№ 211
гр. Варна, 07.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Георги Н. Грънчев
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600147 по описа за
2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподател-подсъдим М. П. И. редовно призован, явява се лично и с
адв.Н. Х. Н. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС.И.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Н.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата.
Аргументите ми са изложени подробно в мотивите към нея и смятам, че не е
необходимо да ги повтарям пред Вас, поради което моля да се уважи жалбата.
1
ПОДС.И.: Поддържам това, което каза адвокатът ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, като са събрани всички необходими относими доказателства
по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от
НПК. Анализът на доказателствената съвкупност е достигнал до
фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и
приети изцяло от подсъдимия. Считам, че при отсъствие на съществени
процесуални нарушения приетите за установени фактически положения
правилно са били подведени под нормата на чл.255, ал.3 от НК. Считам, че
първоинстанционната присъда е и справедлива.
Всъщност като единствено възражение в жалбата на подсъдимия и
неговия защитник е изразено несъгласие с извършеното групиране и
определяне на общо наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Намирам,
че тези съображения в жалбата се неоснователни.
На първо място първоинстанционния съд за разлика от защитата
считам, че е направил цялостно обследване и анализ на осъжданията на
подсъдимия, и е достигнал до правилни изводи относно съвкупността
изтърпяване на определеното наказание.
От приложената електронна справка се установява, че е налице реална
съвкупност между престъплението по настоящото наказателно дело и
престъплението по НОХД № 493 от 2020 г. по описа на Окръжен съд Варна,
доколкото деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях. В този случай се определя общо наказание, като се налага
най-тежкото, поради това и правилно първоинстанционния съд е определил
наказание лишаване от свобода от три години.
Не намират опора в правилата на съвкупността възраженията на
подсъдимия и неговата защита относно приложението на чл.66 и считаното
утежняване положението на подсъдимия. Съгласно решение № 471 от
22.10.2013 г. по НОХД № 1468/2013 г. на Първо Наказателно отделение,
изпитателните срокове при условните осъждания губят самостоятелното си
правно значение, при поглъщане на престъпление от съвкупност и съобразно
чл.25, ал.4 от НК, въпросът за изпълнение на общо наказание се решава при
2
неговото определяне в това число и преценката за приложение на чл.66. В
настоящия случай е невъзможно приложението на чл.66 и този въпрос е
намерил отговор и аргументи в решението на ВКС за възобновяване, но с
оглед направените от защитата възражения намирам за необходимо да посоча
следното.
От доказателствата по делото се установява, че с влязла в сила на
31.01.2011 г. присъда по НОХД № 89/2010 г. на Окръжен съд Стара Загора
подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години. С
влязла в сила на 22.09.2012 г. определение на окръжния съд е бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на последните пет месеца, и му е
определен изпитателен срок в размер на 6месеца. Този срок е изтекъл на
23.03.2013 година. За да настъпи реабилитация по право по смисъла на чл.86,
ал.1, т.2 от НК е необходимо да изтече три години от изтичане на
изпитателния срок, в който лицето да не е извършило друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. Т.е. реабилитация по право е моглада
настъпи не по-рано от 23.03.2016 г. Деянието по настоящото наказателно дело
е осъществено в периода 01.07.2015 г. до 15.04.2016 г., т.е. видно е че в
законоустановения 3 годишен срок след изтичането на който е могла да
настъпи реабилитацията е започнало осъществяването на престъплението по
чл.255, ал.3 от НК, за което първоинстанционния съд е признал подсъдимия
за виновен и му е наложил наказание лишаване от свобода. Ето защо при
положение, че не е настъпила реабилитация по право по отношение
осъждането по НОХД № 89 от 2010 по описа на Окръжен съд Стара Загора,
то липсва и една от предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за приложение на
института на условното осъждане по отношение на наказанието по
настоящото наказателно дело. А щом наказанието за отделното престъпление,
включено в съвкупността следва да се изтърпи ефективно, същото важи и за
общото, защото в противен случай би се поставило в по-благоприятно
положение едно лице, което е извършило няколко престъпления подлежащи
на групиране пред лицето, което е извършило само едно.
Считам, че това е недопустимо и в тази връзка ще посоча и две решения
на ВКС - № 550 от 22.02.2002 г. по н.д.№ 539 от 2001 г. на първо НО и
решение № 475 от 29.10.2003 г. по н.д.№ 284/2003 г. също на Първо НО. При
тези съображения намирам възраженията в жалбата на подсъдимия за
3
напълно неоснователни, поради което моля да ги оставите без уважение, а
първоинстанционната присъда като правилна да се потвърди.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.И.: Искам условната присъда да остане. Това, което каза
прокурорът за първото ми осъждане от 2007 г. е този акт на фирмата поради
безброй причини. От там аз имам акт за 4 мил. Лева .Тези 4 мил. лева
автоматично отиват на моето ЕГН. От 2007 г., аз се боря 16 години с тези 4
мил.лева, които са на ЕГН-то ми и станаха 11 мил.лева. От там нататък аз
имам деца, семейство. 16 години се боря с тези пари и как да лавирам и какво
да правя за да си изхранвам семейството, защото където и да отида да
работя ми запорират всичко. Аз се боря с тези пари, през това време
излежавам присъда. Фирмата ми беше просперираща.
В един момент аз заради едно престъпление, имам три наказания и
едното е 16 годишно. От тогава до сега 11 милиона. Къде трябва да работя, и
какво трябва да направя, за да си изхраня семейството?
Имам 3 висши образования. В момента съм докторант, пиша
дисертация, уча психология, преподавам в университета, бил съм учител.
Ако сметнете, че е добре да вляза в затвора, защото съм тука и да прекъсна да
обучавам учители. Имам две деца малки.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10.57 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4