Решение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отменен,но приложим към настоящето производство на основание §2 ал.2 от ПЗР на ГПК,влязъл в сила от 01.032008г./.

С Решение №6946/28.10.2009г,постановено по Г.д.№1275 описа на РС-Б. за 2007 г. е уважен предявения от община Б. на основание чл.108 от ЗС иск;присъдени са в полза на ищеца разноски.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „. О. и С.Е.-Г.С..

Въззивникът е недоволен от Решение №6946/28.10.2009г.,постановено по Г.д.№ 1275/2007г. Районен съд-Б.,с което се признава за установено по отношение”. О. и С.Е.,че Община Б. е собственик на поземлен имот с П. № 56, УПИ I, кв. 3,находящ се в м. “ Септемврийче”, в землището на село Бистрица,община Б. с площ от 15 183 кв.м., при граници и съседи на имота: път и от три страни собственик община Б. и е

осъдено „. О. и С.Е. да предаде на Община Б. владението върху този имот.

РС с атакуваното Решение №6946/28.10.2009г. е отменил Нотариален акт№150,рег.№9358,дело№519/2005г. в частта,с което „УОС”Е.-Г.С. е призната за собственик на поземлен имот с площ от 10 000кв.м по доказателствен материал и 15 431 кв.м по скица,находящ се в урегулиран поземлен имот и осъдил „УОС”Е.-Г.С. да заплати на община Б. сумата в размер на 711.04 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултското възнаграждение.

Въззивникът „. О. и С.Е.-Г.С. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Претендира отмяна изцяло на Решение №6946/ 28.10.2009г., постановеното по Г.д. №1275/2007г. на РС-Б. , и иска да се постанови ново,с което да се отхвърли предявеният от Община Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС, срещу „. О. и С. Е., относно имот с П. № 56, УПИ I, кв. 3 в м. Септемврийче, в землището на село Бистрица, община Б., с площ от 15 183 кв.м. и присъждане на разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалният си представител юриск. Стоянова моли жалбата да бъде уважена.Представя съображения в писмена защита .

Въззиваемата страна Община Б. чрез процесулният си представител юриск. Христов оспорва и намира жалбата за неоснователна.Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.Иска да бъдат присъдени разноските сторени от Общината. Представя съображения в писмено становище .

Благоевградският 0кръжен съд като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства и пред двете инстанции,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по жалбата е допустимо,тъй като същата е подадена в законноустановения срок от процесуално легитимирано лице, разполагащо с правен интерес.

Предявеният иск съобразно заявените обстоятелства следва да бъде квалифициран като такъв по чл.108 от ЗС. Общи Б.-ищец е насочил срещу „УОС”Е.-Г.С. ревандикационна претенция имаща за предмет поземлен имот с П. № 56, УПИ I, кв. 3,находящ се в м. “ Септемврийче”, в землището на село Бистрица,община Б. с площ от 15 183 кв.м., при граници и съседи на имота път и от три страни имоти на Ощината. В исковата молба ищецът община Б. твърди,че е собственик на процесния имот.Във връзка с предявения иск са събрани доказателства,от които се установяват следните обстоятелства:

С протокол от 10.02.1987г., утвърден от Председателя на ИК на ОбНС-Б. на комисия по чл.12 от Правилника за приложение на Закона за горите и със Заповед № 499 от 30.05.1988г. на Асоциация "Горско стопанство и горска промишленост"-С. , са изключени 99 дка. земя от горски фонд в м. "Септемврийче" и са предадени на ОбНС-Б. за изграждане на зона за О. чрез заплащане на средства от Общински народен съвет- Б. за обособяване на вилна зона. С писмо изх.№08-04-52/96 от 30.01.1997г. Областният управител на Софийска област, е дал съгласието си горните 99дка земя,бивш горски фонд,да бъдат актувани като общинска собственост.

