. 497 от КЗ, според която застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от
КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Законодателят е приел, че лихва следва да се начислява в
един още по-късен момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането на
съответен срок, в който застрахователят има възможност да се запознае с всички
относими към случая доказателства и да определи надлежно обезщетение /Решение №
1468 от 01.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 1257/2019 г., ГО, 14 състав, докладчик
5
съдията Кристина Филипова/.
В случая, от страна на застрахователя е определено и изплатено обезщетение в рамките
на 3-месечния срок, но не в размера, желан от пострадалата. Ето защо следва да се
счете, че ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичането на този 3-
месечен срок, а именно - 08.01.2020 г. За периода от 15.05.2019 г. до 07.01.2020 г.,
законна лихва не следва да бъде присъдена.
Предвид изхода на спора, ищцата следва да заплати на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 1438,46 лв. разноски по делото. Възражението за прекомерност
на хонорара на адвоката на застрахователя се явява основателно. Платени са 1920 лева,
а минимумът по съответната наредба е 1310 лева. Настоящото дело не се
характеризира с висока правна и/или фактическа сложност, поради което съдът счита,
че справедливата сума на възнаграждението е 1500 лева. Останалите разноски на
застрахователя са направени във връзка с приетите в процеса заключения на експерти.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът от своя страна следва да внесе в полза
на съда 360 лева за държавната такса и 138,46 лв. за експертизите, а на адвокат Г.К. М.,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв - възнаграждение в размер на 453,46 лв.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, 11 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА З... "О...", ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район "В.", ж. к.
"В.", ул. "С. С." № *, ет. *, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на С. С. П.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. “Е.“, бл. *, ет. *, ап. *. на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.05.2019 г. в гр. Благоевград, заедно
със законната лихва, считано от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане, като
преведе парите по следната сметка на П. в "О..." А. - *, и ОТХВЪРЛЯ претенциите за
разликата между присъдените 9000 лева и претендираните 26 000 лева и за законната
лихва за времето от 15.05.2019 г. до 07.01.2020 г.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. “Е.“, бл. *, ет. *, ап. *. да
заплати на З... "О...", ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район "В.", ж. к.
"В.", ул. "С. С." № *, ет. *, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. сумата от 1438,46 лв.
/хиляда четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА З... "О...", ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район "В.", ж. к.
"В.", ул. "С. С." № *, ет. *, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да внесе по съответната
6
банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт,
360 /триста и шестдесет/ лева за държавната такса и 138,46 лв. /сто тридесет и осем
лева и четиридесет и шест стотинки/ за експертизите, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА З... "О...", ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район "В.", ж. к.
"В.", ул. "С. С." № *, ет. *, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на адвокат
Г.К. М., личен № *, кантора гр. Б., ул. "Т. А." № *, ет. *, оф. *, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 453,46 лв. /четиристотин петдесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки/.
На страните да се връчат копия от настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд
София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7