Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     260060    /09.10.2020 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на  девети септември две хиляди и двадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар: Павлина Николова

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 545 по описа за 2020 година, установи

 

Обжалвано е Наказателно постановление №504428-F528646/08.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив,в Централно управление  на НАП с което на   Г.Т.Р. с ЕГН **********, е наложена  глоба в размер на 400 лв., на основание чл.185, ал.2  от ЗДДС.

      Недоволен   от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност , незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон.  Иска се НП да се отмени изцяло, като алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че нарушението представлява маловажен случай или пък да се измени Нп като се наложи глоба в минимален размер. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, като не се явява и упълномощеният адв.К.Я.. В молба до съда последният поддържа жалбата на изложените в нея основани, като иска да се отмени изцяло НП и да се присъдят разноски на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата  ТД на НАП-Пловдив ,чрез процесуалния си представител юрк. Костадинова, оспорва жалбата ,като счита издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

           На 24.11.2019г. в 11:00часа, от св.Т.В.В. и св.Д.Т.Д. е  извършена проверка, на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин с предназначение - за търговия с строителни стоки, находяща се в ***, стопанисвана от Г.Т.Р. с ЕГН:**********. При проверката, документирана с протокол за извършена проверка /ПИП/№ 0043920 от 24.11.2019г., е констатирано, че в обекта се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.20.06г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ бр.80/2018 г./, във връзка с чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС. При извършена контролна покупка на 1 брой боя на стойност 6,80 лв. и заплатена в брой от св.Т.В.-проверяващ, не е издадена фискална касова бележка. Горното било прието от контролният орган за нарушение извършено на 24.11.2019г. в магазин, находящ се на ул. ***, и е открито при извършената проверка, документирана с ПИП № 0043920/24.11.2019г. Нарушението водело до неотразяване на приходи. Нарушен  бил състава на чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № F528646/24.11.2019год. В АУАН нарушението било квалифицирано като такова по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС. В АУАН няма вписани възражения. Същият е подписан и връчен на жалбоподателя.

Въз основа на акта за административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна квалификация.

             Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка   се  потвърди  от събраните в  хода на настоящото  производство  доказателствени материали- показанията на св.Т.В.В. и св.Д.Т.Д., подкрепени от писмени доказателства, между които няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат  фактите от значение за делото.

                     При така установените факти съдът намира от правна страна следното:             

   Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към датата на нарушението  –чл. 3, ал. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към датата на нарушението  – чл.7, ал.1 (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС - чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) ал. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:т.1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

По силата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС – Чл. 185.  (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Следователно, деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

            Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните срокове за съставяне. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в  рамките на  шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. За пълнота следва да се отбележи факта, че действително в АУАН и НП са описани на практика две нарушения, а именно - осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство и второ, че при извършена контролна покупка на 1 брой боя на стойност 6,80 лв. и заплатена в брой от св.Т.В.-проверяващ, не е издадена фискална касова бележка. Последното обаче не води до съществено процесуално нарушение. Това е така защото на първо место е описано именно нарушението за което е наложена и глоба на жалбоподателя а именно, че в търговският обект се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство. Тоест съдът намира за доказано, че жалбоподателят е извършил именно това нарушение за което е бил и санкциониран и за което е дадена правна квалификация в АУАН и в НП.

От материално правна страна, предвид събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства  съдът намира, че по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят  е осъществил посоченото в НП нарушение. При извършена проверка в описаният обект който отговаря на легалната дефиниция за „търговски обект“ - Според  § 1. т. 41. от  Допълнителни разпоредби на ЗДДС – т.41 "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, е установено, че доколкото в обекта се извършват продажби, тоест той е в работен режим и извършва търговска дейност, видно от направената контролна покупка, то в същият няма  монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство и не се издават фискални бележки за направените продажби. Последното води до неотразяване на приходите от продажбите. Това се доказва по категоричен начин от показанията на двамата разпитани свидетели по делото и от писмените доказателства приети от съда. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на двамата свидетели  които са извършили проверката и са присъствали при покупката на стоката в обекта при която не е издадена касова бележка от фискално устройство, тъй като в обекта е липсвало такова. Тези показания се подкрепят и от изготвеният по време на проверката констативен протокол № 0043920 от 24.11.2019г. доказва се и от паричните средства в касата на обекта които са в размер на цената на извършената контролна покупка. Това не се и отрича от жалбоподателя като се излагат различни мотиви за липсата на фискално устройство но съдът ги намира за ирелевантни за предмета на доказване. Това, че обектът се е подготвял за отваряне не означава, че следа да се извършва търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство. Именно това е и нарушението за което е санкциониран жалбоподателя. Това нарушение правилно е квалифицирано по   чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС.

От друга страна извършеното  административно нарушение не може да се  третира  като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в която насока са част от   доводите, развити от жалбоподателя . В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Тук следва да се има предвид и факта, че на практика реализираните продажби при липса на фискално устройство и неиздаване на фискална бележка на практика не се отчитат и това ощетява хазната. Действително в случая е била направена само контролна покупка и тя е на ниска стойност, но това не изключва извода, че с горното нарушение на практика се ощетява бюджета. Тоест предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай.

Правилно имуществената санкция на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. При определяне размера на  санкцията обаче, наказващият орган не се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Преди процесното нарушение, няма данни жалбоподателя да е наказвана по административен ред за други подобни нарушения по горната наредба. Напротив самият АНО е записал в НП, че нарушението е за първи път. Липсват и каквито и да са мотиви в НП как именно е определен размера на наказанието.  Ето защо, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно  имуществената санкция е наложено почти два пъти над минималният размер. С оглед на това, размерът на имуществената санкция следва, да се намали до минималният размер от 300 лв., с което  съдът намира, че ще се постигне личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН.

С оглед направените искания на страните за присъждане на разноски на всяка една от тях и с оглед липсата на възражения за прекомерност, съдът намира, че следва да се определят разноските за двете страни съобразно потвърденият размера на глобата. В тази връзка на жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на наказващият орган сумата от 25 лева, а наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 75 лева  - разноски по делото.

Мотивиран от горното,съдът :

 

                                                                Р Е Ш И :

                  ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление №504428-F528646/08.04.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив,в Централно управление  на НАП, с което на Г.Т.Р. с ЕГН ********** *** е наложена  глоба в размер на 400 лв., на основание чл.185, ал.2  от ЗДДС , като намалява размера на имуществената санкция  на 300 лв.

            ОСЪЖДА Г.Т.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/ сумата от 25 лв. направени по делото разноски за  юрисконсултско   възнаграждение.

            ОСЪЖДА Национална агенция по приходите /НАП/ да заплати на Г.Т.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 75 лв. направени по делото разноски за  адвокатско   възнаграждение.

 

                     Решението подлежи на касационно обжалване през Хасковския административен  съд в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                                          Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.