Р Е Ш Е Н И Е
№ 732
12.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ивелина Въжарска, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.
дело № 293 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на П.А.Х. ***, с посочен по
делото адрес на призоваване: гр.С., ул.“Г.С.“
, , подадена чрез пълномощник,
против Заповед № 4536з-86/27.02.2020г. на заместващия Началник ГПУ – Свиленград,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 година.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Не били налице
материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Не била
спазена и предвидена в закона форма, тъй като заповедта не съдържала информация
за доказателства въз основа на които да било установено извършването на
дисциплинарно нарушение. Не било посочено и в какво се изразявало последното,
налице било противоречиво описание. Фактическите обстоятелства били неправилни
и неизяснени, което довело до неправилно прилагане на закона. Твърди се, че
служителят не извършил соченото в заповедта нарушение. На следващо място се
счита, че в оспорения акт административният орган не посочил дата и място на
нарушението, лисвали и обстоятелства около извършването. Не било изпълнено и
изискването на чл.210 от ЗМВР, тъй като в заповедта било посочено, че
нарушението било установено от Докладна записка УРИ 4536р-5013/26.02.2020г., без да били посочени
доказателства, потвърждаващи нарушението. Освен това, от служителя не били
искани писмени обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно
производство, като същевременно не бил запознат с никакви документи, касаещи
евентуална проверка срещу него. Във
връзка с твърдението за нарушение във формата на акта се заключва, че в
заповедта липсват мотиви. Налице било и нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, тъй
като не били отчетени обстоятелства, които следвало да бъдат преценени преди
налагане на наказание. Нямало мотиви за вида и размера на наказанието, с което
били нарушение административно производствените правила.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се
разноски по делото. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки.
Ответникът, Началник на ГПУ -
Свиленград, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна
записка УРИ 4536р-5013/26.02.2020г. относно
осъществени контрол на ГПН и констатирани слабости ст.инспектор С. И. от
Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград уведомил Началника на ГПУ –
Свиленград (по заместване), че в изпълнение на Заповед №4070з-292/18.02.2020г.
на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово в 06.00
ч. на 26.02.2020г., съвместно с инсп. П. Ш. тръгнал от местостоянката на ГПУ –
Свиленград за извършване на контрол на ГПН (гранично полицейски наряд) по
маршрут: помпена станция (гр.Свиленград) – пясъчна кариера (гр.Свиленград) – 43
гр. репер - 30 гр. репер – 21 гр. репер – 11 гр. репер. В 06.15 в района на
43-ти гр. репер забелязали служебен автомобил „Ланд Ровър“, след което се
насочили към него със служебен автомобил „Нисан Навара“, който бил със включени
дълги светлини. Като приближили до служебния автомобил „Ланд Ровър“, минали на
къси светлини и спрели до него и видели, че МПС било с рег.№***. Осветил с
фенера купето на автомобила и видели, че съставът на ГПН спял, а двигателят на
автомобила работел. В продължение на 10 минути светел с фенера, но никой не
реагирал. Обадил се на инсп. Д. С.за да им каже, че били в проверка. В
докладната инсп. И. посочил, че въпросните служители били ГПН „АвП“
(автопатрул) №6/6 в състав мл.инспектор П.Х. от 01 ГОДГ – старши на ГПН и мл.инспектор С. Г.–
командирован от 01 ГГПК при БГПК – Созопол към РДГП – Бургас. На същите задал
въпроса защо не ги видели и защо не реагирали при тяхното идване, на който
същите отговорили, че до преди малко били патрулирали, но след това се били
отпуснали. След това поискал нарядния дневник, в който отразил констатираните
слабости, същото написал и в „Книга за извършване на контролна дейност на ГПН“ на
01 ГОДГ. В докладна инсп. И. посочил още, че с тези действия ГПН можел да
допусне преминаване на лица и автомобили, занимаващи се незаконна миграция в
заповядания им маршрут, които да не били установени.
Върху докладната записка е поставена резолюция на
заместващия Началник на ГПУ – Свиленград: „Ел.М.
– обяснения от служителите и изготвяне на заповед за наказание 26.02.2020г.“
На 26.02.2020г. до мл.инспектор П.А.Х. е била
отправена писмена Покана УРИ 4536р-5033 за даване на писмени обяснения, като
посочи писмени доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства в срок
до 17.30 часа на 26.02.2020г. В поканата е посочено, че в района на 43-то
граничен репер, в състава на „АвП“ №6/6 със служ.автомобил рег.№***, бил
заварен да спи от проверяващ – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал.4, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР
(неизпълнение на служебни задължения) се налагало дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца до една година. Поканата е била връчена на
26.02.2020р., в 15.00 часа.
В писмени Обяснения УРИ 4536р-5125/26.02.2020г.
мл.инспектор П.А.Х. посочил, че за времето на 20.00 часа на 25.02.2020г. до
08.00 часа на 26.02.2020г. бил определен за старши на ГПН АвП №6/6 с маршрут за
движение от 43-ти гр.репер до ж.п. моста на гр.Свиленград. След проведения
инструктаж в ГПУ, се отправили към разпределяния им маршрут за патрулиране.
Осъществил взаимодействие със съседните патрули и пристъпил към обход и оглед
на маршрута. Периодично проверявали разпоредния им участък и водили наблюдение.
В 06.00 часа спрели в района на 43-ти гр.репер, направили оглед на брега на
р.Марица и се прибрали в автомобила, след което задрямали. В 06.15 им била
извършена проверка от ст.инсп. С. Д., който констатирал, че били задрямали.
Върху писменото обяснение е обективирана резолюция на заместващия
Началник на ГПУ – Свиленград със следното съдържание: „приех обясненията. Да се
наложи наказание порицание за 1 година“.
С оспорената Заповед № 4536з-86/27.02.2020г. на заместващия
Началник на ГПУ – Свиленград (съгл. Заповед №4070з-260/14.02.2020г.), на
основание чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година на мл. инспектор П.Х. –
старши полицаи в група 01 „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Свиленград
към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, считано от датата на връчване на заповедта. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че мл.инспектор П.А.Х. извършил
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като старши на ГПН
„автопатрул“ №6/6, на 26.02.2020г. за времето около 06.15 часа в района на
43-ти гр. репер, не изпълнил възложените задачи за активно и постоянно
наблюдение и обхождане на участъка от държавната граница от 43 гр. репер на
река Марица до ж.п. моста на р. Марица, тъй като не реагирал на спрял до него
автомобил, не предприел мерки за установяването на автомобила и лицата в него.
С това виновно не изпълнил задължението си съгласно чл.66, ал.1, т.3 от
Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на
Република България, специфична охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки – „служителите
от състава на ГПН при осъществяване на гранично наблюдение са длъжни: 3.
стриктно и точно да изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания,
като особено внимание обръщат на: а )уязвими места, подходи и евентуални
признаци за незаконно преминаване на държавната граница или подготовка за
извършването на друга престъпна дейност“, и специфична длъжностна
характеристика №3282р-15513/23.07.2015г. – „изучава
оперативната обстановка в заповядания участък /направление/ за охрана и
открива, преследва и задържа лица и транспортни средства, нарушили или опитващи
се да нарушат държавната граница (ДГ)“. В заповедта е посочено, че
нарушението на служебната дисциплина е установено от Докладна записка УРИ
4536р-5013/26.02.2020г. на ст.инспектор С. И. – Началник 03 група „ОДГ“ от ГПУ
– Елхово, командирован в ГПУ- Свиленград за извършване на контрол на гранично
полицейските наряди.
Жалбоподателят П.Х. се запознал със заповедта на 04.03.2020г.
срещу подпис.
По делото е представена административната преписка по
издаване на оспорения акт, както и Специфична длъжностна характеристика за
длъжността „старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ на гранично
полицейско управление към регионална дирекция „гранична полиция“ при ГРГП –
МВР“; Кадрова справка на П.А.Х.; Заповед 4070-з-292/18.02.2020г., относно
осъществяване на контрол по организацията на граничното наблюдение в ГПУ –
Свиленград на РДГП – Елхово и участие в провеждана специфична полицейска
операция по противодействие на незаконна миграция, с което служителят
ст.инспектор С. Б.И. е бил командирован от РДГП в ГПУ – Свиленград.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от
надлежна страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка по реда на
чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният
административен акт за изхождащ от материално и териториално компетентен орган,
по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР, доколкото безспорно е, че издалият
заповедта е ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, изпълняващ респ. ръководна
длъжност, / видно от Заповед
№4070з-260/14.02.2020г./,както и че дисциплинарно наказаното лице заема младша изпълнителска
длъжност.
При издаването на оспорената
заповед са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, като същата
е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в
едногодишния срок от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващият, е станало известно на Директора на
РД"ГП"- Елхово при получаване на Докладна
записка
рег. № УРИ 4536р-5013 от 26.02.2020г. относно осъщуствен контрол на ГПН в изпълнение на
Заповед на Директора на РДГП-Елхово. При извършената проверка нарушението е
констатирано като извършено на дата 26.02.2020г.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на
пълномощника на жалбоподателя за неизпълнение на задължение на дисциплинарния
орган да се изискат обяснения от служителя при констатирано нарушение на
служебната дисциплина. По делото е приложената покана за даване на писмени
обяснения от 26.02.2020г. връчена на жалбоподателя лично на същата
дата-26.02.20202г., както и писмени обяснения на служителя от дата 26.02.2020г.
Изложеното дава основание на съда да приеме , че е изпълнено задължението по чл. 206, ал.1 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание алтернативно да изслуша държавния
служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. В случая, видно от данните по делото, при извършване на проверката е
предоставена възможност на оспорващия да даде обяснения, което той е направил,
както и да се запознае със събраните материали. В тази връзка не се установява при провеждане на дисциплинарната
процедура да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваната заповед е издадена в предписаната
от закона писмена форма. Задължителните реквизити, които следва да съдържат
административните актове от вида на оспорения, са императивно посочени в чл.
210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че
фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение, който да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай- конкретно извършените от служителя действия или
осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в
обективната действителност. Неоснователно
е твърдението за липса на описание на мястото на извършване на деянието. В
оспорената заповед, мястото, на което деянието е извършено е описано ясно и
точно, посочени са дата и час на извършване.
Надлежното описание на
нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в
тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в
невъзможност да организира същата, В настоящия случай съдът намира, че това е
сторено надлежно от дисциплинарно наказващият орган, като счита изложените в
заповедта факти за напълно достатъчни да изпълнят изискванията, въведени с чл.
210 от ЗМВР и даващи възможност на адресата на акта да разбере за какво е
наказан дисциплинарно. Освен това неизлагането на мотиви в самия акт не
съставлява съществено нарушение на формата на същата. В Тълкувателно решение №
16/1975 г. на ОСГК на ВС също е посочено, че е възможно мотивите да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт, на който органа при издаване на
акта си се е позовал. Предвид възможността мотивите на един административен акт
да бъдат извличани от преписката, въз основа на която е издаден, то в случая
всички подробности относно фактическата страна на нарушението се съдържат в
изготвената от дисциплинарната комисия справка, която е връчена за запознаване
на жалбоподателя и на която ответника при издаване на акта си се е позовал. От
направеното описание в мотивите на заповедта е видно, че дисциплинарното
наказание е наложено за едно дисциплинарно нарушение, а именно за това, че в района на
43-то граничен репер, в състава на „АвП“ №6/6 със служ.автомобил рег.№***,
младши инспектор П.Х. е заварен да спи, поради което като старши ГПН
„Автопатрул“ №6/6 на 26.02.2020г., за времето около 06.15ч. в района на 43-ти граничен репер, не е изпълнил
възложените задачи за активно и постоянно наблюдение и обхождане на участъка от
държавната граница. Същият не е реагирал на спрял до него автомолиб, не е
предприел мерки за установяване на автомобила и лицата в него, с което е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за
което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни
задължения) се налагало дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца
до една година.Дисциплинарно наказващият орган правилно е констатирал и
неизпълнение от страна на служителя и на специфични задължения по разпоредбата на чл. 66, ал.1, т.3
от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки. Видно от докладната записка на проверяващите, констатирали
нарушението, нарушението на правилата за
охрана на държавната граница е категорично
установено, обстоятелство което не се спори
и от самия жалбоподател. Не е налице
твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР изискващ при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващият
орган е приел и съответно
обсъдил факта, че нарушението е осъществено
виновно. Оценена е тежестта на извършеното деяние. За подобен вид поведение
нормата на чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно
наказание "Порицание", за срок от 6 шест месеца до
1 година. В случая наложеното дисциплинарно наказание именно е в максимално установеният същата норма размер от 1година, предвид изложените мотиви относно тежестта му.
В този смисъл оспорения
административен акт отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1, т.2 от АПК.
Същевременно следва да се
посочи, че съдът намира проверявания акт и за съответен на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност
се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено
от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна
да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е
налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е
налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на наказаното лице.
След като дисциплинарното
нарушение визирано в обжалваната заповед е безспорно установено и правилно
санкционирано, при спазване на процедурните правила и ненакърняване
възможността на засегнатото лице да участва в дисциплинарното производство,
като краен резултат оспореният административен акт следва да бъде потвърдена,
независимо от изложеното по-горе по отношение на другото описано в нея
дисциплинарно нарушение. Обжалваната заповед е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
нея жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.А.Х. ***, с посочен по
делото адрес на призоваване: гр.С., ул.“Г.С.“
, , подадена чрез пълномощник,
против Заповед № 4536з-86/27.02.2020г. на заместващия Началник ГПУ –
Свиленград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: