Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6199 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от М.Б.К., с която е предявен осъдителен иск срещу П.НА Р.Б.с
правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в редакцията преди изм. ДВ бр.98 от
2012 г./ за сумата от 110000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е
оправдана. Претендира законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 18.10.2011 г. до окончателното изплащане и разноските.
Ищцата твърди, че срещу нея е
заведено наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда.
За периода, през който се е водило производство, е претърпяла неимуществени
вреди – влошаване на здравословното й състояние, стрес, негативни изживявания,
накърняване на доброто й име с оглед медийната разгласа на случая, ограничаване
на социалните й контакти, преустановяване на упражняваната от нея търговска
дейност като едноличен търговец.
Ответникът оспорва иска по основание
и размер. Оспорва ищцата да е претърпяла в причинна връзка с повдигнатото
обвинение твърдените неимуществени вреди.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С Постановление от 29.01.2010 г.
ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК – за това, че в периода 02.12.2008 г. – 20.01.2009 г. в гр.София, в
условията на продължавано престъпление с три деяния, осъществяващи по отделно
един състав на престъпление и извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у различни граждани –
обещала им, че срещу получените от тях суми ще им организира екскурзия до
гр.Барселона, Испания и с това им причинила имотна вреда в размер на 1925 лв.,
както следва: на 02.12.2008 г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудила заблуждение у М.А.Д., че ще организира за него, съпругата му
Д.Д.и Г.Н.екскурзия до гр.Барселона, Испания, с което му е нанесла имотна вреда
в размер на заплатените от него 825 лв.; на 19.01.2009 г. в гр.София с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Л.Ц.Т., че ще
организира за него и Т.М.екскурзия до гр.Барселона, Испания, с което му е нанесла
имотна вреда в размер на заплатените от него 550 лв.; на 20.01.2009 г. в
гр.София с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у М.З.Ч.,
че ще организира за него и Д.И.екскурзия до гр.Барселона, Испания, с което му е
нанесла имотна вреда в размер на заплатените от него 550 лв. Със постановлението
по отношение на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата
дата – 29.01.2010 г. ищцата е
разпитана в качеството на обвиняема.
Делото е внесено в съда на 23.07.2010
г. с обвинителен акт, за което е образувано съдебно производство – НОХД № 9364/2010
г. по описа на СРС. По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск
на Л. Т. за сумата от 100 евро, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от престъплението, изразяващи се в причинен стрес, както и сумата от 300
евро – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за хотел,
обиколка на гр.Барселона и трансфер от летището до хотела и обратно. По делото
са проведени три открити съдебни заседания (29.11.2010 г., 14.03.2011 г. и
16.05.2011 г.), на които подсъдимата е присъствала лично и със защитник. С
присъда от 16.05.2011 г. ищцата е призната за невиновна в повдигнатото й
обвинение. Със същия съдебен акт е отхвърлен приетият за съвместно разглеждане
граждански иск като неоснователен.
По повод внесен протест от
прокуратурата по делото е образувано въззивно производство по ВНОХД № 5219/2011
г. на СГС, по което са проведени две открити съдебни заседания (на 25.01.2012
г., отложено поради служебна ангажираност на защитника на подсъдимата, и на 20.02.2012
г.), на които подсъдимата е присъствала лично. С решение № 284 от 01.03.2012 г.,
влязло в сила на същата дата, присъдата е отменена в частта, с която
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като въззивният съд е
приел, че същият е недопустим и е прекратил производството в тази му част. В
останалата част присъда е потвърдена. Наказателното производство е продължило 2
год. 2 месеца и 1 ден, през който период ищцата е бил с мярка за неотклонение
„подписка“.
Установява се от показанията на свидетеля
В.М., че ищцата е създала една от първите туристически фирми в гр.София и че знае
за възникналия проблем с група туристи в Испания от интернет и от репортаж на
„Господари на ефира“. При първата среща с ищцата след репортажа тя била визуално
променена – с побеляла коса, половината й зъби са били изпадали и се е намирала
в тежко емоционално състояние. Наложило й се е да преустанови дейността си като
туристически агент през 2009 г. Загубила е контакти с клиентите си. Възобновила
е дейността си през 2010-2011 г. с друго име на фирмата. Срещи ищцата се водели
няколко дела във връзка със случая в Испания от различни пострадали от него
лица.
От представената от ответника
Справка за съдимост от 29.07.2016 г. се установява, че ищцата е осъждана: 1).
През 2007 г. за управление на автомобил с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда и 2). През 2012 г. за престъпление по чл.209 НК (измама) – за
организиране на екскурзия в Гърция през 2009 г. Действително, по делото е
представено от ищеца и Свидетелство за съдимост, в което е вписано, че лицето
не е осъждано. Съдът приема, че и двата документа са истински и по същество
липсва противоречие между тях. Съгласно Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за
функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, свидетелство за съдимост се издава по
заявление на лице, а справка за съдимост
– за служебни цели на съд, прокуратура, следствие и др. органи (чл.33). По
силата на чл.39 и чл.40 от Наредбата, в
свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, за което
лицето е реабилитирано, а в справката за съдимост се вписват всички осъждания
и наложени административни наказания по чл. 78а НК. Ето защо в представената от
прокуратурата Справка са вписани всички осъждания на ищцата, независимо от
реабилитацията.
При така установените факти съдът
намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в
редакцията преди изм. ДВ бр.98 от 2012 г./, а именно: в полза на ищцата е
възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане
на обвинение за престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда.
Вредите, изразяващи се в преживения стрес и негативни изживявания, за които се
съдържат сведения в показанията на разпитания свидетел, са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Не може да се приеме, че е доказано
наличието на причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и
воденото наказателно производство. В исковата молба се твърди, че то се
изразява в загуба на зъби, внезапно побеляване на косата, високо кръвно
налягане и прилошаване. Относно промяната във външния вид на ищцата, съдът кредитира
показанията на свидетеля М., тъй като за констатирането й на свидетеля не са
необходими специални знания. Не е доказана обаче причинната връзка с
наказателното производство. Твърденията за повишеното кръвно налягане и
прилошаването на ищцата не са доказани по делото – за установяването им не са ангажирани
медицински документи. В указания й 2-седмичен срок ищцата не е изпълнила
указанията на съда да посочи конкретно заболяванията, които е претърпяла
вследствие на провежданото наказателно производство и да формулира конкретни
задачи към поисканата съдебно-медицинска експертиза. Ето защо съдът приема, че
ищцата, в съответствие с изрично указаната й доказателствена тежест, не е
ангажирала доказателства за възникване на заболявания или влошаване на здравословното
й състояние, които да са в причинна връзка с воденото наказателно производство.
Не се установи да е налице причинна
връзка между наказателното производство и накърняването на авторитета и доброто
име на ищцата. Видно от твърденията на самата ищца в исковата молба по друго
гражданско дело (л.34 и сл.), свързано със същия случай на провалена екскурзия
в Испания, самата ищца детайлно описва репортажите, излъчени в медиите, като
първите от тях са от месеците юни и юли 2009 г., което е повече от половин
година преди привличането й като
обвиняем по наказателното производство, за което се гледа настоящото дело.
Не се установява, че ищцата е
претърпяла част от твърдените вреди – негативно отражение на наказателното
производство върху социалните й контакти. По делото не се установи промяна на
отношението на близки, приятели и познати към нея. Дори такава да беше
установена, в исковата молба се твърди, че тази промяна е настъпила вследствие
на репортажи в медиите, който, както вече беше посочено са предшествали
привличането й като обвиняема по настоящото дело.
Не се установява твърдяното
негативно отражения на наказателното производство върху осъществяваната от
ищцата търговска дейност като ЕТ, изразяващо се в нейното преустановяване. Видно
от справка от регистър Булстат, част от приложеното в настоящото производство
досъдебно производство ЗМ № 15041/2009 г. по описа на 05 РПУ – СДВР,
пр.пр.27991/2009 г. на СРП (л.74), ЕТ М.-М.К. е вписано в регистъра на СГС с
решение от 24.09.1991 г. по фирмено дело № 19604/1991 г. на СГС. С решение от
22.03.2001 г. на СГС по посоченото фирмено дело е вписана промяна на предмета
на дейност, който е допълнен с туроператорска дейност, турагентска дейност,
входящ и изходящ туризъм. На 02.02.2009 г. е извършена пререгистрация в
Търговския регистър, а на 08.09.2009 г. е вписана промяна на фирмата на ЕТ от М.-М.К. на З.-Т.М.Б.. От посоченото се установява,
че от 08.09.2009 г. ищцата е продължила дейността си като ЕТ под друга фирма,
но няма данни ЕТ да е бил заличен като последица от прекратяване на дейността
му. Свидетелят на ищцата също потвърждава, че след известно прекъсване ищцата е
продължила дейността си на туристически агент с ново наименование на агенцията.
При определяне на размера на
обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968
г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по
въпроса за определянето на обезщетението /решение № 532 от 24.06.2010 г. по
гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК; решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр.д. №
2946/2014 г., IV ГО/. Съобразно цитираните актове следва да се съобразят видът
и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и
предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните
им представители и компетентните органи в наказателното производство,
последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и
интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При съблюдаване на тези критерии
съдът съобрази следното: наказателното производство е продължило 2 години, 1
месец и 1 ден (от 29.01.2010 г. до 01.03.2012 г.). Процесуалната принуда срещу
ищцата се изразява във вземане на най-леката мярка за неотклонение „подписка“
за същия период, която в минимална степен се е отразила върху обичайното й
ежедневие. Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с участие
в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза,
както и негативни емоции и притеснение. Съдът съобрази още и възрастта на
ищцата – жена в зряла възраст с изградени социални контакти. Следва да се вземе
предвид, че настъпването на част от твърдените вреди, изразяващи се във
влошаване на здравословното състояние, отдръпване на близки и приятели на
ищцата и преустановяване на търговската й дейност като ЕТ, не беше доказано в
процеса. По отношение на твърдяното накърняване на доброто име на ищцата, не се
установи да е в причинна връзка с наказателното производство. Съдът намира, че
при определяне размера на обезщетението следва да съобрази дали има
разгласяване на наказателното производство чрез медиите, но в случай че то се
основава на данни, предоставени от Прокуратурата, което не се твърди и доказва
по делото. По делото се установи, че в настоящия случай са разгласени
обстоятелствата, станали повод за образуване на настоящото производство, в
период от половин година преди образуването му. Ето защо съдът приема, че
медийният отзвук не е по почин на ответника и по повод образуваното наказателно
производство.
Следва да се отчетат и
обстоятелствата, свързани с личността на увредената, в т.ч. нейни предишни
осъждания /решение № 70 от 29.03.2016 г. по гр. д № 5257/2015 г. на ВКС, IV
г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Видно от справка за съдимост от
23.03.2017 г., с влязло в сила на 09.02.2007 г. решение на СРС по НАХД №
11420/2006 г. ищцата е освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. С влязла в сила на 01.08.2012 г. присъда
№ 68/12.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 251/2012 г. на СГС ищцата е призната за
виновна в това, за периода от неустановена дата през м.04.2009 г. до 19.06.2009
г., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2216 лв., е възбудила
и поддържала у две лица заблуждение /обещала, че срещу получените суми ще
организира екскурзия до Гърция с дата на заминаване 20.06.2009 г., която
включва настаняване в хотел за 7 нощувки и хранения „всичко включено“/ и с това
причинила имотна вреда в размер на 2216 лв. Ищцата е реабилитирана към
01.08.2015 г. на основание чл.86, ал.1 НК. Обстоятелството, че е реабилитирана
по право за тези деяния обаче е ирелевантно, с оглед дължимата от гражданския
съд преценка, че уврежданията за ищцата са с много по-нисък интензитет, отколкото
за човек, който не е имал досег с правосъдните органи. Наред с това, житейски
логично е ищцата да е търпяла негативни изживявания и стрес в много по-голяма
степен от приключилото с осъдителна присъда наказателно дело – по ВНОХД №
251/2012 г. по описа на СГС, отколкото от процесното наказателно производство,
по което е оправдана /в посочения смисъл – решение № 172 от 12.07.2017 г. по
гр.д. № 4357/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 236 от 13.01.2016 г. по гр.д. №
1695/2015 г. на ВКС, III г.о./.
Наред с всичко изброено, към момента
пред СГС са висящи още две производства, освен настоящото, по искове на М.К.
срещу Прокуратурата по реда на ЗОДОВ: гр.д. № 6200/2016 г. за вреди от
незаконно обвинение по ДП 15037/2009 на V РПУ-СДВР и гр.д. № 12781/2016 г. за
вреди от незаконно обвинение по НОХД 17177/2010 г. Тези обстоятелства са
служебно известно на съда. Следва да се съобрази и признанието на ищцата за
неизгоден факт, направено от процесуалния й представител в съдебно заседание,
че срещу нея са водени пет наказателни производства по едно и също време.
В Тълкувателно решение № 3/2004 на
ОСГК на ВКС, т.11 е разяснено, че в случаите на незаконно обвинение в
извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално,
а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
Следователно, щом по едно и също време е
имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като
обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички
обвинения. Търпените неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения,
независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела /решение №
449 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Вредите,
причинени от обвинението по едно от всички дела, са само част от общите
неимуществени вреди, което дава съответното отражение върху размера на
паричното обезщетение.
При отчитане на всички тези критерии
съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 2000 лв. Следва да се отбележи, че размерът
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият
състав приема, че сумата от 2000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени
вреди от конкретното наказателно производство, за което е предявен настоящият
иск.
По тези съображения съдът приема, че
искът следва да се уважи за сумата от 2000 лв. и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 110000 лв.
С оглед основателността на главния
иск, основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва, която се
дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.03.2012 г.
съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На ищцата, с оглед искането й по чл.78,
ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят разноските за държавна такса
(10 лв.).
Ищцата претендира адвокатско
възнаграждение, но не представя доказателства да е заплатила такова, поради
което разноски за адвокатско възнаграждение не й се дължат на основание т.1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради което,
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул.*******,
да заплати на М.Б.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ
/в ред. преди изм. ДВ бр.98 от 2012 г./ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по НОХД № 9364/2010 г. по описа на СРС, за което е
оправдана, ведно със законната лихва от 01.03.2012 г. г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща държавна
такса,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 110000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: