Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Н. С. и с
участието на прокурор Б.К. от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа,
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 800/2019 г. по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на “СОТ
123 ПМ”ООД против Решение № 534/01.11.2019г., постановено по АНД № 970/2019г.
по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 303/07.05.2019г., издадено от директора на ГД”НП”–гр.
София, с което на “***”ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „***”,
бл. ***, ап. **, вх.”б”, представлявано от управителя Димитър Вениславов
Добрев, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 74, ал. 1 от Закона за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД.
Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебното
решение. Същите се възприемат като касационно основание по чл. 348, касационно
ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към касационната
инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да
отмени наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК
ответникът не е подал отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба–Главна
дирекция „Национална полиция”-гр. София, редовно призован, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура–Перник, чрез прокурор
Б. К., счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила
решението на Районен съд–Перник.
Административен съд–Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и изложените от тях съображения, обсъди събраните по
делото доказателства и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение със закона, при съобразяване обхвата на
съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1
от АПК, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт,
районният съд е приел за установено, че ответникът по жалбата “***”ООД е
регистриран като търговско дружество, осъществяващо частна охранителна дейност,
за което имало издадени лицензи по реда на ЗЧОД /отм. ДВ, бр.10 от
30.01.2018г./, а именно: Лиценз № 3198/23.11.2017г. и Лиценз №
3216/19.02.2018г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от с.з. –
охрана на имущество на физически или юридически лица, първият за територията на
област Перник, а вторият-на територията на цялата страна. На 27.09.2018г., на
основание §4, ал.4 от ЗЧОД /ДВ, бр.10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г./
дружеството подало Заявление вх. № 328600-57029/27.09.2018г. пред органа по чл.
40 от ЗЧОД, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. В тази връзка,
със Заповед № 3286з-417/30.01.2019г. директорът на ГД”НП” разпоредил извършване
на проверка на“***”ООД и определил състав на комисията. В хода на проверката,
посочените в заповедта служители установили, че дружеството не отговаря на
минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, вкл.
и за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, посочени
в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД. Дружеството било уведомено за това с писмо,
получено от последния на 01.02.2019г., а на 01.03.2019г. му била извършена нова
проверка на място в мониторинг център за наблюдение и приемане на сигнали от
охраняваните обекти. Проверяващите инспектори констатирали, че действащите към
31.01.2019г. договори, сключени между дружеството и други физически и
юридически лица, с предмет: извършване на сигнално-охранителна дейност, все още
са налични в системата на дружеството, а и доказателства за прекратяването им
не били представени. Един от тези договори бил сключеният такъв с „***“ЕООД за
сигнално-охранителна дейност на обект: хранителен магазин, находящ се в гр. П.,
ул. „***“ № 47. Двама от инспекторите отишли в този обект на 01.03.2019г. и в
13:59 часа задействали паник-бутон. Сигналът бил получен в мониторинг центъра,
откъдето реагирал охранителен патрул към “***”ЕООД по силата на договор със “***”ООД.
В 14:08 часа пред магазина пристигнал автопатрулен екип, в състава на който
били две лица: Д. Д. Т. и А. В. Т.. Същите заявили, че са в трудови
правоотношения с “***”ЕООД. Установените обстоятелства и данните от
допълнително събраните документи – договори, платежни документи и др., дали
основание за образуване на административнонаказателно производство срещу „***”ООД
със съставяне на АУАН № 303/16.04.2019г., в който актосъставителят приел, че
дружеството е извършило нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, тъй като на
01.03.2019г., около 14:00 часа, в гр. П., ул. „***” № 47, обект на „***“ ЕООД –
хранителен магазин, при извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД на
територията на гр. П., без да има лиценз за този вид дейност, е използвало за
осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е имало сключен трудов
договор. При предявяване на акта на управителя, същият вписал, че ще изложи
възраженията си допълнително и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал
такива като оспорил да е извършил вмененото му нарушение. След проверка по реда
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства
и отхвърляйки формалното възражение на дружеството, наказващият орган издал
Наказателно постановление № 303/07.05.2019г., с което на основание чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, вр. чл. 74, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/
наложил на „***”ООД административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД.
При горните данни, районният съд е приел,
че в административнонаказателното производство срещу „***”ООД не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е прието, че фактите в АУАН и НП
изпълват състава на сочената за нарушена разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД,
тъй като е извършена охранителна дейност от физическо лице, с което дружеството
няма трудови правоотношения. Наложената санкция е във фиксиран размер, поради което
същата не подлежи на корекция. С тези аргументи е потвърдено наказателното
постановление.
Настоящият състав намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при
надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е неправилно. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН,
но са изведени изводи, които не се споделят.
От доказателствата по делото се приема, че наказващият орган е приел, че към датата на
нарушението-01.03.2019г. "СОТ 123ПМ" ООД не е притежавало лиценз за
извършване на дейността по чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЧОД. След като не притежава лиценз към тази дата, то той не
може да отговаря за това, че не е в трудово-правна връзка с използваното за
осъществяване на дейността физическо лице. Наличието на лиценз за извършване на
дейността е абсолютна предпоставка за възникване на задължението по чл. 50, ал. 1
от ЗЧОД. Субект на нарушението по чл. 74,
ал. 1 вр. чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД могат да бъдат само лица /регистрирани като
търговци/ по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЧОД – получили лиценз по реда на ЗЧОД, и по
чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЧОД – удостоверили, че отговарят на изискванията на този
закон, което категорично следва и от систематичното място на разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, намираща се в Глава четвърта на закона „Права и
задължения на лицата, извършващи частна охранителна дейност“, както и от чл.
51, ал. 1 от с.з., установяваща задължение за писмено уведомяване на органа,
издал лиценза, и областната дирекция на МВР за сключването на трудов договор по
чл. 50, ал. 1 и 2 в 7-мо дневен срок от регистрирането на договора в НАП. След
като наказващият орган е приел, че към датата на нарушението-01.03.2019г.
касационния жалбоподател не е притежавал лиценз за извършване на дейността по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, то не може същият да отговаря за това, че към
същата дата не е имало трудово правоотношение с физическото лице, което е
осъществявало дейността. Отразената в наказателното постановление фактическа
обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства, но
същата не попада в състава на
нарушението по чл.50, ал.1 от ЗЧОД. Въз основа на изложеното,
съдът приема, че фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената част
на наказателното постановление не изпълват признаците на посочения
административнонаказателен състав. Касаторът не може да носи отговорност за
използване на лице, с което не е сключил трудов договор за осъществяване на
охранителна дейност по чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЧОД, тъй като към дата на нарушението - 01.03.2019г.,
изобщо не е разполагал с лиценз да извършва такава.
Поради изложеното настоящия касационен състав намира,
че при правилно установена фактическа обстановка материалния закон е приложен
неправилно. Делото е изяснено от фактически страна, поради което атакуваното
решение ще се отмени, а вместо него ще се отмени наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2
и чл. 222, ал.
2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 534 от 01.11.2019г., постановено по
АНД № 970 по описа на съда за 2019г. на Районен съд–Перник и вместо него:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 303/07.05.2019г., издадено от директор на ГД”НП”–гр.
София, с което на “СОТ 123 ПМ”ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. „Проучване”, бл. 13, ап. 9, вх.”б”, представлявано от управителя
Димитър Вениславов Добрев, на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за частната
охранителна дейност е наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 50, ал. 1 от Закон за частната
охранителна дейност.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове:/п/
/п/