РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Попово, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100528 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.108 от ЗС.
Ищцата - А. К. К.-Гил, гражданка на Република Полша, действаща чрез адв.Х.Х. от
АК-Варна твърди, че е собственик по наследство на ¼ ид.ч. от УПИ X, отреден за имот с
кадастрален №121, с площ 1215.000 кв.м., в кв.6 по плана за застрояване и регулация на с.Д.,
общ.П., в едно с построените в имота жилищна сграда и стопански постройки, при при
съответни граници и съседи на имота, както и на ¼ ид.ч. от ПИ, пл. №064008, с площ по
нотариален акт 2830.000 кв.м., с идентификатор , с административен адрес: с.Д. общ.П.,
местност - „Под селото“, при съответни граници и съседи.
Тези имоти били собственост на наследодателя й Т. М.К., по силата на нот.акт за
собственост №105, том V, рег.№7239, дело №897/15.12.2010г. на Нотариус с рег.№497 при
НК - Юлиян Йорданов.
След смъртта си наследодателя им оставил за преки свои наследници двата си
синове - М.Т. К., поч. на 26.04.2015г и М. Т. М., поч. на 10.05.2021г. Наследници на М. Т.
К., били ищцата - А. К. К. - Гил и лицето М.- Н. Ш.. Другия наследник М. Т. М. оставил за
свой наследник съпругата си Д.П. М. поч. на 12.05.2021г., която била наследена от децата на
нейният брат - М.П. М., Р. М.В.и П.М.П..
Преди да почине, Д.П.М., оставила саморъчно завещание, с което завещала на
ответницата Ц. Ц. Т., цялото си движимо и недвижимо имущество, както и паричните си
влогове, в това число и гореописаните имоти, въпреки че придобила по наследство само ½
ид.ч. от тях.
След като придобила имотите Ц. Ц. Т. обсебила същите, настанила се в къщата в с.Д.
и недопускала никого от преките наследници. Саморъчното завещание било обявено на
18.05.2021г.
С Решение №207/03.10.2022г. постановено по гр.д.№158/2022г. на ОС-Търговище,
1
потвърдено с Решение №29/23.02.2023г. постановено по ВГД№537/2022г. на Апелативен
съд - Варна и влязло в законна сила, саморъчното завещани било обявено за нищожно, но
въпреки това ответницата Ц. Ц. Т., не предала владението върху имотите, като твърдяла, че
придобила същите на правно основание и ги владеела на правно основание.
Предвид изложените подробни доводи, ищецът моли съда да признае за да признае за
установено в отношенията между страните, че той е собственик на недвижими имоти по
силата на наследствено правоприемство, а именно както следва: на ¼ ид.ч. от УПИ X,
отреден за имот с кадастрален №121, с площ 1215.000 кв.м., в кв.6 по плана за застрояване и
регулация на с.Д. общ.П. в едно с построените в имота жилищна сграда и стопански
постройки, при съответни граници и съседи на имота, както и на ¼ ид.ч. от ПИ, пл. №, с
площ по нотариален акт 2830.000 кв.м., с идентификатор, с административен адрес: с.Д.
общ.П. местност - „Под селото“, при съответни граници и съседи, както и да се осъди
ответника да предаде владението върху описаните имоти. Претендира и разноски
В с.з. редовно призован се явява упълномощен представител- адв.Х.Х. от АК-Варна,
който по същество пледира за уважаване на предявения от тях иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника Ц. Ц. Т. от с.С.
общ.П., с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва твърдението на ищцата, че Д.М. й била завещала процесиите два имота
изцяло, въпреки че притежавала само ½ ид.ч идеална част от тях. Това не било вярно, тъй
като в завещанието било посочено, че й се завещава имуществото, което М. притежава към
деня на смъртта си. В завещанието не били описани конкретно тези два имота, нито пък, че
й се завещавали целите.
Оспорва твърдението в исковата молба, че била обсебила имотите, че се била
настанила в къщата в с.Д., както и че не била допускала никой от преките наследници.
Твърди, че обсебването било понятие на наказателното право. Твърди, че никога не се била
разпореждала престъпно с имотите. Никога не се била настанявала в който и да е от
имотите, описани в исковата молба.
Твърди, че живее постоянно в с.Славяново със семейството си, а в с. Д.от години
ходела почти през ден, тъй като имала болен брат, за когото се грижела, носела му храна,
почиствала жилището му, което нямало нищо общо с описаното в исковата молба.
Излага твърдения, че покрай тия посещения разбрала, че Д. М. и съпругът й били на
същото положение както и брат й. Никой от роднините им не ги посещавал от години, не се
грижели за тях, и ги били изоставили. Със съгласието на М. започнала да ги посещава в
дните, когато ходела при брат си, носела им храна, почиствала, за нейна сметка извършила
необходими подобрения в къщата им. Никога обаче не била оставала в тази къща, тъй като
имала задължение към брат си.
Не оспорва, че Д.М. й била оставила завещание като благодарност за грижите, които
полагала нея и съпруга й. Въпреки завещанието, не била влизала във владение на първия
имот, описан в исковата молба. След смъртта на съпрузите М. в къщата им се настанила
М.М.А.. Същата живеела в гр.София, но няколко месеца през годината прекарвала в с. Д..
Идеята била да има човек в къщата, който да я стопанисвал. След решението на Окръжен
съд-Търговище през м. октомври 2022г., с което завещанието било обявено за нищожно А.
напуснала имота.
Твърди, че никой от наследниците на М. не бил идвал преди тяхната смърт, и след
това с претенции да влезе в имота. И след постановяване на съдебните решения относно
завещанието никой не бил идвал при нея с искане да влезе в имотите.
Счита, че нямало пречка за който и да е от наследниците да влезе и завладее имотите
по всяко време след постановяване на решението. В имотите нямало никой. Ключовете се
2
намирали там, където били и докато М.били живи. В този смисъл твърди, че не била
пречила на никой от наследниците да влезе в къщата и да я владее.
Твърди още, че къщата след освобождаването й от А. била изоставена, тъй като никой
не я ползвал, и не я владеел, включително и тя, и никой не се грижел за двора, като същия
бил обраснал с бурени. Никой от наследниците никога не бил идвал в къщата, и не бил
полагал грижи за същата и двора, пред никого от тях не била поставяла пречки да има
имота, и да се настани в него.
За втория имот, описан в исковата молба, който бил нива, ответника твърди, че тя
била изоставена още по времето, когато М. били живи. Тази нива не се обработвала, не била
давана под наем или аренда. Никога не била влизала във владение на същата, нито пък я
владеела сега, за да бъде принуждавана по съдебен ред да им предаде владението. Нямало
пречка след съдебното дело, а и преди това ищцата да завладеела нивата, но и понастоящем
тя била все така запустяла, без да бъдела оградена.
Счита, че исковете били неоснователни, тъй като не била владяла процесните имоти
дори през времето, когато формално била съсобственик с ищцата и останалите наследници,
не била пречила на когото и да е от наследниците да владее имотите, които понастоящем
били изоставени. Не била оспорвала собствеността им върху тях.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли така предявения срещу него
иск като неоснователен.
В с.з. редовно призован се явява лично и с упълномощен представител-адв.С.М. от
ВТАК, като по същество се пледира за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание обстоятелствена проверка № 105, том V, рег. № 7239, дело № 897/2010 г., вписано
в СВ при РС-Попово с акт №9, т. XVI, дело №2997/15.12.2010г. се установява, че Т. М.К. е
признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: УПИ X,
отреден за имот с кадастрален №121, с площ 1215.000 кв.м., в кв.6 по плана за застрояване и
регулация на с.Д. общ.П., ведно с построените в имота жилищна сграда и стопански
постройки, при съответни граници и съседи на имота, както и ПИ, представляващ Нива, с
площ 2.830 дка, пета категория, находящ се в местността „Под селото“, съставляващ имот
№, по КВС на с.Д. общ.П. при съответни граници и съседи.
Съгласно представената скица издадена от СГКК-гр.Търговище, ПИ понастоящем е с
идентификатор с адрес: с.Д., общ.П., местност - „Под селото, площ: 2830.000 кв.м., трайно
предназначение на територията:земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята:5, № по предходен план:064008, при съответни съседи.
От приложеното удостоверение за наследници изх. № 208 К/27.07.2022г. и
удостоверение за наследници изх. № 214/11.05.2021г. изд. от Община Попово, се установява,
че Т.М.К. е починал на 01.11.2016г., като след смъртта си е оставил следните свои
наследници: А. К. К.а- Г.(ищцата) и М. Н. Ш.-дъщери на починалия му преди него син - М.
Т. К., поч. на 26.04.2015г., и М.Т. М. - син, поч. на 10.05.2021г., който от своя страна е
наследен от съпругата си Д. П. М., поч.на 12.05.2021г. Тя от своя страна е наследена от
децата на починалия й брат М. П. М., поч. на 16.11.2015г. - Р.М.В. и П. М.П.
От приложеното копие от саморъчно завещание от 11.05.2021г., се установява, че Д.
П. М., е завещала на Ц. Ц. Т. от с.С., общ.П.(ответник по делото) цялото си недвижими и
движимо имущество, както и паричните влогови, които притежава във всички банки в лева
и валута, които притежава по време на нейната смърт.
Така съставеното завещание е обявено, видно от протокол № 4, дело № 4, рег. №
3
136/18.05.2021 г., № 3, дело № 3, рег. № 135/18.05.2021г. за обявяване на саморъчно
завещание.
По повод заведена ИМ от Р.М. В. и П.М.П. за прогласяване на нищожността на
саморъчното завещание било образувано гр.д. №158/2022г. по описа на ОС-Търговище
Видно от приложеното решение № 107/03.10.2022г. по гр.д. № 158/2022 г. по описа
на Окръжен съд Търговище, потвърдено с Решение № 29/23.02.2023 г. по в. гр. д. №
537/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, саморъчно завещание от 10.05.2021г. (и
втора дата 11.05.2021г.), обявено с протокол на 18.05.2021г. от нотариус №495, по силата на
което Д. П. М., б.ж. на с.Д. общ.П. поч. на 12.05.2021г. завещава на Ц. Ц. Т. от с.С., общ.П.,
цялото си недвижими и движимо имущество, е обявено за нищожно, поради липса на
достоверна дата
По делото са разпитани свидетели и на двете страни.
От показанията на св.В.Ж. се установи, че като наследник на баща си Милан, ищцата
е собственик на процесните имоти в с.Д.. От показанията й се установява, че през есента на
2022г., тя, заедно със съпруга си-св.Т.Ж. и майката на ищцата – З. пристигнали първо в
гр.Попово, тъй като З. имала уговорена среща с ответника Т., за предаване на ключовете на
процесните имоти. Тъй като обаче Т. не дошла, отишли до с.Д., общ.Попово, за да видят
къщата в какво състояние била. Пристигайки на място, установили, че в имота живее жена,
която им казала, че била под наем, и собственик на имота била Ц.. На следваща година -през
пролетта или лятото на 2023г., тримата отново посетили с.Д. като при това посещение не
открили никого. Имотът бил заключен, никой не се виждал, нямало никакво движение. По
данни на свидетелката видимо имота бил в лошо състояние. В този смисъл са и показанията
на св.Т.Ж.
И двамата свидетели заявиха, че на разговор между страните за въпросните имоти не
са присъствали. Всичко което знаят по случая било от З., която им била споделила, че много
пъти се обаждала на Ц. за да решат проблема по спокоен начин, но Ц. отказвала да предаде
ключовете на имота, но незнаят под какъв предлог и как.
От разпита на св. Н.Н. се установява, че в процесните имоти живели Д. и М., които
починали през няколко дни през 2021г. Докато били живи, Ц., която имала брат в с.Д., и
когото посещавала често, им помагала, като им чистела, носела им храна и др. По данни на
свидетеля, след като починали двамата къщата се затворила и от поне 2 години -2 години и
половина никой не е влизал там, като къщата взела да се събаря. Никой не работел и
градината.Според показанията на свидетеля през плетената ограда било възможно да се
влезе в имота, като от едната страна голямата врата била вързана със сезал. По негови
данни Ц. не била ограждала имота, тъй като в една част оградата била добре, а в друга част
вече била паднала. Ключовете за имота били някъде над вратата. Този свидетел не бил
чувал да имало спор за тази къща, нито пък, че Ц. отказвала да даде ключовете. В този
смисъл са и показанията на св.П.П.. И от нейните показания се установява, че в момента
никой не живеел в имота, и че същия бил в окаяно състояние, като се рушал с всеки изминал
ден. Установява се още, че ако някой желаел да влезе в този имот можел безпрепятствено да
го направи, тъй като дворното място нямало ограда. По нейни данни Ц. никога не е живяла
в този имот. От показанията й се установява още, че след смъртта на Д. и М., същата година,
Ц. допуснала временно в имота лице от селото, което да живее и да го охранява, за 1-2
месеца. След като обаче „паднало“ завещанието, жената напуснала имота, и оттогава никой
не го обитавал. Същото се установява и от показанията на св.Н.Недев (син на ответника),
който заяви, че след смъртта на Добрина, майка му обявила и вписала завещанието, което й
било оставено. До „обезсилване“ на това завещание майка му ходела в имота, в нея били и
ключовете. Докато било в сила това завещание допуснала и жена от селото в този имот. По
негови данни жената била допусната, за да има някой в имота, и да го поддържа, а не срещу
наем. След оспорването му обаче и решенията на съда, от миналата година както майка му,
4
така и той не били стъпвали в имота, а ключовете били оставени закачени някъде в имота.
По негови данни, след решението на съда майка му не се вълнувала от този имот. По
отношение на контактите с ищцата, свидетеля заяви, че основно той е контактувал с нея, и
то след завеждане на делото. Майката на ищцата написала писмо до неговата майка по
„месинджър“, на което тя отговорила, да не я занимават. От показанията му се установява,
че среща между двете страни не е имало, а ако е имало лично той е щял да занесе ключовете
на имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл.108 от ЗС
Тъй като е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с
интерес от предявяването му, съдът приема иска за допустим, а разгледан по същество,
настоящият състав на съда го приема и за частично основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС : "Собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това", т. е. ревандикационният
иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на един имот.
Три са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 ЗС: 1.
ищецът да е собственик на недвижимия имот, предмет на правния спор, като правото на
собственост трябва да съществува към момента на предявяване на иска; 2. ответникът да е
във владение/държане на имота към момента на предявяване на иска; 3. липса на основание
за владеене/държане на имота от ответника. Същите следва да са налице кумулативно, за да
е основателен иска по чл.108 от ЗС.
Ищцата основава своето право на собственост въз основа на наследствено
правоприемство.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че тя е наследник на Т.М.
К., б.ж. нас.Д., общ.Попово - негова внучка (дъщеря на починалия му син М. Т. К.).
Безспорно доказано в настоящия случай е, че Т.М. К. е бил собственик на процесните
имоти, по силата на нотариален акт на основание обстоятелствена проверка № 105, том V,
рег. № 7239, дело № 897/2010 г., вписано в СВ при РС-Попово с акт №9, т. XVI, дело
№2997/15.12.2010г.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема, че ищцата е наследник на
общият наследодател Т. М.К. б.ж. нас.Д., общ.П.о, и има право на наследството, оставено от
него.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части. Така след смъртта на Т.М.К., неговото наследство се поделя между двете му деца-
М.Т. К. и М.Т. М.. Всеки един от тях получава по ½ ид.ч. от него. След смъртта на М. К.,
неговата наследствена част е преминала върху двете му деца - А. К.К-Г. (ищцата) и М.Н.Ш.,
като всяка от тях има право на ¼ ид.ч. от това наследство. Това не се променя от
обстоятелството, че сина е починал преди наследодателя си, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от
ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват
само от своите деца или внуци, какъвто е настоящия случай
Предвид изложеното съдът приема, че първата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС
е налице, и ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесните имоти.
В конкретният случай обаче не се доказаха останалите две предпоставки на иска по
чл.108 от ЗС. Няма категорични доказателства за това, че ответника ги владее, или държи
тези имоти, и то без правно основание към момента на завеждане на исковата молба, който
момент е меродавен за основателността или не на предявения иск по чл.108 от ЗС. В този
см. Решение №181/07.10.2016г. по гр.д. №4988/2014г. на ВКС, I г.о.
5
Това е и основното възражение на ответната страна, което съда приема за
основателно. Настоящия състав на съда стигна до този извод, анализирайки внимателно
събраните по настоящото дело гласни доказателства. Никой от свидетелите не свидетелства
за това, че посочените имоти се намират във владение на ответника. Още по малко има
доказателства, за това, че тя ги владее, или държи без правно основание.
След внимателна преценка на всички събрани доказателства по делото съдът приема
за установено, че към момента на предявяване на настоящия иск - 04.09.2023г , ответникът
вече не е бил във владение на имотите, предмет на делото. В този смисъл са показанията на
всички по делото разпитани свидетели. От показанията им се установява, че от момента на
смъртта на М. и Д. М., през 2021г. и обявяването на саморъчното завещания оставено в
полза на ответника, същата е влязла във владение на процесните имоти, като ги е владяла
както лично, така и чрез трето лице, което тя допуснала да живее и ползва имотите.
Доказателствата по делото сочат обаче, че след постановяване на съдебните решения от ОС-
Търговище и АС-Варна, с които завещанието е прогласено за нищожно, същата е напуснала
имота, и от този момент същия нито се ползва, нито се владее от някого. В този смисъл са и
показанията на св.Н.Н. св.П. П., от които се установява, че понастоящем имотите са
запустели и се рушат, и никой не се интересува от тях, като това положение е от около 2
години. Съдът кредитира техните показания, тъй като същите имат преки наблюдения върху
имота, тъй като живеят в същото село, и ежедневно минават покрай него. В подобен смисъл
са и показанията на св.Н.Н. (син на ответника), които показания кореспондират с останалите
гласни доказателства и доказателствен материал. И този свидетел заяви, че докато майка му
имала право ходела в тези имоти, но след „обезсилване“ на завещанието тя не се вълнувала
повече от тях. Затова че имотите не се владеят от никого към момента на завеждане на ИМ
са и показанията на св.Ж., които са посетили имота през пролетта или лятото на 2023г., и
според техните данни същия бил заключен и видимо необитаем. Св. Ж. заяви, че тогава
видимо състоянието на имота било лошо.
От това съда прави извод, че след смъртта на М.и, ответника позовавайки се на
оставеното в нейна полза саморъчно завещание е влязла във владение на имота. Такова е
било налице и към есента на 2022г., когато св. Ж., заедно с майката на ищцата са посетили
въпросните имоти, и там на място са установили трето лице, допуснато от ответника. Но
през пролетта или лятото на 2023г., след постановяване на съдебните решения, владението
от страна на ответника е преустановено. Такова няма и към момента на завеждане на ИМ -
04.09.2023г. Доказателства в противоположната посока не са събрани по делото. Не са
събрани категорични доказателства и за това, че преди завеждане на иска е имало отказ от
страна на ответника да предаде това владение. Няма доказателства за това ищцата лично да
е посещавала имота, или да е търсела контакт с ответника преди завеждане на иска. В този
смисъл писмени доказателства по делото не са ангажирани, а по отношение на гласните
такива никой от свидетелите не заяви да е присъствал на подобен разговор между страните,
или да са се водили някакви преговори преди завеждане на иска. Това важи и за показанията
на св. Ж., които са придружили майката на ищцата два пъти до с.Д. В с.з. те не
свидетелстваха за придобити лични и непосредствени впечатления, а преразказаха това
което са чули и разбрали от майката на ищцата, която обаче няма касателство към спора.
Независимо от това не може да не се отбележи факта, че и при двете посещения на имота от
тяхна страна, в т.ч. и през пролетта или лятото на 2023г. никой нито се е свързал с
ответника, нито го е търсил, за да уточнят и уговарят спорните въпроси, в случай, че е
имало такива.
Предвид изложените доводи съда приема, че след като към момента на завеждане на
иска - 04.09.2023г. ответника не е бил във владение на имотите, то иска се явява
неоснователен в осъдителната му част.
При това положение и съгласно т.2А от ТР №4/2014г. на ОСГК, съдът намира, че
6
след като в хода на делото е установено, че ищецът по ревандикационния иск е собственик
на процесния имот, но ответникът не владее този имот, то следва да уважи първото искане
за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на ¼
ид.ч. от процесните имоти, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита- за предаване на владението им.
Относно разноските:
Двете страни претендират за разноски. Ищцата е направила разноски в общ размер на
1665.00лв., ответника е направил разноски в размер на 1500 лв. На основание чл. 78, ал.1 от
ГПК с оглед частичното уважаване на иска ответника дължи на ищцата разноски, а на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на иска ищцата дължи на
ответника разноски, поради което направените в производството по делото разноски остават
за страните така, както са направени.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А. К.К.А-Г. гражданка на
Република Полша, родена на г. в Л.н, и живуща на адрес:П. В., ул.“К.“ 1, и Ц. Ц. Т., ЕГН
**********, от с.С., общ.Попово, обл.Търговище, ул.“Д.“ №, че А. К.К.А-Г. с посочени
данни, Е СОБСТВЕНИК на ¼ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в
с.Д., общ.П., а именно:1.Урегулиран поземлен имот X, отреден за имот с кадастрален №121,
с площ 1215.000 кв.м., в кв.6 по плана за застрояване и регулация на с.Д., общ.Попово, ведно
с построените в имота жилищна сграда и стопански постройки, при граници и съседи на
имота: УПИ , терени изключени от регулация и . Поземлен имот с идентификатор с адрес:
с.Д. общ.П., местност: „Под селото, площ: 2830.000 кв.м., трайно предназначение на
територията : Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 5, № по
предходен план:064008, при съответни съседи: 21937.64.11; 21937.64.10, 21937.64.9,
21937.888.9901, 21937.64.5, 21937.64.6 и 21937.64.7, И
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К.К.А-Г. гражданка на Република Полша, родена на
г. в Л., и живуща на адрес:Полша, В. , ул.“К.“ против Ц. Ц. Т., ЕГН **********, от с.С.о,
общ.Попово, обл.Търговище, ул.“Д. № иск за ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО на
посочените имоти.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7