О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…..…... 2019 г.
гр.Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 1780 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба с вх. № 52301/17.07.2019 г.,
депозирана от „Константинос
Анастасиу-98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Млекарево, община Нова Загора, обл.
Сливен, действащ чрез процесуалния
си представител адв. К П, със съдебен адрес: ***, срещу решение №
3033/03.07.2019 г., постановено
по гр. дело
№ 10748 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 16-ти съдебен състав, с което са отхвърлени,
като неоснователни, предявените от „Константинос
Анастасиу-98“ ЕООД, против „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Одесос", ул. "Майор
Минчо Димитриев" № 35,
осъдителни искове, с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия
да заплати на въззивника сумите,
както следва: 2 501.86 лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда,
изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на биопродукция, за стопанските 2014/2015 г. и
2015/2016 г. за отделната култура-слънчоглед от имот № 052001, представляващ
нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища“ по плана
за земеразделяне на село Изворско, община Антоново, при граници и съседи: имот
№ 052002, имот № 052003 и имот № 052032; 294.34 лева, представляващи разходи за
2014 г. и 2015 г. по предварителните обработки на горепосочената нива, сертифицирана за екологична продукция-слънчоглед: оран, култивиране, дискуване, сеитба и окопавания и 782.20 лева -
неполучени субсидии по СЕПП и от мярка 11 от ПРСР, съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР за две стопански години,
като претендираните обезщетения са в резултат на неправомерно
поведение на лице натоварено от ответника чрез
неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за прекратяване на договор
за наем – с предмет гореописаната нива – от 19.06.2012 г. с нот.
заверка на подписите рег.№ 5666, акт
№ 33, том 4 на нотариус Елена Шидерова, рег. №
1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт №
62 със срок от 7 стопански години, считано от датата на неговото подписване.
В срока
по чл. 263 ГПК е постъпил отговор с вх. №
61250/21.08.2019 г. от въззиваемата страна „Изворово
Агро" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос",
ул. "Майор Минчо Димитриев" № 35, действащ чрез адв.
Т Н С.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба
е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради
което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен
интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II.
По доклада на въззивната жалба
и отговора:
Във въззивната
жалба се навеждат
доводи за това, че атакуваният съдебен акт е процесуално недопустим, тъй като
съдът се е произнесъл по непредявени искове с правно основание чл. 49 вр. с
чл. 45 от ЗЗД, поради което решението следва да се обезсили и
делото бъде върнато за произнасяне по искове с правно основание чл. 79 вр. с
чл. 82 от ЗЗД. Алтернативно се моли съдът да отмени
решението като незаконосъобразно, в случай че не се касае за произнасяне по
непредявени искове, а за неправилно приложение на материалния закон относно
правната квалификация, дадена от РС-Варна. Алтернативно,
ако първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове,
то се моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при превратно тълкуване и оценка на доказателствата и при
неправилно приложение на материалния и процесуален закон.
Въззивникът поддържа, че с уточняваща молба е
доизяснил, че претенцията на дружеството-арендатор по договора за
наем на процесния
недвижим имот, произтича от неизпълнение
на задължението на арендодателя да осигури спокойното
и безпрепятствено ползване на земеделските земи за стопанските 2014/2015 г. и
2015/2016 г. С допълнителна молба е оспорен проекта за доклад по делото в
частта за правната квалификация, като отново е посочено, че чрез предявената искова молба се
цели реализирането на договорната отговорност на арендодателя-„Изворово Агро“ ЕООД, а не деликтната, както е приел първоинстанционния съд в своето решение,
като съображенията за неправилността на правната квалификация
са подробно изложени във въззивната
жалба.
Отделно,
дори да се
приеме, че правната квалификация на предявените осъдителни искове е по чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД, то решението е необосновано, доколкото приетата за
установена фактическа и правна обстановка не съответства на доказателствения материал по делото.
Въззивникът твърди, че е налице противоправно поведение от страна
на лицето овластено от дружеството-арендодател,
тъй като е налице
незаконосъобразно упражнено право
на разваляне на договора за
наем на процесния
недвижим имот. Поддържа, че към момента на изявлението за разваляне не са били
налице предпоставките за преустановяване на учредената облигационна връзка
между страните.
Моли
съда да постанови
решение, с което да обезсили като недопустимо, алтернативно да отмени
атакувания съдебния акт като неправилно и необосновано и вместо него да
постанови ново решение, с което да уважи предявените осъдителни искове.
В
депозирания писмен отговор, въззиваемата страна твърди, че въззивната жалба
е допустима, но по същество
е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Счита,
че оплакванията на въззивника са
необосновани и лишени от основание, като
правната квалификация, която е дал първоинстанционният
съд, е правилна, доколкото се твърди,
че вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
прекратяване на договора за наем и вписване на прекратяването в служба по
вписванията. От представените
писмени доказателства не се установява
количество биопродукция в килограми, като липсват доказателства и за
наличието на договор за контрол и сертификация
на биологично производство, относим към процесните стопански години – 2014/2015 г. и
2015/2016 г. Отделно сочи, че по делото не са представени доказателства за
първоначално закупуване и използване на биологично произведен посевен и
посадъчен материал. Твърди, че получаването на субсидия от
държавата е бъдещо несигурно събитие, зависещо от редица фактори, поради което е невъзможно да се
докаже обстоятелството дали въззивникът е щял да получи
субсидия в пълен размер. Счита, че
договорът сключен между въззивника и третото лице за
доставка на фураж за животни, смески
от зърно и люцерна е неотносим към предмета на
спора. Въззиваемият поддържа, че с
действията си не е попречил на
въззивника да ползва земеделските земи – предмет на процесния договор
за наем, като настъпилите в патримониума на въззивника вреди са пряка и
непосредствена последица от бездействието на последния.
Моли
съда да остави
без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди
обжалваното решение, като претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните не
са обективирали искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба с вх. №
52301/17.07.2019 г., депозирана
от „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Млекарево, община Нова Загора,
обл. Сливен, срещу решение № 3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10748 по описа за 2018 г. на Районен съд -
Варна, 16-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1388/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен състав за 18.12.2019 г.
от 15:00 часа, за
която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение,
а на въззивника се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.