Р Е Ш Е Н И Е
номер 80 30.07.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На девети
юли 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при
участието на секретаря Росица Д., като разгледа докладваното от съдията, гражданско
дело номер 1
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Т.Д.А.. Ищцовото
дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ********** от
04.01.2017 г. с ответника Т.Д.А., с който ѝ предоставил в заем сумата от
4300 лв. със срок за връщане 36 месеца при месечна вноска от 209,82 лв. с падеж
10-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 49,89 %, годишен
лихвен процент от 41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение
по договора в размер на 7553,52 лв. Твърди, че бил закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 2824,56 лв., чиято вноска била разсрочена с вноските по
кредита. Твърди, че общото задължение било в размер на 10378,08 лв., при
месечна вноска от 288,28 лв. и дата на погасяване 10-то число от месеца.
Твърди, че съгласно подписана декларация от ответника към договора станали
неразделна част общи условия към договорите за кредит, както и стандартен
европейски формуляр за информацията по кредита, които им дават възможност да
преценят техните финансови възможности. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора
следвало да се рефинансират други кредита на ответницата към ищеца – в размер
на 2320,21 лв. и в размер на 1616,33 лв. Твърди, че на 04.01.2017 г. извършил
погасяване на предходни задължения на ответницата към ищеца и превел на
ответника остатъчната сума по кредита, за което било съставено преводно
нареждане с референция от същата дата. Твърди, че на 27.04.2017 г. ответницата
подала заявление за отлагане на погасителния план с 2 вноски, поради което
между страните бил сключен анекс № 1 от 10.05.2017 г. за отлагане падежа на
вноски № 4 и 5 по погасителния план и е променен ГПР на 43,79 %, като вноските
станали 38. Твърди, че на 15.02.2018 г. ответницата подала ново заявление за
отлагане на вноска № 14, поради което бил сключен анекс № 2 от 15.02.2018 г. за
отлагане на вноска № 14, като общо вноските ставали 39. Твърди, че на
03.07.2018 г. ответницата пуснала ново заявление за отлагане падежа на вноски,
като бил сключен анекс № 3 от 10.07.2018 г. за отлагане на 3 вноски, като
вноските станали 42, а ГПР бил променен на 38,20 лв. Твърди, че на 28.11.2018
г. ответницата пуснала ново заявление за отлагане падежа на вноски, като бил
сключен анекс № 4 от 10.12.2018 г. за намаляване размера на вноските на 72,28
лв., като остатъкът щял да се заплати с последната вноска, а ГПР бил променен
на 35,93 лв. Твърди, че съгласно чл. 4 от общите условия ответника дължи
възнаграждение за ползването на кредита, което било разсрочено в месечните
вноски, а остатъчното дължимо възнаграждение било в размер на 1473,48 лв.
Твърди, че по сключено споразумение за пакет допълнителни услуги и чл. 15 от
общите условия ответницата дължи възнаграждение за допълнителния пакет в размер
на 2824,56 лв., от които била заплатена сумата от 1158,48 лв. и останали
дължими 1666,08 лв. Твърди, че ответникът направил погашения само на 23 пълни
вноски и една непълна вноска, поради което съгласно чл.12.3 от общите условия
при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора и се обявява неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомително писмо, но договорът
изтекъл на 03.09.2019 г. с падежиране на последната вноска. Твърди, че ответникът
е правил погашение по кредита в размер на 4371,94 лв., от които сумата от
4253,79 лв. за погасяване на номинала по кредита, а сумата от 48,15 лв. за погашение на лихва за
забава на основание чл. 12.1 от общите
условия и 70 лв. за извънсъдебно събиране на дълга на основание чл. 17.4 от
общите условия. Поради това твърди, че задължението на ответницата понастоящем
било в размер на 6398,57 лв., от които главница 3024,14 лв., договорна лихва от
1473,48 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 1666,08 лв., и
лихва за забава от 234,87 лв. Твърди, че по ч.гр.д. № 781/2019 г. на РС-Раднево
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, но
ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което предявил иска по чл.
422, ал. 1 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се
установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д.А.,
чрез адв. Д., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди,
че не оспорва сключения договор за заем,
но твърди, че не и било обяснено да се рефинансират стари заеми и че закупува
пакет от допълнителни услуги. Твърди, че не оспорва да е получила като заем
сумата от 363,46 лв, която била близка от поисканата от нея като заем, но
предположила, че били удържани някакви такси. Твърди, че действително е имала
други кредити, които обслужвала редовно и в срок, като в договора и исковата
молба не пишело кои са тези кредити, а само били посочени суми, каквито тя не е
имала като задължение. Твърди, че досега е внесла над 4300 лв. за погасяване на
процесния кредит, като последната вноска направила на 07.01.2019 г. в размер на
80 лв. Твърди, че оспорва подписаните допълнителни анекси към договора. Твърди,
че клаузите на чл. 4.1, 4.2 и 4.3 от общите условия противоречали на чл. 22 от ЗПК и като в противоречие с добрите нрави били недействителни клаузи. Твърди,
че договорът не отговарял на тези изисквания, дори нямал дата на сключване.
Твърди, че съдържащата се информация за вноските, ГПР и ГЛП била обща и
неразбираема, не пишело каква главница и лихва включват. Твърди, че не са
спазени различни разпоредби на ЗПК, а договорната лихва била неравноправна
клауза и поради нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, за което развива съображения.
Твърди, че споразумението за пакет допълнителни услуги заобикаля ограничението
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради това е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК,
като развива допълнителни съображения в тая насока. Твърди, че иска на
основание чл. 22 ЗПК да се обяви процесния договор за кредит за нищожен и да се
определи на основание чл. 23 ЗПК какво дължи на кредитора, а алтернативно се
иска обявяване на неравноправност на клаузи от договора и споразумението да
пакет допълнителни услуги. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим, тъй
като се претендира същото вземане по заповедта за изпълнение и срещу същия
длъжник, предявен е в едномесечния срок.
С протоколно определение от 26.05.2020 г. е обявен за
окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както
следва: Ищецът следва да установи наличието на
валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, с който е
предоставен в заем сумата от 4300 лв. със срок за връщане 36 месеца при месечна
вноска от 209,82 лв. с падеж 10-то число на месеца, при годишен процент на
разходите от 49,89 %, годишен лихвен процент от 41,17% и лихвен процент на ден
от 0,11%, при общо задължение по договора в размер на 7553,52 лв.; валидно
уговорено облигационно отношение по закупуване на допълнителен пакет от услуги
в размер на 2824,56 лв., чиято вноска била разсрочена с вноските по кредита;
както и настъпил падеж на вноските по кредита.
По делото е приет като писмено доказателство договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 04.01.2017 г. /л.15-17/,
сключен между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор - кредитодател, Т.Д.А.
като клиент – кредитополучател, с който е отпусната сумата от 4300 лв. кредит. Договорени
са ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима
сума по договора 7553,52 лв., срок на договора 36 месеца, размер на вноската 209,82
лв. Ответникът е подписал декларация за запознаване с общите условия /л.18/ и
самите общи условия /л.21-31/. Страните са сключили и споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги от 04.01.2017 г. /л.19-20/, с който ищецът се е задължил
да предостави на кредитополучателя и съдлъжника услугите: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за
този пакет допълнителни услуги е посочен в самия договор за потребителски
кредит като сума в размер на 2824,56 лв., разсрочена на вноски по 78,46 лв.
всяка, а в договора за кредит не е посочено какво включва пакетът услуги. В
договора за кредит е посочено, че общото задължение по кредита и по пакета
допълнителни услуги е в размер на 10378,08 лв., при вноска 288,28 лв., падеж
10-то число на месеца. Възнаграждението за допълнителния пакет услуги е
разсрочено заедно с главницата и договорната възнаградителна лихва в
погасителния план към договора /л.32-34/. По делото са приети като писмени
доказателства искане за отпускане на потребителски кредит /л.6-8/, стандартен
европейски формуляр /л.10-14/. От искането за отпускане на потребителски кредит
е видно, че е посочено искане за рефинансиране на предходни кредити на
ответницата към ищеца, като в самия договор е посочено да се рефинансират с
процесния кредит от 4300 лв. предишни кредити на ответницата към ищеца както
следва: 2320,21 лв. и 1616,33 лв., тоест общо два кредита с общ размер от
3936,54 лв., и остатък за превод по кредита в размер на 363,46 лв. По делото е
прието като доказателство транзакции /л.35/, от които е видно, че ищецът е
превел на 04.01.2017 г. сумата от 363,46 лв. на Т.Д.А. с основание „**********“
– номера на договора за кредит, което обстоятелство не се оспорва от
ответницата.
По делото са приети като писмени доказателства въпросните
два рефинансирани договора за кредит – 1. договор за потребителски кредит №
********** от 17.05.2016 г. /л.96-97/ с размер на кредита 1700 лв., дължима
сума с договорна лихва 2986,20 лв., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги 1536,84 лв., ведно със споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги /л.98/ и 2. договор за потребителски кредит №
********** от 05.08.2016 г. /л.108-109/ с размер на
кредита 2350 лв., дължима сума с договорна лихва 4128,12 лв., възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги 2124,36 лв., ведно със споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги /л.110/. Приети са и извлечения от
сметки по двата договора за кредит от 17.05.2016 г. и от 05.08.2016 г. /л.107 и
л.119/ за извършените погашения от страна на ответницата на дължими суми по
тези кредити.
По делото е приет като писмено доказателство анекс № 1 от
10.05.2017 г. към договора /л. 36/, в който е посочено, че на дата 27.04.2017
г. ответницата като клиент е заявила писмено искане за отлагане на вноски
/л.198/. В анекса е договорено за отсрочване на вноски № 4 и № 5, като се
запазва ОЛП от 41,17 %, а се променя ГПР на 43,79 %, а останалите клаузи по
договора остават непроменени. Към анекса е приложен нов погасителен план, в
който вноски № 4 и 5 са с нулеви стойности, съответно са добавени вноски № 37 и
38 със стойности идентични на стойностите на вноски № 4 и 5 от първоначалния
погасителен план.
По делото многократно беше задължавано ищцовото дружество
да представи по делото анекс № 2 от 15.02.2017 г., но такъв не беше представен,
поради което за съда остава недоказано твърдяното от ищеца обстоятелство за
сключен между страните анекс № 2 от 15.02.2017 г. за отсрочване на вноска № 14.
Следва да се посочи, че вероятно ищецът е допуснал техническа грешка в годината
при твърдението си в исковата молба, като видно от падежа на вноска № 14 –
10.03.2018 г., то вероятно твърдението му е за сключен анекс на 15.02.2018 г.,
но това не се отразява съществено на крайните изводи, тъй като не се установи
от ищеца наличието на сключен такъв писмен анекс, макар да е представено по
делото заявление от 15.02.2018 г. /л.168/ от ответницата с искане за отсрочване
на една вноска. Следва да се посочи, че наличието на искане от ответницата не
води до абсолютен извод за сключване на анекс за отсрочване на тази искана една
вноска, макар и това да е отразено в погасителните планове към последващите
анекси № 3 и № 4 /виж вноска номер 39, която е идентична като стойности с
вноска № 14/. Такъв анекс беше и оспорен от ответницата, но поради липсата на
представен по делото писмен документ, то и оспорването се явява безпредметно,
тъй като няма годен обект за оспорване. Поради това съдът намира, че не се
установи наличието на сключен между страните писмен анекс № 2 от 15.02.2018 г.
за отсрочване на вноска № 14 като вноска № 39.
По заявление от 03.07.2018 г. на кредитополучателя Т.А. за
промяна на погасителния план /л.38/ е сключен между „Профи Кредит България“
ЕООД и кредитополучателя Т.Д.А., анекс № 3 от 10.07.2018 г. към договора за
кредит и погасителен план към анекса /л.39-40/, с който са договорили отлагане
на 3 месечни вноски № 17, 18 и 19, чрез преместването им като вноски № 40, 41 и
42 с падежи съответно 10.05.2020 г., 10.06.2020 г. и 10.07.2020 г. Това е видно
от идентичността на сумите по вноски № 17, 18 и 19 на първоначалния погасителен
план и сумите по вноски № 40, 41 и 42 по анекс № 3. Към анекса е приложен нов погасителен план, в който вноски № 17, 18 и 19 са
с нулеви стойности, съответно са добавени вноски № 40, 41 и 42 със стойности
идентични на стойностите на вноски № 17, 18 и 19 от първоначалния погасителен
план. Този анекс беше оспорен от ответницата да не е подписан от нея, но от
приетото по делото заключение на съдебната почеркова експертиза се установи
подписът да е неѝн, поради което оспорването на автентичността на анекс №
3 от страна на ответницата остана недоказано.
По делото е приет като писмено доказателство анекс № 4 от
10.12.2018 г. към договора /л.41-43/, в който е посочено, че на дата 28.11.2018
г. ответницата като клиент е заявила писмено искане за намаляване размера на
вноски, макар че такова писмено заявление не е представено от ищеца по делото.
В анекса е договорено за намаляване на размера на вноски № 21, 22 и 23 на
стойност всяка вноска в размер на 72,28 лв., като се запазва ОЛП от 41,17 %, а
се променя ГПР на 35,93 %, а останалите клаузи по договора остават непроменени.
Към анекса е приложен нов погасителен план, в който вноски № 21, 22 и 23 са с намалени
размери съобразно първоначалния погасителен план и всяка е в размер на 72,28
лв., съответно са добавени вноски № 43 в размер на 288,28 лв., № 44 в размер на
288,28 лв. и № 45 в размер на 71,44 лв., с падежи
съответно 10.08.2020 г., 10.09.2020 г. и 10.10.2020 г. Този анекс също беше оспорен от ответницата да не е подписан от нея, но от
приетото по делото заключение на съдебната почеркова експертиза се установи
подписът да е неѝн, поради което оспорването на автентичността на анекс №
4 от страна на ответницата остана недоказано.
Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка
към договора за потребителски кредит /л.44/, в което ищцовото дружество е
посочило как е осчетоводило всички платени към 17.12.2019 г. по договора за
кредит вноски от ответницата в общ размер на 4371,94 лв. /виж гърба на
извлечението/, като било налице остатъчно задължение към 17.12.2019 г. в общ
размер на 6163,70 лв.
По делото са приети като писмени доказателства приложени
към отговора на ответницата 17 бр. вносни бележки /л.70-78/, за внесени суми в
полза на ищеца в периода от 07.02.2017 г. до 07.01.2019 г. в общ размер на
4320,94 лв. От приетото заключение на СИЕ е видно, че общата платена
ответницата сума по кредита е в размер на 4371,94 лв., като освен представените
платежни документи от ответницата е констатирано от вещото лице и още едно
плащане в размер на 50 лв. на 07.10.2019 г., което обстоятелство всъщност е
отчетено и в представеното извлечение от ищцовото дружество, в което е посочено
да са правени погашения в общ размер на 4371,94 лв.
По делото е приета обратна разписка /л.45/, с която
ищцовото дружество е изпратило на ответницата пратка във връзка с въпросния
договор за кредит /посочено е под името на ответницата **********/113433/, но не
се установи какво е изпратено на ответницата. Поради това съдът намира, че
въпросната обратна разписка не установява релевантни за делото спорни факти.
По принцип ответницата не оспорва сключения договор за
кредит, но оспорва да е искала рефинансиране на предходни кредити, а получената
от нея сума по кредита в размер на 363,46 лв. била близка до поисканата от нея
сума като кредит. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като във
всички документи по кредита е посочено, че ще се рефинансират предходни
договори за кредит на ответницата с ищцовото дружество, които тя дори не
оспорва да има сключени и които погасявала. От друга страна е видно, че с новия
договор е изготвен погасителен план с месечна вноска в размер на 288,28 лв.,
което прави абсолютно алогично възражението на ответницата да не е разбрала
рефинансирането на предходните кредити, при все условие по настоящия процесен
кредит да е получила сумата от 363,46 лв., която била близка до поисканата от
нея сума. По отношение на валидността на рефинансирането съдът ще посочи
по-долу други съображения, които лежат на съвсем различна плоскост от това дали
ответницата е разбрала да рефинансира предходните си кредити с настоящия процесен
кредит.
Видно от представения последен погасителен план към анекс
№ 4 от 101.2.2018 г. падежът на последната вноска е 10.10.2020 г., която дата
не е настъпила и към настоящия момент. Ищецът обаче твърди ответницата да е
спряла плащанията на 07.01.2019 г., като договорът за кредит бил прекратен на
основание чл. 12.3 от общите условия поради забава в плащането на месечните
вноски, считано на 03.09.2019 г. По нито един погасителен план няма падежна
дата 03.09.2019 г., поради което не може да се приеме, че тази дата е дата на
настъпване на падеж на месечна вноска. В чл.12.3 от общите условия е посочено,
че в случая клиента да просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит, обявяване на
неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо кредитодателя да изпраща на
кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. По делото обаче
няма никакви ангажирани от ищеца доказателства за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на която и да било дата /не е представено никакво
уведомление, писмо или както и да било посочен документ в тази насока/. А
отдавна съдебната практика е утвърдена, че предсрочната изискуемост на
договорите за кредит, независимо дали са сключени с банка или небанкова
финансова институция, следва да се обяви на страната с надлежен писмен
документ, достигнал до кредитополучателя, като т.нар. „автоматично настъпваща
предсрочна изискуемост“ не е допустима. Затова и съдът намира, че в случая по
никакъв начин не се установява по делото да е обявен кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Съобразно най-новата казуална практика на ВКС, в това
число и ТР № 8/2017 г. и ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на
установена по делото предсрочна изискуемост на кредита, следва да се установи
какви са месечните вноски с настъпил падеж, за които суми може да се уважи иска
на ищеца, дори и по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Във всички документи от кредитното досие ответницата се е
подписала на място клиент. От процесния договор за кредит е пределно ясно, че
единствен кредитополучател е клиентът Т.Д.А., на която е предадена заемната
сума в размер на 363,46 лв. /виж прието извлечението за транзакции на л.35,
също констатирано и от вещото лице по СИЕ/ след рефинансиране на предходните
два кредита.
Ответницата твърди, че клаузите на чл.
4.1, 4.2 и 4.3 от общите условия противоречали на чл. 22 от ЗПК и като в
противоречие с добрите нрави били недействителни клаузи, както и че договорът
нямал дата на сключване. Тези възражения също са неоснователни. На всяка
страница от договора за кредит най-долу се намира датата 04.1.2017 г., датата
на разпечатване и подписване на договора, с която дата ответницата се е
съгласила при подписване на договора. Съдът не намира нищо необичайно в
клаузите на чл. 4.1, 4.2 и 4.3 от общите условия, като същите са стандартни
клаузи от общи условия. На първо място параметрите на кредита са уговорени в
самия договор за кредит, а това в общите условия да е посочено, че тези
параметри са уговорени в самия договор за кредит по никакъв начин не правят
клаузата неравноправна. По никакъв начин тези клаузи не противоречат на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.7-12 от ЗПК, тъй като в договора за кредит и
погасителния план са посочените параметрите на кредита, които напълно покриват
изискването на закона. От формална страна ясно е посочено в договора за кредит
каква е главницата, какъв е ОЛП, ГПР в рамките на законовата рамка на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а в погасителния план ясно са посочени отделните вноски с главница,
договорна лихва, падеж, и всичко нужно за клиента да разбере какви са
параметрите на кредита. Затова е неоснователно и възражението на ответницата,
че съдържащата се информация за вноските, ГПР и ГЛП била обща и неразбираема и
не пишело каква главница и лихва включват. В тази връзка няма никакви индиции
възнаградителната лихва, така както е уговорена от формална страна като размер,
да представлява в случая неравноправна клауза, поради което и това възражение
на ответницата съдът намира за неоснователно.
Поради изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит не се явява
нищожен по смисъла на чл. 22 ЗПК по отношение на предоставената в заем сума от
363,46 лв., която подлежи на връщане от ответницата. По отношение на рефинансираната
част и съответното отражение на това върху конкретния размер на договорната
лихва съдът ще изложи отделни съображения по-долу относно неговата валидност.
Преди изчисление какви суми са погасени и какво остава да се дължи по
договора за кредит, ще следва да се даде отговор за сключения допълнителен
пакет услуги, по отношение на който съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи /чл. 7, ал. 3 ГПК/, а такова възражение е направила
изрично ответницата в отговора на исковата молба. С решение № 65 от 06.07.2018
г. на ВКС по т.д. № 1556/2017 год. на 1 ТО, се прие, че съдът служебно следи за
неравноправните клаузи, което е в унисон с европейското законодателство и
впрочем вече константната практика на ВКС в тоя смисъл, както и една от
последните промени в ГПК – чл. 7, ал. 3. Това пък обосновава правомощие на съда
да разгледа този въпрос не само по искане на страна, но и служебно.
Съдът намира, че сключеният пакет допълнителни услуги е комплекс от нищожни
клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като
неравноправни такива. По отношение на този въпрос и за конкретния пакет
допълнителни услуги вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от
06.11.2019 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г. и много други/.
В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво включва
договорения допълнителен пакет услуги, а само е посочена цената за същия в
размер на 2824,56 лв. при месечна вноска от 78,46 лв., разсрочена заедно с
месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съответно
самият допълнителен пакет услуги е договорен в споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, включващи вероятни, но несигурни от към
изпълнение услуги, предоставяни от ищеца и зависещи единствено от неговата воля.
Самите услуги /втора, трета и четвърта/ са посочени като „възможности“, без да
е посочена конкретика от какво зависи изпълнението на тези възможности. Самият
факт на предоставянето на услугата като „възможност“ означава, че
предоставянето ѝ зависи от волята на ищеца – той ще прецени дали да
предостави „възможността“ на ответника или не. Всъщност е налице получаване от
ищеца на възнаграждение за една бъдеща несигурна услуга, която той може въобще
по своя воля да не предостави на ответника. От друга страна е ясно за страните,
че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само по взаимно
съгласие на страните или на основания в закона, което в значителна степен
изцяло обезсмисля предоставената услуга от ищеца. Договарянето на цена за
допълнителния пакет услуги като сума равна на сумата по кредита е в
изключително противоречие с добрите нрави, уредени като общо утвърдените в
обществото представи за добри и зло, правилно и неправилно, справедливо и
несправедливо. Това пък е основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да се счете
допълнителния пакет услуги като нищожни клаузи, сключени при накърняване на
добрите нрави. Без никакво отражение на тези изводи са представените от ищеца
анекси за отсрочване и намаляване размера на вноски, тъй като това е въпрос
който може да се договори и без наличие на въпросното допълнително
споразумение.
Също така е договорено „приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“ и „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“, които услуги пряко противоречат на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А
посочените две услуги представляват именно действия, свързани с усвояването на
кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не
само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и
конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата
е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая
уговорения допълнителен пакет в частта „приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“ и „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
което го прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От
друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителния пакет услуги е равен на
сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Съгласно решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г. на І
т.о., клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора,
който за кредитодателя безспорно обхваща цената на предоставянето на кредита,
може да е индивидуално, но и неиндивидуално уговорена. Когато е неиндивидуално
уговорена, такава клауза подлежи на преценка от гледище на неравноправния си
характер, само ако не е ясна и разбираема /чл. 145, ал. 2 ЗЗП/. Изискването за
ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието
на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл.
4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. В т.3 от диспозитива и
т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар.
1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва да се тълкува в
смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза
трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при
отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел
да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
В решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г. на І т.о., е
прието, че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са били изготвени
предварително от търговеца или доставчика или дори да са били изготвени
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание,
доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е приел /по аргумент за
противното от чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. Съдържащите се в общите условия клаузи са
поначало неиндивидуално уговорени съгласно същата разпоредба. Тежестта за
доказване сключването на клаузите като индивидуално договорени, в който случай
е неприложима защитата по ЗЗП срещу неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
клаузи /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/, се носи от доставчика на стоката/услугата – чл.
146, ал. 4 ЗЗП /решение № 51 по т.д. № 504/2015 г. на ІІ т.о., решение № 231 по
т.д. № 875/2017 г. на І т.о. ВКС и др./. Доказването следва да установи, че при
сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или
услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за
въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес
или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от
самия потребител. В решение № 231 по т.д. № 875/2017 г. на І т.о. на ВКС е
споделено разбирането, че фактът на подписани допълнителни споразумения, сам по
себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца да ангажира на основание чл.
146, ал. 4 ЗЗП доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от
основния договор.
В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно
уговорения „допълнителен пакет услуги“ съдът намира, че са неравноправни клаузи
от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на
задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение
зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Независимо че е сключен
допълнителния пакет от услуги единствено от волята на ищеца зависи дали ще
предостави и в какъв обем ще предостави „възможностите“ на
кредитополучателя/съдлъжника, без ответникът-потребител да може да влияе върху
тях.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като
дължимото от ответника възнаграждение по допълнителния пакет е разсрочено с
месечните вноски още с погасителния план, което означава, че ответникът следва
да изпълнява своите задължения, дори и ако ищецът не изпълни своите задължения
„възможности“ по допълнителния пакет. Неравноправни и са по смисъла на чл. 143,
т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на „възможностите“ от страна на ищеца по
доставяне на допълнителния пакет услуги са поставени в зависимост от това дали
са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви
са. Налице е пълна неяснота за ответника какви са условията за предоставяне на
услугите по допълнителния пакет и дали въобще би могъл да ги получи. Това пък
от своя страна е попречило и на ответника, в качеството му на потребител, да
прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни
услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждения в размер на неколкократно
завишена сума спрямо чистата сумата по кредита от 363,46 лв. /кредит 4300 лв.,
с който се рефинансират предходни кредити в размер на 3936,54 лв., включващи
възнаграждение за такъв подобен пакет от допълнителни услуги, а пък
възнаграждението за този пакет услуги е в размер на 2824,56 лв./. Не на последно
място следва да се посочи, че така уговорения пакет допълнителни услуги при
евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е
уговорена в договора/ би дала възможността на ищеца да задържи полученото
възнаграждение за допълнителния пакет, дори и при условие да не престира свои
задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
С цел заобикаляне на правилата на чл. 146 ЗЗП за индивидуално договаряне на
клаузите доставчиците на услуги масово започнаха да правят бланкови договори за
кредит, в които се привнесоха голяма част от клаузите в общите условия, с оглед
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Това обаче не е принцип за преценка за
индивидуалното договаряне на клаузите с оглед само на включването им в общи
условия, а и когато са предварително изготвени самите договори. От самите
представени документи по договора за кредит е видно, че същите са изначално
изготвени на електронен носител /виж посочения сървър на бланките най-долу/.
Това означава, че договорът и документите не са изготвени индивидуално за
ответника, а са били бланкови в електронна система и само са попълнени в
индивидуализиращите конкретния кредит данни като имена, суми и лихви, но не и
спрямо клаузите и общите договорености. И затова съдът намира, че клаузите в
споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги /л.8-9/ се явяват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от
ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че клаузите по споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 04.01.2017 г. /л.19/ са
нищожни, а възражението на ответницата в тази насока е напълно основателно.
В случая обаче съдът констатира един съществен проблем в разгледания
спор, тъй като с процесния договор за кредит се рефинансират два предходни
договора за кредит на ищеца с ответницата - договор за потребителски кредит №
********** от 17.05.2016 г. /л.96-97/ с рефинансирана сума от 1616,33 лв. /виж
стр. 2 на заключението на СИЕ/ и договор за потребителски кредит № **********
от 05.08.2016 г. /л.108-109/ с рефинансирана сума от 2320,21 лв. /виж стр.2 на
заключението на СИЕ/, или общо рефинансирана сума 3936,54 лв. Видно е в тези
два рефинансирани договора за кредит, че в тях също е включен идентично
възнаграждение за допълнителен пакет услуги по сключени идентични споразумения
като процесното /виж споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги на л.98 и споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги на л.110/, които съдът намира също за нищожни по абсолютно
същите правни аргументи, изложени по-горе по повод на настоящото споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 04.01.2017 г., които не е
нужно да се повтарят.
В решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016 г. на І
т.о. на ВКС е прието, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно. В този смисъл е
и решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г. на 1 т.о.
Идентично е разрешението и при рефинансиране на договори за кредит, в които са включени
суми от нищожни клаузи /в случая възнагражденията за допълнителния пакет услуги
по двата рефинансирани кредита/. Това води най-напред до извод, че договореното
рефинансиране на кредитите, включващи суми по нищожни клаузи, се явява също
нищожно. Освен това следва и изводът, че предоговарянето в анекс № 1, № 3 и № 4
и погасителните планове към тях на месечни вноски, включващи и възнаграждението
за допълнителния пакет услуги, също са нищожни. Идентично е и с евентуално
сключен анекс № 2, който не е представен по делото, но пък е видно от
извлечението от сметка, че е разсрочена погасителна вноска № 14 под № 39 с нов
падеж, което пък ползва ответницата, тъй като е твърдение на ищеца за неизгоден
за него факт – падежът на вноска № 14 е с нова дата под вноска № 39.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая съдът намира, че
договора за кредит от 04.01.2017 г. е нищожен в частта, с която се рефинансират
предходните договори за кредит с обща сума от 3936,54 лв., които включват
нищожни клаузи за допълнителния пакет от услуги, тъй като е недопустимо договор
за кредит, включващ нищожни клаузи, да бъде саниран чрез рефинансирането му в
друг кредит. Тук ще се отбележи, че рефинансираната сума от 1616,33 лв. по договор
за потребителски кредит № ********** от 17.05.2016 г. не отговаря на
остатъчната главница по договора към дата 05.01.2017 г. съобразно представеното
извлечение по сметка /л.107/ - от общата главница по кредита от 1700 лв. към
05.01.2017 г. са платени общо 161,02 лв. и е била налична остатъчна главница от
1538,98 лв. От същото извлечение е видно, че сумите по кредита за главница и
лихва са погасявани далеч преди падежа им, като дори е погасявана и частта от
възнаграждението по допълнителния пакет услуги, което съдът посочи за нищожно.
Идентично се установява и при другия рефинансиран кредит - договор за
потребителски кредит № ********** от 05.08.2016 г., с рефинансирана сума от
2320,21 лв., която не отговаря на остатъчната главница по договора за кредит
към дата 05.01.2017 г. съобразно представеното извлечение по сметка /л.119/ - от
общата главница по кредита от 2350 лв. към 05.01.2017 г. са платени общо 143,35
лв. и е била налична остатъчна главница от 2206,65 лв. От същото извлечение е видно, че сумите по кредита за главница и лихва са
погасявани далеч преди падежа им, като дори е погасявана и частта от
възнаграждението по допълнителния пакет услуги, което съдът посочи за нищожно.
Абсолютно е непонятно какво включва рефинансираната по двата кредита сума,
която е посочена като обща, глобална сума, без конкретизиране какво
представлява тази сума и очевидно неотговаряща на остатъчната главница по двата
рефинансирани кредита към 04.01.2017 г., което е допълнителен аргумент за
нищожност процесния кредит в частта за рефинансиране на предходните кредити и
като накърняващ добрите нрави и като неравноправни клаузи.
В този смисъл процесният договор за кредит в частта за
преведената на ответницата сума от 363,46 лв. е валиден и се дължи връщане на
тази сума като чиста стойност по кредита /аргумент от чл. 23 ЗПК/. Действително
чл. 23 ЗПК се отнася за случаите на обявяване на недействителност на целия
договор за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК и при посочените в разпоредбата
предпоставки, които не са налице в случая, тъй като договорът от формална
страна отговаря на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Но пък се
установи, че същият е нищожен, тъй като рефинансира предходни договори за
кредит с нищожни клаузи и несъответстваща рефинансирана стойност спрямо
остатъчната им главница. От друга страна е налице фиксирана лихва в договора за
кредит в размер на 41,17 % и ГПР от 48,89 %, които обаче с оглед посочените
аргументи за нищожност и предвид глобално посочените суми и падежи в
погасителния план, се явяват неприложими за ответницата, тъй като нямат
изначално ясни параметри. Затова и съдът намира, че в случая възнаградителната
лихва с оглед уговорките в договора за кредит се явява невъзможна за
изчисление, нито е уговорен падеж за връщане на главницата от 363,46 лв. Затова
съдът намира, че по аргумент на чл. 23 ЗПК ще следва ответницата да върне на
ищеца чистата стойност на кредита от 363,46 лв., което е отдавна сторено видно от
постъпленията на ответницата по кредита в общ размер на 4371,94 лв. За
разликата от надвнесените по настоящия кредит 4008,48 лв. /4371,94 лв. минус
363,46 лв./ и как ищцовото дружество ще я прихване от остатъчните задължения на
ответницата по предходните два рефинансирани кредита, при съответно приспадане
и на недължимо внесените по тях суми за допълнителните пакети услуги, е извън
предмета на настоящото дело.
Поради това съдът намира, че кредитополучателят Т.Д.А.
няма задължения по процесния кредит. Поради това се налага като краен извод, че
кредитополучателят - ответник не дължи на ищеца суми по кредита, който е
погасен изцяло. А това логично води до извод, че искът е неоснователен и ще се
отхвърли изцяло.
По разноските:
Ответникът има правно на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Тъй като ответникът се представлява от адвокат, който в случая предоставя
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 5, т. 1 от
Наредба № 1 от
Следва ищцовото дружество да бъде осъдено да плати в
полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сторените от бюджетните средства
на съда разноски за възнаграждения за двете вещи лица в общ размер на 740 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“
ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Т.Д.А., ЕГН **********, с
адрес ***, обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.
33 ЗПК и чл. 10а ЗПК за сумата от 6398,57 лв. /шест хиляди триста деветдесет и осем
лева и 57 ст./, включваща главница в размер на 3024,14 лв., договорно
възнаграждение в размер на 1473,48 лв., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1666,08 лв., мораторно обезщетение в размер на 234,87
лв. за периода от 11.04.2017 г. до 20.06.2019 г., представляваща сбор от
задължения по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********
от 04.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 479/22.11.2019 г. по ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа
на РС-Раднево.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адвокат Г.И.Д. от АК-Хасково, с адрес ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, да заплати по сметка на Районен съд – Раднево сумата от 740 лв.
/седемстотин и четиридесет лева/, представляваща заплатени от бюджетните
средства на съда възнаграждения за вещи лица на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: