Р  Е  Ш  Е  Н  И Е  №

 

гр.П.,22.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  А. ХАРИЗАНОВА 

     

при секретаря Наталия  Димитрова  разгледа докладваното от районен съдия  Харизанова   гр. дело №543 по описа за 2020 г., за да се произнесе, прие следното:

 

В исковата си молба срещу В.С.В. с ЕГН ********** *** ищцата Е.Й.В. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 25.03.1990г, от който брак имат родени две деца- П. В. В., роден на ***г. и М. В. В., роден на ***г., които понастоящем са пълнолетни. Твърди се, че семейното жилище е наследствена щъто от родителите на ответника , находяща се в град П., ул.“Ц. Ц.“№40. Твърди се, че първоначално бракът им протичал нормално, но впоследствие ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, което довело до физически и психически тормоз. Това принудило ищцата  през месец март 2016г да напусне семейното жилище и заминала да работи и да живее в Англия. От тогава единственото, което ги свързва са децата им и не поддържан никакви контакти нито физически , нито духовни. Всеки от съпрузите има свой собствен живот като ищцата се е устроила в Англия, а ответникът е останал да живее в семейното жилище в град П.. Твърди се, че бракът им съществува само формално.Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им с развод  като дълбоко и непоправимо разстроен  по вина на ответника. Ищцата не предявява претенции по отношение на  семейното жилище. Тъй като е известна в обществото с брачното си фамилно име В. , не желае същото да се променя. С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не  е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата не се явява по уважителна причина. Същата се представлява от процесуален представител , снабден с изрична представителна власт по чл.34 от ГПК, който поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява и не се представлява.

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за установено следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №127 от 25.03.1990г, съставен от Община П. се установява, че  ищцата и ответника са сключили граждански брак на 25.03.1990гг. Установява се от приложените два броя   ксерокопия от удостоверения за раждане/ съдържащи се на лист 6 и 7 от делото/, че от брака си страните имат родени две деца- П. В. В. , роден на ***г и М. В. В. , роден на ***г., понастоящем пълнолетни.

От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля Антония Тричкова се установи, че съпрузите са разделени от четири години като съпругата  се е установила да живее и работи в Англия. Свидетелката допълни, че от  момента на заминаването до настоящия момент ищцата не се е връщала в България. Според свидетелката съпрузите не поддържат никакви контакти и не са правили опити да възстановят брака си.

Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53, чл.56 от СК.

По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните съображения:

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и   ответника съществува  формално и само по документ. Двамата съпрузи са разделени от четири години, от който момент  изобщо не са контактували.Между съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост, чувство на взаимна привързаност, уважение помежду им. Същите са във фактическа раздяла  от четири години.Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на отношенията между съпрузите.  Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях. Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да се преодолее предвид пълната дезинтересираност на брачните партньори един към друг/ предвид събраните в тази насока гласни доказателства/. При това положение  формалното съществуване на брака не е в интерес  на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото  отрежда  на една пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.

Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата страна  изрично  в съдебно заседание  направи искане  съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Ищцата не предявява претенции относно семейното жилище, в което след раздялата е останал да живее ответника. Ето защо ползването на семейното жилище следва да се предостави на В.В..

По въпроса за фамилното име след развода:

Съпругата  желае да запаси брачното си фамилно име В., тъй като с това име е известна в обществото.

По разноските:

Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв., която се дължи  по равно и от двете страни. Тъй като ищцата  е  внесла сумата от 25 лв. при завеждане на делото, то ответникът следва да внесе  сумата от 25 лв., представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената от ищеца  при завеждане на делото.

Воден от горното  и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд          

  

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Е.Й.В. с ЕГН ********** и В.С.В. с ЕГН **********,***  сключен на 25.03.1990г в град П./ акт за граждански брак№127/25.03.1990г./като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА: Не подлежи на уреждане, тъй като родените от брака деца са пълнолетни.

ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:Ползването на семейното жилище, няходящо се в град П., ул. ул.“Ц. Ц.“№40,  се предоставя на В.С.В.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ: След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име В..

ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********,***   да заплати на РС-П. ДТ в размер на 25 лв. за производството по допускане на развода.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: