№ 188
гр. Тетевен, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100429 по описа за 2024 година
Предявени са иск за установяване на вземане по заповедно
производство/установителен иск/,съединен с осъдителен иск за заплащане на вземане за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Ищецът твърди,че в законноустановения срок по чл.415 от ГПК предявява исковата
молба,след указания на заповедния съд по ч.гр.д. №д по описа на РС-Троян.Вземането
представлява неизплатено задължение по договор за потребителски кредит т.,за посочените
суми-главница,договорно възнаграждение,лихва за забава и законна лихва.
С исковата молба предявява и осъдителна претенция по отношение на закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 791.83 лева и законна лихва върху същата в размер на
161.05 лева за периода от 03.12.2021г до 30.10.2023г.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
На 10.01.2019г е сключен договор за потребителски кредит т между страните,който
е сключен при следните параметри:
-сума на кредита 2000 лева.
-срок на кредита 36 месеца
-размер на вноската-94,27 лева.
-годишен процент на разходите /ГПР/ 46,59 %
1
-годишен лихвен процент -39.10%
-лихвен процент на ден-0,11 5
-Общо задължение по кредсита-3393.81 лева.
По поискана и закупена допълнителна услуга-възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 1848.24 лева,размер на вноската по закупени допълнителни услруги-
51,34 лева.
Общо задължение по кредита и пакета закупени допълнителни услуги-5242.05 лева.
Длъжникът се е възползвал от пакет допълнителни услуги,като е сключил анекси №1
и №2 към договора.
Ответникът не е изпълнил задължението си,което е поела по договора.Преустановила
е плащанията на погаситерлните вноски,изпаднала е в забава,направила е плащания по
заема,посочени в исковата молба,като общо заплатената сума е в размер на 3387.30
лева.Поради просрочие и плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава
в размер на 302.20 лева,към момента се дължат 88.19 лева.
С плащанията си клиентът е заплатил и 220 лева такси по тарифа,както и 11.48 лева
лихва,която е дължима от 03.12.2021г ,датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023
година.
На ответника е изпратено писмо,с което и е обявена предсрочната изискуемост на
кредита,на адреса уведомителното писмо е получено лично
Поради неизпълнение на задължението,ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по образуваното ч.гр.д. №д
по описа на РС-Троян ответникът е подал възражение срещу издадената от съда
заповед,като на ищеца е дадено указание за предявяване на установителен иск за вземането
си.Съдът е отхвърлил заявлението в частта,с която се претендира възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде признато съществуването на
вземане на ответника в общ размер на 1 899.34 лева,от които: главница в размер на 1122.81
лева,договорно възнаграждение в размер на 382.23 лева за периода от 05.12.2020г до
03.12.2021г,лихва за забава в размер на 88,19 лева за периода от 06.02.2019г до
03.12.2021г,закщонна лихва в размер на 306.11 лева за периода от 03.12.2021г до
30.10.2023г,представляващо неизпратено задължение по договор за потребителски кредит т.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 791.83 лева и законна лихва върху същата в
размер на 161.05 лева,дължима от 03.12.2021г до 30.10.2023 година,ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Позовава се на писмени доказателства.„
2
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба,в който
ответникът счита иска за допустим,но неоснователен.Оспорва иска.Твърди,че по отпуснатия
от ищеца кредит,съобразно изложените и в отговора параметри е заплатила общо 3387.00
лева,с които е погасила задължението си.Счита,че договорените ГЛП и ГПР нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
ищеца,поради което претенциите за заплащане на лихви следва да бъде отхвърлена.Счита,че
пакетът от допълнителни услуги е нищожна клауза от договора за кредит,поради
противоречие с морала и добрите нрави и претенцията относно заплащането на такива
следва да бъде отхвърлена,като неоснователна.
Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 11.01.2019г страните е сключен договор за потребителски кредит Стандарт,при
следните параметри:
--срок на кредита 36 месеца
-размер на вноската-94,27 лева.
-годишен процент на разходите /ГПР/ 46,59 %
-годишен лихвен процент -39.10%
-лихвен процент на ден-0,11 5
-Общо задължение по кредсита-3393.81 лева.
По поискана и закупена допълнителна услуга-възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 1848.24 лева,размер на вноската по закупени допълнителни услруги-
51,34 лева.
Общо задължение по кредита и пакета закупени допълнителни услуги-5242.05 лева.
От извлечение от сметка по договора и твърдението на ищеца в исковата
молба,ответникът/кредитополучател/ му е заплатил общо сума в размер на 3387.30
лева.Доказателства в тази насока се представят и с отговора на исковата молба.
Приложено е уведомително писмо ,с което на ответника се съобщава че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем,считано от 03.12.2021 година.
Приложено е уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост,получено
на дата 17.06.2022г от ответника,съобразно отбелязването в разписката.
Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК и по образуваното ч.гр.д. №д по описа на РС-Троян,с разпореждане е издадена Заповед
за изпълнение напарично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника/длъжник/ за
следното вземане: сумата от 1122.81 лева главница,ведно със законната лихва,считано от
3
30.10.2023г до окончателното и изплащане,за сумата от 228.37 лева лихва за забава за
периода от 03.12.2021г до 30.10.2023г,за сумата от 382.23 лева договорно възнаграждение ,за
сумата от 77,74 лева лихва за забава за периода 03.12.2021г до 30.10.2023г,за сумата от 88,19
лева лихфва за забава за периода от 06.02.2019г до 03.12.2021г,за сумата от 57.54 лева
държавна такса и сумата от 100 лева юристконсултско възнаграждение.
С разпореждането е отхвърляне заявлението в частта за претендирано неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 791.83 лева,както и
претендирана законова лихва за забава върху тази сума,в размер на 161.05 лева,поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Срещу издадената заповед е депозирано възражение,поради което с разпореждане от
06.02.2024 година заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е връчено на
07.02.2024г.,а исковата молба е изпратена чрез ЕПЕП на 07.03.2024 година.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът намира,че както предявеният иск за установяване на вземането по заповедното
производство/установителен иск/,за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК,така и осъдителния иск за вземането,за което заявлението е
отхвърлено с разпореждане са допустими,а разгледани по същество са неоснователни.
Съображенията на решаващия състав са следните:
Съобразно утвърдената съдебна практика,за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по
т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1
на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността
на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит Стандарт,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на
договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника -
потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
4
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.
11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 39.10% %,
описани са условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е
ГПР – 46.59 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен
лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна
практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, противно на добрите нрави е да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,
5
залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г.
по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния
договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната
лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на
клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е
нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Както бе посочено по-горе, независимо от принципа на свободата на договаряне,
регламентиран в нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която
са уговорени икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо
отношение страна по нея.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от
друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да
определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната
лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на
клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са
били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В
процесния случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради
което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този извод следва да
се откаже зачитане на последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор
за кредит.
На следващо място, въззивният съд намира за неоснователно оплакването на
въззивника, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която регламентира императивно, че
максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление
на МС, е приложима и относно възнаградителната лихва. Критерият относно
6
действителността на клаузата за възнаградителната лихва не може да се аргументира с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вкл. в редакцията й с изменението й в сила от
23.07.2014г.
По наведеното с отговора на исковата молба оплакване,което реално е за нарушение
на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от 1848.24 лева в раздел VI от
процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на
разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти
размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Включените в този пакет услуги по своята същност
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не
съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора,
тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа.
С пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля 46.59% % . Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На
практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на
7
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като
коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно
действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Ответникът реално е изплатил много по-висока сума от чистата стойност по кредита
от 2000.00 лева,същият е заплатил на ищеца сума в размер на 33897.30 лева.
В предвид горните съображения както установителният иск,така и съединеният
осъдителен иск подлежат на отхвърляне,като неоснователни и недоказани.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,бул.
България №49,бл.53Е,вх.В,представляван от пълномощника по делото юристконсулт Е.
К.,против А. Д. Й.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,ИСК по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1
от ГПК,за установяване на вземане в общ размер на 1 899.34 лева,от които: главница в
размер на 1122.81 лева,договорно възнаграждение в размер на 382.23 лева за периода от
05.12.2020г до 03.12.2021г,лихва за забава в размер на 88,19 лева за периода от 06.02.2019г
до 03.12.2021г,закщонна лихва в размер на 306.11 лева за периода от 03.12.2021г до
30.10.2023г,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането,представляващо неизпратено задължение по договор за потребителски кредит т,за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл.4510 от ГПК по ч.гр.д. №д по описа на РС-
Троян.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,бул.
България №49,бл.53Е,вх.В,представляван от пълномощника по делото юристконсулт Е.
К.,против А. Д. Й.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.,ИСК по чл.79,ал.1 от ЗЗД,за осъждане на
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 791.83 лева и законна лихва върху закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 161.05 лева за периода от 03.12.2021г до 30.10.2023 година,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9