№ 2142
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502064 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кричим” № 1,чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.Л., против определение №4677/29.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 14563/2021 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав, с което е върната
предявената от НЗОК искова молба като процесуално недопустима и е
прекратено производството по делото, като са обезсилени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
издадени по ч. гр. д. № 5979/2021 г. на РС Пловдив.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение и се настоява от
жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответната страна по жалбата -Медицински център „Хипоталамус“ ООД,
ЕИК *********, чрез пълномощника си по делото адв.Ж.Д., в писмен отговор
оспорва същата и иска оставянето й без уважение с присъждане на
направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
1
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, поради следното:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено на 09.04.2021г. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от РЗОК - Пловдив,
БУЛСТАТ 1218582201572, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ №
41 срещу Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, бул.
„Константин Величков“ № 2, ет. 5, оф. 1. Поискано е от кредитора издаване в
негова полза на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парично
вземане в размер на 2248 лв., ведно с мораторна лихва от 325,36 лв. за
периода 05.11.2019 год. до 08.04.2021 год., както и законна лихва от
09.04.2021 год. до изплащане на вземането. Дължимостта на посочените суми
се твърди да съставляват надвишен регулативен стандарт за първо
тримесечие на 2017г., чието възстановяване е изискано от РЗОК-Пловдив с
Писмена покана изх. № 162318/ 05.12.2017г., която има характер на
индивидуален административен акт. Посочената покана е обжалвана от
длъжника пред Административен съд- Пловдив, като с Решение № 2751/
19.12.2018г., по адм. дело № 326/ 2018г., по описа на Адм. съд- Пловдив,
XVII- ти с-в, подадената жалба е отхвърлена.
По така подаденото заявление е образувано пред РС-Пловдив ч.гр.д.
№5979/2021г., уважено от заповедния съд, който на 04.06.2021г. е издал в
полза на кредитора РЗОК - Пловдив, БУЛСТАТ 1218582201572 срещу
длъжника Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК ********* заповед
№5044 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е подадено възражение срещу
заповедта, поради което заповедният съд е указал на кредитора РЗОК-
Пловдив да предяви иск за установяване на вземането си.
Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен от НЗОК, а не от
РЗОК-Пловдив, по който е образувано по гр. д. № 14563/2021 г. на РС
Пловдив, ХХ гр. състав.
2
С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като
недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил
издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва
субективна идентичност между заявителя в заповедното производство – РЗОК
Пловдив и ищеца в исковото производство - НЗОК.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно.
Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и
признаване по исков ред на съществуването на заявеното и обективирано в
заповедта за изпълнение право, поради което предявеният установителен иск
трябва да съвпада по страни и предмет с посочените в заповедното
производство.
Съгласно установената практика – решения № 152 от 28.04.2014г. по
гр.д.№ 7541/13г.на ІV гр.о., № 171 от 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.на ІV
гр.о., № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІV гр.о., № 412 от 5.02.2014г.
по гр.д.№ 2190/13г.на ІV гр.о. на ВКС, правен интерес от предявяване на иск
с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК има само кредитор, който
ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство
вземане. Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото
право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Така предявеният иск е
продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното
производство възражения на длъжника, поради което не може да се променя
материалноправната характеристика на вземането и да се иска от съда да се
произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство.
Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното
материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация,
въведена от ищеца по иска за съществуването на вземането. В този смисъл –
недопустимо /поради липса на правен интерес/ е производство по чл.422 ал.1
от ГПК, във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК при липса на идентичност на вземането
по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения
установителен иск. В тази хипотеза първоинстанционният съд не може да се
произнесе по иск с различни страни и правна квалификация от тази, въз
основа на която е издадена заповедта за изпълнение, а следва след като
констатира липса на правен интерес от предявяване на установителния иск, да
3
прекрати производството с последиците спрямо заповедта по чл.410 ГПК
съгласно т.13 от ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай правилно първоинстанционният исков съд е
констатирал липсата на субективна идентичност между заявителя в
заповедното производство – РЗОК Пловдив и ищеца в исковото производство
- НЗОК. Невярно е твърдението в частната жалба, че заявлението по чл.417 от
ГПК е било подадено от директора на РЗОК , в качеството му на законен
представител на НЗОК на регионално равнище.Волята на заявителя е ясно
изразена в подаденото по чл.417 от ГПК заявление, с което се претендира
издаване на заповед в полза на кредитора РЗОК - Пловдив, БУЛСТАТ
1218582201572, а не в полза на НЗОК, която воля е била ясно изтълкувана от
заповедния съд и обективирана в издадената заповед за изпълнение.
Освен това РЗОК притежава процесуална легитимация в исковото
производство, доколкото представлява бюджетно учреждение и нейният
ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл.27 ал.2
ГПК вр.чл.28 ЗЗО, поради което за да се приеме за допустим установителният
иск по чл.422 от ГПК, същият е следвало да бъде предявен от РЗОК-Пловдив,
а не от НЗОК.
И доколкото в случая липсва субективна идентичност между заявителя
в заповедното производство – РЗОК Пловдив и ищеца в исковото
производство - НЗОК, то обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена от Медицински
център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, против постановеното от
първоинстанционния съд определение № 6205/08.06.2022 г., с което е
оставена без разглеждане подадената от търговското дружество молба с вх.№
40234/ 19.05.2022г. за допълване на определение № 4677 от 29.04.2022г. в
частта му относно разноските.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел , че
молбата с която е сезиран е недопустима, тъй като страната не е представила
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Така постановеното определение е неправилно.
По въпроса за необходимостта от представяне на списък за направените
4
разноски в т.8 и т.9 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за
разноски,каквато е процесната, не е основание да се откаже допълване на
решението в частта му за разноските. Когато страната не е представила
списък по чл.80 ГПК недопустима е само молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, т.е. молбата за пререшаване на въпроса за
размера им.
С оглед изложеното, определението на районния съд следва да бъде
отменено като неправилно и делото върнато за произнасяне по молбата на
Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, за допълване на
определение № 4677 от 29.04.2022г. в частта му относно разноските.
При този изход на правния спор Национална здравноосигурителна каса,
ЕИК *********, следва да бъде осъдена да заплати на МЦ„Хипоталамус“
ООД, ЕИК *********, направените по делото разноски, които се
констатираха в общ размер на сумата от 316,20 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4677/29.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 14563/2021 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав.
ОТМЕНЯ определение № 6205/08.06.2022 г., постановено по гр. д. №
14563/2021г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за произнасяне по молбата по чл.248,
ал.1 ГПК на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, за
допълване на определение № 4677 от 29.04.2022г. в частта му относно
разноските.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, да
заплати на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 316,20 лева- направени по делото разноски.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6