№ 8530
гр. София, 05.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110124057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. И. Т. против „-------------“ ООД с искане чл. 9, ал.
1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № МАХ_---------/23.11.2021 г., предвиждащи задължение
за потребителя за заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ в размер на 524,89 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 750 лева,
да бъдат за прогласени за нищожни.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за кредит № МАХ_---------/23.11.2021 г., по силата на който ответникът предоставил
на ищеца заем в размер на 1500 лева, като потребителят се задължил да върне сумата в
размер на 1755,05 лева, като уговореният ГПР по съглашението възлизал на 38,84%, а
годишният лихвен процент на 32,55% при срок на кредита от 11 месеца. Страната поддържа,
че със съглашението било уговорено заплащане на допълнителни услуги, наименувани
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, които се
явяват нищожни, като заобикалящи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите и противоречащи на
добрите нрави. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответното дружество.
Ведно с исковата молба е представен документ, за който е направено искане да бъде
приет като писмено доказателство по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че потребителят е пожелал
да му бъдат предоставени допълнителни услуги, бил е запознат с цената на предоставянето
им, като стойността на услугите не е елемент от ГПР по договора. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че съгласно легалната дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ в ГПР се включват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора
за кредит в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита. В подадения отговор са изложени твърдения, че процесните услуги
не са задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит, поради което
не са включени в ГПК, респ. с уговарянето им не се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Процесуалният представител на страната поддържа, че клаузите не противоречат на
добрите нрави, поради което се явяват действителни. Направено е искане сторените от
дружеството съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъдат възложени в
1
тежест на ищеца.
Ведно с отговора е представен документ, за който е направено искане да бъде приет
като писмено доказателство по делото.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 21, ал.1
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за проглА.ване на нищожността на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор
за кредит № МАХ_---------/23.11.2021 г., предвиждащи задължение за потребителя за
заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на
524,89 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 750 лева, за нищожни като
заобикалящи закона, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните по спора е сключен договор за кредит, част от който са посочените клаузи, както и
че клаузите са недействителни съгласно посочените от страната разпоредби на ЗПК, респ. в
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3
ЗЗД е да установи, че клаузите противоречат на добрите нрави в обществото.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 23.11.2021 г. между А. И. Т. и „----
---------“ ООД е сключен Договор за кредит № МАХ_--------- с посочено в исковата молба
съдържание, като с чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от съглашението е уговорено задължение за
потребителя за заплащане на допълнителни услуги: „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ в размер на 524,89 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 750 лева,
както и че цената на услугите не са включени в размера на ГПР по съглашението.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.03.2023 г. от 14.00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3