М О Т И В И
по НОХД №1106/2019г. по описа на Окръжен съд Варна
Наказателното
производство е образувано по обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура
Варна против К.Ц.Ц.
роден на *** *** ЕГН:********** затова ,
че :
-
на 27.11.2017 г. в гр. Варна, в качеството му на представител на „К.
ЕКСПОРТ" ЕООД с ЕИК:*****, за да получи представляваното от него търговско
дружество кредит, представил пред Ж.Ж.Ж. - мениджър
бизнес клиенти в "Уни Кредит Булбанк"АД,
неверни сведения, като приложил следните неистински документи: 1)неистинско удостоверение за наличие или
липса на задължения по чл.87, ал. 6 от ДОПК на името на „К. ЕКСПОРТ"ЕООД с ЕИК:*****
с вх.
№030161600872212/17.11.2017
г. и с изх.№030201700276354/21.11.2017 г., на което е придаден вид, че е
издадено от ТД на НАП - Варна; 2) неистинско удостоверение за наличие или
липса на задължения по чл.87, ал. 6 от ДОПК на името на Д.В.Д. с вх. №060161701160347/(5.11.2017 г. и с
изх.№060201700350768/17.11.2017 г, на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП - Велико
Търново, офис Враца; и 3) неистинско удостоверение за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на името на К.Ц.Ц.
с вх. №060161701160353/20.11.2017 г. и с изх. №060201700350782/22.11.2017 г.,
на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП - Велико Търново, офис
Враца
- престъпление по чл.248а, ал.З,
вр.ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира за осъждането на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Излага, че за да
получи кредит от банка подсъдимия е представил неверни сведения, отнасящи се до
фирма собственост на баща му която представлявал. Излага, че безспорно се
доказва по делото , че единствено и само подсъдимия е водил преговори за
кредита и единствено той е контактувал със служителите на банката в гр.Варна,
като съответно и той е представил пред св.Ж. трите инкриминирани удостоверения
в които са били отразени неверни сведения. Излага, че деянието е извършено от
подсъдимия , като същото е извършено с пряк умисъл, както и че следва да се
даде вяра на показанията на свидетелите подкрепящи обвинителната теза – Ж., М.,
М. и Й. които посочват подсъдимия като лицето
представило инкриминираните удостоверения предвид на обстоятелството, че
техните показания са обективни и безпристрастни. Излага, че не следва да се
дава вяра на доведените от подсъдимия свидетели, които са явно заинтересовани
от изхода на делото.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. М.Я. и адв.Бр.Б. поиска подсъдимия Ц. да бъде оправдан по
обвинението тъй като деянието е несъставомерно както от обективна, така и субективна страна
и не покрива признаците на престъпление по чл.248а ал.3 вр. ал.1 от НК.
Основният аргумент на защитата е, че към датата на извършване на деянието
за което подсъдимия е предаден на съд, а именно 27.11.2017г. законът е
предвиждал наказване на лице единствено ако то ,,управлява и представлява,,
юридическо лице или търговец. Излага, че подсъдимия никога не е имал тези две
качества- управляващ и представляващ дружеството ,,К. Експорт,, ЕООД, поради
което и деянието, за което подсъдимия е предаден на съд е несъставомерно
от обективна страна и същия следва да бъде оправдан. Излагат, че в ДВ бр.101
от 19.12.2017г. в Наказателния кодекс са
извършени промени, като текста на чл.248а ал.3 е променен и след тази дата към
наказателна отговорност вече може да
бъдат привлечени лица, които ,,управляват или представляват,, юридическо лице
или търговец т.е. не и в настоящия случай. Излагат, че следва да се има предвид
разпоредбата на чл.2 ал.1 и 2 от НК, която забранява наказване на лице за
деяние, което към датата на извършването му не е било криминализирано.
В допълнение защитата посочва също, че по делото липсват доказателства за
налично знание у подсъдимия, че представените
в банката документи, са неистински.
Навеждат се и твърдения, че инкриминираните удостоверения не са били
представени в банката от подсъдимия, а от трето лице – св.С., както и че
подсъдимия е нямал качеството на пълномощник , тъй като към кредитното досие на
банката не било налично пълномощното представено по ДП с което бащата на
подсъдимия упълномощава последния да извършва всякакви фактически и правни
действия от името и за сметка на дружеството ,,К. Експорт,,.
Подсъдимия в последната си дума моли да бъде оправдан.
След поотделна и съвкупна оценка на
доказателствения материал, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Свидетеля
Ц.К.Ц. бил едноличен собственик и управител на „К. ЕКСПОРТ" ЕООД .
С нотариално заверено пълномощно с per. № 2062 от 27.06.2016 г. от нотариус П. Ц. *** (т.1,
л.47-48) подсъдимия Ц. - син на св. К.Ц.,
бил упълномощен да представлява и управлява дружеството, като правата дадени му с това пълномощно били неограничени
т.е. същото било от така наречените ,, генерални пълномощни,,.
През
м. ноември 2016 г. подсъдимия решил да изтегли оборотен бизнес кредит за
финансиране дейността на фирмата.
За
целта той посетил офис на "УниКредит
Булбанк"АД в гр. Варна, където се срещнал със св. Р.М.М.
- мениджър „бизнес клиенти", като подсъдимия му обяснил, че желае да
изтегли кредит в размер на 50 000 лв., както и че дружеството „К. ЕКСПОРТ"
ЕООД е собственост на баща му, но
реално той движи дейността на същото.
Св.
М. изготвил договора за кредит- в два екземпляра и ги изпратил по електронна
поща на офис на банката в гр. Враца, където живеел собственика на дружеството - св. Ц.Ц..
Там
била подготвена и останалата необходима документация за отпускане на кредита.
Според
процедурата на банката, за да бъде отпуснат кредит на юридическо лице било
необходимо представянето на следните документи - отчет за приходите и разходите
на фирмата, баланс, годишна данъчна декларация и удостоверения за наличие или
липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, както на дружеството, така на
собственика, представляващия, управителя и солидарните длъжници,
в качеството им на физически лица. На
база на тези документи се правела преценка дали кредита да бъде отпуснат.
Удостоверенията за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК,
както на дружеството, така и на собственика, представляващия, управителя и
солидарните длъжници, в качеството им на физически
лица, били задължителни документи и без тяхното представяне процедурата не би могла да започне. В случай, че
дружеството или собственика, представляващия, управителя и солидарните длъжници, в качеството им на физически лица имат
задължения, дали кредита да бъде одобрен се решавало във всеки конкретен
случай. Идентична била и процедурата, ако клиента желаел след изтичане срока на
кредита, съшия да бъде подновен.
На 28.11.2016 г. бил
сключен договор за банков кредит -овърдрафт №0075/329/28112016 между "Уни Кредит Булбанк"АД и „К. ЕКСПОРТ" ЕООД в
размер на 50 000 лв. и за срок от 1 година - т.3, л.3 от ДП.
По изискване на банката, в договора бил
включен и солидарен длъжник в лицето на св. Д.В.Д. - внучка на св. Ц. и племенница
на подсъдимия. След сключване на договора кредита бил усвоен.
На 22.11.2017г. в "УниКредит Булбанк"АД бил подадено искане
вх.№0329-58-067859 от страна на „К. ЕКСПОРТ" ЕООД за продължаване срока на
отпуснатия кредит /т.З, л.47 от ДП/, като процедурата изисквала представянето на същите документи,
които били необходими и за отпускането на кредита.
Към дата 21.11.2017г.
обаче ,,К. ЕКСПОРТ,,ЕООД имало
непогасени публични задължения в размер на 7556.38 лв. – /т. 1 л.64-71, т.2-л .3
и л. 14-17 от ДП/, като ако удостоверения с отразени такива обстоятелства са били представени в
банката е имало вероятност срока на кредита да не бъде удължен .
По начин, който не е бил установен от органите
на разследването у подсъдимия се озовали следните неистински удостоверения за
наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, а именно:
1) неистинско
удостоверение за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на името на „К. ЕКСПОРТ" ЕООД с ЕИК:*****
с вх. №030161600872212/17.11.2017 г. и с изх. №030201700276354/21.11.2017 г.,
на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП - Варна;
2)
неистинско удостоверение
за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на името на Д.В.Д.
с вх. №060161701160347/15.11.2017 г. и с изх. №060201700350768/17.11.2017 г.,
на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП - Велико Търново, офис
Враца;
3)
неистинско
удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на
името на Ц.К.Ц. с вх. №060161701160353/20.11.2017 г. и с изх.
№060201700350782/22.11.2017 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТД на
НАП - Велико Търново, офис Враца. (т.2, л.80-82).
На 27.11.2017 г. подсъдимия отишъл в офис на
"УниКредит Булбанк"АД в гр. Варна и
предоставил на св. Ж.Ж.Ж. - мениджър бизнес клиенти в
банката горепосочените три неистински документа, съдържащи неверни отразени в
тях обстоятелства, имащи значение за решението на банката за продължаване срока
на отпуснатия на дружеството кредит.
След представянето на тези три
удостоверения (т.2, л.80-82) и комплектоване на
преписката и стигане до констатацията, че нито дружеството, нито останалите
лица посочени в удостоверенията имат
задължения, продължението на кредита било одобрено, като на 22.12.2017 г. бил
сключен Анекс №2 към договор за банков кредит - овърдрафт №0075/329/283 12016
между "УниКредит Булбанк"АД и „К.
ЕКСПОРТ" ЕООД (т.З, л.9-11).
Видно
от заключението на извършените по делото съдебно-графически експертизи (т.1,
л.77-80 и л.86-92) се установява, че
в: 1) удостоверение за наличие или
липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на името на „К. ЕКСПОРТ" ЕООД
с ЕИК:***** с вх. №030161600872212/17.11.2017г. и с изх.
№030201700276354/21.11.2017г.; 2)удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на
името на Д.Д. с изх.№060161701160347/15.11.2017г. и с
изх.№060201700350768/17.11.2017 г. и 3) удостоверение за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на името на Ц.К.Ц. с вх.
№060161701160353/20.11.2017 г. и с
изх. №060201700350782/22.11.2017 г., подписите в позиция „орган по
приходите" не са положени от лицата, посочени като издатели, а
отпечатъците от зелен елипсовиден печат на НАП не са идентични с оригиналите на
НАП и представляват неистински документи.
По
делото от НАП е изискана информация и съответно представена такава от която се
установява, че :
-
няма издадено
удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на
името на „К. ЕКСПОРТ" ЕООД с ЕИК:***** с вх. №030161600872212/17.11.2017г. и с изх.
№030201700276354/21.11.2017 г. - т.2,л.З от ДП.
-
за периода м.януари -
м. декември 2017 г. по отношение на св. Ц.К. К. няма издадено удостоверение за
наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК -т.1, л.98 от ДП.
-
по отношение на Д.В.Д.
има издадено удостоверение за наличие или липса на за задължения по чл. 87, ал.
6 от ДО ПК с вх. №060161701160347/15.11.2017 г. и с изх. №060201700350768/17.11.2017 г. (т. 1, л.98), но предоставеното
копие от удостоверението от ТД на НАП Велико Търново - офис Враца(т.1, л.
135-136) се различава от оригинала предоставен на 27.11.2017 г. в банката -т.2,
л.80 от ДП.
В представените удостоверения било
вписано, че лицата нямат задължения, като и на трите удостоверения били сложени
изходящи номера от ТД на НАП и на същите бил придаден вид, че са съставени
от служители на НАП чрез полагане на подпис и печат.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: отчасти от обясненията на подсъдимия, като и
от показанията на разпитаните по делото
свидетели - Ж.Ж., Р.М., Р.Д., Ц.Ц.,
А.Ц., Д.Д., протокол за очна ставка, пълномощни,
съдебно счетоводна експертиза, съдебно графични експертизи документи от ТД на
НАП - Варна, банкови документи (т.1, л. 158, л.160, т.3 от ДП/.
Видно от представената по делото
справка за съдимост на подсъдимия , същият
е осъждан след влязло в сила споразумение от 21.01.2015 г. на ОС - Шумен
по НОХД №250/2014г., като му е било наложено наказание от 8 месеца ЛОС, което
на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от 3 години.
От правна страна:
Ангажирана е отговорността на подс.Ц. по чл. 248а ал. 3 вр. ал.
1 НК, което е на формално извършване.
С подаването на неверни сведения с
цел получаване на кредит, деянието е довършено, като не е обвързано с
отпускането на кредит или друг резултат.
От обективна страна за да е осъществен състава на това престъпление следва
да е подадено искане за кредит или рефинансиране и в процеса по отпускане на
пари и общуването между страните – банката и кредитополучателя физическо или
юридическо лице, деецът си послужи с неверни сведения и с тях цели да повлияе
на решението на банката да отпусне исканите парични средства, съответно
продължаване на срока на отпуснат кредит.
От субективна страна се изисква пряк умисъл за осъществяването му.
Представят се неверни сведения срещу възможност за кредитиране – налична цел и
пряка връзка между неверните сведения и кредита в процедурата по отпускането-
рефинансирането.
Представените пред банковата институция удостоверения са част от документи,
въз основа на които банката кредитор събира сведения за определяне кредитния
рейтинг и съответно въз основа на тях може да реши да отпусне цялата искана
сума или част от нея или да откаже. Като част от изисканата от банката
документация, с подаването им подсъдимия демонстрира желанието и целта на
документите, а именно получаването на
кредит от банката, съответно удължаване на срока на вече усвоен кредит
Тези удостоверения съдържат сведения, въз основа на които банката взема
решение за отпускане или не на кредит или съответно удължаване на срока на вече
отпуснат такъв кредит. Документи с такова съдържание могат да бъдат попълнени
лично или от другиго, но винаги има директно знание у дееца, че това са неверни
сведения, подавани с определена цел. В настоящия случай трите удостоверения не
могат да бъдат съставени – издадени от подсъдимия , като те се издават по
определен ред от данъчната администрация.
Подсъдимия е пълномощник на дружеството
кандидатствало за кредит през 2016г. , а през 2017г. за удължаване на
срока на кредита /при която процедура се събират същия набор документи от името на ,,К. експорт,,
Безспорно е , че удостоверенията за
наличие или липса на задължения на
дружеството и като физически лица- на Ц.К.Ц. и Д.Д.,
към данъчната администрация съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК, са неистински,
като им е придаден вид, че са издадени от служители на данъчната администрация.
Същите съдържат невярна информация, че юридическото лице, св.Ц. и св.Д. като
физически лица, нямат задължения.
От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на
свидетеля
Ж. Ж. се установява, че подсъдимия
лично е подал в качеството на
пълномощник на дружеството собственост на баща му необходимия набор от
документи в банка ,,Уникредит булбанк,,
включително и инкриминираните три удостоверения с цел удължаване на срока на
получения от дружеството кредит, като същите се явяват неделима част от
документи за преценка от страна на банката и отпускане на заем- съответно
продължаване срока на даден такъв.
В състава на престъплението по чл. 248а ал. 3 вр. ал.
1 от НК изпълнителното деяние е "представяне на неверни
сведения", като за извършване на деянието е ирелевантно
кой е съставил документите в които са
отразени тези неверни сведения т.е. подсъдимия е бил длъжен да представи само истински данни.
В този смисъл и след кредитиране изцяло на показанията на безпристрастния
свидетел Ж. Ж. съдът приема, че подсъдимият е извършил действията по представяне пред банката на
неверни сведения с цел продължаване срока на дадения на дружеството кредит.
Съдът не дава вяра на показанията на доведения от защитата свидетел В.С. , тъй като същите са нелогични,
пристрастни и явно имат за цел оневиняване на подсъдимия- предвид близките
приятелски отношения между двамата, като от друга страна противоречат и със
събраните и кредитиране от съда доказателства.
Основният въпрос обаче поставен и от защитата е дали по този начин,
извършвайки описаните по горе действия,
подсъдимият е осъществил състава на чл.248а ал.3 вр.
ал.1 от НК.
На този въпрос настоящият съдебен
състав с присъдата си даде отрицателен отговор предвид на следното:
Защитата оспори от обективна страна да е извършено деяние от страна на
подсъдимия по чл.248а ал. 3 вр. ал. 1
НК към инкриминираната дата- 27.11.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от НК ,,За всяко престъпление се прилага
онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, като ал. 2 на същия
член гласи , че ,,Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,
прилага се законът, който е по благоприятен за дееца,,.
В настоящият случай, към датата на извършване на деянието текста на чл.248а
ал.3 от НК е гласял, че по този текст наказателна отговорност носи лице, което
,,управлява и представлява ,, юридическо лице.
С изменение на Наказателния кодекс бр.101 ат 19.12.2017г. текста на чл.248а
ал.3 от НК е изменен, като наказателна отговорност по този текст носи
вече лице, което ,,управлява или представлява,, юридическо лице.
По делото е безспорно, че подсъдимия
никога не е имал и двете качества, а именно да бъде ,,управляващ и
представляващ,, юридическото лице ,,К. експорт,, ЕООД, поради което и
извършеното от него деяние на 27.11.2017г. не е обективно съставомерно,
т.е. подсъдимият не може да носи наказателна отговорност за извършеното от него
тъй като е само представляващ
дружеството. Към момента на извършване
на деянието, същото не е било криминализирано само за
представляващия, а същия е следвало да има и двете качества едновременно -
управляващ и представляващ юридическото лице.
Ако извършеното от подсъдимия беше след изменението на НК с ДВ бр.101 от
19.12.2017г. то тогава същия е можело да бъде привлечен към наказателна
отговорност по чл.248а ал.3 от НК – с оглед разпоредбата на чл.2 от НК но не и
в настоящия случай.
При наличие на неосъществен от обективна страна състав на престъпление по
чл.248а ал.3 от НК съдът не намира за нужно, че следва да обсъжда субективната
страна на деянието.
Предвид и на горното съдът с присъдата си оправда подсъдимия да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд, а именно по чл.248а ал.3 вр. ал.1 от НК.
Намира за нужно също така да отбележи, че както в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така и в диспозитива на същия, прокурора е допуснал ,,най
вероятно,, техническа грешка посочвайки в същите , че едното от инкриминираните удостоверения за наличие или липса на задължения по чл. 87,
ал. 6 от ДОПК е издадено на името на подсъдимия К.Ц., а не на името на Ц.К.Ц.
- с вх. №060161701160353/20.11.2017 г. и с изх.
№060201700350782/22.11.2017 г.
Подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем на 13.06.2019г.
/л.21 т.1 от ДП/, като в постановлението
за привличане правилно е посочено, че горецитираното
удостоверение е касаело неговия баща, а именно св.Ц.Ц.,
като в този смисъл съдът намира, че на ДП не е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правата на подсъдимия
/обвиняемия/, тъй като през цялото време той е бил наясно с обвинението което
му е било предявено. Намира, че и по време на съдебното производство
подсъдимият е бил наясно срещу какви факти да се защитава, и в този смисъл не
му е нарушено правото на защита.
В случая съдът намира за нужно да
изложи защо не призна подсъдимия за виновен по чл.248а ал.1 от НК- въпреки че
същият не е предаден на съд за такова престъпление.
Съгласно разпоредбата на този текст ,,Който за да получи кредит, представи
неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от
хиляда до пет хиляди лева,, т.е. този
текст има предвид физическите лица кандидатствали за кредит - предвид на обстоятелството, че ал.3 на
същия текст е квалифициращ и касае юридическите лица и търговци кандидатствали
за кредит.
В настоящия случай е безспорно, че подсъдимия в качеството на представляващ
юридическото лице ,,К. експорт,, ЕООД е
подал документи за рефинансиране на получен от дружеството кредит т.е. сумите
които е следвало да бъдат получени /съответно рефинансирани/ са за сметка на
търговското дружество ,,К. експорт,, ЕООД, а не за сметка на физическото лице
–подсъдимия Ц.. В този смисъл последния
няма как от обективна страна да носи наказателна отговорност по чл.248а ал.1 от НК, тъй като не той след представянето на неверните сведения е щял да получи исканата сума по кредита,
съответно рефинанасирането на този кредит, т.е. същия
в качеството си на представляващ юридическо лице не е субект на това
престъпление.
Изхождайки от принципа да се прецени, дали подсъдимият не е извършил друго
престъпление, извършвайки приетите в мотивите действия, съдът намира за нужно да разграничи и направи
разлика и между неверни сведения и неистински документ.
Няма легално определение за неверни
сведения, но следва да се приеме, че те са такива, които не отразяват обективно
и истинно определени обстоятелства, докато неистински документ е онзи, на който
е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило – чл. 93, т. 6 НК.
По делото е установено, че трите удостоверения приложени по ДП , именно в том 2 л. 80-82, не са издадени от лицето, което е вписано в
тях като автор – те са неистински документи. По съдържание удостоверят неверни
сведения. Неистинния документ се отнася до автора, посочен като издател и обективиращ негово волеизявление, докато неверните
обстоятелства се отнасят до съдържанието.
В случая удостоверенията са неистински и с невярно съдържание представени
от подсъдимия пред банката, за да послужат за отпускане на кредит
/рефинансиране на кредит/.
По принцип неистинския документ е с
невярно съдържание. Но неистинския документ може да има и вярно съдържание.
По делото срещу подсъдимия няма
повдигнато обвинение по чл. 316 НК, но съдът намира за нужно да отговори
на въпроса защо подсъдимият не беше признат за виновен по този текст.
По делото няма доказателства за съставителя
на инкриминираните документи, а само, че подсъдимия е представил пред банката документите с невярно съдържание.
Невярната информация е материализирана в инкриминираните удостоверения, като е била обективно невярна,
тъй като не е съответствала на действителността. Тази невярна информация е била
представена във връзка с искане за рефинансиране на кредит.
В случая има конкуренцията между съставите на чл. 248а ал.3 от НК и по чл. 316 НК ,
на предвид на извода, че към датата на извършване на деянието от подсъдимия
същото не е било криминализирано по чл.248а ал.3 от НК, то изхождайки от извършеното от него деяние съдът приема, че в случая
същият е осъществил състава на друго престъпление.
Вярно е, че ако към датата на извършването на деянието текста на закона беше променен в сегашния му
вид /чл.248а ал.3 от НК/ то подсъдимият с действията си би попаднал именно в
тази хипотеза, като в същото време престъпното ползване на документа би
загубило самостоятелното си значение и би се погълнало от престъплението по
чл.248а, ал.1 НК.
В настоящия случай обаче предвид обективната несъставомерност
на деянието по чл.248а ал.3 от НК, настоящия съдебен състав намира, че
подсъдимия с действията си е осъществил състава на чл.316 от НК.
Престъплението по чл.316 от НК е една от най разпространените форми на
така нареченото престъпно ползване на документ, като от обективна страна деецът
използва неистински или подправен документ или документ с невярно съдържание
при условие, че не отговаря за съставянето на използвания документ. Ползването
на документа по смисъла на този текст от
закона се изразява в неговата употреба пред трети лица, за установяване на
определени факти с правно значение. Това престъпление се извършва само с пряк
умисъл.
В настоящия
случай всички горепосочени признаци на престъпление по чл.316 от НК са налични по отношение на
извършеното от подсъдимия- същият е представил умишлено пред банката документи с невярно съдържание ,
като целта му е била да докаже съществуването на определени факти, а именно не същестуването на данъчни задължения.
Именно и по
този начин подсъдимия е осъществил състава на чл.316 от НК.
След
съвкупна преценка обаче на всички факти и обстоятелства по делото настоящия
съдебен състав намира, че по делото са налице обстоятелства които, обуславят
извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла
на чл.9, ал. 2, пр.2 от НК.
Този
извод следва от обстоятелството, че обществените отношения- предмет на защита
от нормата на чл.316 са били засегнати в минимална степен.
Счита,
че конкретното деяние не се отличава с висока степен на обществена опасност –
липсват вредни последици от извършеното от подсъдимия, поведението на дееца,
както по време на деянието, така и след него, добрите характеристични данни на
подсъдимия, липсата на вредни последици за банката кредитор, като липсват данни
кредита да не е бил обслужван редовно, спецификата на случая, изразяваща се в
представяне на неистински удостоверения по чл. 87, ал.6 от ДОПК във връзка с
искане за рефинансиране на вече отпуснат кредит, недвусмислено сочат, че се касае само за
формално осъществен от обективна и субективна страна на инкриминирания
престъпен състав на чл.316 от НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му обществена
опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал.2, пр.2 НК за
признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му за извършено
престъпление по чл.316 от НК - в този смисъл решение №407 от 24.11.2015г. по
.н.д. №1176/2015г на ВКС
Предвид на
горното, съдът с присъдата си призна подсъдимия не невиновен и го оправда по
обвинението за което е предаден на съд, както и го призна за невиновен по
чл.248а ал.1 от НК и чл.316 от НК.
Съдия: