№ 2201
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204176 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. ХР., с адрес ***, против наказателно постановление №
21-4332- 026447/21.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП за нарушението по чл. 23,
ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв., и за нарушението по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени глоба в размер на
100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
В жалбата са изложени оплаквания в насока незаконосъобразността на наказателното
постановление. Застъпва се, че ПТП е причинено поради предприета нереграментирана
маневра, последвала от рязко и внезапно спиране от страна на водача на другия автомобил-
участник, а по отношение напускането на местопроизшествието се поддържа, че между
водачите не е имало разногласия и че Х. го е напуснал поради ангажимент, като не е знаел,
че другият водач ще сигнализира органите на ОПП-СДВР. Прави се искане НП да бъде
отменено.
За проведеното на 07.06.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР не се явява и не
изпраща представител, а жалбоподателят Х. се явява лично и с адв. Д..
В дадения ход по същество адв. Д. поддържа доводите, релевирани в жалбата.
Застъпва, че процесното ПТП е настъпило поради виновното поведение да другия водач.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП пледира, че Х. не го е извършил от
обективна и от субективна страна, тъй като другият водач е подал сигнал до компетентните
органи едва след напускането на произшествието от страна на жалбоподателя. Претендира
присъждане на направените разноски в размера, посочен в договора за правна защита и
съдействие.
Жалбоподателят Х. поддържа казаното от процесуалния си представител и излага
своето становище относно механизма на ПТП и последващите действия на участниците в
1
него. Моли НП да бъде отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 15.10.2021 г. около 08:55 ч. в гр. София жалбоподателят Г.Х. управлявал лек
автомобил марка „***“, модел „**“ с ДК № ***. Заедно с него в автомобила пътувал и свид.
С. Ч.. Движели се по ул. „С. М.”, в лявата лента за движение, с посока от бул. „Д.Б.” към
бул. „С.Ш.”. Движението в участъка било натова***, предвид сутрешния час и дъждовното
време. На кръстовището с ул. „З.“, поради неспазване на достатъчно разстояние /дистанция/
от движещия се пред него автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, управляван от
свид. Д.П., управляваният от Х. автомобил се ударил в задната част на същия, когато
последният предприел маневра по спиране, тъй като П. нямал видимост към намиращата се
на кръстовището пешеходна пътека, която наближавал. В резултат от удара между двата
леки автомобила, настъпили щети по задната броня на лекия автомобил, управляван от свид.
П..
Двамата водачи спрели на около 20 метра след мястото на настъпване на ПТП, и след
като огледали щетите по автомобилите, постигнали съгласие да попълнят двустранен
протокол относно настъпилото ПТП. Последното станало по настояване на свид. П., който
управлявал служебен автомобил. Доколкото нито един от двамата не разполагал с
двустранен протокол обаче, П. се свързал по телефона със свой колега, който казал, че се
намира наблизо и ще донесе такъв протокол. При това останали да чакат на място около 40
минути. След като въпросният колега не дошъл в този времеви период, Х. уведомил П., че
му се налага да тръгне, тъй като има работа /записан час при нотариус/. Предложил да
остави телефон за връзка, но П. отказал, при което Х. напуснал местопроизшествието.
След тръгването му, в 09:39 ч., както и впоследствие в 09:52 ч., свид. П. подал по
мобилния си телефон сигнали до национален телефон 112 относно настъпилото ПТП.
На мястото на пътнотранспортното произшествие бил изпратен екип на ОПП СДВР, в
чийто състав бил свид. М. Г.. Полицейските служители извършили оглед на лекия
автомобил, управляван от П., установили наличието на щети по задната му броня, и
съставили протокол за ПТП № 1776850/15.10.2021 г., в който били описани направените
констатации относно щетите по автомобила. На свид. П. било предоставено да изложи в
писмен вид възприятията си относно обстоятелствата по настъпване на ПТП, и той посочил
регистрационния номер на другия автомобил-участник в ПТП. Изготвени били скица на
ПТП и докладна записка до Началника на ОПП СДВР, в която свид. Г. описал
констатираните на място обстоятелства.
Образуваната преписка била разпределена на свид. Ц. Ц., младши автоконтрольор при
ОПП СДВР. Той призовал жалбоподателя Х. в сградата на ОПП СДВР, и на 03.12.2021 г. Х.
се явил и попълнил декларация, в която описал своята версия относно причините за
настъпване на ПТП и последвалите разговор и действия на двамата водачи-участници в
него.
Преценявайки материалите по преписката, на същата дата свид. Ц. съставил срещу Х.,
в негово присъствие, АУАН бл. № 041267/03.12.2021 г., съгласно който му вменил
извършването на нарушения по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, които
описал подробно.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при аналогично
фактическо описание на нарушенията и инкриминирайки разпоредбите на чл. 23, ал. 1 ЗДвП
2
и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, наказващият орган издал срещу Х. атакуваното
наказателно постановление. На основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП за нарушението по
чл. 23, ал. 1 ЗДвП му наложил глоба в размер на 200 /двеста/ лв., а за нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП - на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100
/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Ц. Ц., М. Г., С. Ч. и Д.П., и писмени - скица на
ПТП; протокол за ПТП 1776850/15.10.2021 г.; декларации от водачите-участници в ПТП;
докладна записка до Началника на ОПП-СДВР; справка-картон на водач; заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г.; заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.; справка от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 - София.
Показанията на свид. Ц., които съдът кредитира като обективни и логични, са
информативни относно съставянето на процесния АУАН. Компетентността му следва по
силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. От същата заповед и от заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. е изводима и компетентността на наказващия орган по издаване на НП.
Изложеното от свид. Г., макар последният да не е очевидец на настъпване на ПТП,
също е относимо към изясняването на предмета на доказване, като съдът кредитира
показанията му относно пристигането на полицейския екип на местопроизшествието,
установените на място обстоятелства и съставените документи.
Времето и мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие и участниците
в него се установяват безпротиворечиво на базата на всички събрани по делото
доказателства. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и по отношение фактическите
положения, свързани с проведения след настъпване на ПТП разговор между свид. П. и
жалбоподателя, съгласието на Х. да подпише двустранен протокол относно ПТП,
ориентировъчния час на напускане на местопроизшествието от негова страна, причините за
това, както и последвалото подаване на сигнал на тел. 112 от П., точният час на който се
установява посредством изисканата справка.
От друга страна, противоречия между доказателствените източници се констатират
относно механизма на настъпване на ПТП, като свидетелите-очевидци П. и Ч. дават
противоречиви показания досежно съответните обстоятелства. При това, като съпостави
изложеното от всеки от тях с останалата част от доказателствената съвкупност, и като взе
предвид евентуалната им заинтересованост /свид. П. е участник в настъпилото ПТП, а свид.
Ч. е в приятелски отношения с жалбоподателя/, съдът прецени, че следва да възприеме като
достоверни и да кредитира показанията на П.. Основание за това на първо място се явява, че
като водач на МПС, респективно активен участник в движението, той е следвало да
проявява по-голямо внимание при възприемане на пътната обстановка, за сметка на свид. Ч.,
който е бил пасажер в автомобила, управляван от Х.. Освен това, в подкрепа на извода, че
достоверна доказателствена информация относно механизма на настъпване на ПТП се
съдържа именно в показанията на свид. П., са и обективните находки, обективирани в
протокола за ПТП относно констатираните по автомобила му щети, а именно в областта на
задната броня, като в случай, че като достоверни бяха възприети показанията на свид. Ч.
относно предприета от П. маневра по движение на автомобила на ляво, последните би
следвало да бъдат съсредоточени в областта на дясната му броня.
Наред със свидетелските показания, съдът кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства, които в своята съвкупност допринасят за правилното изясняване на
фактическата обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи,
3
съдържат изискуемите съгласно чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН задължителни реквизити,
и са връчени надлежно на санкционираното лице. И двата акта съдържат подробно описание
на всяко от нарушенията, в това число времето, мястото и обстоятелствата по извършването
им, с оглед на което не възникват съмнения относно възможността на жалбоподателя да
разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поради това
настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита , да правят волята на актосъставителя или наказващия орган неясна, и с
това да представляват формални основания за отмяната на НП.
Относно материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, се
констатира следното:
По отношение нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП, се потвърди категорично от събраните по делото доказателства. При това
съдът прие за доказано, че на посочените в АУАН и НП време и място - на 15.10.2021 г. от
08:55 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „С. М.“ и ул. „З.“, жалбоподателят Х.,
управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „**“ с ДК № ***, поради неспазване на
достатъчно разстояние /дистанция/ от движещия се пред него автомобил марка „***“, модел
„***“ с ДК № ***, управляван от свид. Д.П., реализирал ПТП, удряйки последния в областта
на задната броня, при предприемане на маневра по спиране от страна на П..
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП вменява на водачите на пътни превозни средства
задължението да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно
средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Доколкото при намаляването на скоростта и спирането на автомобила, управляван от
свид. П., дори да се приеме, че последният е спрял рязко /каквато всъщност е хипотезата,
уредена от закона/, жалбоподателят не е могъл да спре, без да избегне удара, следва
еднозначният извод, че не се е движил на такова разстояние, което да му позволи
последното. Предвид това обективната съставомерност на нарушението е изпълнена.
Доводите в обратна насока са неоснователни.
От субективна страна нарушението е осъществено виновно, при непредпазлива форма
на вината - небрежност, доколкото като правоспособен водач на МПС Х. е имал
задължението да съблюдава правилата за движение по пътищата, в частност задължението,
регламентирано от нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Освен това той е бил длъжен и е могъл да
предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което
обаче не е направил, в резултат от което се е достигнало до реализиране на процесното
ПТП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2,
предл. 2 ЗДвП предвижда глоба в абсолютен размер от 200 /двеста/ лв. за водач, който
поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не
съставлява престъпление. Административнонаказващият орган законосъобразно е наложил
на жалбоподателя глоба в този абсолютен размер, при което по този пункт НП е
законосъобразно и в санкционната част.
За пълнота на изложението, въпреки липсата на възражение в съответната насока,
следва да се отбележи, че не би могло да се приеме, че реализираното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид обстоятелството, че в
резултат от настъпилото ПТП се е стигнало до причиняване на материални щети по МПС, и
освен това, предвид хлъзгавата настилка и затрудненото движение, на потенциален риск от
увреждане са били изложени животът и здравето както на водачите на автомобилите-
участници в ПТП и пътниците в тях /свид. Ч./, така и тези на лицата, намирали се в близост
до местопроизшествието.
Предвид това съдът прие, че по този пункт атакуваното наказателно постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
4
По отношение нарушението с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП
обаче, се констатираха основания за отмяна, както следва:
Инкриминираната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП постановява в
случаите, когато с ПТП са причинени имуществени вреди, както е в процесната хипотеза,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълнят дадените им указания.
Следователно, за да е осъществен съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП, следва: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само
имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напускал местопроизшествието, без да
уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълни дадените указания. От субективна страна е необходимо
нарушителят към момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези
елементи от обективна страна, тоест да е напуснал местопроизшествието със съзнанието, че
има спор относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
В случая не се доказа именно наличието на последното субективно отношение от
страна на Х., доколкото между него и свид. П. не е имало несъгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП. Аргумент за последното е съгласието на жалбоподателя да
бъде съставен и подписан двустранен протокол за ПТП, което обаче не се е случило поради
липсата на такъв на място и поради отказа на свид. П. да разменят координати и да го
съставят след приключване на ангажимента на Х., който е наложил да напусне
местопроизшествието преди пристигането на колегата на свидетеля. Предвид това, с оглед
липсата на субективния елемент „вина“ в поведението на жалбоподателя, по този пункт НП
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото настоящият съдебен състав прецени, че искането на адв. Д.
за присъждане на разноски в полза на Х. не следва да бъде уважено, доколкото цялостна
отмяна на наказателното постановление, при която съгласно чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
АПК се дължи присъждането на разноски в полза на жалбоподателя, не е постигната.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332- 026447/21.12.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу Г. В. ХР., в
частта относно извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332- 026447/21.12.2021 г., издадено от
Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу Г. В. ХР., в частта
относно извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, за което на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя Г. В. ХР..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6