Съставен е и Акт за частна общинска собственост № 4/05.02.1997г

С писмо № 16/14.10.1985г. Съветът по висшето образование към МНП е поискал от ОбНС-Б. да бъде дадена строителна линия ,ниво и разрешение за строителство на обект”Планинска учебно-възстановителна база”Бодрост” и Ски-влек”Бодрост”, като строителството да се извърши чрез възлагане на БКС-Б..

ОбНС-Б. е издал поисканото разрешение за строеж № 216/11.10.1985г., като на 21.10.1985г.е издаден и протокол № 131 за определяне строителната линия и ниво за строежа на базата.

С Нотариален акт за право на собственост-констативен № 150, том III, рег № 9358, дело №519/2003г. на Нотариус Искра Кутева с рег.№241 от Регистъра на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд-Б., „. О. и С. ЕООД е признато за собственик на процесния имот.

Приложени са документи,удостоверяващи правото на собственост-Скица№1747/22.04.2005г. на почивната база,извлечения от сметки 201-земя и 203-сгради,Решение№1/27.01.2005 на СГС,удостоверение за данъчна оценка №0101-2123/27.05.2005г.,издадено от ТДД-Б..

От извлеченията на сметките е видно,че в баланса на „УОС”Е. се води земя с площ от 10 000кв.м и сгради,построени през 1955г. на обект”Септемврийче” в местността”Бодрост”.

С Решение №3 от 10.02.2006г. по фирмено дело №14268/2004 на СГС е вписано прекратяване без ликвидация на „. О. и С. ЕООД-Г.С.,поради преминаване на цялото му имущество върху”. О. и С. Е.-Г.С. при условията на общо правоприемство/Удостоверение от 18.05.2007/.

Рeшение № 1005/20.12.2004 г на МС,с което имоти-публична държавна собственост са обявени за имоти-частна държавна собственост, и е разпоредено Министърът на образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти,посочени в приложението към решението.В това приложение под точка 2 фигурира спорния имот с площ от 10 дка в местността”Бодрост-Септемврийче” в Б.. „УОС" ЕООД е новоучредено търговско дружество със 100% държавно участие, като капиталът му е формиран на база изброените в Приложение №2 на РМС № 1005/2004 г..

Видно от Учредителен акт на „УОС" ЕООД вноските в капитала на дружеството са непарични, под формата на апорт,представляващи правото на собственост върху недвижими имоти,заедно с движимите вещи в тях,като в тези имоти е посочен и следния имот:”Почивна база”Септемврийче”,находяща се в местността”Бодрост”,община Б.,състояща се от две сгради,бунгало и земя с обща площ на имота от 10 000кв.м.”-Удостоверение от 18.12.2001г.,издадено от отдел”Общинска собственост” при община Б.,че процесната ученическа база не е общинска собственост.

Ученическите лагери в България /каквото е било предназначението и на процесния имот/, са стопанисвани през различни периоди от различни държавни организации - народни съвети, профсъюзи, ДКМС и т.н.. Начинът на организация и стопанисване на пионерските лагери е бил уреден в Закон за народната просвета, Указ № 330 за народната просвета и Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците, всички отменени през 1991 г.. До 1991 г. пионерските лагери са държавна собственост. Съгласно отменения Закон за народната просвета, чл. 122, ал.5 „Министерството на народната просвета ръководи цялостната работа по организацията и ръководството на лагерите за септемврийчета и средношколци. Същото планира, строи и обзавежда лагерите централно или чрез свои подведомствени органи." До преди 1989 г. на територията на цялата страна са съществували т.нар. „пионерски лагери", в които се е осъществявал отдиха на децата и учениците. Един от тези някогашни пионерски лагери е именно процесният имот.Това обстоятелство се доказва от писмените доказателства по делото, а също и от приетата пред РС съдебно-техническа експертиза.

Видно от представените по делото доказателства различни организации са стопанисвали пионерските лагери през годините. До 1974г. лагерите са били на разпореждане на различни организации-ЦС на БПС, Комитет за О. и туризъм, ЦК на ДКМС и други. С ПМС № 169/31.12.1975г. почивните бази стопанисвани от Комитета за О. и туризъм се прехвърлят към МНП. По-късно стопанисването на пионерските лагери е предадено на общинските народни съвети. С ПМС № 57/11.11.1987г.се създава мероприятие „. лагери за група общини". В тази връзка е представен протокол от 29.11.1988 г., съгласно който Общински народен съвет - Б. предава на Бюджетно мероприятие „. лагери за групи общини" стопанисването на няколко пионерски лагера, включително и процесния лагер. Към този момент собствеността върху имота е била на държавата. Касае се за предаване на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни стопански организации и същото е извършено съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наредба за държавните имоти(отм.). Т.е още през 1988 г. Общински народен съвет - Б. вече не стопанисва лагера. Стопанисването е възложено на новото бюджетно мероприятие „. лагери за група общини". С ПМС 151/04.08.1993г. финансирането на „. лагери" се прехвърля от Общините към Министерство на народната просвета. Със Заповед № РД-14-33/13.12.1993г. на МНО се създава НЦУОТ към МНО. Със Заповед № РД-14-110/29.12.1998г. на МОН НЦУОТ се преобразува в НЦУОТС. Със Заповед № РД 14-100/24.11.1999г. на МОН се сливат Регионалните центрове и НЦУОТС в едно юридическо звено НЦУОТС. Със Заповед № 14-122/14.12.2001г. на МОН се сливат НЦУОТС и КВЦ в НЦОВС. Видно от цитираните заповеди процесния имот се е стопанисвал от обслужващи звена към МОН.Съгласно чл.10,ал.2 от Закона за народната просвета „Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост".

В закона няма легално определение на обслужващо звено. Общо, съобразно източника им на финансиране обслужващите звена са определени в чл. 10, ал.1, предложение второ от ЗНП като държавни и общински. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ППЗНП: „Държавни обслужващи звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са: т.З. Националният дворец на децата, националните детски комплекси и центровете за У. О. и туризъм, които организират обучение, О., С. и туризъм за деца и ученици;" Съгласно ПМС № 151/1993 г. е разпоредено Ученическите лагери да преминат на финансиране към Министерство на науката и образованието. Чл. 10, ал.2 от ЗНП посочва, че тези имоти, предоставени на обслужващите звена, финансирани от държавния бюджет са публична държавна собственост. Доколкото имотът попада под режима на Закона за народната просвета, който се явява специален по отношение на чл. 6 от ЗС и ЗОС, то същият не би могъл да стане общинска собственост.

Представени са от „УОС”Е. още писмени доказателства,касаещи преобразуването на структурите на които „УОС”Е. е правоприемник за периода след 1974г.-Заповед №РД-09-376/16.03.2005 г,Правилник за устройството и дейността на Националния център за У. О.,туризъм и С. и Правилник за устройството,организацията и дейността на Националния център за О.,възстановяване и С. от 2004 г,Протокол от 29.11.1988г.за предаване на Бюджетно мероприятие”. лагери за група общини”,протокол№38от 20.09.1996г и паспорт на почивната база –обслужващо звено.

През 1998г. е въведено деклариране на собствеността на физически и юридически лица със ЗМСМА пред ТДД.Удостоверения за данъчни оценки като “собственици” на процесния имот са представили и ищеца и ответника.”УОС”от 2005г. от ТДД-Б.,а Община Б. от 2007г.от звено”МДТ” при Община Б. за един и същи имот,но с различен собственик и различни стойности.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице е видно,че имота,описан в констативния нотариален акт,издаден на ответното дружество за поземлен имот с П.№576,УПИ 1,кв.3 по КРП,одобрен със заповед №62/19.02.1996г.,попада в имота,който е актуван с Акт за частна общинска собственост№4/97г. от 05.1997г..Процесният имот е идентичен с имота,описан в Нотариалнилният акт за право на собственост-констативен №150том111,рег.№9358,дело№519/2003г. на Нотариус И. К.;Експертът е описал и сградите,построени върху имота,проследил е движението на имота по всички кадастрални и регулационни планове до настоящия момент.

В писменното си становище пред въззивния съд процесуалния представител на въззиваемата страна твърди, че АОС№4/05.02.1997г. е съставен на основание придобиването на имота по закон и във връзка с писмо от 30.01.1997г. на Областният управител.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл .108 от ЗС.

За да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставка: вещта да е собственост на ищеца, същата да се владее или държи от ответника и то без правно основание.Не е ли налице една от трите предпоставки, иска не може да бъде уважен , като в тежест на ищецът е да докаже, че той е собственик на вещта и тя се владее или държи от ответника. без правно основание

По допустимостта на иска: За да бъде допуснат до разглеждане един ревандикационен иск, ищецът по него следва да твърди, че е собственик на имота и последния се намира във фактическата власт на другиго. Настоящия ищец – Община Б., прави такива твърдения в исковата си молба, поради което предявеният от нея иск се явява допустим. Допустим е и предявения иск на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.), за отмяна на нотариалния акт с който ответното дружество се легитимира за собственик на имота, защото същият е обективно съединен с иск за материалното право.

По основателността на ревандикационния иск: До 1990г. собствеността в България бе два вида: социалистическа (която принадлежеше на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации) и собственост на частните лица (лична и частна - чл.2 от Закона за собствеността в редакцията му до 17.04.1990г.). Общината като административно-териториална единица съществуваше и по това време, но тя не разполагаше със своя собственост, а имаше учредено право на оперативно управление (стопанисване и управление) върху обектите на държавната собственост. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г.) се създаде нов текст на чл.2 ЗС, според който собствеността принадлежи на държавата, (вече и) на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани. Но веднага чл.6 ЗС в същата му редакция (от 17.04.1990г.) уточняваше, че държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобият. Тогавашната нормативна уредба не уреждаше кои вещи са държавна и кои общинска собственост. Първият закон, който внесе известно разграничение между двата вида собственост, бе Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В §.7 от преходните и заключителни разпоредби на този закон законодателят направи изброяване на държавните имоти, които преминават в собственост на общините с влизането на закона в сила. Породените по места спорове следваше да бъдат разрешавани по административен ред чрез института на констативните актове за собственост: съгласно чл.1 на Разпореждане № 111/1992 г. на Министерския съвет актуването на имоти, станали общинска собственост по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА се извършва само след отписването на тези имоти от актовите книги по реда на чл.88, ал.1, 2 и 3 от действащата тогава Наредба за държавните имоти ( отменена). С влизането в сила на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост завърши окончателно реформата в законодателството, наложена от необходимостта за разделянето на общинската собственост от държавната. Нормата на чл.2 ЗОС вече сочи императивно кои имоти са общинска собственост. В основни линии тази правна норма възп

роизвежда текста на §.7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА. Още с ал.2 на § 7 ПЗР на ЗМСМА бе въведено ограничение на общинската собственост: не преминава в собственост на общините имущество, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. По-късно, едва с приемането на §.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, (ДВ, бр.96 от 1999г.), беше предвидено, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Твърдението на въззиваемата страна- община Б. е , че тя е собственик на основание издаден от същата Акт за общинска собственост№4/05.02.1997г.. Безспорна е в тази насока практиката на ВКС, че АОС не пораждат право на собственост, не са титул за собственост. АОС№4/02.1997г. е съставен на основание Заповед №499/30.05.1988г. на Министъра на горите и горската промишленост и платежни нареждания №2355/22 от 12.06.1991г.. Съгласно чл.77от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност, или по други начини определени в закона. Самият акт не представлява титул на собственост и затова трябва да се проследи на какво правно основание е съставен АОС№4/05.02.1997г. и дали общината притежава правото на собственост върху процесния имот на основание годно да я направи собственик. Твърдението е , че правното основание за съставяне на АОС№4/05.02.1997г. е чл.2,ал.2т.2 на от ЗОС.

Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.2,т.2 от ЗОС,редакция към момента на приемане на закона през 1996г.,преминават в собственост на общините застроените и незастроени имоти и движими вещи,придобити със средства на общината и имотите,изградени с доброволен труд и парични средства на населението. От приетите доказателства по делото - Протокол от 10.02.1987г.,утвърдена от председателя на ИК на ОбНС-Б. на комисия по чл.12 от ППЗГ и Заповед№499/30.05.1988г.на Асоциацията”Горско стопанство и горска промишленост”-С. е видно,че чрез заплащане на средства от ОбНС се изключват 99дка земя от горски фонд в м.”Септемврийче” и се предават на ОбНС за изграждане на зона за О.. До 2006г., както бе посочено по-горе при актуване на имот и при съставяне на Акт за общинска собственост за имоти, които са държавна собственост, преминаването им в собственост на общината по силата на закон се изискваше предходното им отписване от актовите книги за държавна собственост със Заповед на Областния управител. В случая липсват доказателства за отписване на процесния имот като държавна собственост.Няма заповед на областния управител,а само неговото съгласие с писмо.Не е изпълнена процедурата по чл.152 и следващите от ППЗДС за отписване. АОС№4/05.02.1997г. е съставен в противоречие с разпоредбите на чл.38,ал.2 от ППЗОС във връзка с чл.152 от ППЗДС.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на активната си материалноправна легитимация на собственик на процесният имот. В съдебното производство, образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже по положителен начин, че той е собственик на имота.

При постановяване на атакуваното решение РС не е проследил и отчел кои организации са стопанисвали имота през годините.Изясняването на този въпрос е в пряка връзка с въпроса кой е носител на правото на собственост върху него.Страните не спорят ,че имота е бивш пионерски лагер.Безспорно е,че претендирания поземлен имот попада в зона на горски фонд.Като горски фонд процесния имот е бил държавна собственост и е включен в държавния поземлен фонд.Същата е държавна собственост по силата на чл.6 от ЗС от 1951г.За времето от 1989г. до 1990г. не може да се придобие вещ социалистическа собственост-държавна и кооперативна по силата на чл.86 от ЗС в редакцията му от извънредния брой 92 от 1951г..Не може да се придобие и за периода от 1990 до 01.06.1996г. съгласно редакцията на цитирания текст от 1990г..С приемането на Конституцията от 1991г. в чл.17,ал.4 е регламентирана държавната и общинска собственост,които се определят от ЗДС и ЗОС,които влизат в сила от 01.06.1996г..От представените писмени доказателства от „УОС”Е. е видно,че имота е владян,ползван и управляван чрез различни структури на Министерство на образованието и по късно от У. О. и С. преди 1991 г. и след нея до 20.12.2004г.. Следва да бъде посочено, че до 1990 г. общинска собственост като такава не съществува. Едва в Конституцията на Република България от 1971 г.-редакция ДВ бр. 29/1990г. се въвежда и общинската собственост, като съгласно чл.16, ал.2 „Общинска собственост са намиращите се на землището на общината гори, естествени пасища, кариерни находища, водоизточници и пътища извън посочените в предходната алинея, както и други обекти, определени със закон." Съгласно чл. 17, ал.4 от Конституцията на Република България от 1991 г. „Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон." Т.е. по силата на тези разпоредби към момента, когато ОНС Б. придобива процесния имот от Горско стопанство и горска промишленост, няма как имотът да е станал общинска собственост, тъй като такава към оня момент не съществува. От момента на изграждане на пионерския лагер, до настоящия момент имотът е задоволявал важни обществени потребности, свързани с отдиха на децата. Същият никога не е бил с местно значение от което следва, че и незаконосъобразно е актуван като общинска собственост.

При проследяване на нормативната уредба , отчитайки и събраните доказателства, отграничаването на държавната собственост от общинската и след като тези норми се отнесат към настоящата искова претенция и установената фактическа обстановка по делото, съдът достига до извода, че Община Б. никога не е била и не е собственик на процесния имот . Същият е бил държавна собственост до 20.12.2004г със създаването на Търговско дружество с държавно участие-100%.Процесният имот, актуван като общинска собственост,заедно с другите имоти ,описани в приложение 2 до постановяване на РМС№1005/2004г. е бил в режим на публична държавна собственост. Той отговаря и на двата критерия за определяне на публична държавна собственост /Решение №313 на ВКС по Г. дело№2740/2003г./.Преди и след 1991г. той е стопанисван от различни структури на Министерството на образованието/качеството на субекта/ и е задоволявал трайно обществени потребности от национално значение-О. на деца и учащи се от цялата страна.Имотът е публична държавна собственост към 1997г.,когато е актуван ,а не частна държавна.Бидейки публична държавна Община Б. няма законно основание за актуването му като общинска собственост. До момента на РМС № 1005/2004 г. за имота е била налице хипотезата на чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС: публична държавна собственост са обектите и имотите, определени със закон /Закона за народната просвета/ или с акт на Министерския съвет. След обявяването им за частна държавна собственост тези имоти са апортирани от страна на държавата / чл. 6, ал.1 от Учредителния акт/ в капитала на създаденото дружество „УОС" ЕООД, по-късно преобразувано в „УОС" Е.(ответника по иска). Процесния имот никога не е бил с местно значение и незаконосъобразно е актуван като общинска собственост. В самия Акт за общинска собственост № 4/97 г. не е посочено правното основание за съставянето му , което прави невъзможно установяването на съответствието му със съответния материален закон.

В тежест на ищеца е да докаже, че претендирания имот е негова собственост и че ответната страна го владее или държи без правно основание. В конкретният случай, с оглед доказателствата по делото ищеца Община Б. не доказва първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС - че е собственик на имота.

Ето защо, съдът приема, че след като не е налице първата от трите кумулативно дадени предпоставки, то е безпредметно обсъждането за наличие на останалите две предпоставки. Законът изисква тяхното кумулативно единство, за да бъде уважен иска по чл .108 от ЗС. При липсата на първата предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск, а именно – доказано право на собственост върху имота , искът следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да изследва налице ли са останалите две предпоставки – имота да се намира във владение или държане на ответника и това владение или държане да е без правно основание. В предвид изложеното съдът приема, че иска по чл. 108от ЗС, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

С исковата молба е направено и искане за отмяна на нотариален акт № 150, т.ІІІ, рег.№ 4472, нотариално дело№519/2003г. Произнасянето по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ може да е само положително и се дължи само в случай, че спора за материално право бъде решен в полза на ищеца, а при отхвърляне на иска за собственост съдът не дължи изрично произнасяне по искането за отмяна на нотариалния акт на ответника.

С оглед изложеното по-горе, решението на районния съд е порочно /неправилно/. Жалбата е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо него постановено друго с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от горното и по реда на чл.208 ГПК( отменен), Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №6946/28.10.2009 година, постановено по Г.Д.№1275 по описа на РС-Б., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община Б. -Б.,П.”Г. И.”№1, п р о т и в „. О. и С.Е., със седалище и адрес на управление Г.С.,район С.,бул.”Ц. Ш.”№1.,Б.,.5. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик на поземлен имот с П. № 56, УПИ I, кв. 3,находящ се в м. Септемврийче, в землището на село Б.,община Б. с площ от 15 183кв.м.,при граници и съседи на имота: път и от три страни и да отстъпи владението върху този имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: