МОТИВИ
към присъдата по НЧХД N366/2018 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Предявена
е частна тъжба от Д.И.М., ЕГН: ********** *** срещу П.Г.С., ЕГН: ********** и М.И.Н.,
ЕГН: ********** - и двамата от гр. Вълчи дол, обл.
Варна с обвинение за това, че:
На 18.08.2017 г. в
гр. Вълчи дол в съучастие, като съизвършители помежду си и с лицето И. С. С.
/понастоящем починала/ умишлено причинили на Д.И.М. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно – контузна рана и травматичен оток в дясна теменна
област, дълбоко ожулване в лява теменна област на главата, ивести ожулвания в
областта на дясната лопатка и контузия на гръдния кош, обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 от НК.
Приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство е граждански иск, предявен от
частния тъжител Д. М. срещу подсъдимите за заплащане на сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 18.08.2017 г. до окончателното заплащане
на сумата.
Частният
тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подсъдимите за виновни и да им наложи справедливо наказание. По отношение на
предявения граждански иск моли същият да бъде уважен изцяло като претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимите не приема описаната в частната тъжба фактическа обстановка за
безспорно установена от събраните доказателства. Твърди, че същите се
опровергават от показанията на водените от защитата свидетели – Д. Д. и М. И.. Настоява за
оправдателна присъда като излага становище за недоказаност на повдигнатото
обвинение.
Двамата
подсъдими дават обяснения в хода на съдебното следствие, като отричат твърденията
на частния тъжител, изложени в частната тъжба. Заявяват, че не са му нанасяли
удари – нито са го удряли, нито са го бутали. Твърдят, че той сам е паднал на
земята, като не знаят как точно е станало това. Твърдят също така, че частния
тъжител постоянно се заяждал с тях заради имотен спор, а същият ден е щял да
мине с камиона върху Иванка Станчева, на която се бил разкрещял, обиждал и
заплашвал.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Двамата
подсъдими живеели в гр. Вълчи дол на ул. „***“ №4. В непосредствена близост до
техния дом се намирал пункт за изкупуване на цветни метали, стопанисван от
частния тъжител Д.М..
На
18.08.2017 г. около обяд свид. М. С. И. разговаряла по телефона със своята сестра
И. С. С. /понастоящем починала/. Както говорели свид. И. чула силен звук от
преминаващ автомобил, при което Станчева изпищяла. Свид. И. попитала какво
става при което С. й казала: „Този щеше да ме блъсне“. След това свид. И. чула
мъжки глас, който псувал сестра й на майка, викал и заплашвал. Свид. И. веднага
отишла при двамата подсъдими, които в този момент й били на гости в дома й и им
разказала какво е чула. Подс. М.Н. бил син на И. С., а подс. П.С. – нейн
съпруг. Двамата веднага се качили на автомобила си и се отправили към пункта за
вторични суровини, стопанисван от частния тъжител с намерението да му потърсят
сметка за случилото се с тяхната майка, респ. съпруга. Пред пункта те срещнали
И. С.и тримата се запътили към фургона, находящ се в пункта за вторични
суровини. От него първо излязла свид. П. И. И., която чула заплахите на
тримата, че търсят частния тъжител „да го убият, да го линчуват“. Свидетелката
се опитала да ги успокои, но в момента, в който Д.М. излязъл от фургона и се
приближил към подсъдимите и И.С., тримата се нахвърлили върху него. Подс. С. го
ударил по главата с камък, подс. Н. започнал да го удря с ръце, а И. С. също му
нанасяла удари с мобилен телефон, който държала в ръката си. В резултат от
ударите частния тъжител паднал на земята, при което тримата продължили да го
ритат и удрят в областта на главата и тялото. После спрели, събрали от земята частите
от мобилния телефон на И.С., който се бил счупил и напуснали пункта. След като
се изправил частния тъжител имал по главата си кръв, на земята също имало локва
кръв. Веднага сигнализирал органите на реда, като не след дълго на место
пристигнал патрулен автомобил с двама полицейски служители, за да проверят
случая. След това пострадалия М. ***, където му била оказана медицинска помощ.
Същия ден той посетил и съдебна медицина, където бил освидетелстван и му било
издадено медицинска удостоверение № 809/2017 г.
В хода на съдебното
следствие е назначена и извършена СМЕ, неоспорена от страните и кредитирана от
съда като компетентно и безпристрастно изготвена. Видно от заключението на
същата е, че на 18.08.2017 г. частния тъжител Д.М. е получил разкъсно –
контузна рана и ожулване по окосмената част на главата, които са резултат на
действието на предмет с подчертан ръб, респ. удар с камък и ожулвания в
областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош, които са резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на гръдния кош и
отговарят да са получени по начина, описан в тъжбата. Всички наранявания в
своята съвкупност са обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
При изслушване в с.
з. експертът уточнява, че нараняванията в областта на гръдния кош могат да
бъдат получени при падане, но тези в областта на главата няма как да бъдат
получени при падане, респ. могат да бъдат получени само в резултат на директен
удар в областта на главата с описания ръбест предмет.
В хода на
проведеното съдебно следствие в присъствието на страните бе възпроизведено
съдържанието на USB флаш памет, съдържащ 1 бр. видеофайл - записи от
охранителните видеокамери на пункта за вторични суровини, предаден доброволно
от частния тъжител на органите на разследването на 22.08.2017 г., приложен като
веществено доказателство по ДП №2192/2017 г. по описа на У МВР – Вълчи дол
/преписка вх. № 638/09.10.2017 г. на ДРП/, приета и приложена към
доказателствата по настоящото НЧХД с определение от 26.11.2018 г.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани гласни и писмени доказателства, както и на
заключениeто по кредитираната като компетентно и
безпристрастно изготвена съдебно -медицинска експертиза.
Съдът напълно кредитира
показанията на свид. П. И., която е пряк свидетел – очевидец на събитията,
описани в частната тъжба. Въпреки данните за наличието на лични отношения между
нея и частния тъжител съдът не подлага на съмнение истинността на показанията
на тази свидетелка, тъй като те напълно кореспондират с обективни доказателства
по делото каквито са СМУ, потвърждаващото го заключение на СМЕ и съдържанието
на записите от видеокамерите на местопроизшествието. От друга страна тези
обективни доказателства крайно противоречат на твърденията на двамата
подсъдими, че едва ли не не са докосвали пострадалия, а той сам се е наранил
при падането му на земята. Едно подобно твърдение няма как да бъде споделено
предвид заключението на вещото лице, извършило СМЕ по делото, съгласно което
нараняванията в областта на главата биха могли да бъдат получени в резултат на
директен удар с ръбест предмет, но не и при падане. На възпроизведения в с.з.
видеофайл ясно се вижда как три лица посягат на приближаващо се към тях лице от
мъжки пол, след което го събарят на земята и продължават да го удрят. Въпреки,
че подсъдимите не признават, че лицата на записа са те и Иванка Станчева, за
съда това не подлежи на никакво съмнение, тъй като видяното на записа напълно
кореспондира с показанията на свид. Иванова.
Показанията на разпитаните
по искане на защитата свидетели не опровергават твърденията на частния тъжител
за умишлено нанесени му от подсъдимите удари. Неизяснено в хода на съдебното
следствие остана единствен ообстоятелството дали частния тъжител М. е слязъл от
камиона си, след което е влязъл в спор с И. С. /както твърди свид. Д. Д./ или
не е слизал от камиона /както твърди свид. П. Д./. Всъщност, това обстоятелства
няма кой знае какво значение за събитията, развили се впоследствие в границите
на пункта за вторични суровини, където е местоизвършването на деянието по
настоящото дело. За съда няма съмнение, че между частния тъжител и И. С. е
имало словестно пререкание, при което и двамата са си разменяли взаимни реплики
на висок тон и което всъщност е станало причина за последващите действия,
предприети от подсъдимите, които са напълно неоправдани и неприемливи. Самият
подс. Н. заяви пред съда, че „майка ми като ни видя и си взема куража и влезе
вътре и взе да вика“. Твърденията му, че пострадалия е паднал сам, без никой да
го удря няма как да бъдат споделени, тъй като се опровергават категорично от
налично по делото обективно доказателство, каквото е заключението на СМЕ.
Същото установява наличието на директен удар с ръбест предмет в областта на
главата. Дори този удар да е бил причинен от майката на подс. Н., то на
видеозаписа ясно се вижда как тримата продължават да удрят пострадалия дори и
след падането му на земята. Това говори за наличието на умишлени и целенасочени
действия от страна на двамата подсъдими, като всеки един от тях е съзнавал
действията на другия и двамата са целели един общ резултат - да наранят
пострадалия. Ноторно известна и трайна е съдебната практика, цитирана от
повереника на частния тъжител, че когато подобна деятелност е съизвършителска
без значение е кой какви удари е нанасял и всеки от извършителите отговаря за
крайния резултат независимо от конкретния принос. С оглед на това и съдът
приема описаната в частната тъжба фактология за доказана, а твърденията на
подсъдимите за тяхна защитна позиция.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът прие, че на 18.08.2017
г. в гр. Вълчи дол в съучастие, като съизвършители помежду си и с лицето И. С.
С./понастоящем починала/ двамата подсъдими умишлено са причинили на Д.И.М. лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана и ожулване по
окосмената част на главата, ожулвания в областта на гръдния кош, контузия на
гръдния кош, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
От
обективна страна деянието по чл.130 ал.1 НК се приема за осъществено с
констатацията от заключението на вещото лице, че причиненото телесно увреждане
е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е получено
по време, място и начин на причиняване, съответстващи на кредитираните от съда доказателства.
От субективна страна съдът
счита, че престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и
настъпили обществено опасни последици. И двамата подсъдими безспорно са съзнавали,
че с действията си могат да увредят сериозно здравето на пострадалия, като това
служи като основание на съдебния състав да приеме за налична тази форма на
вина.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на слаби емоционални и волеви
задръжки от страна на подсъдимите, недооценяване на сериозността на извършеното
и възможните последствия от тяхна страна, незачитане на телесната
неприкосновеност на личността.
Предвидената санкция
в НК за извършеното деяние е лишаване от свобода до две години или пробация. И
двамата подсъдими не са осъждан за престъпление от общ характер, не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава двадесет и осма от
НК, от деянието няма причинени имуществени вреди. При наличието на всички
основания, визирани в разпоредбата на чл. 78 А от НК, съдът освободи подсъдимите
от наказателна отговорност и им наложи административно наказание – глоба.
При определяне
размера на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на
конкретно извършеното деяние като сравнително невисока. Като невисока съдът
прецени и степента на обществена опасност на извършителите предвид добрите им
характеристичните данни и чистото им съдебно минало. Очевидно е, че случилото
се е инцидентна проява в техния живот, като по делото няма данни за други
криминални прояви на подсъдимите. При определяне на наказанието съдът не
пренебрегна факта, че двамата подсъдими все пак са били провокирани от
поведението на частния тъжител непосредствено преди случилото се. Изложените
съображения мотивират съда да определи за всеки един от подсъдимите предвиденото
административно наказание по чл. 78а ал.1 от НК в минимален размер, а именно
1 000 лева – при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намери, че макар и с това
минимално наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, като подсъдимите ще бъдат превъзпитани за в бъдеще към спазване
на установения в страната законов ред.
Предвид
признаването на подсъдимите за виновни, предявеният срещу тях граждански иск се
явява доказан по основание. Обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените от пострадалото лице физически болки и страдания, чувство на
безпомощност, оскърбление и унижение на личността и психологически и морални
страдания няма принципно определена парична равностойност и следва да бъде
определено от съда по справедливост. Предвид
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът намира за
безспорно установени претърпените физически болки и страдания от пострадалия в
резултат на причинените телесни увреждания. Ето защо и като съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният състав намери, че сума в размер на 2 000,
платима от двамата подсъдими солидарно е справедлив и достатъчен паричен
еквивалент за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК. В частта за разликата над присъдената стойност до претендирания размер,
гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по
размер.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите направените по
делото разноски, от които в полза на частния тъжител по 306 лева, включващи държавна такса за образуване
на производството и възнаграждение за адвокат и в полза на съда по 140 лева,
включващи държавната такса върху стойността на уважения граждански иск и
възнаграждението за вещото лице.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: