Решение по дело №314/2022 на Административен съд - Стара Загора

 

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 329

                  

                       25.07.2022г., гр. Стара Загора

 

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №314 по описа на съда за 2022.

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. 

            Образувано е по жалба от Т.Д.С. ***, чрез адв. Т. С. против Заповед № 4473-126/15.04.2022г. на Началник РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора, с която на жалбоподателя било наложено дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

            Жалбоподателят оспорва заповедта, като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

            Претендира се, че заповедта не отговаряла на изискванията на чл.210 от ЗМВР. Не ставало ясно кои било мястото на извършване на нарушението. В рамките на преписката били приложени данни от глобалната позиционна система /…./, с която бил снабден служебният автомобил, но локацията не била словесно възпроизведена в заповедта. Следвало да се сочат времето, мястото и обстановката при описание на нарушението.

            На следващо място се сочи, че в заповедта били изредени няколко законови разпоредби, но не била ясна връзката помежду им, които създавало затруднение за адресата й да разбере за какво точно бил обвинен и съответно наказан. Наказващият орган мотивирал, че извършеното от С. следвало да се квалифицира като деяние по чл.199, ал.1, т-6 от ЗМВР, във вр. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, но го описал като случайна числова редица.

            Освен така изброените съществени нарушения на административно производствените правила, било допуснато и нарушение на материалния закон. Извършеното от С. не съставлявало дисциплинарно нарушение. В заповедта хаотично се споменавало за „неуплътняване на работното време”, които било квалифицирано като форма на неизпълнение на служебните задължения. Времето на извършване на въпросното претендирано нарушение било на новогодишната нощ на 2021/2022г., в град Гълъбово, във времевия отрязък от 20,00ч. до 08,00ч., когато по улиците можело да се видят само безпризорни животни, движението на автомобили било сведено до минимум. В 03,25 часа на новогодишната нощ патрулният автомобил бил спрян на разклонението за община Опан, ако това можело да се заключи от показанията на ……системата,, като в мотивите на заповедта бил използван изразът „отпуснати”, последван от словосъчетанието „ не извършват служебните си задължения”. Нямало спор, че задължение на инспекторите от пътна полиция бил контрол на автомобилният транспорт, но въпросите за максималният коефициент на полезно действие на служителите не бил тема на този спор. Следвало обаче да се отчита цитираната в процесната заповед Инструкция №8121з-749/2014г. на МВР за реда и организация на дейността по контрол на пътното движение /цитира се/. В новогодишната нощ температурите навън били под нулата, а движение не се наблюдавало. Нямало законова пречка служителите да не напускат купето на автомобила. Панорамните стъкла осигурявали отлична видимост на пътното платно., а обстоятелството, че участъкът бил със силен наклон не ограничавал линията на погледа дори и при спусната седалка. Коментира се и определението „отпуснат” и категорично се възразява против твърдението, че служителите не уплътнявали работното си време, като то се определя като абсурдно. Наблюдението на пътното платно /макар то да било пусто/ изисквало концентрация и съчетание с друга правно регламентирана дейност би довело до сериозни пропуски. По тези доводи се счита, че даденото в заповедта описание не съставлявало нарушение.

            По тези доводи се иска отмяна на жалената заповед и присъждане на разноски.

            Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. С., който поддържа жалбата на доверителя си.

            Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява пълномощник юрк. А., който оспорва жалбата и претендира доказаност по несъмнен начин на извършено дисциплинарно нарушение, които наказващият възприел за „маловажно” и наложил наказание в минимален размер. Моли за юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна, следното:

            Т.Д.С. към 31.12.2021г.- 01.01.2022г. заемал длъжността „мл. автоконтрольор” в гр. „Охранителна полиция” към РУ Гълъбово, ОДМВР Стара Загора. За времето от 20.15ч. на 31.12.2021г. до 08,15ч. на 01.01.2022г. пол. С. заедно с пол. Т. били назначени наряд като автопатрул, съгласно месечен график рег. № 447р-10757/29.11.2021г.

            Със Заповед № 447з-49/08.02.2022г. /л.27-28/ на Началник РУ Гълъбово, било образувано дисциплинарно производство на осн. чл.205, ал.1 от ЗМВР против пол. Т.Д.С., относно данни за извършено дисциплинарно нарушение и във връзка с проверка, съгласно справка №7855р-665/24.01.2022г. на Дир. „Вътрешна сигурност” на МВР, приключила със справка рег. № 447р-1838/08.02.2022г. /л.30-31/, съдържаща данни за нарушение на служебната дисциплина от Т.Д.С. и бил определен дисциплинарно разследващ орган ДРО в състав Председател: Началник гр.”КП” РУ Гълъбово, членове : пол. К. и пол. Й..

            Под рег. № 447р-1867/08.02.2022г. до пол. С. била подадена Покана за запознаване със Заповед № 447з-49/08.02.2022г. на Началник РУ Гълъбово и били дадени указания за правата по ЗМВР и Инструкция №8121з-877/2021г., като бил даден срок до 17.02.2022г. за даване на писмени обяснения и възражения /л.25-26/. Поканата и заповедта за образуване на дисциплинарното производство били връчени на пол. С. на 16.02.2022г.

            До пол. С. била отправена Покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения рег. № 447р-3681/09.03.2022г. /л.19/, с която бил определен срок от 24 часа от запознаване с обобщената справка за правото за се дадат допълнителни писмени обяснения или възражения. Поканата била връчена на пол. С. на 09.03.2020г. Под вх. рег. №447р-3647 от 09.03.2022г. до Началник РУ Гълъбово била подадена и Справка относно извършено дисциплинарно производство /л.20-21/, подписана от определения дисциплинарно разследващ орган. Със справката ДРО направил предложение, че пол. С. допуснат дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на осн. чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР се предвиждало налагане на дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

            До Началник РУ Гълъбово под рег. № 447р-3735/10.03.2022г. било подадено сведение от пол. С. /л.18/, в което същият посочил, че се запознал със справката по дисциплинарното производство по Заповед № 447з-49/08.02.2022г. и не желаел да дава допълнителни обяснения. Сведението било резолирано от ответника, както следва: „приемам обясненията на служителя във връзка със запознаване със справката от проверката, 10.03.2022г. и подпис”.

            До Началник РУ Гълъбово било подадено становище рег. № 447р-4320/17.03.2022г. /л.16-17/ относно наличие или липса на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност след проведено дисциплинарно производство срещу държавен служител от ОДМВР Стара Загора, подписано от членовете на дисциплинарно разследващия орган. Становището било резолирано от Началника на РУ Гълъбово „докладвано, 17.03.2022г., подпис”. В него било направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на пол. С. „писмено предупреждение за срок от три месеца”.

            Със Заповед № 4473з-126/15.04.2022г. Началник на РУ Гълъбово полицай С. бил дисциплинарно наказан с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Описаното в заповедта от фактическа страна деяние било определено за нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР – неуплътняване на работното време, за което му било определено дисциплинарното наказание, посочено по-горе. Заповедта била връчена на служителя на 03.05.2022г. Жалбата против нея била подадена директно в съда на 11.05.2022г.

            Допълнително се прилагат: писмо рег.№349р-5407/17.02.2022г., л. 22; разпореждане за ППД рег. №447р-12031/29.12.2021г. /л.32-35/; информационна карта на наряд /л.38-39/; ежедневна форма на отчет рег. № 447р-59/04.01.2022г.  за дата 31.12.2021г., смяна 20,15ч. -08,15ч. на служебно МПС *** /л.40-41/; месечен график /л.42-43/; разпечатка /л.44/; пътен лист 1, отрязък от денонощието /л.46/;

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

            По допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, против административен акт, годен за съдебен контрол и в установения в закона преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството.

            Съдът намира оспорването за неоснователно:

            Относно валидността на акта – процесната заповед е издадена от Началник на РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора, като не се спори, че лицето, подписало заповедта в това си качество към датата на процесния акт изпълнява въпросната длъжност.

            Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР /сред които попада и процесното такова/ могат да се налагат от служители на висши и ръководни длъжности. Съгласно ЗАПОВЕД № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, т. VIII, т.1.1, Началник РУ е ръководна длъжност. Ето защо, конкретният издател на заповедта притежава материална компетентност да налага конкретното дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т. 2 от закона и съответно не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.

            Съдът намира за спазено изискването за писмена формата на властническото волеизявление, тъй като заповедта се обективира в такава форма. Съгласно императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен в акта, с който налага съотв. дисциплинарно наказание, да сочи ясно следните обстоятелства: кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая тези реквизити изцяло намират обективно изражение в процесната заповед, поради което и оплакванията на жалбоподателя в тази насока не се явяват основателни. Видно от съдържанието на заповедта, наказващият орган приема, че на дата 01.01.2022г. в 03,26ч. полицай С. пуска назад предната дясна седалка /в патрулния автомобил, където се намира/ и се отпуска на нея, след като същото поведение е налице две минути преди това от другия полицейски служител в патрулният автомобил пол. Т.. Допълва се, че това поведение на полицаите и липсата на движение, и други действия от тяхна страна продължава до 06,02 часа. Допълнително е посочено в заповедта, че за периода от 04.15 часа до 05.45 часа автопатрулът е следвало да бъде наряд на МК №5, ул.”Христо Ботев”, до Второ ОУ със задача: проверка на лица и МПС, установяване и проверка на неправоспособни лица и такива употребили алкохол. Проверка на ЛПИ, осигуряване на БД, но поради горното поведение е обобщено, че за времето от 04.15 часа до 05.45 часа пол. С. не е изпълнявал служебните си задължения, вменени му с чл.80 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР.

            На тези факти ответникът дава и конкретна правна обосновка, като дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ приема, че чрез бездействие пол. С. осъществил състав на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР. Чрез препращане в заповедта, дисциплинарно-наказващият орган се позовава и на данните от изготвените две обобщени становища на ДРО, съотв. от 09.03. и от 17.03.2021г., имащи характер на обобщена справка, като така се препраща и към доказателствата, въз основа на които твърдяното нарушение се сочи да е установено. Въпрос по същество е дали действително тези доказателства обуславят извод, че служителят извършва вмененото му дисциплинарно нарушение.

            Горното обосновава извод за липса на нарушение на изискването за форма и съдържание на заповедта и за неоснователност на наведения довод в тази насока, като не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за обявяването й за незаконосъобразна.

            Не се установява да е налице и основанието по чл.146, т.3 от АПК. Съдът намира за спазени всички императивни изисквания на специалните процесуални правила, установени в ЗМВР, вкл. и на приложимата към случая Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. Не е налице нарушение на чл.195, ал.2 от ЗМВР, според който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, установи от обективна страна извършено конкретно нарушение и самоличността на извършителя /дееца/. В конкретният случай заповедта е издадена на 15.04.2021г. и това е в двумесечния срок по чл.195, ал.2, вр. с чл.196, ал.1 от ЗМВР, който конкретно тече от постъпване на първото обобщено становище на ДРО пред наказващия орган, а именно това от 09.03.2022г., на която и дата последният я резолира. Именно с въпросното становище на ДРО дисциплинарно наказващият орган установява в пълнота обективните и субективни предели на допуснато нарушение от страна на служителя пол. С.. Съдът приема именно тази дата за начало на двумесечният срок, защото в преписката няма данни кое е наложило извършването на допълнителни процесуални действия, които да приключат със становището от 17.03.2022г., а на второ място не се удостоверява и то да е било надлежно представено за запознаване от пол. С., а на трето място последният е упражнил правото се на възражения против обобщената справка /становището/ именно от дата 09.03.2022г., не и относно това от 17.03.2022г. Така или иначе, към датата на заповедта не е изтекъл нито краткият двумесечен срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР, нито е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, което се претендира.

            Съдът не установява и нарушение на специфичните производствени правила, които установява ЗМВР и издадената на осн. чл.215а от него инструкция.

            Според чл.205, ал.1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение се образува дисциплинарното производство, като ДНО може да разпореди извършване на проверка в определен срок или да определи състав на ДРО, както е процедирано в този случай, видно от доказателството на л. 27-28. В тази заповед не се сочи срок на извършване на проверката, но това не съставлява нарушение при условие, че са спазени сроковете за издаване на крайния правен акт, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а и данните сочат и на спазване на сроковете по чл.205, ал.6 от ЗМВР. Още повече, че данните еднопосочно сочат, че засегнатият полицейски служител е уведомен за започнатото против него дисциплинарно производство, за кои факти, като извършени от него се претендира, че се следва ангажиране на дисциплинарна отговорност, при изрично указани права, с които разполага служителят, съгласно ЗМВР. Ето защо не е налице нарушение на правото на защита, което регламентира нормата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.

            По отношение на определения състав на ДРО не се установяват данни за заинтересованост на членовете на ДРО. Същите обективно и всестранно извършват действия по установяване на релевантната фактическа обстановка по извършване на нарушението, не се установява намеса при изпълнение на вменяваните им задължения. Становището от 09.03.2022г., с характер на обобщена справка, е изготвено именно от така определения състав на ДРО, като се установява, че то е предоставено на служителя за запознаване, като му е дадена реална възможност за вземане на отношение по него чрез упражняване на правото на възражения и/или даване на писмени обяснения, каквито не се установява да са дадени. Нещо повече, на служителя е предоставена възможност да даде обяснения още в самото начало на особеното производство, но той не се възползва от тази възможност. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в крайна сметка се издава след становището и след  изтичане на срока за даване на обяснения по него от служителя. Ето защо, Съдът приема, че не е налице нарушение на императивното изискване, което се установява в чл.206, ал.1 от ЗМВР.

            С обективираното в процесната заповед формално се претендира от ДНО извършено едно нарушение под формата на бездействие, а именно, че за времето на протичане на нарядна служба от 20.15часа на 31.12.2021г. до 08.15.часа на 01.01.2022г. автопатрул в чийто състав съвместно с пол. Т. е и пол. С. /наказаният/, последният за времето от 04.15 часа до 05.45 часа на 01.01.2022г. не е изпълнявал служебните си задължения, тъй като, макар в този времеви отрязък да е трябвало да се намира на МК №5, ул.Хр.Ботев, до Второ ОУ в град Гълъбово, където да проверява лица и МПС, да установява и проверява неправоспособни водачи и такива, употребили алкохол и наркотични вещества, да проверяла РПИ и да осигурява безопасността на движението,  същият за времето от 03.26 часа до 06.02 часа е престоявал отпуснат на предната дясна седалка в патрулния автомобил и  не се е движел до 06.02 часа, вкл. и не е имало движение на МПС.

            В крайна сметка тези релевантни факти не се възразяват, нито опровергават от оспорващата страна. Ответникът по несъмнен начин, чрез приложените писмени доказателства удостоверява, че в това часово време и през тези дни пол. С. съвместно с пол. Т. са поели наряд с автопатрул Киа „Сийд“ *** в гр. Гълъбово и съгласно л.32 от делото във времето от 03.26часа до 06.02 часа са били длъжни да бъдат на  посочените разстановки, като за времето от 04.15 часа до 05.45 часа е следвало да бъдат на МК №5 и да изпълняват задачите, възложени им съгласно длъжностните им задължения и съгласно въпросното разпореждане. Не се опровергава и факта, че след 03.19.49 часа и до 06.04.26 часа на 01.01.2022г. патрулният автомобил не се е движел, а е бил в престой /л.46/, което включва и времевия отрязък от 04.15 часа до 5.45 часа,

            При тези доказателствени установявания, Съдът намира за безспорно установено, че за така определения времеви отрязък на 01.01.2022г. пол. С. действително не е изпълнявал възложените му с разпореждане рег. № 447р-12031/29.12.2021г. служебни задължения, които са и такива по длъжностна характеристика /за което не се повдига спор/ и това се е дължало на факта, че същият през това време се е намирал отпуснат /вероятно заспал/ в кабината на патрулния автомобил. Последното се удостоверява и чрез обективираните в писмените доказателства данни от прегледаните файлове от инсталираните в служебния автомобил записващи камери. Фактът, че в този времеви участък е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на пол. С., се подкрепя и от обстоятелствата, удостоверени в ежедневната форма на отчет /л.40-41/, съгласно които за времето от 22.08 часа на 31.12.2021г. до 07.10 часа на 01.01.2022г. от автопатрулът, в чийто състав се намирал пол. С. не са били извършени никакви проверки на лица и МПС.              

            ДНО определя това поведение на пол. С. като извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения и определя наказанието за него на осн. чл.199, ал.1, т.6, последна хипотеза – неуплътняване на работното време. Доколкото пред съда се доказа проявление на фактите, които се обхващат от така сочените правни основания в процесния акт, а именно несъмнено доказана липса на изпълнение на служебни задължения за времевия период от 04.15 часа до 05.45 часа на 01.01.2022г. от страна на пол. С., което неизпълнение се дължи на липсата на извършени служебни задължения от наказания, предвид това, че същият е престоявал отпуснат на предната дясна седалка на служебния автомобил и не се е движел извън него за времето от 03.26 часа до 06.02 часа на 01.01.2022г., то дадената правна обосновка на описаните от обективна страна факти е изцяло правилна, поради което и процесната заповед се явява съответна на приложения материален закон. Конкретно наложеното наказание е в минималния предвиден срок, поради което и на тази плоскост Съдът намира, че е налице законосъобразност. Правилно ДНО е предвидил наказание за срок от три месеца, тъй като не се доказа, че служителят е имал други наказания, съотв. същият е многократно награждаван и правилно е отчетена тежестта на конкретно извършеното.

                При извод за основателност на оспорването, Съдът намира за основателна и своевременно заявена претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконусулт, които Съдът определя в минималния размер по чл.24 от ЗПП от 100 лева.

            Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването  на Т.Д.С. ***, против Заповед № 4473-126/15.04.2022г. на Началник РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора, с е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца“.

            ОСЪЖДА Т.Д.С. ***, ЕГН ********** *** разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.

 

Решението не подлежи обжалване и е окончателно.

 

 

                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: