№ 457 / 22.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 23 октомври........……..…………....…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова................……...…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………...…...............АН дело 1 411 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-002772/ 12.08.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Р.Г.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Р.Г.П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Р.Г.П. е наказан, за това, че на 10.07.2019г. около 16.30 часа в гр.Монтана, по бул.Христо Ботев” управлява лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № М 49 93 ВР, като по време на движение използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете.
Актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението счели, че жалбоподателя е нарушил чл.104а от ЗДвП - на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Въз основан на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят не направил конкретни възражения, а само вписал „възразявам”. В срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения срещу констатациите. Предвид на горното било издадено атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Установената и възпроизведена по–горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля И.М.И.. Същият е свидетел по установяване на нарушението и липсва всякаква индиция за неговата заинтересованост. Същият е бил на работна смяна по времето на констатираното нарушение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Александър Каменов Христов. Жалбоподателя е негов работодател, поради което е налице индиция за заинтересованост.
Жалбоподателят не е направил конкретни възражения непосредствено при съставянето на АУАН. Не е направил конкретни възражения и в тридневния срок по чл.44 от ЗАНН.
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил съответното наказание, което е точно фиксирано в правните норми.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-002772/ 12.08.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Р.Г.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: